№ 897
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503197 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд
срещу решение № 260022/05.05.2022г. на СОС, ТО, 1 състав, постановено по
гр.д. № 75/21г. в частта, в която са уважени искове по чл.558, ал.5 във вр. с
чл.557, ал.1 ,т.1 от КЗ и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от
ищците в частта, в която исковете им са отхвърлени над 70 000лв. до
140 000лв.
Жалбоподателят ГФ твърди, че ищци не са провели пълно и главно
доказване на исковете си. От приетите доказателства е била установена
причината за настъпване на ПТП, а именно лежащият пешеходец върху
платното за движение. Поведението на наследодателя на ищците е основната
причина за настъпването му, тъй като е бил легнал на пътното платно, но е
бил облечен в тъмни дрехи през нощта в тежка степен на алкохолно
опиянение. С това е създал опасност и пречки за движението и сам се е
поставил в риск и опасност живота. Той е представлявал непредвидимо
препятствие за водачите на МПС. Въззивникът счита, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като процентът на
1
съпричиняване е повече от 50%. Исковете са уважени в силно завишен
размер, който не кореспондира с характера и обема на претърпените
неимуществени вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и
постанови друго, с което отхвърли предявените искове за неимуществени
вреди или да намали присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди като се приеме по – висок размер на съпричиняване.
Претендира разноски за двете инстанции.
Жалбоподателите – ищци обжалват първоинстанционното решение
досежно определения процент съпричиняване като го считат изключително
висок. Считат, че ако се намери, че наследодателят им е допринесъл за
вредите , то да се намали размерът на съпричиняването. Поддържат, че
водачът на МПС е направил повече и по-тежки нарушения на правилата за
движение по пътищата. Съгласни са с определение размер на обезщетението
за всеки един от тях по 140 000лв. От доказателствата по делото безспорно е
установено, че вина за настъпилото произшествие има неизвестният водач на
неидентифицирано МПС и неговите субективни действия. Правилно е прието
от първоинстанционния съд, че той е нарушил правилата за движение по
пътищата. От показанията на свидетелите се установява колко тежко ищците
са понесли загубата на техния съпруг и баща.
Затова молят въззивния съд да отмени решението на СОС в
обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи исковете до
размер от 140 000лв. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от ЗАдв.
Ищците по съображения, изложени в насрещната въззивна жалба и в
съдебно заседание чрез процесуални си представител оспорват въззивната
жалба на Гаранционния фонд. Считат в уважената част решението на СОС за
правилно Съдът е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи
отношение към определяне на размера на обезщетението.
ГФ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва насрещната въззивна жалба. Моли,
ако не се уважи неговата въззивна жалба да се потвърди решението на
първоинстанционния съд.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
В исковата ищците В. С. В., В. С. Г., Н. С. В., Л. С. В., починал в хода на
процеса и заместен от законните му наследници С. А. В. и М. Л. С., И. С. В.,
починал в хода на процеса и заместен от законните му наследници Л. И. С. и
Г. И. С., Р. Р., В. С. Л. и Р. С. В. твърдят, че на 27.09.2019г. в гр. Елин
Пелин е настъпило ПТП като неизвестен водач с неизвестно МПС е причинил
смъртта на С. В.. За ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 10/30.09.2019г. и е образувано досъдебно производство
№ ЗМ 83/2019г. по описа на ОДМВР – София. Починалият е техен съпруг и
баща. Той и В. В., заедно с децата им са били сплотено и задружно
семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и взаимна
подкрепа те са отгледали и възпитали децата си. Те са имали изградена
силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали са се, подкрепяли
са се. Загубата на С. В. им е причинила дълбока травма. Той е бил пример за
децата си и опора за съпругата си, изключително грижовен и любвеобвилен
баща, който се е грижел за семейството си и е бил негов стожер. Семейството
е разчитало на него и са го уважавали. Той е бил силно привързан към
семейството си, подкрепял го е. След смъртта му ритъмът на живот на
ищците е подчинен на скръбта от загубата. В. В. често плаче и с умиление си
спомня за всички хубави мигове, преживени с нейния съпруг. Тя избягва да
излиза и да се среща с хора извън семейството. Станала е необщителна и
затворена. Останалите ищци трудно приемат загубата на баща си, станали са
мрачни и некомуникативни. Трудно влизат в контакт с хора извън най-
близките си. Дъщерите му са станали тревожни и вглъбени. Ищците ще
изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Водачът, предизвикал
инцидента е неизвестен. С молба от 14.01.2020г. са поискали от ГФ да им
бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди, но такова не е
определено и изплатено. Затова молят съда да осъди ответника да им заплати
по 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците
в едно със законната лихва, считано от 15.04.2020г. до окончателното
плащане. Претендират разноски.
3
В депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП като счита, че не може да се установи по категоричен начин дали е
настъпило ПТП и дали вина за него има водачът на неидентифицирано МПС.
Констативния протокол е съставен само по данни на пострадалите и няма
качеството на свидетелстващ документ. Оспорва причинната връзка между
ПТП и настъпилите увреждания, довели до смъртта на наследодателя на
ищците. Сочи, че ГФ е бил сезиран във връзка с процесното събитие, но е
уведомил ищците, че следва да представят доказателства за установяване на
основанието за определяне на обезщетение. Прави възражение за
съпричиняване, тъй като починалият се е намирал на пътното платно в
тъмната част на денонощието в тежка степен на алкохолно опиянение, както
и че е предприел пресичане на необозначено за това място и е станал
единствена причина за настъпването на пътния инцидент. Счита, че исковете
за неимуществени вреди са завишени по размер.
От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за оглед на
веществени доказателства от 30.09.2019г. и фотоалбум се установява, че на
27.09.2019г. е настъпило ПТП между наследодателя на ищците и неизвестно
МПС, при което той е починал.
Видно от удостоверението за наследници след смъртта си той е оставил
ищците като законни наследници.
От съдебно медицинската експертиза на труп от ***г., изготвена от
КСМД- София се установява, че починалият е имал концентрация на алкохол
в кръвта от 3 промила.
Не се спори, че с писмена претенция от 14.01.2020г. ищците са
поискали от ГФ да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с
писма от 14.04.2020г. са получили отказ.
Не е спорно, че първоначалният ищец Л. С. В. е починал и е оставил
като законни наследници С. А. В.- съпруга и М. Л. С. - дъщеря.
След постановяване на решението от СОС е починал ищецът И. С. В.,
който е заместен в хода на процеса от Л. И. С. и Г. И. С. негови синове.
От допусната автотехническа експертиза се установява мястото на
4
настъпване на удара, механизма на произшествието и причините за
настъпването му. След изслушването на свидетелят Р. вещото лице е заявило,
че не променя вече даденото заключение.
Медицинската експертиза е посочила, уврежданията, довели до
смъртта на С. В.. Той е претърпял прегазване на главата от автомобил и те
са получени при ПТП. Вещото лице е посочило, че той е бил в тежка степен
на алкохолно опИ.е. От проведеното газхроматографско изследване на проба
на кръвта взета от трупа му по време на аутопсията е, че той е имал наличие
на етилов алкохол от 3 промила.
Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни и
неоспорени от страните. В съдебно заседание вещите лица са ги допълнили.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите Б., сестра на С. А. В., И. В. син на първи братовчед на С.
В. и И. В., снаха на С. В. – живее с Н. В., знаят за настъпилия на ***г. пътен
инцидент, при който е починал С.. Излагат впечатления за това, как ищците
са приели смъртта му, какви са били взаимоотношенията помежду им.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Преценява ги
при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с някой от ищците,
но ги намира за убедителни и достоверни.
Свидетелят Н. Р. е очевидец на ПТП и излага възприятията си за това
как то е настъпило.
Съдът кредитира показанията като основаващи се на лични впечатления
за фактите, които излага. Те не влизат в противоречие със събраните
доказателства.
СОС е уважил исковете частично като е приложил чл.51, ал.2 от ЗЗД и
приел съпричиняване от страна на С. В. в обем от 50%.
Решението е влязло в сила в частта, в която исковете за неимуществени
вреди са отхвърлени над 140 000лв. до 200 000лв.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно обжалване са обективно и субективно
5
съединени искове по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1 ,т.1 от КЗ .
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
относно правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК,
с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно и
допустимо.
Предвидена е възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на страната
и е причинено от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е
пострадалият да е поискал обезщетение пред Гаранционния фонд при
условията на чл.380 и чл.496 от КЗ и той да му е отказал или увреденият не е
бил съгласен с размера му. Това обуславя допустимостта на иска, предявен
от пострадалия спрямо ГФ, тъй като изтичането на тримесечния срок е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на
правата му пред съда, предвидена в специален закон. От доказателствата по
делото се установява, че ищците са поискали от ответника изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, но той им е отказал. Фактическият
състав, при осъществяването на който, ГФ отговаря, обуславя неговата
пасивна материалноправна легитимация по възникналото правоотношение от
деликт. Той е носителят на задължението да обезщети имащите право на
обезщетение лица. Отговорността на Гаранционния фонд произтича от
закона, а не от договор. Тя се ангажира при наличието на предпоставките,
предвидени в КЗ.
