Определение по дело №34289/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 47224
Дата: 20 ноември 2024 г. (в сила от 20 ноември 2024 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110134289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47224
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110134289 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 3800/2023 г. по описа на СРС, 82 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.02.2025 г. от 10:05 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи от
писмения отговор.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„.. ЕООД е предявило против В. Т. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 296,725 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем № ......, ведно със законната лихва от
25.01.2023 г. до окончателното изплащане, 7,92 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода 18.06.2021 г. – 20.08.2019 г. и 205,06 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 30.08.2018 г. – 27.08.2021 г. и 19,35 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 18.06.2021 г. – 05.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 3800/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 06.04.2021 г. между ..... АД и ответницата е сключен Договор за
паричен заем № 4165617, по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер
на 296,72 лв., който ответницата следвало да погасява на 6 равни месечни вноски – всяка по
119 лв., в срок до 27.08.2021 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40% и
ГПР по кредита в размер на 48,35%. Сочи, че на 04.06.2021 г. ответницата е сключила с „.....
ЕООД Договор за предоставяне на гаранция, по силата на който дружеството се е съгласило
да отговаря солидарни с ответницата пред трето лице - ..... АД за задълженията,
1
произтичащи от Договор за паричен заем. Ищецът излага, че договорите са сключени по
електронен път съгласно ЗПФУР. Твърди, че ответницата не е изпълнила в срок
задълженията си, произтичащи от договора за потребителски кредит. Излага, че на
04.06.2021 г. „..... ЕООД е погасило дължимите от ответницата суми на ..... АД, а именно
процесните суми. На 05.04.2022 г. „..... ЕООД уведомило длъжника за извършеното плащане.
Сочи, че на 31.03.2022 г. между „..... ЕООД в качеството на цедент и ищеца в качеството на
цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който
„..... ЕООД прехвърля на ищеца свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания по
договор за паричен заем с ответницата. Сочи, че с оглед задължението на цедента за
уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД на 31.10.2022 г. до ответницата е изпратен имейл на
електронната поща, посочена в договора, съдържаща уведомление за извършената цесия. В
случай че съдът приеме, че уведомяването не е извършено надлежно, моли същото да се
приеме за връчено с връчването на исковата молба на ответницата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез особения си представител е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани по размер. Излага, че не са налице доказателства за плащане на претендираната
сума от гаранта към заемодателя. Счита договорът за паричен заем, както и договорът за
предоставяне на гаранция за нищожни. Намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 22
ЗПК и липсва ясно разписана методика на формирането на ГПР по кредита. Счита, че
посоченият в договора ГПР не отразява действителния такъв, доколкото не включва
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което следва да бъде включено
в общите разходи по кредита, в който случай ГПР ще се завиши значително. Излага, че
доколкото „..... ЕООД е и ..... АД са свързани лица, на отделните правоотношения следва да
се гледа като едно цяло. Сочи, че съдът е служебно задължен да следи за неравноправни
клаузи в договор, конкретно дали Посоченият в договора ГПР отговаря на законовите
изисквания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните суми.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между ..... АД и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем, по което кредиторът е
предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата изискуемост на
задълженията на кредитополучателя; извършено плащане по договора за паричен заем;
наличие на валидно правоотношение по договор за предоставяне на гаранция между „.....
ЕООД и ответницата; наличие на валидно сключен договор за цесия между „..... ЕООД и
ищеца; настъпилото правоприемство на страната на кредитора, основано на прехвърляне на
процесното вземане; уведомяване на ответницата за прехвърляне на вземането. В тежест на
ищеца е да установи и наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на
погасителната давност предвид заявеното от ответницата възражение.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
2
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3