№ 6021
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110208301 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) №
42-0005315 от 07.02.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – гр. София (РД „АА” - София), с което на „****“ ЕООД на основание
чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл.7б,
ал.1, изр.1 от ЗАвПр е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на ЗАНН. Посочва се, че водачът притежавал
нужните к***рии и отговарял на изискванията за квалификация. Освен това контролният
орган посочвал предложение 2, което изисквало сертификат, а не карта. Според
жалбоподателя не е било съобразено от наказващия орган и това, че законодателят е
направил промяна и е добавил, че водачите могат да управляват и със сертификат. На
следващо место се посочва, че контролният орган първоначално бил приел, че нарушението
е извършено на 17.01.2023г. на адреса на РД „АА“ – София, а в последствие в текстовата
част на НП била посочена датата 12.07.2022г. и за място било посочено РД „АА“ - София.
Поради това не били ясни мястото и датата на извършване на нарушението. Изтъква се, че
карта квалификация е документ, който се издава на физическо лице – водач на товарен
автомобил, а не на Дружеството. В случая водачът бил предоставил удостоверение, от което
било видно, че е професионално компетентен. В текстовата част на НП било посочено, че на
12.07.2022г. водачът е извършвал превоз от град Костинброд към град Петрич, но не било
1
отбелязано кога е изтекла картата на водача. Според жалбоподателя следва да се
конкретизира считано от коя дата водачът трябва да притежава нужния сертификат и ако се
приеме, че сертификатът е следвало да се представи на датата на назначаване на лицето, то е
трябвало да се конкретизира и мястото. Административно – наказателното обвинение
следвало да бъде подкрепено с доказателства – трудов договор на водача. Жалбоподателят
не бил наясно дали нарушението се счита извършено на първата дата, следваща датата на
назначаване на водачи или с изтичане на предходна валидна карта. В жалбата се твърди, че в
Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в Наказателното
постановление (НП) липсвало описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Липсвало описание от страна на контролния орган дали изискваната карта
квалификация е за обществен превоз на товари и считано от коя дата водачът трябва да бъде
професионално компетентен, както и дали същият подлежи на периодично или начално
обучение. Претендира се за нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поради тези
съображения се иска СРС да отмени процесното НП като незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 260868/20.09.2023г. от „****“
ЕООД. В тях се преповтарят доводите от жалбата и не се сочат нови съображения.
Пред СРС „****“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна Директор на РД „АА“ - София, редовно призован, също не
изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав.
В писмо вх. № 172902/19.06.2023г., с което е изпратена административно –
наказателната преписка на СРС заедно с жалбата, се посочва, че атакуваното НП е
съобразено с материалните и процесуалните правила, както и с изискванията на ЗАНН.
Претендира се за спазване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за наличие на пълно описание на
нарушението, дата, място и обстоятелства, при които то е извършено, респ. доказателства,
които го потвърждават. Твърди се, че жалбоподателят може да разбере обвинението и да
организира защитата си срещу него. Поради това се посочва, че възраженията на „****“
ЕООД били неоснователни. Иска се съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди Наказателното постановление. Прави се и възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар – в случай, че същият надвишава размера,
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН се иска и присъждане на
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в полза на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – съобразно чл.37 от Закона за правната помощ.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, релевираните от страните
доводи и след цялостна преценка на законосъобразното и правилно развитие на
административно - наказателното производство, прие за установено следното от фактическа
страна :
На името на Е.М. била издадена от Изпълнителна агенция „Автомобилна
2
администрация“ карта на водач с № 000000000А7NW000, валидна от 01.07.2020г. до
30.06.2025г. На името на Михов имало издадени карта за квалификация за извършване на
товарни превози с № Р180877 (валидна от 21.07.2017г. до 12.06.2022г.) и карта за
квалификация за извършване на товарни превози с № Р337439 (валидна от 06.10.2022г. до
02.10.2027г.).
На 12.07.2022г. Е.М. управлявал автомобил марка „***“ с рег. № **** от гр.
