РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Перник, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Радомир против Решение № 1 от
04.01.2022 г., постановено по гр.д. № 698 по описа на Районен съд Радомир за 2021 г.,
с което Община Радомир е осъдена да заплати на Д. Г. А. сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствени кучета на
05.08.2021 г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 20 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на медицински преглед.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Позовава се на допуснати от първоинстанционния съд нарушения в доклада относно
дадената неправилна правна квалификация на спора, която се е отразила и върху
последващото разпределение на доказателствената тежест между страните по делото,
като също така в доклада не се съдържали указания до страните за кои твърдени от тях
факти не се сочат доказателства. Твърди се, че съдът е постановил решението като не е
взел предвид всички събрани по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното
1
решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, а
при условията на евентуалност да бъде намалено присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание Община Радомир, чрез процесуалния си представител – адв.
Ж. от АК ***, моли решението на първоинстанционния съд, да бъде отменено като
неправилно поради грешно дадена правна квалификация.
Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представения списък на
по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата Д.А., чрез процесуалния си представител адв. Б. от АК ***, моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Установената от Районният съд фактическа обстановка изцяло се споделя от
настоящия състав на въззивния съд, поради което и последният счита, че не е
необходимо същата да бъде преповтаряна, а препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в тази им част на осн. чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите и възраженията обосновани в жалбата въззивният съд приема
следното:
Правилно районния съдът е приел, че общината следва да отговоря за вредите
причинени от бездомни кучета, и че тази отговорност се реализира по общия исков ред
на граждански процес, но неправилно е квалифицирал спорното право под нормата на
чл. 50 ЗЗД. Действително правната квалификация на иска е чл. 49 ЗЗД, тъй като по
делото не се спори, че ответникът е възложил полагането на грижи за
безстопанствените кучета на територията на общината на друго лице – д-р А.П.В..
Ответникът не се занимава пряко с дейността по контрол на кучетата поради което той
не борави пряко с тези вещи, респ. те не са под негов надзор. Изложеният порок на
решението не обосновава отмяната му, тъй като първоинстанционният съд правилно е
2
разпределил доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване
факти с оглед правата, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на
ответника, то направената от него грешна правна квалификация на спора не е лишила
страните от възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на
относими за делото доказателства, както и не се е отразила върху оценката на така
събрания доказателствен материал по делото.
Иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД сочи гаранционно – обезпечителна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това е
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, отговорност за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка, с
която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора
на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление
№ 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне гаранционно -
обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на
уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние – действие
или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане
на имуществената и/или неимуществената сфера на увредения, чрез накърняване на
неговия телесен интегритет и/или претърпяване на емоционално – психически болки и
страдания; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и/или неимуществени вреди; вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Г.Б., който живее
на семейни начала с ищцата от * г., безспорно се установява, че всяка сутрин карал
Д.А. на работа. Той я оставял на магазина *******, находящ се на ъгъла на ул. „***“ и
ул. „***“ в гр. ***. На 05.08.2021 г. след като слязла от автомобила била нападната от
кучета. Докато той слезе от колата, кучетата я били нахапали. Свидетелят забелязал
около 5 кучета, които били в купом. Според свидетеля ищцата се държала за крака и
била закарана в Бърза помощ в гр. ***. Била стресирана. Била й направена инжекция
против тетанус и промивка на раната. Като следствие на този инцидент свидетелят
твърди, че ищцата се страхува от кучетата и изпитва ужас, като ходила непрекъснато с
3
кучогон и пие успокоителни.
Пред Районния съд в качеството на свидетел показания дала и Д.Т.Н., заемаща
длъжността „***“ в отдел „***“ в Община ***. Част от задълженията й било да работи
с молби и жалби за превенция на домашните и бездомни кучета. Свидетелката заявила,
че общината имала програма за превенция на безстопанствените кучета, включително
и домашните кучета. По програмата се работело и имало сключен договор с д-р А.В.
със същия предмет за овладяване популацията за безстопанствените кучета, кастрация
и овулация. Било извършено преброяване миналата година съгласно програма и един
от методите за преброяването на безстопанствените кучета, които са по улиците.
Според свидетелката ветеринарният лекар имал задължението да залови
безстопанствено куче по сигнал от Община Радомир, като след това го обезпаразити и
го кастрира, като му даде ушна марка. Понастоящем се слагали чипове, тъй като
общината нямала реално приют, за което със сигурност се изискат много средства за
направата и персонала, който ще работи, съгласно Закона за животните.
От представените по делото писмени доказателства и заключението по съдебно-
медицинската експертиза, се установява, че в резултат на инцидента са получени
травматични увреждания: Четири повърхностни прободни рани по лява подбедрица.
Като в резултат на тези увреждания ищцата е търпяла физически болки и страдания в
периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни
след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период. Според вещото лице нормалният период на възстановяване
при такива увреждания е от порядъка на около две седмици.
От заключението по съдебно – психиатричната експертиза, която настоящият
въззивен състав кредитира изцяло, като обосновано и компетентно изготвено и
основава фактическите си изводи за претърпените от ищцата психически увреждания,
се установява по безспорен начин, че ищцата Д. Г. А., в резултат на инцидента е
получила разстройство в адаптацията, което е налице и към момента на изготвяне на
експертизата, като около два месеца след преживяната психотравма ищцата е страдала
от посттравматично стресово разстройство, които психични заболявания са в пряка
връзка с преживения инцидент – предмет на производството. Вещото лице е
установило, че това психично заболяване – Разстройство в адаптацията, се изразява в
тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и
устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването
е все още свързано с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на
устата.
Пред въззивният съд не се представиха други доказателства от страните.
Доводите на общината за липса на доказателства, че кучетата, нападнали ищцата
не са безстопанствени животни са неоснователни. Установено е от свидетелските
4
показания, че ищцата е била ухапана от куче, което не е имало каишка или някакъв
отличителен белег по себе си, в това число на ухото, или другаде, както и че е било без
придружител. Безстопанствените кучета нямат определена външна характеристика, но
фактът, че те са нападнали ищцата на улицата (обществено място) и там не е имало
човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е индиция, че кучето е
безстопанствено по смисъла на ЗЗЖ, щом не е в определено за това место, или в дом и
няма стопанин с него. Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило
непредизвикана агресия и е наранило човек, означава, че общината чрез своите органи
не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по чл. 50, т. 2 и чл. 42
ЗЗЖ, а не, че кучето, ухапало ищцата, не е безстопанствено.
Възраженията на общината, че е изпълнила вменените й задължения по чл. 41, ал.
2 ЗЗЖ, доколкото с решение на Общ. съвет Радомир е взето Решение за приемане на
програмата за овладяване на популацията от бездомни кучета, са неоснователни.
По делото са представени доклади за предприетите действия от д-р В. за 2020 г. и
2021 г. с конкретно предприетите от нея действия, мерки и регистриране на
съответните бездомни кучета; Договор с д-р В. за 2020 г. и 2021 г.; Програма на
Община Радомир за справяне с бездомните кучета; Решение на Общинския съвет за
приемане на програмата за овладяване на популацията от бездомни кучета; Извлечение
от дневника за обработените бездомни кучета за различни месеци през 2020 г. и 2021 г.
с конкретно посочени екземпляри. От тях се установява, че безстопанствени кучета са
били залавяни на територията на община Радомир, били са обезпаразитявани,
ваксинирани срещу бяс и кастрирани, поставяна им е била марка, след което са били
връщани на мястото, откъдето са взети, тъй като Общината няма приют. Представените
документи сами по себе си не установяват намаляване на популацията на бездомните
кучета. Разпитаният по делото свидетел Д.Т.Н., която отговаря за всички
безстопанствени кучета на територията на общината сочи, че не са получавали сигнали
за нападнати от кучета хора, в района на инцидента, но разбрала за инцидента от
„Фейсбук“. Вземайки предвид в съвкупност всички доказателства по делото, съдът
намира, че общината е предвидила създаването на организация и ред за надзор върху
безстопанствените кучета на територията си. Приемането на програма и план за
действие по чл. 40 ЗЗЖ, не е единственото задължение на общината по същия закон и
макар и да е установено по делото, че такава програма е приета, не е налице точно
изпълнение от страна на общината на задълженията й по ЗЗЖ. Освен това тези мерки
не са приложени адекватно и ефективно на популацията на бездомните кучета, като на
обществените места в общинската територия са останали кучета, т. е. не е положена
дължимата грижа от страна на ответната община. Обстоятелството, че безстопанствено
куче непредизвикано е ухапало човек, само по себе си означава, че общината чрез
своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за ефективното
овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на
нападения от тях. Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от
които са взети (прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ) е изцяло в тежест на
общината – същата може да го използва, но е длъжна да гарантира, че поведението на
кучетата няма да е опасно за здравето и живота на хората, тъй като те са под нейните
надзор и грижи съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ. В тежест на общината е да докаже
извършването на действия по изпълнението на всички тези мерки, което не е сторено.
5
Установеното бездействие на органите на общината във връзка с изпълнение на
вменените от закона задължения за овладяване на популацията на бездомните кучета,
включително чрез изолирането им в специално пригодени за това места – приюти и от
това са последвали вреди за конкретни лица, то Община Радомир отговаря по чл. 49
ЗЗД и следва да бъде ангажирана гаранционно – обезпечителната й отговорност за
причинените на ищцата неимуществени вреди.
Въззивната инстанция приема, че е основателно възражението на въззивника –
ответник в производството пред РС Радомир, за прекомерност на определеното
обезщетение.
Настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на това
обезщетение, определен съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД е в размер на 3500 лв. При
определяне на този размер на обезщетението настоящият съдебен състав взе предвид,
че представените с исковата молба медицински документи, заключението на съдебно-
медицинската и съдебно – психиатрична експертизи, както и установените от
свидетелите обстоятелства и факти, са установили по категоричен начин изложеното в
исковата молба и водят до извода за преживените от въззиваемата болки и страдания
вследствие на причинените й телесни увреждания от процесното ухапване. От
заключението по съдебно – психиатричната експертиза в резултат на инцидента Д.А. е
получила разстройство в адаптацията, което е налице и към момента на изготвяне на
експертизата, като около два месеца след преживяната психотравма ищцата е страдала
от посттравматично стресово разстройство. Вещото лице е посочило, че
посттравматично стресово разстройство и разстройство в адаптацията може да трае от
няколко месеца до няколко години в зависимост от индивидуалните адаптивни и
възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на
евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период
качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.
Същевременно от СМЕ е установено, че нормалният период на възстановяване при
такива увреждания е от порядъка на около две седмици, като не са настъпили
неблагоприятни последствия за здравето на пострадалата и при констатираните
увреждания не се очаква да настъпят такива. При съвкупната преценка на тези
обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият по
смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени
вреди е 3500 лв.
От събраните гласни и писмени доказателства, както и от СМЕ не може да се
направи извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна връзка с
поведението на последния, т.е. че е съпричинил вредите, поради което възражението
на ответника в обратен смисъл е неоснователно. При доказателствена тежест на
ответника, не е доказано по делото, че настъпилите увреждания е нямало да настъпят
6
или щяха да бъдат по- малки или до каква степен и с какви средства ищцата е могла да
вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучето, за да се приеме
съпричиняване, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Приемането на обратното би довело до автоматичен принос на всички, които
намирайки се на обществени места, стават жертва на спонтанна, непредизвикана и
неадекватна реакция и агресия на кучета, която хипотеза е извън законово
регламентираните. Напротив, ако служителите на общината са взели законовите мерки
за обезопасяване и надзор на безстопанственото куче, е нямало да се стигне до
увреждането на ищцата.
Претенцията на Д. Г. А. за имуществени вреди за направени разноски за
заплащане на медицински преглед в резултат на злополуката, се доказва документално
и причинно следствено от приетата като доказателство фактура №*** от дата
05.08.2021 г., от която е видно, че е издадена след инцидента и съдържа информация за
вида и стойността на платената от ищцата медицинска услуга в размер на 20 лв. (в
какъвто размер е и претенцията на ищцата), които разходи са във връзка с процесната
злополука и с приложеното на ищцата лечение. Поради това и съдът намира, че
претенцията за имуществени вреди е доказана по основание и в претендирания размер
от 20 лв.
На осн. чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на
сумите за неимуществени и имуществени вреди се дължи и компенсаторна законна
лихва от момента на увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното им изплащане, тъй
като това изрично е поискано от ищцата.
С оглед изложеното и поради несъвпадение на крайния извод относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, решението на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищцата сума в размер на 5000 лв., като за сумата над 3500 лв. предявеният иск следва
да бъдат отхвърлен.
По разноските
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение, дължимите в
исковото производство разноски следва да бъдат преизчислени съразмерно с
уважената част от иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването
от заплащане на разноски по чл. 83 ГПК и на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК
налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на
разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени
от другата страна (Определение № 185 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2016 г.,
I т. о., ТК Определение № 609 от 15.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 256/2010 г., I т. о.,
7
ТК и Решение № 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г., II т. о., ТК). Ищцата
е била освободен от заплащане на държавна такса и разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 във
вр. с ал. 6 от ГПК, с оглед изхода на делото Д. Г. А. следва да бъде осъдена да заплати
на Община Радомир сумата от 180 лв. разноски, направени от въззивника в хода на
първоинстанционно производство. С обжалваното Решение Община Радомир е била
осъдена да заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 575.50 лв. такси и разноски по
делото. С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение жалбоподателят
следва да заплати по сметка на РС Радомир сумата от 402.50 лв.
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 426 лева – разноски в
производството пред РС Радомир.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба, то Община Радомир има
право на разноски пред въззивната инстанция при съобразяване уважената част на
жалбата. Поради което, на същата се следва сумата от 216 лева – разноски във
въззивното производство.
Воден от горното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1 от 04.01.2022 г., постановено по гр.д. № 698 по описа на
Районен съд Радомир за 2021 г., в частта, в която е уважен предявеният от Д. Г. А., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Община Радомир, с ЕИК: *********, с адрес: гр.
Радомир, пл. „Свобода“, № 20 иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата над 3500 лева до уважения от Районен съд Радомир размер от
5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от
безстопанствени кучета на 05.08.2021 г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта за разноските по делото в която Община Радомир, с ЕИК: *********, с
адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“, № 20 е осъдена да заплати на Д. Г. А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата над 426 лв. до присъдените 600 лв. представляваща
изплатено адвокатско възнаграждение, както и за сумата над 402.50 лв. до присъдените
в полза на Районен съд Радомир 575.50 лв. такси и разноски по делото, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Радомир, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Радомир, пл.
„Свобода“, № 20, на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД да заплати на Д. Г. А.,
ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в
8
резултат на ухапване от безстопанствени кучета на 05.08.2021 г. в гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 05.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от
5000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Радомир, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Радомир, пл.
„Свобода“, № 20, да заплати Д. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 426 лв. разноски пред Районен съд Радомир.
ОСЪЖДА Община Радомир, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Радомир, пл.
„Свобода“, № 20, да заплати на Районен съд Радомир сумата от 402.50 лв. такси и
разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: ***,, да заплати на Община
Радомир, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“, № 20 на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 180 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: ***,, да заплати Община Радомир, с
ЕИК: *********, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“, № 20, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 216 лева – разноски във въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 04.01.2022 г., постановено по гр.д. № 698 по
описа на Районен съд Радомир за 2021 г., в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9