Р Е Ш
Е Н И Е
№ 858 /11.06.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година,
в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар: С. Х.
прокурор: Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 950/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
процесуален представител на директора на ОД – Бургас на МВР против решение №
260022/29.03.2021 година по н.а.х.д. № 264/2020 година на
Районен съд – Поморие (РС), с което е отменено наказателно постановление № 251а
- 702/28.10.2020 година на директора на ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, за нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, на Д.Х.Х. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
неправилно приложение на закона от страна на РС. Твърди, че съдът
незаконосъобразно е приел, че е налице неяснота по отношение на мястото на
извършване на нарушението, опорочаваща наказателното производство и
представляваща основание за отмяна. Според касатора, мястото на нарушението е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да няма съмнение за точното
местоположение на извършителя в момента на установяване на нарушението. Поддържа,
че при извършването на проверката Х. не е управлявал МПС (мотопед), а го е
бутал, т.е. бил е пешеходец и за него са важали в пълна степен
противоепидемичните мерки, наложени от министъра, за чието неизпълнение е
санкциониран.
Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Прокурорът пледира основателност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП Х. е санкциониран за това, че при извършена
проверка на 28.04.2020 година в 10:00 часа, в град Поморие, на улица
„Манастирска“ до № 6, на открито обществено място, е установено, че той е без
поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата – в
нарушение на противоепидемична мярка, въведената в т. I, подточка 9 от заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 година, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020
година, изменена със заповед № РД–01–236/24.04.2020 година на министъра на
здравеопазването, а именно: „Всички лица, които се намират на закрити или
открити обществени места… са длъжни да имат поставена защитна маска за лице…
или друго средство, покриващо носа и устата“..
За да постанови оспореното решение, РС е приел,
че НП е издадено от компетентен наказващ орган, но в
административнонаказателното производство съществува неяснота относно мястото
на извършване на нарушението – в АУАН като място е посочено „ул. „Манастирска“
до SNG“, докато в НП мястото е описано – „Ул. „Манастирска“ до № 6“. Отделно
съдът е констатирал, че в преписката липсват данни откъде наказващият орган
черпи данни, че в момента на установяване на нарушението наказаното лице е
бутало мотопеда си по улица „Манастирска“. Според РС, от доказателствата се
установява единствено, че Х. *** и то по повод управлението на МПС, което не
попада в обхвата на новосъздадената т. 9 от заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 година
на министъра на здравеопазването, която не следва да бъде тълкувана
разширително.
Настоящият състав приема следното.
В доказателствата по делото, съставляващи административнонаказателната
преписка не се установява по категоричен начин, дали Х. се е движел с МПС или
просто е вървял, като пешеходец, бутайки мотопеда си. В съставения АУАН изобщо
не се споменава като обстоятелство, че Х. е бил с мотопед. Във възражението си
срещу акта Х. твърди, че в момента на проверката е бил с „каска и
законосъобразна скорост“. От изготвена докладна записка от младши инспектор М.
от РУ – Поморие (актосъставител, непосредствено установил нарушението), по
възражението на Х. срещу АУАН, е посочено, че Х. се е придвижвал с мотопед и е
бил без поставена маска или друго средство, прикриващо носа и устата, но е бил
с обезопасителна каска, обхващаща горната част на
главата и с редовни документи. В две допълнителни справки – от началник на
група в РУ – Поморие и от началника на РУ – Поморие – фактите от докладната
записка на младши инспектор М. са възпроизведени, т.е. прието е, че в момента
на спирането си Х. е управлявал мотопед. В НП тези обстоятелства не са
обсъдени, а просто е посочено, че наказаният се е движел в открито обществено
място, без поставена защитна маска или друго предпазващо средство. Разпитан в
съдебното заседание от 22.02.2021 година актосъставителят заявява, че в момента
на проверката Х. е бутал „едно моторче“ (лист 11 – 21
и 27 от н.а.х.д. № 264/2020 година).
