№ 5260
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110160997 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Ищецът ЗД „Б-------“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени имуществени вреди на пострадалото лице – собственик на увредения
автомобил „А-“ с рег. № ------, за които е било изплатено обезщетение в размер на 87,59 лв.
Счита, че в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу прекия
причинител на вредата – водачът на МПС, който е напуснал мястото на произшествието
преди идването на органите на МВР, за платеното обезщетение и направените
ликвидационни разноски от 25 лв., поради което ги претендира в пълен размер от 112,59 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ответницата О. Н. С. признава иска по основание и размер, като твърди, че е извършила
плащане на претендираната сума в хода на процеса и счита, че не дължи направените от
насрещната страна разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото лице
са причинени от делинквента-ответник с негово виновно и противоправно поведение; че
към датата на ПТП между страните е съществувало действително облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като в изпълнение на
задълженията си по него застрахователят е заплатил на увреденото лице (респ. на неговия
застраховател по имуществена застраховка) обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие за репариране на действителните вреди; както и че делинквентът е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по
делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства от
фактическия състав на спорното право, както и обстоятелството, че вземането е погасено
чрез плащане от ответницата в хода на процеса – видно от приложената на л. 36 разписка и
признанието на ищеца в становище от 27.02.2023 г., на 18.01.2023 г. в срока за отговор на
исковата молба О. Н. С. е платила на ищцовото дружество сумата от 138 лв., която включва
главницата от 112,59 лв. и законна лихва върху нея за периода от датата на подаване на
исковата молба (10.11.2022 г.) до датата на плащане (18.01.2023 г.) – 2,19 лв. Ето защо
предявеният иск следва да се отхвърли, като спорно се явява обстоятелството дали
ответницата дължи направените от ищеца разноски в производството.
Задължението на делинквента за възстановяване на платеното от застрахователя му по
застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното плащане има значение само за
възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД). По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответницата покана
за изпълнение на паричното й задължение на 01.06.2020 г. (л. 28 от делото), но липсват
доказателства дали и кога същата е била получена от О. Н. С. – приложената на л. 29 от
делото обратна разписка не съдържа дата на получаване или подпис на получател, като е
отбелязано единствено, че пратката не е била потърсена от получателя. Ето защо, по делото
липсват данни ответницата да е била поканена да плати регресното си задължение преди
подаване на исковата молба, като при това положение следва да се приеме, че тя е била
поканена едва с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея на
21.12.2022 г. В срока за отговор на исковата молба ответницата своевременно е погасила
задължението си с плащане на 08.01.2023 г., поради което следва да се приеме, че същата не
е била изпаднала в забава към датата на предявяване на иска, респ. не е дала повод за
завеждане на делото, като е признала иска и е платила задължението си в хода на процеса
2
(преди изтичане на срока по чл. 131 ГПК). Следователно, в случая е приложима
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
По делото липсват доказателства ответницата действително да е направила разноски в
производството, поради което съдът не дължи присъждането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б-------” АД, ЕИК -------------, със седалище и адрес на
управление гр. С-----------, срещу О. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С-----------, иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 112,59 лв., представляваща регресно
вземане за платено по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение на пострадалото
лице за застрахователно събитие, настъпило на 19.04.2019 г. в гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3