№ 187
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500428 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 428/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всяка от страните
срещу различни части на решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по
описа на Шуменския окръжен съд, както следва:
-по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена
чрез прокурор С. - П. против решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024
г. по описа на Шуменския окръжен съд в осъдителната му част, с която
Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на И. И. Д., на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с
ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК, за което впоследствие е
оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023г.
до окончателното й изплащане, както деловодни разноски в размер на 510 лв.,
както и по сметка на ШОС разноски за вещи лица в размер на 1179,18лв.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната осъдителна част е
неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон
и необосновано, като е молил за отмяната му в същата част и за отхвърляне на
исковете. Навел е следните оплаквания: окръжният съд не извършил преценка
на всички конкретни обстоятелства обективно с оглед точното приложение на
1
критерия по чл. 52 от ЗЗД, като исковата претенция останала недоказана по
основание и размер, а съдът присъдил обезщетение и то - прекомерно и
несправедливо; съдът неправилно приложил закона, интерпретирайки
фактите, свързани с тежестта на претърпените от ищеца вреди, вкл.
преживени психотравми, като не съобразил, че сочените от ищеца негативни
емоции са обичайни, вкл. при многократно осъждано лице, както и че
определеното му по делото наказание от 5 години лишаване от свобода при
строг режим на изтърпяване, е било обусловено като вид и размер на
наказанието и режим на изтърпяване от неговото съдебно минало и не
обуславя завишаване размера на обезщетението; неправилен бил и изводът на
съда, че тъй като наказателното преследване срещу ищеца е започнало докато
той изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по друго дело, това
обуславяло много по -висок интензитет на емоционалните му вреди и водело
до завишен размер на обезщетението, като напротив този факт е обуславял по
- нисък размер на обезщетение, защото емоционалният отзвук при осъждано
лице е с по -ниска интензивност от този при неосъждано и нетърпяло
ефективно наказание в затвор лице; съдът присъдил несправедливо завишен
размер на обезщетението, несъответстващ на доказаните вреди и
представляващ източник на обогатяване, защото не обсъдил всички
обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер като това за липса на
влошаване на здравословното му състояние (негативните му преживявания
свързани с психическото му състояние и здравословните му проблеми
логично следвало да се отнесат като последица от множеството му осъждания
по други наказателни производства, от изтърпяването на наложени наказания
(вкл. и лишаване от свобода и пробация) и от наличието на неприключили
понастоящем наказателни производства срещу него и предвид, че психични
проблеми ищецът имал преди образуване на наказателното дело, а инсултът е
настъпил много след това).
Отговор на жалбата ищецът И. Д. не е подал.
-по въззивна жалба на И. И. Д., подадена чрез адв. Д., против решение
№111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд
в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,
т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3, вр. с чл.26 от НК за горницата над сумата
30 000 лв. до претендираните 300 000 лв.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваните му отхвърлителни
части е неправилно – постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в тези части
с уважаване на иска до пълния претендиран размер и присъждане на
сторените по делото разноски. Сочил е, че окръжният съд определил
обезщетението за неимуществени вреди в необоснован, занижен и
несправедлив размер. Навел е оплаквания, че окръжният съд:
незаконосъобразно приел, че причините за получения мозъчен инфаркт са
2
постановените срещу ищеца (други) присъди и образуваните наказателни
производства срещу него, които изводи били в противоречие с приетите по
делото експертизи, че реално възстановяване на увредената мозъчна тъкан не
се очаква и е възможен нов инфаркт и без да обсъди факта на получения
повторен мозъчен инфаркт от 20.02.2025 г.; анализирал паметовите нарушения
на ищеца в негов ущърб, а не като такива вследствие на претърпян инфаркт;
неглижирал и превратно анализирал факта на наложената забрана за
напускане пределите на Р.България и наложената мярка парична гаранция;
достигнал до погрешен извод за недоказаност на твърдението за сринат бизнес
на ищеца, поради превратно и в ущърб на ищеца анализиране на
свидетелските показания в тази връзка; не взел предвид при определяне
размера на обезщетението продължителния срок на наказателното
преследване, постановените две ефективни осъждания с отнемане на
имущество и претърпяния вследствие на това мозъчен инфаркт, отражението
на незаконното обвинение върху честта и достойнството му, върху бизнеса му
и върху семейното му положение; не взел предвид също, че отговорността на
държавата е обективна и се разглежда на плоскостта на крайния резултат –
незаконното обвинение, както и наличието в случая на всички елементи от
фактическия състав;
Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите
предствители са поддържали въззивните си жалби и са оспорвали жалбата на
насрещната страна.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира решението на окръжния съд за валидно и допустимо, а с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по иск на И. И. Д.
