Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр.Дряново, 21.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Дряновски районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Емилия Дишева

при участието на секретаря Ягода Лесичарска, разгледа докладваното от съдия Дишева АНД № 187 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.П.В. ***. *** № *, против наказателно постановление № ***/***г. на Началника на РУП към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, с което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение. В наказателното постановление било посочено, че СУМПС № ********* било с изтекъл срок на валидност на 30.01.2014 г., но жалбоподателят притежавал СУМПС № ********* и се водел на отчет в ОДМВР Русе до 2015 г. Излага се, че на 19.03.2012 г. от лекия автомобил на жалбоподателя било откраднато свидетелството му за управление на МПС № *********, издадено на 30.01.2004 г., което към момента на кражбата било валидно, със срок до 30.01.2014 г. За кражбата сигнализирал Второ РУП Варна и след снабдяване с удостоверение за това, внесъл в КАТ Русе заявление за подновяване на СУМПС. На 10.04.2012 г. му било издадено ново СУМПС № *********, което според изискванията на закона следвало да е със срок на валидност 10 години - до 10.04.2022 г., поради което същото било валидно и към датата на твърдяното нарушение. Към тази дата била изтекла само валидността на откраднатото СУМПС № *********, но не и на СУМПС № *********. На следващо място се излага, че след като жалбоподателят уведомил своевременно КАТ Русе за извършената кражба на СУМПС № ********* и поискал то да бъде подновено, била издадена ЗППАМ № 20012/2012 г. от 26.03.2012 г., с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП било постановено отнемане на обявеното за откраднато СУМПС № *********, като заповедта била връчена на 12.07.2012 г. Преди връчването на заповедта, още на 10.04.2012 г. било подновено СУМПС № *********, за което не била издавана ЗППАМ за изземването му. Жалбоподателят многократно правил опити да получи подновеното си СУМПС, но получил неправомерен отказ от КАТ Русе, а след това и от КАТ Варна, където бил зачислен на отчет на 20.10.2015 г. поради промяна на постоянната си адресна регистрация. В резултат на това до настоящия момент жалбоподателят бил в невъзможност да се снабди с издаденото му СУМПС № *********. На последно място се твърди, че НП е издадено в противоречие с  чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От служебно изисканата справка от ОДМВР, сектор КАТ, ПП Варна, се установява, че жалбоподателят Е.П.В. е придобил правоспособност за водач на МПС от категории В, М, АМ, удостоверени с протокол В-543/03.09.1983 г., като са му издадени следните СУМПС: № 3319162 със срок на валидност от 13.12.1993 г. до 13.12.2003 г.; № ********* със срок на валидност от 18.02.2002 г. до 04.01.2004 г.; № ********* със срок на валидност от 30.01.2004 г. до 30.01.2014 г., като същото е било обявено за изгубено/откраднато; № ********* - дубликат на СУМПС със същия срок на валидност от 10.04.2012 г. до 30.01.2014 г. Издаденият дубликат на СУМПС не е връчен на жалбоподателя и се съхранява в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Русе, тъй като е загубил правоспособност съгласно чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки. Против жалбоподателя В., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, била издадена ЗППАМ № 20012/26.03.2012 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Русе, която е влязла в сила. С протокол № В-1183/24.07.2018 г. Е.В. е възстановил правоспособност по смисъла на чл. 157 ал. 5 от ЗДвП и му е издадено СУМПС № ********* със срок на валидност от 13.08.2018 г. до 13.08.2028 г.

В служебно изисканата справка от ОДМВР, сектор КАТ, ПП Русе е посочена същата информация, както и че СУМПС № *********, издадено на 10.04.2012 г., валидно до 30.01.2014 г. е със статус - невалиден, причина изгубен/откраднат документ.

На 19.10.2017 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка *** с peг. № ***. Около 23,30 ч., в гр. Дряново, в района на ПП – 5, 129 км., в посока гр. Габрово – гр. В. Търново, бил спрян за проверка от полицейски екип в състав свидетелите И.И. и В.М.. Жалбоподателят не представил СУМПС. В хода на проверката, след справка, се установило, че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, като последно издаденото му СУМПС е било със срок на валидност до 30.01.2014 г.

Във връзка с така констатираното нарушение св. И. в присъствието на св. М. съставил акт за установяване на административно нарушение № 464/19.10.2017 г. против жалбоподателя, в който е отразено, че на 19.10.2017 г., около 23,30 ч., в гр. Дряново, в района на ПП – 5, 129 км., управлява лек автомобил марка *** с peг. № ***, след като не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС е със срок на валидност до 30.01.2014 г. - нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал акта, като е посочил, че има възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № ***/***г. на Началника на РУП към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, в което административнонаказващият орган е възприел фактическите констатации на актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лв. При описанието на данните на жалбоподателя е посочено, че същият притежава СУМПС № *********.

От представената справка за нарушител, се установява, че жалбоподателят е наказван многократно по административен ред за различни нарушения на ЗДвП, включително и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от писмените и гласните доказателства по делото.

При така приетата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, действащ към датата на нарушението, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, действащ към датата на нарушението,  гласи, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление.

Основното възражение на жалбоподателя е, че е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС към датата на твърдяното нарушение, с аргумент, че след като СУМПС № ********* му било откраднато, му било издадено на 10.04.2012 г. ново СУМПС № *********, което макар да не му било предадено, според изискванията на закона следвало да е със срок на валидност 10 години - до 10.04.2022 г. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя.

В чл. 3, ал. 3 от ЗБЛД е регламентирано основното предназначение на свидетелството за управление на моторно превозно средство, а именно да удостоверява правоспособността за управление на МПС. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издавана на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/, съгласно които СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на водача и същото се издава съгласно изискванията на ЗДвП и ЗБЛД. Глава четвърта от ЗДвП урежда изискванията за правоспособност на водачите на пътни превозни средства, а издадената на основание чл. 159 ЗДвП Наредба № I-157/1.10.2002 г. - условията и реда за издаване на СУМПС. В чл. 51 от ЗБЛД и в чл. 12, ал. 2 от Наредбата е регламентиран определен срок на валидност на СУМПС, който за категория В е 10 години. В § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че лични документи с изтекъл срок на валидност са нередовни документи.

В чл. 12, ал. 1 от Наредбата изрично е регламентирано кога се издава свидетелство за управление на МПС – при първоначално придобиване на правоспособност, подмяна поради изтичане срока на валидност, издаване на дубликат и др. В чл. 15, ал. 1 от Наредбата е регламентирана подмяната на свидетелство за управление на МПС при изтичане срока на валидност, като в този случай се подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6. В чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и в чл. 16, ал. 1 от Наредбата е посочено, че дубликат на свидетелството за управление на МПС се издава при повреждане, унищожаване, изгубване и кражба, като в този случай се подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 и 6, декларация по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД за удостоверяване на твърдяното обстоятелство, като в този случай не се прилага карта за оценка на физическата годност на водача. Следователно подмяната на свидетелство за управление на МПС и издаване на дубликат на откраднато СУМПС, не са тъждествени понятия. Дубликат означава втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда, както и в конкретния случай, когато оригиналът е откраднат. Дубликатът удостоверява същите данни по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, както и оригиналът, включително и срокът му на валидност.

В случая от служебно изисканите справки от ОДМВР, сектор КАТ, ПП Варна и от ОДМВР, сектор КАТ, ПП Русе, се установява, че на жалбоподателя е било издадено СУМПС № ********* със срок на валидност от 30.01.2004 г. до 30.01.2014 г., което е било обявено за изгубено/откраднато, поради което на 10.04.2012 г. е издаден дубликат – СУМПС № ********* със същия срок на валидност до 30.01.2014 г. В случая се касае не за подменено свидетелството за управление на МПС поради изтичане на срока на валидност, а за издаване на дубликат на откраднатото СУМПС със същия срок на валидност. Следователно както откраднатото СУМПС № *********, така и издаденият дубликат - СУМПС № *********, са били валидни до 30.01.2014 г.

От изисканите справки категорично се установява, че след 30.01.2014 г. до  датата на проверката - 19.10.2017 г. жалбоподателят не притежава и не му е издавано валидно СУМПС по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Жалбоподателят не е подал документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, между които и карта за оценка на физическата годност на водача. Това се налага именно поради факта, че макар при първоначалното издаване на СУМПС лицето да е отговаряло на заложените в ЗДВП критерии за придобиване на правоспособност, е напълно възможно с времето да са настъпили обстоятелства, които да са оказали въздействие върху способността му да управлява МПС и лицето вече да не покрива условията за това. Едва след удостоверяване, че лицето е годно да управлява МПС, се извършва подмяна на СУМПС с изтекъл срок на валидност и се издава ново СУМПС. Независимо, че към 19.10.2017 г. на жалбоподателя е било издадено, макар и да не му е било предадено, СУМПС № *********, същото вече е било с изтекъл срок на валидност на 30.01.2014 г. и не е удостоверявало по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на МПС, тъй като жалбоподателят не е представил съответните документи, въз основа на които да удостовери, че е годен да управлява МПС. Това на практика е равнозначно на липса на удостоверение за правоспособност за съответната категория МПС, поради което правилно е прието, че е извършил нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е ангажирана административно-наказателната му отговорност, като му е наложена глоба в средния, предвиден в закона размер от 200 лв. Съдът счита, че размерът ѝ съответства на тежестта на извършеното нарушение, като взе предвид, че жалбоподателят е наказван многократно по административен ред за различни нарушения на ЗДвП, включително и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което на практика означава, че нарушението не е извършено за пръв път. Макар на жалбоподателя да е издадено СУМПС № ********* със срок на валидност от 13.08.2018 г. до 13.08.2028 г., това не влияе на установеното, че на 19.10.2017 г. е управлявал моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Съдът счита, че не следва в настоящото производство да коментира по същество представената от жалбоподателя ЗППАМ № 20012/2012 от 26.03.2012 г. на Началник сектор ПП, ОДМВР Русе, като неотносима към спора.

По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/***г. на Началника на РУП към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, издадено против Е.П.В., с ЕГН **********,***. *** № *, с което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: