РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500254 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4241/15.12.2022г. постановено по гр.д.№ 16026 по описа за 2021 г.
на Районен съд Пловдив, V гр.с., се:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: *** против „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, ет.2, офис 40-46 иск за прогласяване на
нищожността на Договор за паричен заем № ***г., сключен между него и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и
ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, че договор за
предоставяне на гаранция № *** от *** г. е недействителен, поради неравноправност и
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър
Център, ет. 2, офис 40-46 сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
1
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на А. Г. Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на адв. С. Н.,
ЕГН **********, *** сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът А. Г. Т., ЕГН
**********, който чрез пълномощника си адвокат С. Н., е подал въззивна жалба
против решението на районния съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от него
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, иск за прогласяване на нищожността на Договор
за паричен заем № ***г., сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението
в обжалваната част. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е сключен в
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не се установяват отделните
компонентни, включени в годишния процент на разходите /ГПР/ като вид и размер,
което пречи да се установи дали правилно е приложена формулата за изчисление на
ГПР според изискването в чл.19, ал.2 ЗПК и Приложение № 1 от ПЗР. Твърди, че не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР и
заключава, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн.чл.22 ЗПК.
Моли за уважаването предявения иск за признаване за установено по отношение на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, че договорът за паричен заем е недействителен.
Претендира присъждането на разноски за двете инстанции, вкл. и на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е било допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението в обжалваната част, съобразно оплакванията в жалбата, като въззивният
съд се произнесе по правния спор между страните.
2
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на Договор за предоставяне
на гаранция № *** от ***г. сключен между ищеца А. Г. Т. и ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, както и за установяване на недействителността на Договор за
паричен заем № ***г. сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
на осн.чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията в чл.11 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили предявените искове като
неоснователни с искане да бъдат отхвърлени.
С постановеното по делото решение районният съд е уважил иска за
установяване недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № *** от
***г., в която част решението не се обжалва и е влязло в сила. Предмет на въззивното
производство е частта от решението, в която районният съд е отхвърлил иска за
прогласяване на недействителността на Договора за паричен заем № ***г., като
поддържаните за това съображения от въззивника са, че договорът за паричен заем е
сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
От фактическа страна по делото се установява, че между „Изи Асет
Мениджмънт” АД като заемодател и А. Г. Т. като заемател е сключен договор за
паричен заем № *** от *** г., с който на ищеца е предоставен паричен заем в размер
на 800 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 % и годишен процент на
разходите от 47, 68 %, при общ размер на всички плащания от 924, 56 лева, с условия
на издължаване на 8 погасителни вноски, всяка в размер на 115, 57 лева на посочени
падежни дати в договора. В чл.4 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с
едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционна сделка. Предоставянето на последното се установява по делото предвид
сключения Договор за предоставяне на гаранция № *** от ***г. между „Файненшъл
България“ ЕООД като гарант и А. Г. Т. като потребител, който е признат за
недействителен от районния съд по съображения, че със сключване на договора за
кредит се цели заобикаляне на закона чрез предвиждане на допълнително
възнаграждение, което формално не следва да се включва в ГПР, но всъщност
представлява разход по договора, който следва да се плати на юридическо лице –
поръчител, чийто собственик на капитала е юридическото лице – заемодател, поради
което е налице нарушение на добрите нрави и неравноправност. Така и по делото се
установява, че с договора за предоставяне на гаранция, потребителят се е задължил да
плати възнаграждение за предоставената гаранция в размер на 731, 44 лева -
разсрочено на 8 месечни вноски, всяка на стойност от 91,43 лв., ведно със плащането
на съответните месечни погасителни вноски по заема. Съгласно чл.3.2 - потребителят
заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за
3
плащането на задълженията по последния. Според чл.3.3 - „Изи Асет Мениджмънт”
АД е овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждението по този договор, както и че в случай, че платената по
този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „Изи Асет Мениджмънт” АД и на задължението на потребителя -
гаранта по този договор, внесената сума се погасяват с приоритет задълженията на
гаранта. Представен е погасителен план към договора, в който вноските за
възнаграждението на гаранта са кумулирани към вноските по договора за паричен
заем, при което същите възлизат в общ размер на 207.00 лева.
От неоспореното заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Б.В., се
установява, че на база на заложените данни, размерът на ГПР е равен на 47.6814%,
като в него са включени единствено разходите за договорна лихва. Вещото лице е
съпоставило размера на кредита /само с включена договорна лихва/ и размера на
кредита, увеличен с уговорената в процесния договор гаранция и заключил, че
размерът на кредита с вкл.гаранция е 1 656 лева, а само с вкл.договорна лихва е 924, 56
лева, поради което процесният кредит с вкл.гаранция е равен на 770.4668 % и
оскъпяването на същият е 722.7868 %.
При така установеното по делото, настоящият въззивен състав намира за
основателна исковата претенция за установяване на недействителността на договора за
паричен заем. Представеният договор за паричен заем по своята правна характеристика
и съдържание е такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят
предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори,уредени в глава трета на ЗПК. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато
не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред която и
поддържаната от въззивника на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Въззивният съд, след самостоятелна преценка съдържанието на договора за
потребителски кредит, установява нарушение на разпоредбата чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. С оглед оплакванията на въззивника следва да се посочи, че в действащия
ЗПК, както и Директива 2008/48/ЕО не е поставено като изискване към съдържанието
на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите, доколкото
същите са нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК , респ. Приложение № 1 към ЗПК.