Костинброд до гр. Петрич, за което имал издаден от „****“ ЕООД пътен лист с № 131847.
На 05.01.2023г. в „****“ ЕООД получили писмено известие с рег. № 81-00-56-1033 от
07.12.2022г. от РД „АА“ – София, с което Дружеството било уведомено, че следва негов
представител да се яви в сградата на РД „АА“ – София и да представи описан в известието
набор от документи за извършване на комплексна проверка за периода 01.01.2022г. –
01.11.2022г.
Със Заповед № РД-12-173 от 17.01.2023г. на Директора на РД „АА“ – София било
наредено на М. Я. и И. М. (инспекторите в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – София) да
извършат комплексна проверка на Дружеството – превозвач „****“ ЕООД с ЕИК ***,
притежаващо Лиценз № 18968 за международен превоз на товари, валиден до 14.03.2028г.,
като периодът на проверката бил от 01.01.2022г. до 01.11.2022г. Проверката била извършена
на 17.01.2023г., когато управителят на „****“ ЕООД представил пред свидетелите Я. и М.
поисканите му документи. Въз основа на тях и след справка от информационна система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ свидетелите Я. и М. извършили
възложената им проверка, за констатациите от която изготвили Констативен протокол в
присъствието на управителя на Дружеството. В Констативния протокол било посочено, че
превозвачът е допуснал извършване на обществен превоз на товари с МПС, което не е било
представено в срок на периодичен преглед за проверка на техническата му изправност,
както и че е допуснал извършването на обществен превоз на товари с водач, който не е имал
издадена валидна карта за квалификация за извършване на товарни превози. В Констативния
протокол е посочено, че са дадени предписания на превозвача и че са съставени два Акта.
Един от тях е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №
333744 от 17.01.2023г., съставен от И. М. в присъствието на М. Я. срещу „****“ ЕООД за
нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, фактически изразяващо се в това, че на
12.07.2022г. в гр. София, ул. „Смърч“ № 14, ап.12А Дружеството е осъществявало превоз на
товари с моторно превозно средство (МПС) марка „***“, модел „***“, с рег. № **** от
к***рия N2 по маршрут от гр. Костинброд до гр. Петрич, видно от пътен лист № 131847 от
12.07.2022г., с водач Е.В.М., който не отговаря на изискванията на ЗАвПр – не притежава
валидна карта за квалификация на водача за к***рия „С“ – видно от справка от
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
разпечатка от дигиталния тахограф на горепосоченото МПС и разпечатки от карта на
водача.
Препис от този Акт е връчен на 17.01.2023г. срещу подпис на В.Ш. – управител на
„****“ ЕООД.
3
Въз основа на този АУАН и при същите фактически положения като описаните в
него, на 07.02.2023г. Ч.А.К. – Директор на РД „АА” - София издал срещу „****“ ЕООД
процесното Наказателно постановление № 42-0005315, с което на основание чл.96г, ал.1,
предл.2 от ЗАвПр за нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр на Дружеството –
жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
До управителя на „****“ ЕООД били изпратени писма с рег. № 52-00-56-2210 от
20.03.2023г. и с рег. № 52-00-56-3644 от 12.05.2023г., с което се информира Дружеството, че
срещу него е съставен АУАН № 333744/17.01.2023г., въз основа на който е издадено и
Наказателно постановление № 42-0005315/07.02.2023г.
На 29.05.2023г. Наказателно постановление № 42-0005315 от 07.02.2023г. е връчено
на управителя на „****“ ЕООД срещу подпис, след което е обжалвано от наказаното
Дружество с жалба, подадена по пощата на 02.06.2023г. и входирана при административно-
наказващия орган на 05.06.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
и писмените доказателства, събрани по делото : показанията на свидетелите И. М. и М. Я.;
АУАН бланков № 333744 от 17.01.2023г.; копие на плик от жалба; пътен лист; справка от
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за
водач Е.В.М.; разпечатки от карта на водач Е.М. за юни и юли 2022г.; разпечатки от
дигитален тафограф; известие с рег. № 81-00-56-1033 от 07.12.2022г. и известие за
доставянето му; Заповед № РД-12-173 от 17.01.2023г. на Директора на РД „АА“ - София;
Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 17.01.2023г.; писма с рег. №
52-00-56-3644 от 12.05.2023г. и с рег. № 52-00-56-2210 от 20.03.2023г. с известие за
доставяне; длъжностна характеристика на И. М.; Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 7 от
16.01.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”.