срещу Прокуратурата на РБългария по чл. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на сумата 300 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигнато и поддържано
обвинение по ДП № 28/2016г. на ОСлО при СОП и НОХД № 131/2018г. по
описа на СОС, за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и
т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК, за което впоследствие е оправдан с
влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищецът e твърдял, че от незаконното обвинение в продължителен
период от време изпаднал в дълбока душевна, финансова и личностна криза.
Бизнесът му като търговски пълномощник на „Таръма“ЕООД“ бил съсипан,
поради отдръпване на контрагентите му, а забраната да напуска пределите на
РБългария в продължение на шест години се отразила негативно на контактите
му извън рамките на страната. Конфискувана била част от имуществото му.
Бил подложен на системен стрес, включително и заради явяването му в
3
многобройни съдебни заседания, двукратното му осъждане на лишаване от
свобода. Психиката му била срината, семейството му се разпаднало, станал
изключително напрегнат, тревожен, не можел да спи, трудно организирал
ежедневието си, изгубил контактите си и станал недоверчив към всичко и
всички. Психиката му била разклатена, консултирал се с психиатри и провел
лечение на „протрахирана депресивна реакция“ в ДПБ “Ц. б.“ за 18 дни в
периода след 09.10.2023г. На 27.05.2024 г. претърпял и мозъчен инсулт, а в
хода на производството пред окръжния съд и повторен такъв, в чиято основа
стояли усещането за несправедливост, пренебрежение и малоценност,
непозволяващи му да се включи пълноценно в социалния живот.
С писмения отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ е оспорила
иска и е молила за отхвърлянето му. Изложила е съображения, че ищецът не е
търпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, тъй като е бил
многократно осъждан (26 пъти), в хода му е изтърпявал наказания „пробация“
и „лишаване от свобода“ ефективно (от 13.03.2017г. до 01.12.2017г. в затвор),
а също по време на процесното наказателно дело срещу него се водели други
две наказателни производства (образувано на 15.02.2024г. ДП. № 15/2024г. по
описа на РУ - Дулово, по което му е повдигнато обвинение по чл. 343в ал.1 от
НК и образувано на 31.03.2022г. ДП № 27/2022г. по описа на ОДМВР -
Силистра, по което му било повдигнато обвинение на 26.03.2024г. за деяние по
чл.235 ал.З т.2 вр. с т.4, вр. с чл. 28 ал.1 от НК, вр. с чл. 20 ал.2 от НК), а след
приключване на процесното наказателно дело, срещу ищеца било образувано
ДП № 292/2023г. по описа на РУ – Дулово с повдигнато на 26.02.2024г.
обвинение за престъпления по чл. 325 ал.2 от НК, вр. с ал.1 от НК и по чл. 144
ал.3, т. 1 от НК. Твърдените в исковата молба негативни преживявания и
здравословни проблеми на ищеца следвало да се отнесат към осъжданията му
по други наказателни производства, към водените и неприключили други
такива и изтърпяваните наказания. Влошаване на здравословното и психично
състояние на ищеца било недоказано, евентуално не било свързано с
процесното незаконно обвинение, а представлявало следствие от
нездравословен живот, употреба на алкохол, високо кръвно налягане,
генетична и фамилна обремененост и др., а и нямало връзка с процесното
дело, защото било настъпило след влизане в сила на оправдателната присъда
по НОХД № 131/2018г. по описа на СОС и освен това било последица от
нанесен му побой на 16.07.2023г. с физически травми – средна телесна
повреда (ДП пр.пр. № 2237/2023г. по описа на РП — Силистра). Нямал вреди
и от забраната да напуска страната, тъй като по същото време ищецът
изтърпявал наказания по други дела, които изисквали присъствието му на
територията на страната.
Установено е със събраните доказателства (и по тези, установени от
първата инстанция, факти във въззивните жалби не са наведени оплаквания),
че ищецът е привлечен като обвиняем на 27.04.2017г. по досъдебно
производство №28/2016г. на ОСО при СОП за престъпление по чл.255, ал.3,
вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК и чл.26 от НК и в същия ден той е разпитан. На
4
25.05.2017г., обвинението е изменено и Д. - привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, вр. с чл.20, ал.2 и
ал.3, вр. с чл.26 от НК. Обвинението му е предявено на 05.12.2017г. и му е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. На
13.12.2017г. спрямо ищеца е постановена мярка за процесуална принуда по
чл.68, ал.1 НПК - забрана за напускане на пределите на РБългария. На
04.05.2018г. срещу него е внесен в съда обвинителен акт за престъпление по
чл.255, ал.3., вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.2 и ал.З, вр. с ал.26 от НК и
е било образувано НОХД№131/2018г. на СОС, по което подсъдим е и друго
лице (В. А. Ц.). С присъда № 18 от 04.10.2018г., ищецът Д. е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, като мярката му за
неотклонение е била изменена в „подписка“. По протест на прокурора, делото
е пренесено пред въззивната инстанция и по образуваното ВНОХД№28/2019г.
на ВнАС, с присъда №3/10.05.2019г. ищецът е признат за виновен и осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от пет години, при първоначален строг режим
на изтърпяване и са му конфискувани пет дружествени дяла от по 1000 лв. от
капитала на „Таръм-Таръм“ЕООД-гр.Шумен и лек автомобил „Форд Транзит“
с рег.№*. Осъдителната присъда е обжалвана от Д. и с решение
№264/20.01.2020г. по н.д. №1071/2019г. на ВКС на РБългария, тя е отменена и
делото - върнато за ново разглеждане на ВнАС. С присъда
№260000/15.01.2021г. по ВНОХД№19/2020г. на ВнАС отново е отменена
оправдателната присъдата и ищецът Д. е признат за виновен и осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от пет години, при строг режим на изтърпяване
и е постановено отнемането на дружествените му дялове и автомобила.
Втората осъдителна присъда също е обжалвана от ищеца пред ВКС и с
решение №27/10.03.2022г. тя е отменена и делото отново е върнато за ново
разглеждане на въззивния съд. С решение №153/28.10.2022г. по третото
въззивно производство, ВНОХД№65/2022г. по описа на ВнАС,
оправдателната присъда на Д. №18/04.10.2018г. на СОС е потвърдена.
Решението е протестирано, поради което делото е пренесено пред ВКС и там
то е приключило окончателно с решение № 85 от 01.03.2023г. по
НОХД№980/2022г., І н.о., с което решението на въззивния съд е потвърдено.
Общо наказателното производство срещу ищеца е продължило 5 г., 10 м.
и 20 дни. През това време са извършвани множество процесуално-следствени
действия, разпитвани са свидетели, изготвяни са експертизи, като в съдебната
фаза на процеса ищецът се е явил в 17 открити съдебни заседания (в 5 от тях
не е даван ход).
Установено е също така, че към момента на повдигане на обвинението
на 27.04.2017 г. и до 01.12.2917 г., ищецът е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“ по постановена срещу него осъдителна присъда по друго дело, а
през останалия период е изтърпявал наказания „пробация“ по други
наказателни дела (от 07.12.2017 г. до 15.04.2018 г.; от 16.04.2018 г. до
16.04.2021 г.; и от 19.04.2021 г. до 19.04.2024 г.). Към датата на обвинението
той е бил на * години и към този момент вече е бил многократно осъждан с
5
влезли в сила 24 присъди и определения за одобряване на споразумение за
различни престъпления срещу транспорта и собствеността, включително
тежки умишлени престъпления, като са му налагани различни по вид и тежест
наказания, включително „пробация“ и „лишаване от свобода“ – последната
ефективно изтърпяна. В хода на процесното наказателно дело са били висящи
срещу ищеца общо три наказателни производства (за хулиганство, чл. 325,
ал.2 НК, извършено м.12.2019 г.; стопанско – за незаконна сеч и дърводобив -
по чл.235, ал.3 НК, извършено на 25.04.2020 г.; и за самоуправство – по чл.
323, ал.1 НК, като две от тях са приключили, съответно по нохд 45/2021 г. на
РС -Дулово е било одобрено споразумение №7/16.03.2021г., с което ищецът е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК
(хулиганство) и по нохд № 250/2020 г. на РС -Тутракан е било одобрено
споразумение №10/31.03.2021г., с което Д. е признат за виновен за
престъпление по чл.323, ал.1 от НК (за самоуправство – деяние, извършено на
през м.12.2019г.), като по двете са му наложени наказания „пробация“ със
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с явяване
пред пробационен служител два пъти седмично. Третото образувано в хода на
процесното наказателно дело, - дознание ДП 27/2022 г. на ОДМВР -Силистра
за стопанско престъпление по чл. 235, ал.3, т.2 вр. т.4 НК, е спряно на
31.03.2022 г. и понастоящем е висящо. След приключване на процесното дело
срещу ищеца са образувани и са висящи още две наказателни производства за
престъпления по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, чл.144, ал.3, т.1 от НК и за
престъпление по чл.343а от НК (съгласно писмо от СРП от 29.10.2024г.).
Установено е също по делото, че ответникът има две деца - И., р. на * г.
от майка Н. С. Д. и И., р. на *г. от майка Н. В. Х. (разпитана като свидетел по
делото). Бракът между ищеца и майката на първото му дете Н. С. Д., сключен
на *г. е бил прекратен по взаимно съгласие на съпрузите с решение
№202/12.03.2018г. по гр.д.№323/2018г. на ШРС.
На 16.07.2023г. ищецът е бил нападнат и пребит (нанесени са му били
множество удали по лицето), като получил средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или
говоренето, обусловено от счупване на короните им.
На 09.10.2023г. Д. е постъпил за лечение на психично заболяване в ДПБ
“Ц. б.“ с диагноза „Протрахирана депресивна реакция“, като съгласно
епикризата от 27.10.2023 г., симптомите му са били с давност от половин
година. Посочено е в медицинското му направление от 24.11.2023г., че същият
е „емоционално нестабилна личност, импулсивен тип.“.
На 29.12.2023г. сестрата на ищеца Х. И. Д. подала молба до съда с
искане за поставянето му под пълно запрещение по твърдения, че той често
сменял настроенията си, говорел несвързано, твърдял заплахи за убийство по
негов адрес и започнал да забравя прогресивно важни за него, семейството и
бизнеса му неща. В хода на производството е оттеглила искането си и на
12.04.2024г. делото е прекратено.
6
Установено е също така по делото, че на 27.05.2024 г. ищецът е
претърпял мозъчен инсулт, хоспитализиран е и лекуван в болница от
27.05.2024г. до 31.05.2024г., а след това е бил в отпуск по болест от
27.05.2024г.до 22.12.2024г. В хода на производството пред окръжния съд, на
25.02.2025 г., той е претърпял нов мозъчен инсулт.
По твърдяните от ищеца неимуществени вреди и оплакванията в
жалбите:
Законът предвижда отговорността на държавата за вреди причинени от
действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да
съществува причинно-следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на
чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за
съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК същата трябва да бъде доказана, извън случаите, когато се претендират
вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Твърдяните такива от ищеца са за влошаване на здравословното му
състояние, включително и психическото му такова, за негативни
преживявания и тревоги от съсипване на дългогодишния му труд като
търговски пълномощник на „Таръма“ ЕООД и очакванията му за успех и
просперитет на дружеството и от разпад на семейството му.
