Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси М.
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия М. въззивно гр. д. № 7964/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство М.И.М.,
чрез адв. Р. С., срещу решение № 18740/21.01.2020 г., постановено по гр.д. №
68122/2016 г. по описа на СРС, Първо Г.О., 175 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният срещу „Ч.Е.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за сумата над 344.02 лв. до пълния предявен размер от 688,03 лв.,
представляваща платена без основание сума за ел. енергия, служебно начислена за
периода 27.02.2016 г. – 26.05.2016 г.
В
постъпилата въззивна жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната
част е незаконосъобразно и необосновано, както и съдържащо вътрешно
противоречие, като при постановяването му СРС не взел предвид всички доводи на
ищцата, наведени в производството. Счита, че не е налице облигационно
правоотношение между страните по делото. Според жалбоподателя ответникът няма
право да коригира едностранно сметките за ел. енергия за конкретен битов
клиент. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да коригира общите си
условия и да ги приведе в съответствие със законовите изисквания. Навежда
доводи, че в констативния протокол не са попълнени всички необходими реквизити,
за да бъде същият годно доказателствено средство. По делото не била установена
метрологичната годност на СТИ, което обстоятелство било в доказателствена
тежест на ответника. Искането до въззивната инстанция е да отмени атакуваното
съдебно решение в обжалваната част и да постанови такова, с което предявеният
иск да бъде уважен изцяло.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ ЕАД, чрез юрк. Ст. М., с
който се поддържа, че постановеното решение в частта, с която е отхвърлен
искът, е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата доводи –
неоснователни по посочените в отговора подробни съображения. Счита, че по
делото е установено наличието на договорно правоотношение между страните.
Навежда доводи, че общите условия не са в несъответствие и противоречие със
законовите разпоредби. Обръща внимание, че доводите за липса на реквизити в констативния
протокол са наведени едва с въззивната жалба, в която връзка ги намира за преклудирани,
а също и неоснователни. Твърди се, че метрологичната годност на СТИ е
иррелевантна в процесния случай.
Въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение е подадена и от ответника в
производството „Ч.Е.Б.“ ЕАД, чрез юрк. Ст. М., с която се изразява несъгласие с
решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 344,02 лв. Жалбоподателят навежда доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се
оспорват изводите на съда, че ищцата била задължена само за ½ част от
сумата по процесната фактура, а останалата ½ част била платена без
основание. Намира сумата за доброволно платена от лице, имащо качеството
потребител по договор с ответника. В допълнение сочи, че в общите условия,
приложими към договора между страните, е предвиден ред за уведомяване на
клиентите, съгласно чл. 98а ЗЕ. Корекцията на сметката била извършена
законосъобразно, вземането – удостоверено в процесната фактура, а също и
заплатено от ищцата, предвид което счита иска за изцяло неоснователен, като
искането е с решението си въззивният съд да го отхвърли и в уважената от СРС
част.
Ищцата
в първоинстанционното производство е депозирала отговор на въззивната жалба на
ответника, с който заявява становище за неоснователност на същата и моли за
потвърждаване на съдебното решение в обжалваната от ответника уважена част.
Постъпила
е частна жалба от ищцата М.М., чрез адв. С., с която се навеждат оплаквания за
неправилност и на определение на първоинстанционния съд № 89534/15.05.2020 г.,
постановено по гр. д. № 68122/2016 г., с което по реда на чл. 248 ГПК е
оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за
разноските. Излагат се доводи за неправилност на преценката на съда, че по
делото липсвал договор за правна защита и съдействие между страната и нейния
процесуален представител. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за
присъждане на разноските за първата инстанция.
От
ответника е депозиран отговор на частната жалба срещу определението на съда по
чл. 248 ГПК, с който същата се оспорва с твърдения за неоснователност и се моли
за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
В
хода на първоинстанционното производство първоначалният ищец А.М.е установил,
че процесното плащане, чието връщане претендира, не е извършено от него, а от
неговата майка М.И.М., поради което съдът е сезиран с искания от първоначалния
ищец А.А.М.и от М.И.М., които са конкретизирани като такива за изменение на
иска чрез замяна на ищеца по делото.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Първоинстанционният
съд е сезиран с осъдителен иск за връщане на недължимо платено по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД на сумата от 688, 03 лв. - представляваща платена без основание
сума във връзка с едностранна корекция на сметката за ел. енергия на кл. №
300057564744, извършена въз основа на констативен протокол от 26.05.2016 г.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното
решение е валидно и допустимо постановено.
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с
електрическа енергия по ЗЕ.
Не е било спорно и обстоятелството, че е било налице
правоотношение между ответника и А.М.като собственик на имота, находящ се в гр.
София, кв. *****, по договор за доставка на електрическа енергия, а от
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че същият е
починал на 16.08.2006 г., като е оставил за свои наследници М.И.М. (съпруга) и А.А.М.(син),
които първоинстанционният съд правилно е приел, че са наследили имота при равни
квоти, с оглед липсата на доказателства и други доводи, изложени от тях.
Пред
СРС е представен Констативния протокол № 1014616/26.05.2016 г. въз основа на който е начислена посочената сума. Съдът
констатира, че той е съставен от
служители на „Ч.Р.Б.” АД в присъствието на двама свидетели от Федерацията на
потребителите. Констативният протокол е подписан от
служители на „ЧЕЗ Разпределение“ АД и свидетели от ФЗП, които служителите на
„ЧЕЗ Разпределение“ АД, но не е подписан от потребител.
Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД е изпратил
писмо, връчено на А.М.на 06.06.2016 г., с което го уведомява, че ще бъде
извършена корекция на сметката му въз основа на КП на „ЧЕЗ Разпределение“ АД и
ПИКЕЕ.
Установява се, че с фактура от
31.05.2016 г. за процесния имот е начислена сума в размер на 688,03 лв., за
корекция на сметка въз основа на Констативен протокол № 1014616/26.05.2016 г.
на „Ч.Р. Б.“ АД.
Не е било спорно, че М.М. е изплатила в полза
на „Ч.Е.Б.“АД сумата в размер на 688, 03 лв.
Пред СРС са приети като доказателства заключение
на СТЕ и показания на двама свидетели, участвали при изготвяне на КП и
проверката. Според приетата пред СРС СТЕ, отбелязаните в констативния протокол
нарушения представляват нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера,
чрез външно въздействие. Общото
неотчетено от СТИ количество ел. енергия е преизчислено математически правилно,
при спазване правилата на ПИКЕЕ.
При така установените факти, СГС
намира следното от правна страна:
В
правилно приложение на процесуалният и материален закон СРС е приел, че по иска
с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК, съгласно общите правила на чл. 154 от ГПК, ищецът следва да
докаже, че е извършил плащане, а ответникът да установи – пълно и главно с
допустимите от закона доказателствени средства, че има основание да получи
плащане на паричната сума.
В процесния случай от доказателствата по делото се
установява, че страните са били в облигационно отношение по доставката на ел.
енергия за процесния имот. Установява
се, че при извършена на 26.05.2016 г. проверка от служители на „Ч.Р.Б.” АД, в
присъствието на двама свидетели от ФП, без за проверката да е уведомена ищцата,
е констатирано нарушение на пломбата на капачката на клемния блок на
електромера и поставен мост на трета фаза на електромера, както и е
констатирано отклонение в измерването.
Съгласно
възраженията наведени във въззивното производство от ответника за наличието на
основание за начисляване на сумите въз основа на корекции, настоящата
инстанция, в допълнение на изложеното от СРС, приема следното :
Спорът касае основно въпроса има ли основание за
начисляване, респективно заплащане и задържане от ответника на цена на
електрическа енергия, определена по извършена корекция на сметка в размер на 688,
03 лв.
Въззивният състав намира за неправилен и несъобразен с
материалния закон извода на СРС, че ищцата М.М. е заплатила на годно правно
основание своята ½ част от корекционната фактура.
Въззивният
състав намира, че от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че ответникът има основание
да получи плащането, както по отношение частта, съобразена с квотата в
собствеността на имота на М.М., така и по отношение на остатъка от заплатената
от нея сума. Съдът приема, че при доказателствена
тежест за ответника съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищеца да
му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата на
законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.)
След
измененията със ЗИДЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът е възложил на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно
изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, в тях трябва да се уреди изрично ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката им съгласно
правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е
предвидено приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да
създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки
за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението на двете кумулативно уредени в закона
предпоставки - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
и предвиждане на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция в
ОУ на продавача.
След
влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. първото условие е реализирано, но
настоящият състав намира, че не се установява да е реализирано второто условие.
В действащите към момента на проверката ОУ на ищеца, приети по делото, не е
предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметките,
което поставя клиента в неблагоприятно положение спрямо продавача на ел.
енергия.
Относно
необходимостта от едновременното изпълнение на посочените две предпоставки за
възникване правото на корекции, ВКС се е произнесъл в решение № 111/17.07.2015
г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. №
3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др., като застъпеното в тях становището се
споделя от настоящият състав.
Въззивният
съд намира, че реализирането на двете условия е предвидено от законодателя като
гаранция за защита правата на потребителя, който следва да е уведомен, че ще се
извърши съответна проверка на СТИ от доставчика, доколкото в резултат на тази
проверка, за него може да възникнат неблагоприятни задължения.
Ответникът,
чиято е тежестта в процеса, не е доказал че е предвидил такъв ред в ОУ на
договорите, съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Следователно,
той не е изпълнил вмененото му от закона задължение и предвиденото в закона
изискване не е спазено, а от там - не се е породило право на продавача да
коригира едностранно сметките на клиентите. В действащите Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР не се съдържа клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция
на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел енергия. В чл. 17, ал. 2
от ОУ е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1
на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 -
дневен срок за уведоми потребителя за задълженията. В чл. 18 от ОУ е предвидено
почти същото като в предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 -
дневен срок за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради
грешка в отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.
Следователно
посочените норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които
законът предоставя на доставчика във връзка с извършване на корекции на
сметките на потребителите, предвиждането на ред за уведомяването им за
извършване на проверките за точното измерване на ел. енергия, които могат да
доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ и възникването на
евентуални задължения за тях, е задължително условие. Идеята на законодателя е
да се гарантират правата на потребителите.
Освен
това, в допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ са
собствени на оператора на
електропреносната мрежа („Ч.Р.Б.“ АД). По правило
потребителят няма достъп до монтираните извън обекта му СТИ. Въззивният състав
намира, че доставчикът на електрическа енергия - лицензиант е длъжен да
осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, така и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа
енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Тъй като,
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и
коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията
по регулярната проверка на годността на СТИ и поддръжката им, които са му
възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на
потребителя и той да търпи неблагоприятни последици от него.
Отделно
от изложеното, настоящият състав намира, че с нормите на чл. 48 ПИКЕЕ (действително действащ в процесния период, а понастоящем отменен изцяло - чл. 48, 49, 50 и
51 от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ,
бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се надхвърлят рамките на определената законова
делегация, като се въвеждат правила за създаване на корекции, чрез въвеждане на
фикция за потребена ел. енергия за минал период от време, без действителната
консумация да бъде установена. В чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ законодателят е делегирал право на ДКЕВР (към
онзи момент) само да приеме правила, в които да бъде уреден въпросът буквално „за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия“, т. е. да уреди единствено начините на извършване на
проверката на средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но
не и следващите тази констатация действия, но не й делегира правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според съда, може да се уреди само по силата на закон или по
изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен
акт. По силата на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се
създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.
Не
на последно място, по делото не се установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя. От доказателствата, в това число - констативен протокол, свидетелски
показания и заключение на техническата експертиза - е установен само фактът на неточно отчитане на електроенергия от СТИ, собствено на ответника, но не и че въздействие върху него осъществено от или със знанието на потребителя.
След
като ответникът не е установил пълно и главно основанието за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец и не е спорно, че въз основа на
направената от ответника корекция ищецът е заплатил сумата, чието връщане
претендира на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, следва че искът е основателен.
С
оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 344,02 лева до пълния предявен
размер от 688,03 лева и вместо това „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да бъде осъдено да заплати на М.И.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 344,02 лева,
представляваща платена без основание сума за цена на електрическа енергия,
начислена служебно за периода от 27.02.2016 г. до 26.05.2016 г. по фактура №
********** от 31.05.2016 г. съобразно констативен протокол за извършена
проверка № 1014616 от 26.05.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, кв. ******.
Решението следва да бъде потвърдено в останалата част, в която предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 344,02 лева.
По частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК:
Частната
жалба е неоснователна. Според задължителните указания, дадени с ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна защита и
съдействие следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, следва
да се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора е достатъчно и има характер на разписка.
Първоинстанционният съд е направил правилна констатация, че в кориците на
делото не се намира договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата
М.М. и адв. С. или друг адвокат, нито други доказателства относно размера на
уговореното възнаграждение и неговото плащане, а единствено пълномощно и списък
по чл. 80, които не са годно доказателство за договорен и заплатен адвокатски
хонорар. С оглед изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод,
че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските
съобразно изхода на делото в първата инстанция. Обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена
без уважение.
По
разноските пред СРС:
С
оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има
ищцата М.. С оглед изложеното решението следва да бъде потвърдено в частта, в
която в нейна полза са присъдени разноски и „Ч.Е.Б.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати
на М.И.М. сумата от още 77,50 лв. – разноски по делото пред първата инстанция.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която М.И.М. е осъдена
да заплати на „Ч.Е.Б.“ ЕАД сумата от 305 лв., представляваща сторени пред
първоинстанционния съд разноски.
По
разноските пред СГС:
С
оглед изхода на делото – въззивната жалба на ищцата по делото е уважена, в
нейна полза следва да бъдат присъдени доказаните сторени от нея разноски в
размер на 325 лв., като при наличие на възражение за прекомерност, настоящият
състав намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния и представител
следва да бъде определено съобразно предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 18740/21.01.2020 г., постановено по гр.д. №
68122/2016 г. по описа на СРС, Първо Г.О., 175 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният срещу „Ч.Е.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за сумата над 344.02 лв. до пълния предявен размер от 688,03 лв.,
представляваща платена без основание сума за ел. енергия, служебно начислена за
периода 27.02.2016 г. – 26.05.2016 г., както
и в частта в която М.И.М. е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“ ЕАД сумата от
305 лв., представляваща сторени пред първоинстанционния съд разноски и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.И.М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
344,02 лева, представляваща платена без основание сума за цена на електрическа
енергия, начислена служебно за периода от 27.02.2016 г. до 26.05.2016 г. по
фактура № ********** от 31.05.2016 г. съобразно констативен протокол за
извършена проверка № 1014616 от 26.05.2016 г. за имот, находящ се в гр. София,
кв. ******,
ПОТВЪРЖДАВА решението
в частта, в която „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да бъде осъдено да заплати на М.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 344,02 лева, представляваща
платена без основание сума за цена на електрическа енергия, начислена служебно
за периода от 27.02.2016 г. до 26.05.2016 г. по фактура № ********** от
31.05.2016 г. съобразно констативен протокол за извършена проверка № 1014616 от
26.05.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, кв. ******, както и в частта в която в полза на М.И.М. са присъдени разноски в
размер на 75 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.И.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от още 77,50 лв. – разноски по делото пред първата инстанция
и сумата от 325 лв. – разноски във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5070290 от 10.06.2020 г., подадена от М.М., чрез
адв. С., срещу определение № 89534 от 15.05.2020 г.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на
трето лице – помагач „Ч.Р.Б.“ АД на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.