Цитираните по-горе писмени доказателства са обективно съществуващи,
непредубедени, като част от тях имат достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира.
Приложените по делото Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 7 от 16.01.2023г. на
Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” са
издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От тези писмени доказателства се установя, че Ч.А.К. е изпълнявал длъжността Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - София и като такъв е можел да
издава Наказателни постановления, вкл. и проценото НП от 07.02.2023г. От приложената по
делото длъжностна характеристика на И. М. /както и от неговите показания/ се доказва, че
той е бил „инспектор” в РД „АА“ – София и като такъв е имал право да съставя АУАН.
Поради това СРС приема, че Актът и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са издадени от оправомощени за това лица.
4
Наличната на лист 20 от делото Заповед № РД-12-173 от 17.01.2023г., издадена от
Директора на РД „АА“ – София също има доказателствена сила за посочените в нея
обстоятелства. Освен това тя намира опора в свидетелските показания, които съдът ще
обсъди по-долу, както и в известието на лист 16-17 от делото, и в Констативния протокол на
21-24 от делото. Известието с рег. № 81-00-56-1033 от 07.12.2022г. и приложеното към него
известие за доставянето му имат достоверна дата. Освен това са обективни и непредубедени.
Поради това съдът кредитира тези писмени доказателства и съответно установява, че до
управителя на „****“ ЕООД е било изпратено известие за започването на комплексна
проверка, тя е била възложена на свидетелите Я. и М., които е следвало да я извършат на
17.01.2023г. и да обхваща периода от 01.01.2022г. до 01.11.2022г.
Приложените на лист 9-15 от делото пътен лист, справка от информационната
система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за водач Е.В.М.,
разпечатки от карта на водач Е.М. за юни и юли 2022г. и разпечатки от дигитален тафограф
са обективни и достоверни писмени доказателства, които не се опровергават от нито едно
друго, събрано по делото доказателство. Поради това СРС ги кредитира и приема за
доказано, че на името на Е.М. е била издадена от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ карта на водач с № 000000000А7NW000 (валидна от 01.07.2020г. до
30.06.2025г.), карта за квалификация за извършване на товарни превози с № Р180877
(валидна от 21.07.2017г. до 12.06.2022г.) и карта за квалификация за извършване на товарни
превози с № Р337439 (валидна от 06.10.2022г. до 02.10.2027г.), а на 12.07.2022г. той е
управлявал автомобил марка „***“ с рег. № **** от гр. Костинброд до гр. Петрич, за което
имал издаден от „****“ ЕООД пътен лист с № 131847.
Констативният протокол от 17.01.2023г. и АУАН с бланков № 333744 от 17.01.2023г.
са еднопосочни и взаимно допълващи се. Те намират опора в гласните доказателства, както
и в приложените на лист 9-15 от делото писмени доказателства. Поради това СРС ги
кредитира.
Като писмени документи с достоверна дата съдът дава вяра и на приложените на
лист 7-8 и лист 26-29 от делото копие на плик от жалба, писма с рег. № 52-00-56-3644 от
12.05.2023г. и с рег. № 52-00-56-2210 от 20.03.2023г. - с известие за доставяне. От тях се
установява, че представител на Дружеството – жалбоподател е бил поканен да се яви с цел
връчване на НП, както и че жалбата срещу процесното Наказателно постановление е била
подадена по пощата на 02.06.2023г.