Основателността на иска е обусловена от наличието и на
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- действие или
бездействие, то да е противоправно, вреда и причинна връзка между тях,
вина. По наличието им не се спори.
Въззивният съд, с оглед посоченото в жалбата, следва да се произнесе
по размера на обезщетението за неимуществени вреди и обема на
съпричиняване на вредите от страна на починалия С. В..
6
Пред въззивния съд не се спори по отношение на механизма на
настъпване на пътния инцидент, при който е загинал С. В..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищците са длъжни да докажат, при пълно и главно доказване и с
всички допустими и относими доказателства, претърпените от тях болки и
страдания, причинени им от смъртта на техен близък, както и какви са били
взаимоотношенията между тях . По делото са ангажирани свидетелски
показания.
По иска на В. С..
В. и С. В. са били женени около 40 години. Били са в добри отношения,
не са се разделяли и не са имали проблеми по между си. Отношенията им са
били изградени въз основа на взаимна обич, доверие и взаимопомощ.
Съпрузите са живели в разбирателство и хармония, създали са дом, в който
са отгледали децата си. Те са били сплотено семейство. Смъртта на С. В. е
била неочаквана и внезапна за ищеца В. В.. Тя е създала за нея силно
негативни емоционални изживявания. Инцидентът й се е отразил тежко.
Дългите години съвместен живот са създали такива взаимоотношения между
тях, които предполагат взаимна привързаност, сигурност, когато са двамата.
Била са опора един за друг. Смъртта е преустановила тази връзка между тях.
След смъртта на съпруга си ищецът В. В. продължава да страда. Останала
е сама, което също влияе на интензитета на нейните болка и страдание. Това
е свързано и с продължителността на брака между тях, което предполага
взаимна близост и общуване. С оглед на установеното по делото
справедливото обезщетение за неимуществени вреди за В. В. е 120 000 лв.
По исковете на В. С. Г., Н. С. В., Л. С. В., починал в хода на процеса и
7
заместен от законните му наследници С. А. В. и М. Л. С., И. С. В., починал в
хода на процеса и заместен от законните му наследници Л. И. С. и Г. И. С., Р.
С. Р., В. С. Л. и Р. С. В..
Няма спор, че всички са били деца на С. В.. Естествено е да изпитват
болка и страдание от смъртта му. От показанията на свидетелите се
установява, че са били са близки и са имали много добри
взаимоотношения. Те са приели тежко смъртта му. Той е бил подкрепа и
упора за децата си, грижел се е за тях и те са му полагали с лекарства. Не е
правел разлика между тях, независимо , че са били от различни майки.
Съвместно са празнували в дома му в с. ***. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази и
обстоятелството, че към 2019г. ищците са били пълнолетни, а баща им на 72
години. Те са формирани като личност, изградени като характер и
ценностна система. Нуждата от родителска грижа към тях самите е в
минимален размер, в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете. Част
от тях живеят отделно от баща си, а други в същото село, но в съседство. Те
са създали собствени семейства, което предполага изградена
самостоятелност и възможност да полагат грижи сами за себе си. Внезапно
прекъсната връзка между родител и дете предполага негативни емоционални
изживявания, които следва да бъдат възмездени. Съдът определя
обезщетението, което да ги репарира на 120 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2019г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/ Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определените
обезщетения са съответни на жизнения стандарт на страната към
праворелевантния момент.
По възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
8
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Застрахователят е направил
възражение за съпричиняване от страна на починалия С. В. като се е позовал,
че той е имал 3 промила алкохол в кръвта, поради което е поставил в риск
живота си като се е намирал на платното за движение в тъмната част на
денонощието в тежка степен на алкохолно опИ.е, както и че е предприел
пресичане на пътното платно на необозначено за това място. С действията и
бездействията си е допринесъл изцяло за вредоносния резултат. Това
възражение е основателно.
В тази връзка следва да се обсъдят заключенията на допуснатите
медицинска и автотехническа експертиза, както и показанията на свидетеля
Р.. Вещите лица са установили, че смъртта на С. В. е настъпила в следствие на
прегазване от автомобил. От допуснатата медицинска експертиза се
установява, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била 3 промила,
която отговаря на тежка степен на алкохолно опиянение. То се характеризира
с потискане на ЦНС, налице е пълна безчувственост към болкови
дразнители с тежки смущения в дишането и сърдечната дейност, евентуално
изпускане на урина и фекалии, възможен е летален изход. В случая смъртта е
настъпила от прегазване. Такова е заключението и на вещото лице
автоексперт. Поведението на пострадалия, изразяващо се в поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране
представлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Починалият като пешеходец и участник в
движението е задължен да спазва правилата за движение по пътищата като не
създава с поведението си опасност както за себе си, така и за останалите
участници в движението. Според свидетелят Н. Р. С. В. е бил легнал върху
9
пътното платно. Видяла е, че автомобил е минал през починалия като е
променил местоположението му. Според заключението на автотехническата
експертиза водачът на лекия автомобил се е движел с приблизително с 50
км/ч. и е имал възможност да предотврати удара като възприеме наличието
на лежащ пешеходец на пътя от не по-малко от 70 м. като реагира чрез
намаляване на скоростта или спиране на МПС . Така би се установил на 36 м.
преди мястото на удара. За пешеходеца ударът е бил предотвратил, ако не е
лежал на платното за движение. При преценка на събраните доказателства
следва да се приеме, че починалият се е поставил сам в изключителен риск за
живота и здравето си. С оглед състоянието на тежко алкохолно опиянение той
не е осъзнавал поведението си, повишеният риск за живота му. Като се
съобрази и поведението на водача на лекия автомобил, нарушил чл.20, ал.2
от ЗДвП, условията, при които е настъпил пътния инцидент- видимост от 70
м. поради наличие на улично осветление, то съдът приема, че и двамата
участници в движението имат равен принос за настъпване на пътния
инцидент. Обемът на съпричиняване от страна на С. В. е 50%, с който
трябва да се редуцира обезщетението за неимуществени вреди./ Р №
61/17.05.2022г. по т.д. № 723/21г., ВКС, II т.о./.
Дължимото обезщетение за всички ищци е 60 000лв.
Поради изложеното в обжалваната част от ГФ решението на СОС
следва да бъде отменено над 60 000 лв. до 70000лв. и над 30 000 лв. до
35 000лв. Решението следва да се отмени в частта, в която ГФ е осъден да
заплати държавна такса по сметка на СОС над сумата от 19 200лв. и
адвокатско възнаграждение на адв. М. над 12 470, 40лв. с ДДС.
По разноските.
На жалбоподателя ГФ се дължат разноски поради изхода на спора
пред въззивния съд в размер на 1228, 57лв. и 297, 50лв. за СГС.
На жалбоподателите – ищци не се дължат разноски, тъй като такива
не са сторили пред САС. ГФ следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на адв. Р. М. в размер на 17 814, 85 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260022/05.05.2022г. на СОС, ТО, 1 състав,
постановено по гр.д. № 75/21г. в частта, в която са уважени искове по
чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1 ,т.1 от КЗ и е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди на В. С. В., В. С. Г., Н. С. В., Р. С. Р., В. С. Л., И. С. В.,
заместен в хода на процеса от наследниците му Л. И. С. и Г. И. С. и Р. С. В.
над сумата от 60 000лв. до 70 000лв. за всеки един от тях, както и в частта, в
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на С. А. В. и М. Л.
С. като наследници на Л. С. В. над 30 000лв. до 35 000лв. за всяка една от тях,
както и в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати на СОС
държавна такса над 19 200лв., както и в частта, в която е осъден да заплати на
адв. Р. М. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. над сумата от 17 814,
85 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. С. В., В. С. Г., Н. С. В., Р. С. Р.,
В. С. Л., И. С. В., заместен в хода на процеса от наследниците му Л. И. С. и Г.
И. С. и Р. С. В. над сумата от 60 000лв. до 70 000лв. за всеки един от тях,
както и в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
на С. А. В. и М. Л. С. като наследници на Л. С. В. над 30 000лв. до 35 000лв.
за всяка една от тях срещу Гаранционен Фонд, гр. София като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която са уважени исковете по
чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за сумата от по 60 000 лв. за
всеки един от ищците, както и в частта за сумата от по 30 000лв. за
наследниците на Л. С. В. присъдени като обезщетение за неимуществени
вреди.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 да
заплати на адв. Р. М., гр. ***, ул. „***“ №*** ет.*** сумата от 12 470, 40 лв./
дванадесет хиляди четиристотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки /
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, В. С. Г., ЕГН **********, Н. С.
В., ЕГН **********, Р. С. Р., ЕГН **********, В. С. Л., ЕГН **********, И.
С. В., заместен в хода на процеса от наследниците му Л. И. С., ЕГН
11
********** и Г. И. С., ЕГН **********, Р. С. В., ЕГН **********, С. А. В.,
ЕГН ********** и М. Л. С., ЕГН ********** като наследници на Л. С. В.
всички със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** ет.*** чрез адв. Р. М. да
заплатят на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 сумата от
1228, 57 лв. разноски по делото пред САС и 297, 50 лв. разноски по делото
пред СОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12