№ 42001
гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110126289 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С Определение № 32491/09.08.2024 г., постановено по гр.д. № 26289/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав е допуснато предварително изпълнение на постановеното по
настоящото дело Решение № 14555/24.07.2024 г. – в частта в частта относно
присъдените вземания за възнаграждение за труд и обезщетения за работа, както
следва: за сумата от 4260 лева, претендирана в брутен размер, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, претендирано за
периода от 17.03.2023 г. до 17.09.2023 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225
КТ; за сумата от 710 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение по трудов
договор № РКР22-РД15- 141/26.04.2022 г. за периода от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г.
включително, сумата от 250 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение по
трудов договор № РКР22-РД15- 142/26.04.2022 г. за периода от 17.02.2023 г. до
03.03.2023 г., на основание чл. 128, вр. чл. 242 КТ. Препис от определението е връчен
на ищеца на 19.08.2024 г.
Срещу така постановеното определение е депозирана молба вх. №
292876/17.09.2024 г. от ищеца с искане за поправка на очевидна фактическа грешка,
състояща се в това, че в получения изпълнителен лист не е отразена присъдената с
решението законна лихва и обезщетение за забава.
В срока за становище ответникът е депозирал такова, в което се противопоставя
на искането за поправка на очевидна фактическа грешка, като поддържа, че е поначало
недопустимо постановяване на предварително изпълнение срещу община на основание
чл. 243, ал. 2 ГПК.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира следното:
На първо място, съдът намира, че молба вх. № 292876/17.09.2024 г., в която се
прави искане за поправка на очевидна фактическа грешка, по същество представлява
молба за допълване на Определение № 32491/09.08.2024 г., постановено по гр.д. №
26289/2023 г. по описа на СРС, 56 състав. Очевидна фактическа грешка съставлява
всяко несъответствие между мотивите на съда и изразената от него воля в
1
диспозитива. В случая съдът е бил сезиран с молба за допускане на предваритено
изпълнение по отношение на всички присъдени суми. В Определение №
32491/09.08.2024 г., постановено по гр.д. № 26289/2023 г. по описа на СРС, 56 състав
липсва формирана воля относно искането за постановяване на предварително
изпълнение по отношение на присъдената лихва. От друга страна липсват изложени
мотиви, поради които не се допуска предварително изпълнение по отношение на
присъдената законна лихва и обезщетения за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради това
съдът намира, че е налице непълнота на съдебния акт и искането следва служебно да
се преквалифицира като такова за допълване на Определение № 32491/09.08.2024 г.,
постановено по гр.д. № 26289/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Молбата с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на определението е
допустима, доколкото съдържащото се в нея искане е направено в законоустановения
срок от легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Порокът на
непълното съдебно решение се състои в липсата на произнасяне в мотивите и
диспозитива по целия заявен и приет за разглеждане предмет на делото.
В случая, както бе изложено по повод квалифициране на молбата, липсва
формирана от съда воля по искането в цялост. По същество присъдените с Решение №
14555/24.07.2024 г., постановено по гр.д. № 26289/2023 г. по описа на СРС, 56 състав,
вземания за законна лихва и обезщетения за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представляват
обезщетения за работа по см. на чл. 242, ал. 2 ГПК, в каквато насока е налице и
изобилна съдебна практика, включително на касационната инстанция – например
Определение № 217 от 8.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК,
Определение № 437 от 28.09.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3379/2016 г., IV г. о., ГК. Ето
защо искането следва да бъде уважено.
За пълнота следва да се посочи, че предварителното изпълнение на невлязло в
сила съдебно решение срещу общината е допустимо. Разпоредбата на чл. 243, ал. 2
ГПК предвижда недопустимост на предварително изпълнение на невлязло в сила
решение срещу изчерпателно изброен кръг правни субекти - държавата, държавните
учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Посочената разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 404, т. 1
ГПК, съгласно която осъдителното решение на въззивната инстанция, макар и не
влязло в сила, подлежи на изпълнение. В разпоредбите на ГПК не е установена
забрана за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила решение
срещу община. Съгласно чл. 136, ал. 1 КРБ и чл. 2 ЗМДМА общината е основната
административно-териториална единица, в която се осъществява местното
самоуправление. Общините не могат да бъдат приравнени към държавните
учреждения, предвид самостоятелността и структурата на общинския бюджет съгласно
чл. 141, ал. 1 КРБ, чл. 52 ЗМСМА и чл. 45, ал. 1 от Закона за публичните финанси
/ЗПФ/, включваща и собствени общински приходи, а не само субсидии от държавата,
разпределяни между общините по критерии, определени със закон. В посочения
смисъл например Определение № 395/20.09.2011 г. по ч. гр. дело № 357/2011 г. на
ВКС, ГК, ІІ г. о., Определение № 489 от 17.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 722/2019 г.,
II т. о., ТК.
С оглед изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Определение № 32491/09.08.2024 г.,
постановено по гр.д. № 26289/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, с което е допуснато
предварително изпълнение, както и издадения въз основа на него изпълнителен
лист, като:
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
Решение № 14555/24.07.2024 г. постановено по гр.д. № 26289/2023 г. по описа на СРС,
56 състав и в частта, с която е присъдена законна лихва върху сумите, присъдени на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ от 4260 лв., претендирана в брутен
размер, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение, претендирано за периода от 17.03.2023 г. до 17.09.2023 г., върху сумата,
присъдена на основание чл. 128, вр. чл. 242 КТ от 710 лв., представляваща брутно
трудово възнаграждение по трудов договор № РКР22-РД15-141/26.04.2022 г. за
периода от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г. включително, и върху сумата, присъдена на
основание чл. 128, вр. чл. 242 КТ от 250 лв., представляваща брутно трудово
възнаграждение по трудов договор № РКР22-РД15-142/26.04.2022 г. за периода от
17.02.2023 г. до 03.03.2023 г., считано от 16.05.2023 г. (датата на предявяване на
иск) до окончателното изплащане, както и по отношение на обезщетенията по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11,49 лв., представляваща обезщетение за забава в
изплащане на трудово възнаграждение в размер на 710 лв. по трудов договор №
РКР22-РД15-141/26.04.2022 г., дължимо за периода от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г.,
което обезщетение за забава е начислено за периода от 17.03.2023 г. до 16.05.2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5,46 лв., представляваща обезщетение за забава в
изплащане на трудово възнаграждение в размер на 250 лв. по трудов договор №
РКР22-РД15-142/26.04.2022 г., дължимо за периода от 17.02.2023 г. до 03.03.2023 г.,
което обезщетение за забава е начислено за периода от 06.03.2023 г. до 16.05.2023 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН лист съобразно допълнението.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
1- седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3