№ 945
гр. Варна, 06.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно грА.нско дело № 20233100500771 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Въззивникът Ю. Х. Х., редовно призован, се явява лично, представлява
се от адв. С. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемите страни И. О. И., Г. О. М., К. О. Х., А. О. Ю., Д. Д. И.,
Н. И. М., З. И. И., Н. Д. И., О. Ф. И. и М. Ф. И., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адв. С. З., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Въззиваемата страна Е. М. Е., Н. Е. М. и А. Е. М., редовно призовани,
не се явяват, всички се представляват от адв. С. З., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ю. Х. Х., чрез
процесуален представител адв. С. П., срещу Решение 260002/10.02.2023г.,
постановено по гр. дело № 1222/2019г. по описа Районен съд - Провадия, в
частта, с която по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е възложен на И. О. И. следния
недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в с.Поляците, община
Дългопол с площ от 820 кв.м., съставляващо УПИ XII-122 в квартал 2 по
плана на с.Поляците, ведно с построената в него КЪЩА, при граници: улица,
УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121.
Въззивникът изразява становище, че решението е недопустимо и
постановено в противоречие с материалния закон и установената
задължителна практика на ВКС. В първата фаза на делбата първоначално от
ищеца е била включена и жилищната сграда в делбеното дворно място, но в
хода на производството тя е била изключена от делбата. Във втора фаза на
делбата от ищеца И. О. И. е предявено искане за възлагане па основание чл.
349 ал.2 от ГПК на цялото дворно място с пространство от 820 кв.м.
съставляващо УПИ XII-122 в квартал 2 по плана на село Поляците,
включващо както дворно място с пространство от 420кв.м. с построената в
него къща (предмет на делбата), така и дворното място с пространство от
400кв.м.. в което се намира къщата на Ю. Х., която не е предмет на делбата. С
решението по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК е възложено цялото дворно място с
пространство от 820кв.м.. съставляващо УПИ XII-122 в квартал 2 по плана на
село Поляците, ведно с построената в него делбена къща. Счита решението за
недопустимо на две самостоятелни основания. На първо място, тъй като по
реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК може да бъде поискано възлагане само на
неподеляемо жилище, а заедно с жилището, съдът е възложил по реда на чл.
349 ал.2 и идеалните части от дворното място. Твърди, че е недопустимо още,
защото се отнася само до съсобственост, възникнала при чисто наследяване, а
в настоящия случай съсобствеността е сложен юридически факт, в състава на
който има освен наследяване и собственост придобита от чуждо за
наследствената маса лице, какъвто бил и жалбоподателят Ю. Х.. Отправя
искане обжалваното решение да бъде обезсилено, като дворно място с площ
2
от 400кв.м. ид.ч., съставляващо УПИ ХИ-122 в квартал 2 по плана на село
Поляците, община Дългопол, област Варна да бъде изнасено на публична
продан.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор /наименуван молба/
от Г. О. М., К. О. Х., А. О. Ю., Т. О. Е., Д. Д. И., Н. И. М., З. И. И., Н. Д. И., О.
Ф. И., М. Ф. И., чрез процесуален представител адв. С. З.. Въззиваемите
изразяват становище за допустимост и неоснователност на подадената
въззивна жалба, както и че извършеното възлагане в полза на И. О. И. е
законосъобразно. Неправилно въззивникът се позовавал на обстоятелството,
че е чужд на наследствената маса. Акцентират, че в мотивите на решението
било записано, че недостроената жилищна сграда не е предмет на делбата. По
изложените съображения отправят искане за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
АДВ. З.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на въззивна
жалба. Нямам възражения по доклада.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски и доказателства за извършването им.
АДВ. З.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски, сторени от доверителите ми.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за реално извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
3
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Моля да уважите въззивната жалба и да обезсилите
решeнието на ПРС в частта, с която възлага на въззиваемия И. И. дворното
място с пространство от 400 кв. м. Основанията ми да искам обезсилване
само за тези 400 кв.м са, че доверителят ми всъщност притежава собственост
само върху тези 400 кв. м., а не върху другите 420 кв. м, където се намира
делбената къща, което го легитимира правно да иска обезсилване само в тази
част.
Освен това, в решението по първа фаза на допускане на делбата
дворното място от 420 кв. м е допуснато до делба с отделен диспозитив и
считам за неправилно това, че в решението във втора фаза, то, заедно с
другото дворно място от 420 кв.м е в общ диспозитив, възложено на
въззиваемия И. И.. Поддържам възраженията си във въззивната жалба и в
уточнителната молба към нея. Запознах се с молбата, приложена от
въззиваемите страни за това, че дворното място, което искаме да бъде
изложено на публична продан, в същото има една къща, която не е предмет на
делбата. Да, това е така, но това касае делото само дотолкова, доколкото е
доказано в първата фаза, че доверителят ми живее в тази къща, придобил я е
на друго правно основани, различно от наследяване и той по силата на
тълкувателното решение, което съм цитирала, няма никаква правна
възможност да поиска възлагане, защото не е наследник. Единствената
възможност, с която той разполага според ГПК, е да бъде изнесен на
публична продан този имот и той да изкупи останалите 133 кв.м., които не
притежава в него. В случая с възлагането на целите 820 кв.м стигаме до
правния абсурд- той притежава една къща, притежава 267 кв.м. от 400 кв. м и
няма никаква възможност да живее, да владее притежаваните от него идеални
части от дворното място, както и да изкупи останалите 133 кв.м.
Поддържам казаното от мен по отношение на възражението на
4
въззиваемите, че той бил от кръга на наследниците, това може да се докаже
само с удостоверение за наследници. Той е в списъка със съделителите на
друго правно основание, не като наследник. Придобил е своята собственост с
правна сделка чрез друга наследничка, от която той го е придобил. Считам,
че решението на ПРС противоречи на ГПК, тъй като то е за възлагане на един
имот, който е дворно място. Текстът от ГПК, на който то се основава- чл. 349,
ал.2 ГПК всъщност касае само жилище. Доверителят ми няма нищо против
възлагането на жилището на въззиваемия И. И., както и на 420 кв.м., в които
се намира това жилище. Той би искал само да има възможност да изкупи
дворното място, в което той всъщност живее и има собственост. Ето защо
считам, че решението е издадено в противоречие с материалния закон, както
и практиката на ВКС, която съм цитирала.
Моля да обезсилите решението в частта, с която дворното място от 400
кв. м е възложена на И. И.. Моля да се произнесете с решение, с което това
дворно място от 400 кв.м да бъде изложено на публична продан.
Моля да присъдите на доверителя ми сторените по делото разноски.
АДВ. З.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и да потвърдите решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно.
Моля да присъдите на въззиваемия И. И. сторените по делото разноски.
Ирелевантно е за възлагането твърдението на въззивника Ю. Х., че в
същото дворно място има построена друга жилищна сграда. Видно от
влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата, т. нар. от
процесуалния представител на насрещната страна жилищна сграда не може
да бъде предмет на грА.нския оборот, доколкото същата е недостроена или
построена незаконно. В този смисъл считам, че дворното място следва да
бъде възложено заедно с жилищната сграда, с оглед на обстоятелството, че
собственик на земята следва да бъде собственик и на постройките върху него.
Тоест, то не следва да бъде отделно от жилищната сграда, която е построена
върху него. Недопустимо е да бъдат разделяни жилищната сграда от
дворното място във втора фаза на делбата, един имот да бъде изнесен на
публична продан, а другият възложен.
АДВ. П.: В първа фаза на делбата подробно е изследван въпроса
относно законността на тази постройка и е установено, че тя е законно
5
построена.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6