Вреди от разпад на семейството му няма и такива не следва да бъдат
обезщетявани. Това е така, тъй като макар разводът да е в рамките на
релевантния период, от посоченото в молбата на съпрузите за развода,
подадена на 30.01.2018г. става ясно, че повече от четири години те са били във
фактическа раздяла и помежду им е липсвала взаимност на чувствата и
интересите. Че разпада в семейството няма връзка с незаконното обвинение
сочи и обстоятелството, че още преди развода ищецът е имал връзка със
свидетелката Н. Х., от която има родено дни след развода дете (на * г.).
Съдът намира, че не е доказана и връзка между незаконното обвинение
и претърпяните мозъчни инсулти от ищеца. Това е така, тъй като и двата
инсулта са се случили след оправдаването на ищеца на 01.03.2023 г., като
първият от 27.05.2024 г. е повече от година след това, а вторият от 25.02.2025
г.– приблизително две години след оправдаването му. Освен това, както бе
посочено по-горе връзката между незаконното обвинение и вредите извън
обичайните такива следва да бъде доказана от ищеца, а в случая
доказателствата я опровергават. Според заключението на вещото лице по
приетата съдебномедицинска експертиза (която е пълна, ясна, компетентна и
обосновава и се кредитира напълно от съда), причина за мозъчния инфаркт
при ищеца е атеросклеротичен болестен процес в малките мозъчни съдове.
7
Според експерта, промяната в психичното състояние на ищеца - стреса, би
могла да се приеме само като рисков фактор за инсулт, но не и като причина за
него. При ищеца и предвид възрастта му, имало атеросклеротичен процес в
малките кръвоносни съдове, а атеросклерозата е била причината за
тромботичния мозъчен инфаркт (получен от кръвен съсирек). Предвид това,
вреди от влошаване на здравето, вследствие на наказателното производство за
ищеца няма.
Съдът намира, че ищецът е претърпял от наказателното производство
стрес и психични проблеми в обема на обичайните за осъждано лице, които се
презюмират, като вреди от увреждане на психичното му здраве в обем по-
голям от това не са доказани. Това е така, тъй като ищецът е имал депресивни
епизоди преди процесния период и конкретното незаконно обвинение, като
той е бил преглеждан и консултиран от специалисти четири пъти още през
2016 г. и са му поставени диагнози „умерено тежък депресивен епизод, тежък
депресивен епизод с психотични симптоми и рецидивиращо депресивно
разстройство“ още преди това. По време на наказателното производство няма
данни да е търсил лекарска помощ и няма медицинска документация за
здравословни проблеми в тази връзка, като следващите данни за такива са от
периода след приключване на наказателното дело, когато на 09.10.2023г. е бил
приет в ДПБ “Ц. б.“ с основна диагноза „протрахирана депресивна реакция“ и
лекуван 18 дни, както и от 24.11.2023 г., когато му е поставена диагноза -
„емоционално нестабилна личност, импулсивен тип“. Свидетелите Х., Г. и Я.
са изнесли данни за преживени от ищеца значими и в голям обем психични
проблеми също от този последващ наказателното дело период (той се
побъркал, говорел несвързани неща, не спял, по цяла вечер обикалял, правел
странни работи, не можели да го оставят сам, тъй като не знаели какво ще
направи), който период следва както нападението и побоя над ищеца от
16.07.2023г. (с избиване на зъби), така и мозъчния му инсулт от 27.05.2024 г.
За начало на промяна в емоционален план и преживян стрес, всички свидетели
единодушно са посочили, че проблемите на ищеца са се появили след
проверките и ревизиите от данъчните служби на дружеството му „Таръма“
ЕООД през 2020г., когато заради непогасени задължения в размер на около
800 000 лв. му били иззети базата и техниката (така: св. Х., че НАП
извършили данъчни проверки и ревизии на фирмата и през 2020г. му взели
базата, поради непогасени задължение в размер на около 800 000лв.; св. Г., че
му иззели базата и техниката, заради данъчните му задължения и всичко това
му се отразило много зле на психиката, като даже лежал в психиатрична
клиника в края на 2023г. и след това станал много зле, както и че психичните
му проблеми започнали, когато му взели базата и техниката; св. Я., че ищецът
имал проблеми и с данъчните и че около 2018г. до 2020г-2021г. всичко
тръгнало надолу, докато един ден не му взели базата и камионите). Предвид,
че по процесното наказателно дело от ищеца не е изземано такова имущество,
а имуществената санкция не е влязла в сила и е касаела само пет дружествени
дяла от капитала на ЕООД „Таръм - Таръм“ и лек автомобил, се налага извода,
8
че началото на влошаването на психичното състояние на ищеца е
предпоставено от различни от процесното незаконно обвинение причини.
Този извод не противоречи на приетото по делото заключение на вещото лице
по съдебнопсихиатрична експертиза, че при ищеца е налице промяна в
психологичното и емоционалното състояние след преживяното като
психотравма и социален стрес, вследствие процесните дела, присъди и
лишаването от свобода - т.е. налице са психопатологични изживявания, като
болестна реакция към тези психотравмиращи събития, като състоянието е
актуално и към момента, протичащо като хронично психично разстройство -
симптомите показвали характерна диагностична картина и съвпадали с
изживяванията споделени от лицето - депресия, тревожност, напрежение,
безпокойство, нарушен сън, социално оттегляне и т.н., тъй като заключението
е изготвено понастоящем след натрупани симптоми от различните
стресогенни събития и след неврологично заболяване. Така и вещото лице е
пояснило, че са се натрупали симптоми върху симптоми, добавило се е и
неврологичното заболяване, а и след прекараните инсулти ищецът вече не
можел да каже кое точно е повлияло на психиката му, тъй като имал
когнитивни нарушения със засягане на паметовата сфера. Така, съдът намира,
че значимите психични промени и преживявания на ищеца, покриващи
диагнозата по заключението на вещото лице, не са пряко следствие от
процесното незаконно обвинение и вреди в тази връзка извън обичайните не
следва да бъдат обезщетявани. От друга страна при отчитане на обичайните
негативни промени в психичната му сфера следва да бъде съобразено, че те не
могат да бъдат свързани само и единствено с релевантното наказателно
производство предвид, че преди същото ищецът е бил многократно осъждан
(с влезли в сила актове по 24 наказателни производства), изтърпявал е
наказания пробация и лишаване от свобода (включително и по време на
цялото процесно обвинение), в хода на процесното обвинение са му били
повдигнати обвинения и е бил осъден за престъпления по още две дела и по
едно повдигнато му в същия период обвинение делото още не е приключило и
предвид съпътстващите им негативни преживявания. Предвид това,
основателни са съображенията на прокуратурата, че емоционалният отзвук на
незаконното обвинение при ищеца като осъждано лице, търпяло ефективно
наказания лишаване от свобода, е с по-ниска интензивност от този при
неосъждано лице.
Емоционални страдания и вреди от разпад в работата на ищеца, като
настъпили вследствие с незаконното обвинение, също не са доказани по
делото. Твърденията на ищеца в тази връзка са, че в периода от м.04.2017 г. до
01.03.2023 г. той бил търговски пълномощник на дружеството „Таръма“ ЕООД
и се явявал на търгове за покупка на дървесина, организирани от горски
предприятия, а като узнали за осъдителните присъди срещу него
контрагентите на дружеството се отдръпнали, поради липса на предвидимост
дали ще успее да изпълнява сключените от „Таръма“ ЕООД договори. Така
дългогодишният му труд за успех и просперитет на дружеството бил съсипан.
9
По делото няма доказателства в подкрепа на твърдяното качество на ищеца, за
работата му, за отражението й върху дейността на дружеството и върху
неговата професионална реализация, за намаляване на работата му и
проваляне в професионален план, нито такива за настъпили вреди за ищеца и
причинна връзка с незаконното обвинение. Изнесеното от свидетелите Х., Г. и
Я. е за проваляне на собствен на ищеца бизнес, че той бил „шеф“ на дружество
за дърводобив, че при него работели 150-200 човека, че имал база и техника,
както и че бизнесът му тръгнал надолу след като НАП иззела базата и
камионите му заради неплатени данъчни задължения и то изобщо не
кореспондира на твърдяното от ищеца, че е бил търговски пълномощник на
дружеството „Таръма“ ЕООД и търпи вреди от съсипания му дългогодишен
труд за успех на дружеството поради узнаване от контрагентите за осъждането
му по незаконното обвинение. В тази връзка следва да се посочи, че по
процесното наказателно дело е било постановено отнемане само на
дружествени дялове от друго дружество ЕООД „Таръм-Таръм“ и на лек
автомобил. Няма никакви доказателства по делото за настъпили
неимуществени вреди за ищеца от загуба на бизнесконтакти в чужбина
вследствие ограниченията, наложени му със забраната за напускане пределите
на страната, като няма и данни той да е искал да пътува и да му е отказано по
наказателното дело, а освен това през цялото време на процесното
наказателно производство той е изтърпявал наказания пробация и лишаване
от свобода.
В процесното производство ищецът не е твърдял и няма данни за
разгласяване на наказателното производство и вреди от това. Недоказани са по
делото и вреди от променен начин на живот, отхвърляне от обществото,
негативни преживявания от недоверие и съмнение от близки и познати като
човек, обвинен в тежко умишлено престъпление и от затваряне и социална
изолация заради конкретното незаконно обвинение. Ищецът е с трайно
криминално поведение, включително е извършил престъпления в хода на
процесното обвинение, той е многократно осъждан, включително в хода на
процесното незаконно обвинение, като е търпял ефективна присъда
„лишаване от свобода“ в началото на процесния период, а причините да се
затвори (според показанията на свидетелите .Я. и Г.) се дължат на прекарания
от него инсулт.
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от
воденото срещу ищеца наказателно производство, по което същият е бил
оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България,
която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на
претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на
прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това,
че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата е за всички
10
вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през
който делото е било на производство пред съда. Отговорността на държавата
за причинени от нейни органи вреди има гаранционно обезщетителен
характер и не възниква по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия, а по силата за законова
разпоредба. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без
значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно.
Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице. Законът не
е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при
повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на
ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото му и поддържано незаконно
обвинение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение и др. С оглед спецификата на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за
вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното
преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото
обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното
обвинение:
За да обоснове размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съдът съобразява, че към датата на незаконното
11
обвинение, ищецът е бил на * години и в активна възраст. От една страна, в
насока към по-висок размер на обезщетението съдът отчита, че обвинението
на ищеца е за тежко умишлено престъпление (избягване установяване или
плащане на данъчни задължения в особено големи размери), за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на
част или на цялото имущество на виновния. Все в същата насока, съдът
съобразява голямата продължителност на наказателното производство от 5 г.,
10 м. и 20 дни, която надхвърля рамките на разумните срокове за приключване
на наказателно производство и обуславя отговорност на прокуратурата за
вреди от неразумно продължителния срок на незаконното обвинение (и то
независимо от наличието на фактическата и правна сложност на
наказателното дело, естеството на инкриминираното деяние и
необходимостта от събиране и изследване на голям обем доказателства). Все в
тази насока съдът съобрази интензивността на производството с множество
процесуално-следствени действия, разглеждането на делото на три инстанции
с провеждане на едно първоинстанционно, три въззивни и три касационни
производства, явяване на ищеца в 17 съдебни заседания и стреса от това,
както и двукратното му осъждане от апелативния съд с налагане на наказание
лишаване от свобода от 5 г. при строг режим на първоначално изтърпяване и
постановена конфискация на дружествени дялове и автомобил. От друга
страна, обаче за обосноваване на по-нисък размер на обезщетението съдът
съобрази следните обстоятелства: по наказателното дело няма задържане,
като наложените мерки за неотклонение са леки – гаранция и подписка; няма
вреди от наложената му забрана за напускане пределите на страната; ищецът е
лице с трайно противозаконно поведение, като до привличането му като
обвиняем (на * години), той е бил вече многократно осъждан с влезли в сила
24 присъди и споразумения, включително и за тежки престъпления, като са му
налагани наказания „пробация“ и „лишаване от свобода“ – последната
ефективно изтърпяна; в хода на процесното наказателно дело срещу него са
били висящи общо още три наказателни производства за престъпления,
извършени в хода на същото (за хулиганство, чл. 325, ал.2 НК, стопанско – за
незаконна сеч и дърводобив - по чл.235, ал.3 НК и за самоуправство – по чл.
323, ал.1 НК), като по двете от тях (хулиганство и самоуправство) той е
признат за виновен и осъден (също в хода на незаконното обвинение) на
„пробация“, а третото е висящо; по време на процесното наказателно
производство той е преживял негативни емоции -безпокойство, страх да не
бъде осъден, стрес, безсилие, тревожност, безсъние, раздразнителност, но с
по-нисък от неосъждан човек интензитет; тези негативни преживявания са
търпени едновременно и във връзка с още три наказателни производства (по
двете, от които той е осъден); липсва влошаване на здравословното състояние
на ищеца, вследствие на процесното обвинение (физическо и психическо);
няма медийно разгласяване; няма уронване на престижа му, отдръпване на
близки и приятели и социална изолация; няма разрив в семейството;
наказателното производство не се отразило на професионалната му
12
реализация; след приключване на наказателното дело ищецът е продължил с
противоправно поведение и срещу него са образувани нови две наказателни
производства; липсва промяна в начина му на живот отпреди обвинението.
Затова и предвид изложените съображения и конкретните данни по делото и
като съобрази стандарта на живот в страната за 2023 г. и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи съдът намира, че за
обезщетяването на причинените на ищеца от незаконното обвинение
неимуществени вреди и с оглед принципа на справедливост съгл. чл. 52 от
ЗЗД, следва да определи обезщетение от 10 000 лв., което е в размер
достатъчен да ги овъзмезди. Обезщетението се дължи със законна лихва за
забава от датата на окончателното оправдаване. При определянето на този
размер, съдът взе предвид и факта, че самото осъждане на ответната
прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от
20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.). Претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 10 000 лв. до 300 000
лв. е неоснователна. Окръжният съд е достигнал до отчасти различен правен
извод, поради което решението му следва да бъде отменено в осъдителната му
част за горницата над 10 000 лв. до присъдените 30 000 лв. и искът в тази част
- отхвърлен. В останалите части – осъдителната до 10 000 лв. и
отхвърлителната над 30 000 лв. до 300 000 лв. решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора, съразмерната част за разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца за първоинстанционното производство са в размер
на 165 лв. и заедно с държавната такса от 10 лв. дължимите на ищеца разноски
са в общ размер от 175 лв. За горницата над 175 лв. до 510 лв. решението на
окръжния съд следва да бъде отменено. За въззивното производство ищецът е
претендирал разноски за адвокатско възнаграждение от 2 500 лв. при
направено от прокуратурата възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. С оглед пълния
обем на извършената от адвоката работа във въззивното производство и
сложността й, цената на иска и ползваната като ориентир за размера на
адвокатските възнаграждения Наредба №1/09.01.2004г. (така задължителния
характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС), съдът намира, че платените разноски
от ищеца за адвокатско възнаграждение във въззивното производство не са
прекомерни. С оглед на това, съразмерно с резултата от делото, ответникът
следва да му заплати от тях сумата от 82,50 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по описа
13
на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която Прокуратура на Република
България е осъдена да заплати на И. И. Д.: на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.255,
ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК, за което
впоследствие е оправдан, за горницата над сумата от 10 000 лв. до 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата от 01.03.2023г. до окончателното й
изплащане; и деловодни разноски за горницата над 175 лв. до 510 лв., като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от И. И. Д. против Прокуратурата на
Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигнато
му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с
ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК, за което впоследствие е
оправдан за горницата над сумата от 10 000 лв. до 30 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по
описа на Шуменския окръжен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. И. Д.
ЕГН ********** сумата от 82,50 лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, представляваща
съразмерна с резултата част от сторените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14