О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 103

 

гр. Пловдив, 16 март 2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:        ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 116/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н.К. против определение № 2571/10.12.2019 г., постановено по гр.д. № 637/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – Х гр.с., в частта, в която е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски във въззивното производство. Жалбоподателката твърди, че определението в обжалваната част е неправилно по изложените в частната жалба съображения, поради което моли определението в посочената част да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество по въпроса за присъждане на поисканите от нея разноски.

Ответникът по частната жалба А.А. счита, че постановеното от окръжния съд определение в обжалваната му част е правилно, като моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С решение № 632/15.05.2019 г., постановено по гр.д. № 637/ 2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – Х гр.с., е потвърдено решение № 3138/16.08.2018 г. по гр.д. № 7494/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд – І бр.с. в частта, в която А.В.А. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.К.К., в частта, в която А.А. е осъден да заплати глоба в размер на 400 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив и в частта, в която е отхвърлена молбата на Н.К. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г. А. А.срещу А.А. за защита от домашно насилие, като решението е отменено в частта, в която на А.А. е забранено да приближава Н. К., жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от пет месеца, считано от постановяване на решението – 16.08.2018 г. и в частта, в която А.А. е задължен след влизане в сила на решението да посещава специализирани програми – „Програма за работа с пълнолетни лица, извършители на домашно насилие“ при Фондация „Джендър алтернативи“, като с решението на окръжния съд А.А. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив 12,50 лв. държавна такса за въззивното производство.

На 25.09.2019 г. е подадена молба от А.А. за възстановяване на срока за допълване на решение № 632/16.08.2018 г. в частта на съдебните разноски.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на А. за възстановяване на срока за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като съдът е приел, че ответницата в производството по чл. 64 от ГПК Н.К. претендира разноски, но доколкото това производство няма самостоятелен характер, такива не се присъждат.

Настоящият състав споделя направения от окръжния съд краен правен извод.

Производството по чл. 64 и сл. от ГПК за възстановяване на срок е предвиден процесуален способ за защита на правата на страните в гражданския процес срещу неблагоприятни последици, когато те са пропуснали да извършат процесуални действия в предвиден от закона или определен от съда срок при наличие на обективна пречка за това.

Следователно целта на това производство от една страна е да бъдат охранени правата на страните, а от друга - да премахнат пречките за влизане в сила на основния съдебен акт.

По тази причина, подобно на производствата по чл. 247 от ГПК или по чл. 248 от ГПК, и това по чл. 64 от ГПК няма самостоятелен характер пред съответния съд, като по него не се дължи внасяне на държавна такса, молбата, с която то започва, не съдържа определени задължителни атрибути /освен фактическите обстоятелства, на които се основава молбата, и отправеното искане към съда/ и по него не се присъждат разноски.

В случая е неприложимо посоченото в частната жалба ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото то не разглежда спора по делото, а посочените в него два случая, при които дължимите разноски се присъждат допълнително в исковия процес, са различни по съдържание и правни последици от настоящия, като те не изчерпват всички възможни хипотези, при които съдът следва или не следва да присъди разноски със съответния си акт.  

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че определението в обжалваната му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н.К.К., ЕГН **********,***, Д. В. Л., ет. .....частна жалба вх. № 38067/18.12.2019 г. против определение № 2571/10.12.2019 г., постановено по гр.д. № 637/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – Х гр.с., в частта, в която е оставено без уважение искането на Н.К. за присъждане на разноски в производството по    чл. 64 и сл. от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателката.

                                                                          

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                          2.