О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 15.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНO OTДЕЛЕНИЕ, ХІІІ – ти въззивен състав, в закрито
заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като
разгледа ВНЧД № 1518 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.396, ал.1 ГПК във вр. с чл.73а, ал.3, вр. ал.1 НПК.
Образувано е
по частен протест от 20.12.2019 г. на прокурор при СРП срещу протоколно определение
от 18.12.2019 г. постановено по нохд № 19872/2018 г. по описа на СРС, НО, 10
състав, с което е оставено без уважение искане на СРП по реда на чл.73а, ал.3, вр. ал.1 НПК
за налагане на обезпечителна мярка - запор на основание чл.397, ал.1, т.2 ГПК в
полза на държавата върху веществени доказателства представляващи иззета парична
сума в размер на 2630,00 лева от осъдения И.Д.Д. и иззета парична сума в размер
на 214,00 лева от подсъдимия Л.В.И., в хода на извършени процесуално следствени
действия обиск и изземване по досъдебно производство № 513 ЗМК 357/2015 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 46794/2015 г. по описа на СРП, с цел обезпечаване на направени
по делото разноски.
В срока по
чл.396, ал.1 ГПК срещу протоколното определение от 18.12.2019 г. е постъпил
частен протест от прокурор при СРП, с който се изразява несъгласие с
първоинстанционния съдебен акт като се моли за неговата отмяна и постановяване
на нов съдебен акт от въззивния съд, с който се уважи направеното искане по
реда на чл.73а, ал.3, вр. ал.1 НПК. Представителят на СРП твърди, че
определението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
за което излага подробни съображения в частния протест. Твърди, че са налице
основанията и предпоставките на чл.73а НПК за налагане на обезпечителната мярка
- запор върху иззетите от осъдения Д. и подсъдимия И. парични суми, защото в
хода на досъдебното производство са направени разноски по делото в размер на
3215,71 лева. Прокурорът изразява становище, че независимо от обстоятелството,
че иззетите като веществени доказателства парични суми са вложени за съхранение
в банкова сметка ***, то е налице обезпечителната нужда за налагане на искания
запор върху тях. На следващо място се твърди, че е налице обосновано
предположение, че подсъдимия И. и осъдения Д. са извършители на престъплението,
за което са предадени на съд, както и е налице обезпечителна нужда и
съразмерност между вземането, което би имала държавата и размера на иззетите от
двамата парични суми. Това според прокурора е така, защото в хода на
досъдебното производство са направени разноски за изготвените експертни
заключения в размер на 3215,71 лева, които са заплатени от бюджета на
държавата. По изложените съображения се твърди, че за държавата е налице правен
интерес от налагане на обезпечителната мярка - запор, защото осъдения Д. не
полага труд по трудово правоотношение и към настоящия момент изтърпява
наказание лишаване от свобода, а подсъдимия И. макар и да твърди трудова
ангажираност, не представя доказателства за размера на получаваните доходи.
Софийски градски съд, след като се запозна с
материалите по делото, с исканията изложени в частния протест и въз основа на
закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Частният
протест е процесуално допустим поради това, че е депозиран в предвидения
едноседмичен срок за обжалване на определението на районния съд и от активно
легитимирано за това лице.
Разгледан по
същество частния протест е неоснователен.
От данните
по делото е видно, че във връзка с внесен обвинителен акт в Софийски районен
съд от Софийска районна прокуратура е повдигнато обвинение срещу лицата И.Д.Д.
и Л.В.И. за извършено от тях престъпление по чл.346б, ал.1, вр. с чл.20, ал.2,
вр. ал.1 НК. Съгласно данните вписани в изготвеното на основание чл.246, ал.4 НПК приложение към обвинителният акт е, че в хода на досъдебното производство
по делото са направени разноски за изготвените експертни заключения в размер на
3215,71 лева.
В съдебно
заседание на 09.10.2019 г., в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд прокурор при СРП е депозирал искане по реда на чл.73а,
ал.1 НПК. С протоколно определение от същата дата искането на прокурора е
оставено без уважение от първия съд. Определението на съда не е протестирано от
представител на СРП.
В хода на
първоинстанционното производство, подсъдимият И.Д.Д. е заявил желание да сключи
споразумение със СРП при условията на глава 29 НПК, поради което и при
съблюдаване на процесуалната разпоредба на чл.384а НПК е образувано нохд №
15830/2019 г. по описа на СРС, НО, 97 състав. С протоколно определение от
10.10.2019 г. е одобрено споразумение между подсъдимият И.Д.Д. и СРП, като
същият се е признал за виновен в извършено от него престъпление по чл.346б, вр.
