Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 29.06.2021
год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на девети
април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 3322/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 15.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 63955/2018 г. по описа на СРС съдът е осъдил на
основание чл.99 ЗЗД, във вр. с чл.240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР и чл.92 ЗЗД, С.С.С., ЕГН: **********, представляван от особен представител адвокат Х.Н.
от САК, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, сумите от 350лв. главница по договор за кредит № **********/23.06.2015г.,
ведно със законната лихва от 25.09.2018г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 83.56лв., представляващата неустойка за периода от 26.09.2015г. до
31.01.2018г., претендирана като част от общо дължимата такава от 428.26лв.,
които вземания са прехвърлени от цедента „4.“ ЕООД на цесионера „К.Б.“ ЕООД по
силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. С
оглед на правния спор съдът е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът - С.С.С.,
който подава настоящата въззивна жалба, с която твърди, че постановеното
съдебно решение е неправилно. Излага подробно становище в подкрепа на
твърденията си и моли съда да го отмени като постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове.
В срок по делото е
постъпил отговор на подадената въззивна жалба от „К.Б.“ ЕООД, с който се
твърди, че същата е неоснователна, а постановеното съдебно решение правилно и
законосъобразно, поради което се иска същото да бъде потвърдено.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Подадената въззивна жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за основателна.
Съображенията за това са следните:
По делото са събрани следните доказателства:
Документ с наименование „договор за кредит №
**********/23.06.2015 г.“, в който е посочено, че „4 Ф.“ ЕООД, в качеството на
кредитодател, предоставя кредит на ответника, описан с индивидуализиращите го
данни от документ за самоличност, в размер на 350 лв. със срок на издължаване
30 дни ( до 23.07.2015 г.) и Общи условия, под който не е поставен подпис на
страните.
Разписка за извършено плащане в размер на 350 лв. и 3,44
такси от 23.06.2015 г. чрез система за електронни плащания ePay.bg към EasyPay, в което за
наредител е посочен „4 Ф.“ ЕООД, а за получател С.С.( ответникът).
Писмо от EasyPay, с което се посочва, че паричните средства по гореописания превод са
предоставени на лицето С.С. на 23.06.2015 г. като същото не е придружено от
разписка за получаване на сумата, подписана от ответника.
Договор за цесия от 01.02.2018 г., сключен между „4 Ф.“
ЕООД, в качеството на цедент и ищеца, в качеството на цесионер, с който се
прехвърлят вземания, описани в приложение към договора.
Приложение № 1 към договора за цесия, от което е видно,
че с договора за прехвърлени множество вземания, сред които е включено и
процесното вземане от ответника.
Пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Уведомление от цесионера до ответника за извършена цесия,
за което няма данни да е връчено на последния.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното:
В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало на
04.09.2015 г. между ответницата и "4." ЕООД правоотношение по договор
за потребителски кредит, сключен от разстояние - по електронен път чрез
използване на интернет страница, като извежда легитимацията си на кредитор на
сключен с посоченото дружество договор за прехвърляне на вземания /цесия/.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се
съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) като
в чл. 10, ал.1 от същия е предвидено, че същият е формален и се сключва в
писмена форма за действителност - на хартиен или друг
траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация/.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение
2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски
кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на Ф.ови услуги
от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на
хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването
на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова
комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник,
предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 незабавно
след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на Ф.ови услуги от
разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на Ф.ови услуги от
разстояние - ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на Ф.ови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или
повече. Дефиниция на понятието "Ф.ова услуга" се съдържа в § 1, т. 1
от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне
на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР определя, че в доказателствена тежест на доставчика е да установи пред съда, че е: изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на
електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени
чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.
18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал.
1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 от закона( действащ към момента, към който се твърди да е сключен
договора) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен
/чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание / Решение
№ 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК /.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, в съответствие с
конституционно установения принцип на засилена защита на потребителите - чл.
19, ал. 2 от Конституцията на Република България и с оглед предвидената
в чл. 2 ЗПК цел на закона, предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането
си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност.
Като се има предвид изложеното, настоящият съд намира, че
по делото не са представени доказателства от ищцовата страна, че между нейния
праводател по договора за цесия и ответника е сключен валиден договор за
кредит. В тази връзка съдът взима предвид, че съобразно представените по делото
Общи условия, е посочено следното: договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /интернет страницата на „4.“ ЕООД по следната процедура: сключването
на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя,
като за да получи кредит той подава искане за отпускане на кредит в
съответствие с формуляра, предоставен в началото на интернет страницата /където
е наличен и стандартният европейски формуляр за предварителната договорна
информация/ и след попълване на формуляра се създава профил, а за завършване на
регистрацията му е необходимо той да е приел Общите условия на договора за
кредит /т. 1.3/. След регистрацията, проект на договора за кредит се предоставя
на кредитополучателя на началната страница или на хартиен носител, като за да
го приеме той трябва да го подпише електронно, като
натисне бутон "Подпиши" - с което потвърждава, че е прочел и приема
условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр
за предварителната договорна информация, че желае да сключи договора за кредит
с кредитора и се съгласява кредиторът да преведе сумата на кредита по описаната
банкова сметка /***. 1.8/.
В настоящия случай по делото е представен единствено
документ, който е озаглавен Договор за кредит № **********/23.06.2015 г.,
продължаващ на следващата страните в Общи условия на договора за кредит и
документ, носещ заглавието разписка за извършено плащане от 23.06.2015 г., от
който се установява, че чрез системата за електронни плащания ePay.bg „4 Ф.“ ЕООД е наредило към EasyPay паричен превод в размер на 350 лв. с посочен получател С.С.С..
Представено е и писмо от трето неучастващо в делото лице, с което то заявява,
че е предоставило парите на отвтеника.
От така представените доказателства не може да се приеме,
че ищецът, в качеството на цесионер, е доказал възникването на валидно
договорно отношение по договор за кредит между неговия цедент и ответника по
делото. От тях по никакъв начин не може да се направи извод, че ищецът е
доказал, че изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за сключването на
договора. Фактът, че „4Ф.к“ ЕООД разполага с личните данни на
ответника и те са попълнени в представения по делото документ, наречен договор
за кредит, по никакъв начин не установява по регламентиран начин получаване на
съгласие на ответника за сключване на договора. Не може да се приеме за
доказано и получаването на процесната парична сума от ответника, доколкото по
делото липсва разписка или друг документ, подписан от него, който да установява
това получаване. Нареждането на паричните средства към EasyPay по никакъв начин не удостоверява, че те са достигнали до
посочения в нареждането получател.
С оглед изложеното съдът намира, че само поради факта, че
не е доказано сключването на договор за кредит от разстояние, искът предявен от
цесионера следва да се отхвърли, поради което съдът намира, че не следва да
обсъжда останалите възражения на въззивника, свързани с правото на
кредитодателя да прехвърля вземанията си по договора за кредит, връчването на
уведомлението за извършена цесия, включително на особен представил с преписа от
исковата молба.
Въззивникът не е реализирал разноски в първоинстанционното
и въззивното производство, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от
15.12.2019 г., постановено по гр.д. № 63955/2018 г. по описа на СРС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни, предявените от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу С.С.С., ЕГН: **********,
представляван от особен представител адвокат Х.Н. от САК, със съдебен адрес: *** *********ет.******искове с
правно основание чл.99 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР и чл.92 ЗЗД
за присъждане на сумите от 350лв. главница по договор за кредит №
**********/23.06.2015г., ведно със законната лихва от 25.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 83,56лв.,
представляващата неустойка за периода от 26.09.2015г. до 31.01.2018г., претендирана
като част от общо дължимата такава от 428.26лв., които вземания са прехвърлени
от цедента „4.“ ЕООД на цесионера „К.Б.“ ЕООД по силата на договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.