№ 3094
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110146015 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА, с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу АНГ. С. С. с
искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с абон. №
..., а именно: 1 440.65 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2017 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на
вземането; 252.93 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.12.2020 г.; 13.15
лв. – сума за дялово разпределение за периода от м. 11.2017 г. до м. 02.2019 г., ведно със
законната лихва от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 2.85 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2017 г. до 10.12.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64207/2020 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия за имот с аб. № ..., като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от ФИРМА по реда за
дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, но с
1
възражението си по ч. гр. д. № 64207/2020 г. оспорва вземанията. Оспорва основанието на
исковете при твърдения, че не е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия през
исковия период, тъй като не живее в жилището от 15-16 години и само брат му Е. С. С. е
използвал апартамента и е потребявал доставената топлинна енергия. Релевира възражение
за погасяване на вземанията за периода от м. 05.2017 г. до 21.12.2017 г. по давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ФИРМА изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64207/2020 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими предвид наличието на възражение
срещу заповедта и като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В настоящия случай ищецът претендира стойността на доставената в процесния имот
през исковия период топлинна енергия от ответника в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот. От писмените доказателства на л. 15-24 от делото се изяснява, че
ответникът е бил съсобственик на имота през заявения период заедно с лицето Е. С. С..
Същевременно е представено доказателство /л. 25 от делото/, от което се установява, че
собственикът Е. С. С. е сключил на 17.05.2010 г. договор с ФИРМА, подавайки молба-
2
декларация за откриване на партида за процесния имот, представляваща по същността си
предложение за сключване на договор, което очевидно е прието от ищеца. До края на
исковия период няма доказателства за сключването на писмен договор между дружеството и
ищеца.
При наличието на нарочен договор за доставка на топлинна енергия в имота през
процесния период между ФИРМА и трето за настоящия спор лице съдът намира, че
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, на която се позовава ищецът в исковата молба, не намира
приложение, тъй като тя определя субектите, имащи качеството на страна по договорното
правоотношение с топлопреносното предприятие, в случаите когато не е сключен писмен
договор за доставка на топлинна енергия в съответния имот, какъвто настоящият случай не
е. Ето защо съдът намира, че единствено Е. С. С. има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди, поради което той дължи цялата стойност на доставената топлинна
енергия в процесния имот през исковия период.
Горното обуславя неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. неоснователни са и искът за мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия, искът за стойността на услугата дялово
разпределение и искът за мораторна лихва върху нея.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, но в случая той не
претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС, срещу АНГ. С. С., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в
АДРЕС, с абон. № ..., а именно: 1 440.65 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2017 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2020 г. до
изплащане на вземането; 252.93 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
10.12.2020 г.; 13.15 лв. – сума за дялово разпределение за периода от м. 11.2017 г. до м.
02.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2.85 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2017 г. до 10.12.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
64207/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ФИРМА.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
3
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4