М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА № 302 от 04.06.2014 г.
ПО НЧХД № 545 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2013 г .
Подсъдимият М.М.Я., български гражданин, неженен, неосъждан,
с ЕГН:**********, е предаден на съд за това, че на 29.01.2013 година в
гр.Силистра в съучастие като извършител с Д.Е.Е. и Р.С.Т., умишлено е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно
за живота на П.Д.Б., за което Силистренска районна прокуратура е повдигнала
обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.Е.Е., български гражданин, неженен, неосъждан,
с ЕГН:**********, е предаден на съд за това, че на 29.01.2013година в гр.Силистра в съучастие
като извършител с М.М.Я. и Р.С.Т., умишлено е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота на П.Д.Б.,
за което Силистренска районна прокуратура е повдигнала обвинение по чл.130,
ал.1 от НК.
Подсъдимата Р.С.Т., българска гражданка, неомъжена, неосъждана,
с ЕГН:**********, е предадена на съд за това, че на 29.01.2013 година в гр.Силистра
в съучастие като извършител с М.М.Я. и Д.Е.Е., умишлено е причинила лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно
за живота на П.Д.Б., за което Силистренска районна прокуратура е повдигнала
обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимите не се признават за виновни. Твърдят, че
тъжителя е бил в тяхното заведение, но те само са го извели извън портата след
което са я заключили и не са му нанасяли никакви увреждания. Също така не знаят
какво е станало с негоq след като са
го извели извън оградата.
След като прецени събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 29.01.2013 година около 22.00 часа тъжителят
посетил заведение в гр.Силистра, находящо се в близост до кооперативния пазар.
Същото било стопанисвано от подсъдимия Я.. След като влязъл в заведението
тъжителят консумирал алкохол, който му сервирала подсъдимата Т.. След известно
време тъжителят напуснал заведението и отишъл да си купи цигари, след което
отново се върнал и поискал да му сервират алкохол. В заведението вече имало
компания, която празнувал. Вследствие на изпития алкохол тъжителят започнал да
се държи грубо и обидил хора от празнуващата компания и счупил пепелник и чаша.
Тогава подсъдимите Я. и Е. го хванали под мишниците и тръгнали да го извеждат
от заведението. След тях излязла и подсъдимата Т.. След като стигнали до
портата двамата подсъдими съборили тъжителя на земята и започнали да го ритат.
До тях стояла подсъдимата Т. и наблюдавала. През това време по улицата минал
свидетеля Райнов, който възприел тъжителя паднал на земята и видял нанасянето
на удари с крака от страна на двамата подсъдими. Малко след това по улицата
минал и свидетеля Н., който също възприел нанасянето на ударите от страна на
двамата подсъдими. Той не се намесил, но съобщил за случващото се на органите
на МВР. След това тримата подсъдими се върнали в заведението. Впоследствие
дошъл полицейски екип и откарал тъжителя до центъра за спешна помощ. На
01.02.2013 година тъжителят бил освидетелстван от специалист по Съдебна
медицина. От заключението на вещото лице се установява, че вследствие на
нанесените удари с крака тъжителят е получил следните увреждания: контузия на
главата с охлузни наранявания по челото, предната теменна област, ляво
слепоочие, изразен отток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, отток и
кръвонасядане на горен десен клепач и на
вътрешната половина на долен десен клепач, контузия на носа с оток, прясно отчупване
на част от коронката на горен ляв осми зъб и контузия на раменния пояс, които в
своята съвкупност обуславят наличието на временно разстройство на здравето не
опасно за живота, което е отшумяло за около 20 дни.
При изясняването на тази фактическа обстановка бяха
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимите,
показанията на свидетелите Я., Христов, Н., Р., заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза, писмените доказателства /протоколи за предупреждение, и
свидетелства за съдимост/.
При изясняването на фактическата обстановка в хода на
съдебното следствие възникнаха множество противоречия. Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите Н. и Р., тъй като те са обективни логични и
незаинтересовани от изхода на делото. Освен това се подкрепят и от показанията
на свидетеля С. и заключението на вещото лице.
При така изяснената и
възприета от съда фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимите Я. и Е. са извършили действия по събарянето на тъжителя
на земята и са го ритали с крака в областта на главата.
От субективна страна, деянието е било извършено от
подсъдимия умишлено, което проличава от описания по-горе начин на действие, на нанасяне
на ритници.
Такова деяние е обществено опасно и обявено за
наказуемо с разпоредбата на чл.130, ал.1, от Наказателния кодекс. След като бе
установено, че е извършено умишлено, то съгласно чл.9 от НК, представлява
престъпление и за него следва да се носи наказателната отговорност, предвидена
в чл.130, ал.1 от цитирания кодекс. Предвидената отговорност е лишаване от
свобода до две години и, след като и двамата подсъдими не са осъждани и не са били освобождавани от наказателна отговорност,
то съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а от Наказателния кодекс,
като ги освободи от наказателна отговорност и им наложи административно
наказание. Въпреки че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът наложи минимално наказание на подсъдимия, тъй като намира, че този размер
на глобата от 1000 лева ще допринесе за тяхното поправяне, превъзпитание и за осъзнаването
на вината за извършеното деяние.
Тъй като не се установи подсъдимата Т. да е участвала
в нанасянето на удари, то съдът я оправда по повдигнатото обвинение.
От деянието на подсъдимите са настъпили вреди за
тъжителя от неимуществен характер.
Безспорно той е претърпял болки и страдания от извиването на ръката и страдания
от получените увреждания в областта на главата. Целият период на отшумяването е
бил около 20 дни, поради което съдът отчитайки създадените през този период
неудобства, определи размера на причинените
неимуществени вреди по
справедливост в размер от 1800 лева,
които напълно ще възмездят тъжителя. По тези съображения искът за неимуществени
вреди бе уважен до размера от 1800 лева и отхвърлен за горницата до 5000 лева.
Присъдени бяха и извършените в хода на производството
разноски
Воден от гореизложеното съдът постанови присъдата.
Районен съдия: