Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.12.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 5525 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ю.Б.“-АД,
гр.София, подадена чрез пълномощника адв.А.С. срещу решение № 322542 от
25.01.2018 г., постановено по гр.дeло № 20437/2016 г. на
СРС, І Г.О., 120 състав, с което е осъдено „Ю.Б.“-АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.Я., със съдебен
адрес:***, офис 9, чрез Адвокатско дружество „М. и Р.“, да заплати на Х.Г.А.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, , на основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД, сумата от 8278,34 евро, недължимо платена през периода от 29.04.2011 г.-02.02.2016 г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба-14.04.2016, до датата на
плащането им, които суми ответникът е получил при начална липса на основание,
поради нищожност на чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от Договор за банков кредит за
покупка на недвижим имот с № HL 40516 от 16.07.2008 г.,
както и сумата от 2995,28 лв. за направени разноски в производството по делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК. С решение от 02.04.2018 г., постановено в
закрито съдебно заседание по гр.дело № 20437/2016 год. на СРС, І Г.О., 120
състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от
25.01.2018 г. по гр.дело № 20437/ 2016 г. по описа на СРС, 120 състав, като в
диспозитива на решението, в абзац първи, на ред 7/ седми/ от диспозитива, след
израза: „ 8278,34 евро“, да се чете: „ осем хиляди двеста седемдесет и осем
евро, и тридесет и четири евроцента“, на основание чл.247, ал.1 от ГПК, като е
отхвърлена молба вх.№ 5027959/ 19.02.2018 г., депозирана от Х.Г.А. в останалата
й част, като неоснователна.
Въззивникът-
ответник „Ю.Б.“-АД,
гр.София, чрез пълномощника адв.А.С., излага доводи във въззивната жалба за
недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда обжалванато решение да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по
подробни съображения изложени във въззивната жалба и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск, като
неоснователен. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – ищец Х.Г.А., чрез
пълномощника си адв.А.Г. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Излага съображения
за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли съда,
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща
на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора,
по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба
чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но процесуално недопустимо, поради следните съображения:
Съдът приема, че предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от хипотезите,
при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при
липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ
от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на
страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези
случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати
производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или
родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане
на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено
основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а
делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези
принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно прилагани
и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно: решение по
т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І т.о., решение
по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015 г., І т.о.,
решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 3636/2015 г., ІІ
т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е недопустим, когато
е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса, или
при съобразяване на невъведени в процеса факти от страната, релевантни за
квалифициране на претендирани права, в резултат на което съдът се е произнесъл
по предмет, с който не е сезиран. В цитираните решения е изразено принципно
становище относно предмета на защитата, която се търси чрез иска и
индивидуализирането на спорното материално право чрез обстоятелствената част и
петитума на исковата молба.
В настоящия случай, при постановяване на
обжалваното решение, първоинстанционният съд не е зачел посочената съдебна
практика и се е произнесъл извън очертания предмет на делото по претендираното
от ищцата спорно материално право. Освен индивидуализиращите белези на това
право, сочени чрез основанието и петитума на иска, при очертаване на предмета
на делото решаващият състав е обсъдил невъведени от ищцата факти, различни от
заявените в обстоятелствената част на исковата молба и е направил правни изводи
по искания, каквито на практика не са били заявени с исковата молба. В случая,
макар и формално първоинстанционният съд да се е произнесъл по предявения иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, същият е формирал изводи по факти,
които не са били въведени от ищцата, като основание на исковата претенция.
В тази връзка следва да се отбележи, че за да определи действителното основание на
спорното материално право, съдът винаги изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения /В този смисъл
Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І Г.О.
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д.
№ 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/, съдът е задължен да разреши правния спор
относно твърдяното вземане съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти
при точна и коректна интерпретация за фактите.
В процесния случай, обжалваното решение е недопустимо, тъй като
не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита. Първоинстанционният съд не е разгледал предявения осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, с оглед обстоятелствата на които страната се е позовала,
съобразно заявените и въведени от ищцата в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения за нищожност на клауза на разпоредбата на чл.6, ал.2 от договора
за кредит и оттук за връщане на исковата сума, получена от ответника при
начална липса на основание. Т.е. в процесния случай е разгледан иск на
непредявено основание. Първоинстанционният съд, макар и формално да се е
произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, не е
обсъдил посочените от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба факти, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет,
с който не е сезиран, в нарушение на основния принцип за диспозитивното начало
в гражданския процес, установен от нормата на чл.6, ал.2 от ГПК. В случая съдът
е формирал изводи по факти, които не са били въведени от ищцата, като основание
на исковата претенция.
С оглед
на изложеното, обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва да се
обезсили изцяло, включително и в частта за разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, и по предмета на делото. Новото разглеждане би
следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С
оглед цената на иска и дадените задължителни за съдилищата указания в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото производство при
спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди
СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
322542 от 25.01.2018 г., постановено по
гр.дeло № 20437/2016 г. на СРС, І Г.О., 120 състав/ поправено с решение от
02.04.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 20437/2016
год. на СРС, І Г.О., 120 състав/.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.