Събраните по делото гласни доказателства звучат достоверно, еднопосочно и
непредубедено. Те намират опора и в кредитираните по-горе АУАН, Констативен протокол,
пътен лист, справка от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, разпечатка от карта на водач Е.М. за юли 2022г., разпечатки от дигитален
тафограф, известие с рег. № 81-00-56-1033 от 07.12.2022г. и Заповед № РД-12-173 от
17.01.2023г. на Директора на РД „АА“ – София. Поради това СРС дава вяра на
свидетелските показания на И. М. и М. Я..
Настоящият съдебен състав остави извън анализираната по-горе доказателствена маса
5
декларацията, приложена на лист 25 от делото, тъй като тя съдържа свидетелски показания,
които не са дадени устно и непосредствено пред съда, а са в писмен вид и поради това
въпросната декларация не съставлява нито писмено, нито гласно доказателство.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, СРС
възприе следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от лице, оправомощено за
това. Насочена е срещу административен акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред
пред СРС по реда на ЗАНН. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени
от компетентни лица (видно от направения по-горе анализ на длъжностната характеристика
на И. М., Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и Заповед № 7 от 16.01.2023г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”).
Неоснователно е възражението, че не били ясно посочени датата и мястото на
нарушението. И в Акта, и в НП е пределно ясно посочено, че проверката е извършена на
17.01.2023г., а нарушението се твърди да е реализирано на 12.07.2022г. Доколкото и в
АУАН, и в НП е посочен адрес, на който се твърди то да е извършено, съдът не споделя
тезата на жалбоподателя за неяснота на времето и мястото на извършване на вмененото на
„****“ ЕООД нарушение. Дали това е така е въпрос по същество.
При условие, че нарушението се твърди да е извършено на 12.07.2022г. и да е
установено на 17.01.2023г., то издаденият на 17.01.2023г. Акт се явява съставен в деня на
констатиране на деянието и дееца и след по-малко от година след извършване на
нарушението. Това означава, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От
съставянето на АУАН до издаване на процесното НП е минало по-малко от месец. Поради
това СРС приема, че са спазени и сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
В хода на служебната проверка съдът установи, че при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на „****“ ЕООД не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението в Акта и в Наказателното постановление. Посочени са
обстоятелствата, при които то е извършено като е конкретизирано превозното средство,
маршрута му, водача и е посочен конкретният документ, който се твърди той да не е
притежавал. Описани са и доказателствата, подкрепящи обвинението – справка от
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
разпечатка от дигиталния тахограф на въпросното МПС и разпечатки от карта на водача.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр. Според нея
лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари с МПС от к***рии M2, M3, N2, N3 и с
6
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната к***рия или сертификат за водач на МПС за
обществен превоз на товари по шосе. Всички тези елементи от фактическия състав на
деянието са описани и с думи в АУАН и НП – отбелязано е, че Дружеството „****“ ЕООД
притежава Лиценз на Общността № 18968 за международен превоз на товари, валиден до
14.03.2028г., вменява му се в нарушение това, че е осъществило превоз на товари с МПС от
к***рия N2 с водач, който не отговаря на изискванията на ЗАвПр, тъй като не притежава
валидна карта за квалификация на водача за к***рия „С“. Поради всичко това СРС не
споделя тезата на жалбоподателя за нарушения на изискванията, визирани в чл.42 от ЗАНН
и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението в Акта и в Наказателното
постановление отговаря и на приложената санкционна норма - чл.96г, ал.1, предл.2 от
ЗАвПр, според която административно наказание се налага на онзи, който допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Именно защото изрично е посочено,
че става въпрос за предложение 2 от цитираната санкционна норма е ирелевантно
назначаването на работа на Е.М., поради което и посочването на неговия трудов договор не
се явява доказателствено необходимо и задължително условие за Наказателното
постановление, а релевираните в тази връзка доводи в жалбата се явяват неоснователни.
Съдът не счита, че реално е било ограничено правото на защита на наказаното лице
да разбере срещу какво точно нарушение следва да се защитава. Спазени са били
изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Няма допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват формално основание за отмяна на НП.
Поради това спорът следва да се разгледа по същество.