с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. В одобреното от съда споразумение е вписано, че
страните по него се съгласяват въпроса за разноските да бъде решен по реда на
чл.306 НПК, а именно от председателя на съдебния състав разглеждащ нохд №
19872/2018 г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
В открито
съдебно заседание на 18.12.2019 г. е депозирано ново писмено искане от
представител на СРП с вх. № 1081830/17.12.2019 г. по реда на чл.73а, ал.3, вр.
ал.1 НПК за допускане на обезпечение по отношение на иззети парични суми като
веществени доказателства от осъдения Д. и подсъдимия И., чрез налагане на
обезпечителната мярка – запор върху същите до размера на направените по делото
разноски от 3215,71 лева.
С протоколно
определение от 18.12.2019 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на държавното обвинение за налагане на обезпечителната мярка запор
върху парични суми иззети като веществени доказателства от осъдения Д. и
подсъдимия И.. Първият съд при своето произнасяне е констатирал, че искането на
прокурора не попада в хипотезата на чл.73а, ал.2 НПК касаеща допускане на
обезпечителна мярка върху пари предоставени като „парична гаранция“, както и е
извън предмета и рамките на приетото с Тълкувателно решение № 2/11.10.2012 по
описа на ОСНК на ВКС, т.к. същото урежда въпроси свързани с приложението на
разпоредбата на чл.72 НПК. Първият съд е приел, че волята на законодателя
установена в разпоредбата на чл.73а НПК не е налагане на обезпечителни мерки
върху веществени доказателства. От друга страна според районния съд паричните
суми, които са иззети от подсъдимите и представляват веществени доказателства
по делото, не се намират в тяхна фактическа власт, защото са оставени на
съхранение в институция – БНБ, с което не е налична опасност те да се
разпоредят с тези парични суми преди произнасянето на съда по въпроса за разноските.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна, следното:
Обезпечението
в наказателния процес е уредено от нормите, които законодателят систематично е
ситуирал в Глава седма, Раздел II „Мярка за неотклонение и други мерки за
процесуална принуда”. Съгласно разпоредбите на чл.73а, ал.1 от НПК по искане на
прокурора съответния първоинстанционен съд еднолично в закрито съдебно
заседание взема мерки за обезпечаване на направените и присъдени разноски по
делото, като реда по който следва да се прецени основателността на искането е
този установен в Гражданко процесуалния кодекс /ГПК/. В настоящия случай
искането на прокурора е направено в открито съдебно заседание на 18.12.2019 г.,
в присъствие на всички конституирани страни в съдебната фаза на наказателния
процес по делото – прокурор, подсъдимия Л.И. и неговия процесуален представител,
поради което и в тази насока същите са изразили становище по искането на
държавния обвинител с правно основание чл.73а, ал.3, вр. ал.1 НПК. Необходимо е
да се посочи, че законодателят действително допуска възможност за налагане на
обезпечителни мерки от съда по искане на прокурора, каквото е и настоящото
искане, но тази възможност не е безусловна, и тя следва да бъде приложена не
само в съответствие с особеностите на наказателния процес, но също така следва
да бъде съобразена и да почива на уредбата за това в ГПК. При това положение за
да бъде допуснато исканото обезпечение, чрез налагане на обезпечителната мярка
– запор върху парични суми иззети като веществени доказателства е необходимо с
оглед изискванията на чл.391, ал.1, т.1 ГПК да са налице следните две
предпоставки - първо – искът да е допустим и второ – искът да е вероятно
основателен, както и да е налице обезпечителна нужда.