При тази фактическа обстановка в административнонаказателното
производство, а и в хода на съдебния процес, е останало неизяснено по несъмнен
начин какъв е бил Х. в момента на проверката – пешеходец или водач на МПС. От
първоначално събраните данни, обаче, съдът прави извод, че той е бил спрян
именно в качеството си на водач на МПС и то в момент, в който е управлявал МПС.
Няма логика в докладната си записка актосъставителят да заявява, че Х. „се
придвижваше с мотопед“, че е бил с предпазна маска и с редовни документи, ако
лицето просто е бутало мотора си по улицата, т.е. било е пешеходец и за
контролните органи би било без всякакво значение дали то е носило (или не)
предпазна каска, както и дали документите му (за управление на МПС) са били
„редовни“.
Целта на противоепидемичните мерки, въведени от министъра на
здравеопазването с цитираните заповеди, е предотвратяване на разпространението
на коронавируса COVID – 19 сред населението. Именно в този дух са и
ограниченията, свързани с минимизиране на възможността за близък контакт със
заразени лица на открити и закрити обществени места. Такъв контакт се
осъществява между пешеходци, движещи се на открити или закрити обществени места
на минимално разстояние, както и между лица, използващи за придвижване общи
транспортни средства за превоз на пътници и товари.
Съгласно § 1а от ДР на ЗЗ, "обществени места" по смисъла на
чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и: а) обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г",
"д", "е", "ж", "к", "л",
"о", "п" и "у" (т.е. плувни басейни, плажове и
места за къпане, спортни обекти - стадиони, спортни зали, игрални площадки,
фитнес центрове и зали, театри, киносалони, концертни зали, читалища,
компютърни и Интернет зали, игрални зали; бръснарски, фризьорски и козметични
салони, солариуми, ателиета за татуировки и поставяне на обици и други подобни
изделия на различни части на тялото, балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес
центрове и таласотерапевтични центрове, обществени
бани, перални, сауни, обществени тоалетни; гробищни паркове; железопътни гари, летища,
пристанища, автогари, метростанции; обекти за социални
и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна
грижа за повече от 20 потребители и в социалните услуги за осигуряване на
подслон; детски ясли и градини, училища и висши училища, ученически и
студентски общежития, школи - музикални, езикови, спортни, бази за детски и
ученически отдих и туризъм, и центрове за работа с деца; лечебни и здравни
заведения, здравни кабинети и обектите, в които се прилагат неконвенционални
методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве и селскостопански
аптеки); б) аптеки, дрогерии и оптики; в) търговските
обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък
върху добавената стойност; г) места за настаняване, заведения за хранене и
развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла
на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма; д) предприятия за
производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и
развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи -
туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със
сервитьорско обслужване; е) сградите, до които всяко лице има достъп,
включително и административните учреждения и други сгради, в които се обслужват
или имат достъп гражданите; ж) асансьорите и стълбищните
клетки на всички видове сгради и др.; з) транспортни средства за обществен
превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии,
пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално
предназначение - санитарни автомобили за болни; площадките за игра.
Мащабното, но все пак примерно, изброяване на обекти „обществени места“
в закона показва, че идеята на законодателя е да определи като такива местата,
в които е възможно да се получи струпване на граждани на минимално отстояние,
което обстоятелство е благоприятно за разпространението на острозаразни
заболявания.
Конкретният случай не е такъв. Наказаният Х. се е придвижвал самостоятелно
с мотопед, т.е. бил е водач на МПС за индивидуален (не за обществен) превоз, а
не пешеходец - и действието на издадените заповеди не се разпростира върху
него, защото не се е намирал на „обществено място“, т.е. липсва противоправно
деяние, което следва да бъде санкционирано по реда на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ,
както напълно основателно е установил РС.
Решението следва да се остави в сила.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260022/29.03.2021 година по н.а.х.д. № 264/2020
година на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: