Р Е Ш Е Н И Е
№ 260297
гр.
Пловдив, 30.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД № 4124/ 2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на депозирана
жалба от „Сави 80“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Съединение“ № 55, срещу Наказателно постановление
№ 508454- F532534
от 27.04.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Сави 80“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/
лева, за нарушаване състава на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал.
4, т. 1 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения в
насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се,
че дружеството „Сави 80“ ЕООД не следва да носи отговорност за извършеното
нарушение, тъй като същото е било осъществено от служител на дружеството, който
не е посочен в АУАН и НП. Моли се, атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно
заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, явява се управителят Б.С..
Поддържа се така подадената жалба. Излага се становище по същество на спора. Изтъква
се, че нарушението е извършено от салонния управител на стопанисвания от
дружеството търговски обект и предвид това, именно той следва да носи
отговорност.
В проведеното открито съдебно
заседание, въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален
представител в лицето на юрк. З.. Оспорва се депозираната срещу наказателното
постановление жалба. Излага се становище по същество на спора. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено в своята цялост.
Претендират се разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен срок (
препис от атакуваното НП е получен на 24.06.2020г., а жалбата е входирана на
30.06.2020г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
От
фактическа страна, съдът прие за установено следното:
На 21.12.2019 г. около 21:45 часа
свидетелят Р.Т.Н., заемаща длъжност „***“ в Национална агенция за приходите при
ЦУ на НАП, извършила проверка в обект – ресторант „Опус“, находящ се в гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, срещу бл. № 148, стопанисван от дружеството-
жалбоподател „Сави 80“ ЕООД. По време на проверката проверяваният обект бил в
работен режим. В хода на извършването на проверката, свидетелят проверил касовата
наличност на намиращото се обекта и въведено в експлоатация фискално устройство
модел “Датекс
FP- 700”,
с ИН на ФУ: DT 788096 и
ИН на ФП: 02788096. Било констатирано,
че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата
наличност в размер на 100, 22 лева ( разчетената касова
наличност от ФУ е била 119,
98 лв., фактическата наличност е била в размер от 220, 20 лв., като разликата между двете
величини е 100,22лв.).
Гореописаното фискално устройство притежава възможност да се извършват
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Констатираното от
проверяващия служител при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена
проверка серия АА № 0027999/21.12.2019 г.
Бил съставен и Опис на паричните средства в касата на ФУ DT 788096 към момента на
започване на проверката.
Предвид така констатираното, на 29.12.2019
г., в присъствието на управителя на дружеството, свидетелката Р. Н. съставила
срещу „Сави- 80“ ЕООД АУАН с бл. № F532534. Актът бил връчен на Б.Н.С., ЕГН **********
– управител на дружеството. С. се запознал със съдържанието на съставения АУАН
и го подписал лично без възражения.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Р.Н. / л. 17/. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като счита същите за логически
последователни, обективни и непротиворечащи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – Протокол за извършена проверка серия „АА“ №
0027999/ 21.12.2019 г., ведно с опис на паричните средства в касата на ФУ DТ 788096 към момента
на започване на проверката и Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17 от 17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва
от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по ангажиране административнонаказателната отговорност на
дружеството- жалбоподател. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите,
разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението
и нарушителят са установени на дата 21.12.2019г., АУАН е съставен на 29.12.2019г.,
а атакуваното НП е издадено на 27.04.2020г.
Съдът счита за нужно да адресира и
обстоятелството, че предвид отразената касова наличност / 119, 98 лв./ и
фактическа наличност / 220,20лв./, то разликата между двете величини не е,
както е посочено в АУАН и НП 102, 22 лв., а
е 100, 22лв. Въпреки това, съдът счита, че не е налице съществено
накърняване правата на дружеството- жалбоподател, доколкото от фактическа
страна безспорно се изяснява, че при извършване на процесната проверка,
органите при ТД на НАП- Пловдив са установили положителна разлика между
касовата и фактическа наличност. Съдът счита, че в случая се касае за
техническа грешка при изписване на сумата ( предвид сходството от цифри), която
обаче не рефлектира върху възможността дружеството- жалбоподател да разбере за
какво е ангажирана отговорността.
Съдът
счита следното по правните аспекти на казуса:
Съобразно нормата на чл. 33 ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън случаите на
продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност /в
този смисъл Решение № 2350 от
12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472 / 2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2295 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935 / 2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 2090 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив, и др/.
В настоящия случай, от изложената
по -горе фактическа обстановка, безспорно се установи,
че е налице разлика между фактическата касовата наличност в
търговския обект, стопанисван от дружеството- жалбоподател и отчетената сума по
фискалното устройство. От съставения по повод на проверката протокол серия АА №
0027999 от 21.12.2019г. се изяснява, че по данни от ФУ, касовата наличност
следва да бъде 119, 98 лв. Фактическата наличност обаче, е била 220, 20 лв.,
като разликата между двете суми е именно 100, 22 лв. Следва да се посочи и че регистрираното и
разположено в търговския обект фискално устройство (“Датекс FP- 700”) разполага с техническата
възможност за въвеждане и извеждане на суми, извън случаите на извършени
продажби ( чрез операциите „служебно въведени“ и/ или „служебно изведени“ суми
). Тоест, след като е налице несъответствие между разчетената касова наличност
от фискалното устройство в обекта и фактическата наличност, то нарушението по
смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е реализирано от обективна страна.
Предвид изложеното съдът счита, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател за извършено нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 Наредба Н- 18/
13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Във връзка с възражението на
защитата, то съдът счита за нужно да посочи, че адресат на задължението,
разписано в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18 от 13.12.2006г. е именно
дружеството- жалбоподател, а не конкретно лице от персонала на обекта, който
стопанисва. Отговорността на лицето, за което управителят твърди да е допуснал
грешката при въвеждането/ извеждането на суми касата на ФУ, е напълно
ирелевантна за целите на настоящия процес. Отношенията между дружеството- жалбоподател
и лицето, за което управителят твърди да е допуснало грешката, се уреждат на
плоскостта на трудовото право и не се относими към настоящия казус.
По
размера на наложената имуществена санкция:
Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, извън
случаите по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Същевременно,
алинея „първа“ на чл. 185 ЗДДС разписва имуществена санкция за юридическите
лица от 500 лв. до 2000 лв.
В конкретния случай, с атакуваното наказателно
постановление, на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер от 500 лв.,
като това се явява минималният размер, предвиден в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. Наказващият орган правилно е отмерил тежестта на административното
наказание, което следва да се наложи на дружеството- жалбоподател, предвид
което не следва да бъде ревизирано НП в тази му част.
По приложението
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай
административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
Съдът счита, че конкретният
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Действително, в АУАН и
НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се
накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на
дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде
основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от
законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 56 НК,
който следва да намери субсидиарно приложение, едно и също обстоятелство не
може да бъде съобразено два пъти- веднъж при определяне на приложимия състав на
нарушение- основен, привилегирован или квалифициран и при индивидуализацията на
отговорността, като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно разграничение между нарушенията, които
водят до неотразяване на приходи и тези, които не водят до неотразяване на приходи,
като за последните се предвиждат значително по- леки санкции. Тоест, фактът на
неотразяване на приходи се явява съставомерен и не следва да бъде отчитан
допълнително. Нещо повече- обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не
само обществените отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на
държавните вземания за данъци, но и обществените отношения осигуряващи точното,
редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Следва да се посочи и че по законодателен път е направена
преценката, че нарушаването на тези отношения само по себе си е достатъчно за
ангажиране на административната отговорност на нарушителя, доколкото се засягат
интересите на фиска.
Съобразно
гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 63 ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, в полза на въззиваемата страна
срещу въззивника, се поражда право на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Претенцията за разноски е своевременно заявена
от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер
на 80 лева
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 508454- F532534 от 27.04.2020 г., издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185 ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на „Сави 80“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание
– „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушаване състава
на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Сави 80“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к.
„Тракия“, ул. „Съединение“ № 55 да заплати на Национална агенция по приходите
сума в размер от 80 / осемдесет/ лева, представляваща сторени разноски в
рамките на настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд- Пловдив, на
касационните основания, разписани в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала
А.
Д.