В
наказателно процесуален аспект е видно, че макар искането на прокурора по реда
на чл.73а, ал.3, вр. ал.1 НПК да е допустимо, т.к. е направено от активно легитимирано
за това лице по смисъла на чл.73а, ал.3 НПК и пред надлежния съд –
първоинстанционния съд, то според настоящия съдебен състав същото е преждевременно
направено. Това е така, защото не са налице предвидените от законодателя две
кумулативно дадени помежду си предпоставки от фактическия състав на процесуалната
норма на чл.73а, ал.1 НПК – разноските да са направени и присъдени, за да бъде
допуснато тяхното обезпечаване, чрез налагане на исканата от прокурора
обезпечителна мярка. От посоченото се налага извода, че разноските, които са
направени в хода на досъдебното производство съобразно настоящото искане на
прокурора, могат да бъдат обезпечени с наложена от съда обезпечителна мярка
върху тях едва след като бъдат присъдени от решаващия съдебен състав по реда на
чл.301, ал.1, т.12 НПК или при постановяване на присъдата. Само в този случай
компетентният по обезпечението съд може да направи положителна констатация дали
е налице обезпечителна нужда. Настоящият случай определено не е такъв затова,
защото от една страна разноските, върху които се иска допускане на обезпечителна
мярка единствено са направени, но не са присъдени, а преценката за това дали ще
бъдат присъдени разноските и в тежест на кое лице зависи от изхода на висящия
към момента съдебен процес по отношение на подсъдимия Л.И.. При евентуално
постановен осъдителен съдебен акт, какъвто на настоящия етап липсва за
решаващият съд ще е налице процесуалната възможност да се произнесе по въпроса
за разноските при наличие на предпоставките по чл.189, ал.3 НПК или в
последствие по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК. Не следва да бъде подминато и
обстоятелството, че в случая се иска допускане на обезпечителна мярка върху
парични суми, които са иззети като веществени доказателства по делото, каквато
обезпечителна мярка ГПК не предвижда в нормата на чл.397, ал.1. Отделно от това
в чл.416, ал.4 НПК е предвидено, че когато с присъдата са присъдени в полза на
държавата съдебни разноски, съдът служебно предприема действия за тяхното
събиране, като издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за
изпълнение. По изложените съображения няма да бъде затруднено едно евентуално
бъдещо изпълнение на осъдителна присъда, в частта за разноските, в случай че
такава бъде постановена. Не на последно място е необходимо да се посочи, че
законодателят е предвидил специален ред за пазене и разпореждане с веществените
доказателства по делото с оглед разпоредбите на чл.110, чл.111 и чл.112 НПК до
приключване на наказателното производство.
Към датата
на направеното искането от прокурора – 18.12.2019 г. наказателното производство
спрямо подсъдимия Л.И. не е приключило, независимо, че има процесуалното
качество на подсъдим по същото, както и че срещу него е налице надлежно
повдигнато обвинение с твърдение да е извършил престъпление по чл.346б, вр. с
чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. Ето защо е недопустимо провеждане на процедура по
предварително изпълнение на направени, но неприсъдени разноски, чиито размер
зависи в наказателния процес от изхода на съдебния процес, поради което и
искането на прокурора в случая спрямо него се явява преждевременно.
Вярно е, че
на 10.10.2019 г. по отношение на лицето И. Д. е постановено протоколно
определение, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, като въпроса за разноските не е бил решен с него, но няма пречка
този въпрос да бъде решен по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК от съдебния състав,
който разглежда настоящото дело. При това положение и искането на прокурора по
реда на чл.73а, ал.3, вр. ал.1 НПК спрямо лицето И. Д. се явява преждевременно,
защото в случая няма присъдени разноски в негова тежест. Дали осъдения И. Д. ще
понесе направени по делото разноски и в какъв размер е въпрос, който, както се
каза ще бъде решен от съдебния състав разглеждащ настоящото дело и то след
постановяване на крайния съдебен акт по отношение на подсъдимия Л.И..
Неоснователни
са изложените в частния протест доводи и възражения на прокурора, касаещи
според него приложимостта в случая на Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г.
по т.д. № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС, защото от една страна тълкувателната
дейност на върховните съдии касае приложимостта на разпоредбата на чл.72 НПК, а
от друга страна с посоченото тълкувателно решение е прието, че при определени
условия могат да се извършват разпоредителни действия с веществените
доказателства по делото и да се иска налагане на обезпечителна мярка върху тях,
когато те се намират във фактическа власт на органа, осъществяващ функции на
ръководство и контрол на досъдебното производство, но само тогава когато
прокурора намери, че има вероятност да бъде извършено разпореждане с тях, което
ще затрудни изпълнението на наказанието, но не и разноските. Настоящият случай,
обаче не е такъв и непопада в рамките на посочената хипотеза. Това е така,
защото веществените доказателства иззети по делото, представляващи парични суми
са обезпечени чрез тяхното съхранение по реда на чл.110, ал.5 НПК в банкова
институция, каквато е БНБ и по делото липсват данни за извършено с тях
разпореждане. Ето защо и настоящия съд намира искането на прокурора за
неоснователно и като такова правилно и законосъобразно е оставено без уважение
от първоинстанционния съд.
По
изложените съображения определението на районния съд следва да бъде потвърдено,
а частния протест оставен без уважение, поради което и Софийски градски съд,
НО, ХIII въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от
18.12.2019 г. постановено по нохд № 19872/2018 г. по описа на СРС, НО, 10
състав, с което е оставено без уважение искане на СРП по реда на чл.73а, ал.3,
вр. ал.1 НПК за налагане на обезпечителна мярка - запор на основание чл.397,
ал.1, т.2 НПК в полза на държавата върху парични суми иззети като веществени
доказателства в хода на досъдебното производство по делото.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.