За доказаността на конкретното нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр следва да
се установи дали Дружеството-жалбоподател е лицензиран превозвач, дали осъществява
превоз на товари с определена к***рия превозни средства и дали превозът на товари се
реализира от водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача и не
притежава карта за квалификация на водача за съответната к***рия. Използването на израза
„или“ в чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр показва алтернативност между изискването за
притежаване на карта за квалификация на водача за съответната к***рия или притежаването
на сертификат за водач на МПС за обществен превоз на товари по шосе. В случая
административно – наказателното обвинение е обусловено от липсата на валидна карта за
квалификация на водача за к***рия „С“, поради което е ирелевантно за този правен спор
дали водачът е притежавал сертификат за водач на МПС за обществен превоз на товари по
шосе и в случая това не е част от предмета на доказване по делото.
Между страните не се спори, а и косвено от АУАН и Констативния протокол се
установява, че „****“ ЕООД има издаден Лиценз на Общността № 18968 за международен
превоз на товари, валиден до 14.03.2028г., т.е. има качеството на лицензиран превозвач и се
явява адресат на нормата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр. От АУАН, Констативния протокол,
7
пътния лист от 12.07.2022г., справката от информационната система на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ за водач Е.М., разпечатката от карта на водач Е.М.
за юли 2022г., разпечатките от дигитален тафограф и показанията на свидетелите М. и Я. се
доказва, че „****“ ЕООД е осъществявал дейност като на 12.07.2022г. е реализирал превоз
на товари от гр. Костинброд до гр. Петрич с МПС от к***рия N2, управлявано от Е.М.,
който към същата дата (12.07.2022г.) е имал валидна карта на водача, издадена от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (с валидност от 01.07.2020г. до
30.06.2025г.), но не е имал валидна карта за квалификация за извършване на товарни
превози – доколкото едната му карта е била с валидност до 12.06.2022г., а следващата – след
06.10.2022г. Поради това СРС приема, че от обективна страна доказано е реализиран
съставът на нарушението по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Изпълнителното деяние на това нарушение се състои в осъществяване на превоз, а
това е основният предмет на дейност на Дружеството – жалбоподател. Поради това, макар
маршрутът на превоза да е бил от гр. Костинброд до гр. Петрич, доколкото дейността се
реализира от „****“ ЕООД, правилно наказващият орган е приел, че мястото на извършване
на нарушението е седалището и адресът на управление на Дружеството – гр. София, ул.
„Смърч“ № 14, ап.12А.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лице е
обективна и безвиновна.
Поради доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, на
административно – наказателно отговорното лице следва да бъде наложено предвиденото в
закона наказание. Съгласно чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр който допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му да управлява МПС за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000
лева. В случая нарушителят е Дружеството – превозвач, извършващо дейност с водач, който
не отговаря на изискванията на ЗАвПр. Поради това на юридическото лице следва да се
наложи „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. Точно фиксираният в закона размер
на санкцията не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства и съответно да коригира законово предвидената „имуществена
санкция“ от 3000 лева.
Водим от изложеното по-горе СРС прие, че следва да потвърди обжалваното
Наказателно постановление. Въпреки този изход на делото СРС счита, че не следва да
присъжда юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. в полза на РД „АА“ - София), тъй
като в съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 20.09.2023г. не е участвал процесуален
представител на въззиваемата страна. Писмото с вх. № 172902/19.06.2023г. е подписаното
лично от Директора на РД „АА“ – София в качеството му на въззиваема страна. Няма данни
Директорът на РД „АА“ - София да е „служител с юридическо образование“, поради което
СРС счита, че при липса на данни въззиваемата страна да е била защитавана от юрисконсулт
8
или друг служител с юридическо образование, не са налице основанията за прилагане на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН. Поради това искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение (направено с писмо вх. № 172902 от 19.06.2023г.) следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0005315 от 07.02.2023г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София,
с което на „****“ ЕООД на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, направено с писмо с вх. № 172902 от 19.06.2023г.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9