4
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в разглеждания случая е налице
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР,
намерил цифрово изражение в договора от 47, 68 % и посочения общ размер на всички
плащания от 924, 56 лева, не съответстват на действителните по договора, съобразно
поетите от потребителя задължения.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в
него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл.
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата
разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго
лице - гарант, различно от кредитодателя, по друг договор, но е пряко свързано с
договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата
тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични
задължение по договора за потребителски кредит. Възнаграждението е договорено да
се заплаща за предоставеното обезпечение /гаранция/ на потребителя в размер на 91,43
лв. месечно или общо 731, 44 лева за срока на договора за заем от осем месеца,
разсрочено заедно с всички останали задължения по договора за потребителски кредит.
Заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи
плащане на възнаграждението и в тази връзка се констатира след справка в ТР, че
едноличен собственик на капитала на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт” АД. Предвид на това, възнаграждението по
договора за гаранция е било предназначено да постъпва пряко в патримониума на
заемодателя и е сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Така
нареченото възнаграждение представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото
същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на
обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или
увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към
датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй
5
като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора,
която е икономически по –силната страна и не отговаря на изискването за
добросъвестност. В този смисъл възнаграждението, което заемателят е следвало да
плати за целия срок на договора е в размер на 731, 44 лева, при предоставен кредит в
размер на 800 лева, тоест приблизително в размера на предоставения заем, с което се
оскъпява кредита и се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на едната
страна по правоотношението, която в случая е и икономически по-силната страна за
сметка на заемополучателя /потребител/.
По изложените съображения въззивният съд намира, че възнаграждението за
предоставената гаранция представлява разход за потребителя по самия договор за заем,
който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъде включен при изчисляване на
размера на ГПР и обявен на потребителя в договора. С договарянето на разгледания
разход за потребителя, който е следвало, но не е било включено в размера на ГПР, се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване относно
максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното
оскъпяване на кредита. С този разход за потребителя под формата на възнаграждение,
съпоставимо с размера на кредита, се достига до превишаване на допустимия
петкратен размер на законната лихва от 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На осн.
чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19
от ЗПК се считат за нищожни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона е нищожна. Последното налага извод, че е налице нищожност на клаузата за
ГПР, която не отразява действителния прилаган ГПР по договора, с което се заобикаля
императивно поставеното изискване в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК относно
максимално допустимия размер на ГПР, който в случая безспорно се превиша.
Нищожността е винаги изначална и не поражда права и задължения за страните, което
се отнася и за клаузата за ГПР. Последното налага извод за начална липса на
задължително съдържание на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно
прилагания по договора ГПР. В аспекта на разгледаната потребителска защита,
изложеното обосновава извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22
от ЗПК същият следва да се приеме за недействителен. Като е достигнал до различни
фактически и правни изводи, и е отхвърлил предявения иск, районният съд е
постановил неправилно решение в обжалваната част, което следва да бъде отменено.
При този изход на делото следва да се отмени решението на районния съд и в
частта, с която в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е присъдена сумата от 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
На ищеца се следва пълният размер на направените разноски за първата
6
инстанция, поради което следва допълнително да му присъдят още 50 лева. За
въззивното производство на ищеца следва да се присъдят направените разноски за
платена държавна такса от 25 лева.
С оглед уважаване на исковата претенция против „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ответното дружество следва да се осъди да заплати на адвокат С. Н. адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на А. Г. Т.
на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв, което за първоинстанционното производство е 300 лева,
а за въззивното производство е 400 лева, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
претендирано с въззивната жалба.
Предвид изхода на делото, „Изи Асет Мениджмънт” АД следва да бъде осъдено за
заплати сумата от 70 лева - платен депозит за ССЕ от бюджета на съда в
първоинстанционното производство, по сметка на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4241/15.12.2022г. постановено по гр.д.№ 16026 по описа
за 2021 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с., в частта му, в която се отхвърля
предявения от А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: *** против „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал
Неру“№28, ет.2, офис 40-46, иск за прогласяване на нищожността на Договор за
паричен заем № ***г., сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и в
частта, с която се осъжда А. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** и "Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, ет.2, офис 40-46, че
сключеният между тях Договор за паричен заем № ***г. е недействителен на осн.чл.22
от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
В останалата си част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40- 46, да заплати на А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от още 50
лева - разноски за първоинстанционното производство и сумата от 25 лева - разноски
за въззивното производство.
7
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40- 46, да заплати на адв. С. Н., ЕГН **********, ***, сумата в общ размер на 700
лева - адвокатско възнаграждение за осъществено на А. Г. Т. безплатно процесуално
представителство в първоинстанционното и във въззивното производство, на осн. чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40- 46, да заплати сумата от 70 лева - платен депозит за ССЕ от бюджета на съда
в първоинстанционното производство, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8