Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 1438/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по
делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 57879/07.08.2019г., подадена
от „Морски дюнер”ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с.Здравец, общ. Аврен,
ул.“Св.Архангел Михаил“ №18, срещу решение №3222/12.07.2019г., постановено по гр.д. № 18692/2018г. на РС-Варна, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу „Електроразпределение Север”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна бул. „Вл.
Варненчик“ No 258, иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца, в качеството му на
частен правоприемник на „Варна Инвест Груп" ЕООД, ЕИК: ********* по сключен помежду им договор за цесия от 22.11.2018г., сумата от 7240.00лв., представляваща
платена без правно основание цена (такса) за променлива компонента, уговорена в
Допълнително споразумение №1 към Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
№В16-3643-В16-6943/28.09.2016г. под
№А1-В16-3643-В16-6943-АДП-0123/14.02.2017г. на база представен и одобрен по
реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните съоръжения за обект:
жилищна сграда с местонахождение: гр.Варна, общ.Варна, ул. "Родопи" №7, ПИ №10135.1026.405 (стар ПИ №10135.1026.111), за което е издадена фактура №**********/6.7.2017г., която е заплатена на каса на
„Електроразпределение север“ АД и е издаден касов бон от 6.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване исковата молба – 11.12.2018г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на
решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че съгласно действащата подзаконова
нормативна уредба – Чл.32 от Наредба 1/18.03.2013г. и Указания на ДКЕВР за
образуване на цените за присъединяване, променлива компонента се дължи
единствено, ако се извършат разходи за полагане на присъединителна линия над 25
метра. Процесната сума е уговорена именно за присъединяване на обекта на
разстояние повече от 25 метра по цена за променлива компонента, но е заплатена
без основание, тъй като такава услуга не е била предоставена. В случая дължината
на електропроводната линия не надвишава 25 метра, което не налага събирането на
цена за променлива компонента. Вместо да изгради нови съоръжения, ответникът е
използвал вече съществуващата електрическа инфраструктура, изградена през
2016г. и не е направил никакви допълнителни разходи за присъединяване на
обекта, за които да му се дължи възнаграждение. По този начин ответникът събира
повторно суми за вече изградена инсталация, без извършване на насрещна
престация, злоупотребявайки с монополното си положение. Инвеститорът е бил
принуден да заплати таксата за променлива компонента, с оглед въвеждане на
сградата в експлоатация, тъй като в противен случай би бил в неизпълнение по
отношение на своите клиенти.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че страните никога не са договаряли присъединяването
на обекта да се осъществи чрез полагане на нов кабел на разстояние 181 метра.
Съгласно чл.30 от договора, операторът има право да използва собствените си
съоръжения, чрез които е присъединил други клиенти, без да нарушава
договорените мощности. От заключението на СТЕ се установява, че за
присъединяването на процесния обект е използвана съществуваща резервна кабелна
линия. Разходите по изграждането й са извършени от ответното дружество. В
о.с.з. вещото лице изяснява, че едновременно са прекарани два кабела –
захранващ /работен/ кабел и резервен кабел, като е дадена дължина около 200 м.
Същото се потвърждава и от представения по делото одобрен работен проект. С
допълнително споразумение клиентът е поел задължение да заплати тази стойност.
Следователно страните не са договаряли присъединяването на процесния обект да
се осъществи чрез изграждането на нова кабелна линия, а чрез разкъсване и
муфиране на резервния захранващ кабел, което се потвърждава от заключението на
вещото лице и проектната документация. Според Наредба 1/18.03.2013г. цената за
услугата се формира от два компонента: 1. Постоянна компонента съобразно
мощностите и дължина на трасето до 25 метра и 2. Променлива компонента за трасе
над 25 метра. В случая видно от заключението на вещото лице, дължината на
трасето е 210 метра. Договорената цена за присъединяване на обекта включва и
променлива компонента, размерът й е съобразен с приложимото законодателство и е
одобрен от страните, услугата по присъединяване е надлежно и своевременна
изпълнена, поради което сумата е заплатена на годно основание и не подлежи на
връщане.
За да се
произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по
гр.д. № 18692/2018г. на ВРС е образувано по предявен от „Морски
дюнер”ЕООД срещу „Електроразпределение Север”АД иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, в качеството му на частен правоприемник на „Варна Инвест Груп“
ЕООД, по сключен помежду им договор за цесия от 22.11.2018г., сумата от 7240.00лв., представляваща платена без правно
основание цена (такса) за променлива компонента, уговорена в Допълнително
споразумение №1 към Договор за присъединяване
на обект на клиент към електроразпределителната мрежа №В16-3643-В16-6943/28.09.2016г. под
№А1-В16-3643-В16-6943-АДП-0123/14.02.2017г., за което е издадена фактура №**********/6.7.2017г., която е
заплатена на каса на „Електроразпределение север" АД и е издаден касов бон
от 6.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване исковата молба – 11.12.2018г. до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за цесия от 22.11.2018г. е придобил вземането на „Варна Инвест Груп“ООД към ответника за
връщане на недължимо платена цена (такса) за променлива компонента, като
длъжникът е уведомен за цесията от цедента с изпратено по ел. поща уведомление,
поучено на 03.12.2018г. В раздел VII от договора за присъединяване е предвидено,
че инвеститорът „Варна Инвест Груп“ООД дължи възнаграждение в размер на 9600
лева - постоянна компонента за присъединена мощност и по 40 лева/м. с ДДС – променлива компонента за
присъединяване за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра. С Допълнително споразумение №1 към договора инвеститорът „Варна Инвест Груп“
ЕООД се задължил да заплати сумата от 7240.00 лева с ДДС, представляваща
стойността на променливата компонента за 181 м.кабел, която сума е заплатена на
06.07.2017г. Обектът е
бил електроснабден, но чрез съществуваща резервна кабелна линия, а не чрез
изграждане на ново трасе. Цедентът
„Варна Инвест Груп“ЕООД е заплатил променлива компонента за 181 м. кабел, който не е положен, защото вече е
имало изградена кабелна линия до имота, поради което с получаване на процесната
сума ответното дружество се е обогатило без
основание, поради което се претендира връщане на недължимо платеното.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като
неоснователен. Сочи се, че е налице правно
основание за заплащане на сумата в размер на 7240.00 лева, конкретизирана по
размер с фактура № **********/06.07.2017г. Задължението за заплащането й
произтича от уговореното между страните и по-конкретно чл.36 от Договора за
присъединяване, съответно Допълнително споразумение №
А1-В16-3643-В16-6943-АДП-0123/14.02.2017г., което е в съответствие с
нормативната уредба. От т.7 от решение № Ц-002/29.03.2002 г. на ДКЕВР е видно,
че уговорената в договора цена съответства на определените чрез държавно
регулиране цени за постоянна и променлива компонента за присъединяване. С
Наредба № 1 от 18.03.2013г., е предвидено, че цената се формира от два компонента
- 1. Постоянната компонента съобразно мощностите и дължина на трасето до 25
метра и 2. Променлива компонента за трасе над 25 метра. Процесната услуга
"присъединяване към електроразпределителната мрежа" на процесния
обект е надлежно изпълнена от страна на ответното дружество. Ответникът е
получил възнаграждение срещу задължение, което е изпълнил, поради което не
дължи връщането му. От друга страна се твърди, че договорът за продажба на
вземане от 22.11.2018г., е нищожен на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, поради
липсата на предмет, поради несъществуване на прехвърленото вземане. В полза на
праводателя на ищеца не е налице вземане по първия фактически състав на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, тъй като основание за плащането е налице. Предмет на цесионната
сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е
условие за нейната действителност. Нищожният договор не поражда каквито и да
било правни последици, поради което ищецът не е придобил вземането, което
претендира да му бъде заплатено с предявената от него искова молба.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Очертаните в
исковата молба параметри на спорното материално право обуславят квалифицирането
на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД, с оглед наведените
от ищеца изрични твърдения, че претендира връщане на даденото без основание.
Съгласно
нормата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД даденото без
правно основание подлежи на връщане. В тежест на ищеца – въззивник в
настоящото производство, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
елементите от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване –
фактическо разместване на имуществени блага, а в тежест на ответника –
въззиваема страна, е да установи наличието на основание за имущественото
разместване. Липсата на основание при първия фактически състав на неоснователното
обогатяване се изразява в първоначална липса на валидно правоотношение между даващия
и получаващия облагата.
В случая между
страните е безспорно, че ответникът и цедентът са обвързани от валидно сключен Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
№В16-3643-В16-6943/28.09.2016г., по силата на
който ответникът е поел задължение да извърши присъединяване на жилищна сграда,
находяща се в гр.Варна, ул.”Родопи”7, към електроразпределнителната мрежа срещу
заплащане на възнаграждение. Съгласно чл.36 от договора възнаграждението е
формирано от два елемента: 1./ постоянна компонента за присъединена
мощност в размер на 9600 лева, дължима в 7-дневен срок от сключване на договора
и 2./ променлива компонента за присъединяване на допълнителното разстояние над
25 метра в размер на 40 лв./м. С ДДС, което се определя след съгласуване на
работните проекти за присъединяване по определения ред и е дължима в 7-дневен
срок след сключване на допълнително споразумение. В изпълнение на чл.36, т. 2
от договора между страните по него е сключено допълнително споразумение от
14.02.2017г., с което са постигнали съгласие за стойността на променливата
компонента в размер на 7240 лева, изчислена за дължина на кабел НН – 206 метра,
на база представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на
присъединителните съоръжения за обекта. Договорът и допълнителното споразумение
към него са двустранно подписани и не са оспорени в процеса досежно тяхното
авторство и валидност. Не са наведени твърдения за развалянето им поради
неизпълнение. Следователно същите са източник на валидна облигационна връзка,
представляваща годно договорно основание за дължимост на уговореното
възнаграждение във всички негови компоненти.
Налага се изводът,
че е налице правно основание за заплащане на уговорената стойност на
променливата компонента и това е сключеният договор за присъединяване.
Наличието на договорни отношения поначало изключва неоснователното обогатяване
като източник на произтичащи от договора притезания, освен ако не се твърди
порок или прекратяване на сделката. В случая липсват обосновани твърдения в
тази насока, поради което в полза на праводателя на ищеца не е възникнало притезание
на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Ищецът основава
претенцията си на извъндоговорно основание, поради което въведените в исковата
молба твърдения за договорно неипълнение от страна на ответника не следва да
бъдат разглеждани, тъй като са несъвместими с предявения кондикционен иск. Те
биха били релевантни към фактическия състав на претенция, основана на договорно
неизпълнение, с каквато съдът не е сезиран. С оглед диспозитивното начало съдът
е обвързан от избраната от ищеца форма на защита независимо от вероятността от
съществуване на вземането на друго, различно от заявеното основание.
С оглед
формирания извод, че вземането не съществува на предявеното основание,
договорът за цесия, на който ищецът се позовава, не е породил транслативен
ефект и не го легитимира като негов титуляр.
По изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. чл.99 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид
съвпадение в крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените съображения.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 840 лева,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№3222/12.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 18692/2018г.
на РС-Варна.
ОСЪЖДА „Морски дюнер”ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: с.Здравец, общ. Аврен, ул."Св.Архангел Михаил" №18, да заплати на „Електроразпределение Север”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна бул. „Вл.
Варненчик“ No 258, сумата от 840 лева,
представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: