Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 18.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12733 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от В.И.М. срещу З. „Л.и.“АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на сумата от 50000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 05,08,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от 25,11,2016год. до окончателното изплащане на вземанията, както и 1319,20лв.-представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16,12,2016год. до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 05,08,2016год., около 16:30 часа, на ведомствен път между с.Оборище и с.Мухово около 1 км. от с.Оборище е настъпило пътнотранспортно произшествие между спряла в крайпътния банкет каруца и лек автомобил, с марка „Опел“, модел „Корса“, с ДКН №******, управляван от С.Д.Н.. Поддържа се, че с присъда №10 на районен съд Панагюрище по НОХД №284/2016год. подсъдимият С.Д.Н. е признат за виновен за процесното произшествие. Навеждат се доводи, че гражданската отговорността на делинквента е застрахована при ответното дружество. Депозирана е молба за извънсъдебно уреждане на спора, по която ответното дружество не е изплатило обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-З.Л.и. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие. Поддържа да липсват доказателства причинените увреждания да са във връЗ.а с процесното ПТП. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като пътното превозно средство не било обозначено с задължителни светлоотразителни средства. Оспорва началния момент, от който следва да се начислява законна лихва, тъй като плащане не е последвало поради неизпълнение на указания до ищеца за представяне на допълнителни документи.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 05,08,2016год.,на ведомствен път между с.Оборище и с Мухово, около 16,50часа
ПТП, с участието на лек автомобил, с марка „Опел“, модел „Корса“, с рег.№ ******, управлявано
от С.Д.Н. и В. И.М., управлявал ППС
каруца, при което на ищеца са причинени неимуществени вреди.
Постановена е влязла в сила на 26,09,2017год.
присъда по НОХД №284/2016год. по описа на районен съд Панагюрище, от която е
видно, че С.Д.Н.е признат за виновен в това, че на 05,08,2016год., на път с посока от
с.Оборище за с.Мухово, при управление на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№******,
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДВП, в
резултат на което причинил по непредпазливост
на В. И.М. средна телесна повреда
- престъпление по чл.343, ал.3,б.а, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1
от НК.
Не е спорно
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен
договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност
на виновния водач, с ответното дружество/ определение постановено по реда на
чл.146 от ГПК в с.з. от 28,05,2018год./, със срок на застрахователно покритие
към датата на застрахователното събитие - 05,08,2016год.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания:
-счупване на дясна ключица, закрито многофрагментно, с разместване-причинило
на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по дълъг от 30
дни, контузия на дясното рамо и гръден кош причинили болки и страдания;
След ПТП пострадалия е хоспитализиран, направени са лабораторни изследвания, ЕКГ, рентгенографии,
консултации с ортопед, кардиолог, хирург, неврохирург. Диагностициран е и под
локална анестезия е извършено закрито
наместване на счупването на дясна ключица
и поставена мека имобилизация. На
31,08,2016год. е хоспитализиран повторно
поради неправилно зарастване на счупването
на дясна ключица. На 01,09,2016год. е
извършена оперативна интервенция –открито наместване и метална фиксация на фрактурата
на дясна ключица с
реконструктивна плака и шест винта. Причинените
травматични увреждания кореспондират с механизма на ПТП. Общия възстановителен
период е около 3 месеца. Най-силни болки и страдания ищецът е търпял
непосредствено след инцидента, след имобилизацията, след оперативната интервенция и в началото на рехабилитацията.
Изложено е становище оздравителния процес да е приключил без остатъчни
явления. В рамките на около 1 месец е имал нужда от чужда помощ. В съдебно
заседание вещото лице сочи да са представени данни за последваща оперативна интервенция през м.май 2018 год. за изваждане на
остеосинтезния материал, при която възстановителния период е около 1 месец.
Извършените разходи, за които по делото са представени документи-за
медицински изделия, потребителски такси и лекарства са необходими за лечението
и възстановяването на ищеца.
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза се
установява механизма на произшествието, а именно на 05,08,2016год. лек автомобил
Опел се е движил по пътя в дясната пътна лента с посока от с.Оборище към с.Мухово със
скорост от около 50км.ч. в това време ППС
каруца се е намирала в дясно
върху платното за движение.Водачът на автомобила не е променил скоростта си на
движение и посоката си, при което
автомобилът с предната си дясна част
челно в зоната на десен фар е ударил
каруцата в задната лява част.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на св. Г.М., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се
установяват търпените от ищеца неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Влязлата в сила на 26,09,2017год.
присъда по НОХД №284/2016год. на РС Панагюрище на осн.чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия състав относно
обстоятелствата досежно установено противоправно деяние, извършено виновно от С.Н.при
посочения механизъм на ПТП. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връЗ.а от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и блиЗ.ия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съдът по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 22000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания-счупване на дясна ключица, закрито многофрагментно, с
разместване-причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по дълъг от 30
дни, контузия на дясното рамо и гръден кош причинили болки и страдания;
извършената оперативна интервенция свързана с поставяне на метална остеосинтеза
и последваща такава за премахване на фиксацията, фактът, че в период от около 1
месец лицето безспорно се е нуждаело от чужда помощ в обслужването си, общия възстановителен период от около 3месеца, възрастта на пострадалия 41
годишен към датата на ПТП/ активна трудоспособна възраст препятствана по
причина на инцидента/, липсата на остатъчна инвалидност или дефицит в
движенията на крайниците, обстоятелството, че оздравителния процес е приключил,
както и последиците в психологичен план /всеки
претърпян пътен инцидент е свързан с негативни преживявания в психоемоционален
план/. При определяне на размер на обезщетението съдът
съобрази и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1,
б."а" от КЗ/отм./.Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се
дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
Възражението
за съпричиняване на осн.чл.154 от ГПК е недоказано. Съгласно чл. 71, ал.1 от ЗДВП
всяко пътно превозно средство с
животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два
червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена
видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина. По делото от ответника не са ангажирани доказателства сочещи на нарушение
на посочената разпоредба. Дори да се приема ППС да не е било снабдено със
светлоотразители, то съдът намира посоченото нарушение да не е релевантно за
настъпване на ПТП, тъй като безспорно ПТП е осъществено през деня при добра
метеорологична видимост като превозното средство е било видимо за водача на
лекия автомобил.
Съдът намира за установени и претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 1319,20лв., изразяващи се в разходи за лечение – потребителска такса
-23,20лв. и реконструктивна плака -1296,00лв., които предвид заключението на
съдебномедицинската експертиза са в причинна връЗ.а с пътнотранспортното произшествие. / фактура
№2073/04,09,2016год. и фактура №2074/04,09,2016год. с приложен фискален бон/.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай няма данни ответникът да е изискал допълнителни доказателства от пострадалия, за което да е уведомен и да не е е представил същите в определен срок. Ето защо законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 23,08,2016 г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 24.11.2016г., поради което претенцията от 25,11,2016год.е основателна. Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на извършване на разходите или 04,09,2016год., а ответникът е в забава считано от 16,12,2016год., тъй като претенцията е заявена с допълнителна молба от 15,09,2016год., от която следва да бъде съобразен законоустановения тримесечен срок.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общ размер на 1058,76лв., от които – 932,76лева-
държавна такса, 126,00лв. от общо 280,00лв. -в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника не се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 207,90лв. от общо
385,00лв., от които 280,00лв.-в.л., 5,00лв.-СУ, и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Я.В.С.
се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 931,30лв.
от общо 2069,57лв. Върху същия се следва ДДС, с оглед представените
доказателства за регистрация по ЗДДС в размер на 186,26лв. или общо
възнаграждението е в размер на 1117,56лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на В. И.М.,
с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ сумата от 22000,00лв., представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 05.08.2016г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 25,11,2016год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 22000,00лв. до пълния
предявен размер от 50000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на В. И.М.,
с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ сумата от 1319,20лв., представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди по повод възникнало на 05.08.2016г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 16,12,2016год. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1058,76лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. И.М., с
ЕГН: **********, със съд.адрес: *** да заплати на ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** Д на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 207,90лв. -разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** Д да заплати на адв. Я.В.С. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер
на 1117,56лв.-адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: