Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 274 ГПК С Разпореждане от 17.06.2010г. постановено по ЧГД № 2574/2010г., по описа на ВТРС е оставено без разглеждане заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Х.” Е. за издаване на изпълнителен лист срещу ТД на НАП гр. В. Т. и е прекратено производството по делото. Срещу това разпореждане е подадена жалба от управителя на „Х.” Е. Емил Минев, в която се правят следните оплаквания за незаконосъобразност, нищожност и недопустимост. Съдът като взе предвид становището на страната и доказателствата по гр. дело 2574/2010г. на ВТРСи 1974/2010г на ВРС, приема за установено следното: Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК въззиваемия е поискал издаване само на изпълнителен лист за сумата главница - 147.50 лв., 1391.31 лв. лихва за периода 25.01.2005г. до 11.05.2010г., 64.54 лв. държавна такса и лихва върху държавната такса в размер на 5 лв. срещу ТД на НАП гр. В. Т.. "Х." Е. твърди чрез своя управител, че вземането произтича от влязло в сила решение на РДД гр. В. Т. от 25. 01.2005г., с което е отменен данъчен акт за отказ за прихващане и връщане на акциз за м. октомври 2004 г. за сумата от 1947.50 лв . Към заявлението по чл. 410 ГПК са приложени следните доказателства : горецитираното Решение на РДД гр. В. Т. № 42 от 25.01.2005г., определение № 8079 от 15.09.2005г. на ВАС с което е потвърдено определението на ВТОС от 18.052005г. С последното е оставена без разглеждане жалбата на "Х." Е. срещу посоченото решение на РДД. Това определение на ВАС е отменено с определение № 12472 от 11.12.2007г., в което се съдържа осъдителен диспозитив и са му присъдени съдебни разноски в размер на 30 лв. Към заявлението е приложена и молба с вх. № 6776 от 12.05.2010г., която съдът намира като уточнение на подаденото заявление. Претендираната сума по заявлението по чл. 410 ГПК в размер на 1947.50 лв. представлява стойността на акциза за месец 10. 2004г., установен с Решение 6 от 22.11.2004г. При така установените факти съдът прави следните изводи: заявлението е допустимо, но неоснователно. Приложното поле на чл. 410 ГПК е по отношение на претендирани вземания за парични суми или заместими вещи,или за предаване на движими вещи, когато искът е подсъден на РС. Видно от приложените към заявлението писмени доказателства е, че се касае за претенция за възстановяване на акциз за м. 10. 2004г. Този въпрос е изцяло в компетентността на административните съдилища съгласно гл. 16 ДОПК. Тези спорове не са подсъдни на районните съдилища. След като не е изпълнено това условие от хипотезата на чл. 410 ГПК : не се касае за вземане с гражданскоправен характер, а за данъчна претенция и делото не е подсъдно на районен съ, то заявлението следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Съдът не споделя аргументите на ВТРС, че заявлението по чл. 410 ГПК е недопустимо, тъй като законодателят е въвел ограничени абсолютни предпоставки за допустимост : да е подадено заявление по утвърден образец и същото да е подадено до определения от нормата на чл. 411 ГПК съд. В подкрепа на това разбиране на съда е нормата на чл. 411, ал. 1, т.1 ГПК, т. е., че съдът отхвърля искането, когато то не отговаря на изискването на чл. 410 ГПК, а именно да се касае за вземане за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъдим на РС и по т. 2 за предаване на вещ, когато отново искът е подсъден на РС. Следователно законодателят е въвел горепосочените основания за основателност, а не за допустимост на заявлението по чл. 410 ГПК. С оглед на горното съдът намира, че следва да отмени разпореждането на ВТРС и реши въпроса по същество, като отхвърли претенцията по чл. 410 ГПК. Водим от горното ВТОС ОПРЕДЕЛИ : ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.06.2010г. постановено по ЧГД № 2574/2010г., по описа на ВТРС , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл. 410 ГПК,подадено от „Х.” Е. с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. В., бул."Х. Б. " № 76, за издаване на изпълнителен лист срещу ТД на НАП гр. В. Т. за сумата главница - 147.50 лв., 1391.31 лв. лихва за периода 25.01.2005г. до 11.05.2010г., 64.54 лв. държавна такса и лихва върху държавната такса в размер на 5 лв. Определението е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |