РЕШЕНИЕ
№ 740
гр. Пловдив, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501236 по описа за 2025 година
-ти
Обжалвано е решение №78/28.02.2025г. на Карловския районен съд ІІІ гр. с.
постановено по гр. д. №1589/24г. в частта, с която се отхвърлят исковете с правно
основание чл. 344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ, предявени от И. Т. Н. с ЕГН **********, от
*** против ТП „Държавно горско стопанство – ***“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
заповед № З-12-296 от 11.06.2019 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство
– ***“; да възстановяване ищеца на заеманата до уволнението длъжност – *** и
осъждането на ТП „Държавно горско стопанство – ***“ да заплати на от И. Т. Н. с ЕГН
**********, от *** обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа след
незаконно уволнение в размер на 6960.00 лева общо за шест месеца, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2024 г. до
окончателното плащане, като неоснователни.
Жалбоподателят И. Т. Н. с ЕГН ********** моли съда да отмени решението на
Районния съд и постанови друго, с което уважи предявените искове по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ТП „Държавно горско стопанство – ***“, ЕИК ***счита че
обжалваното решение е правилно и моли съда да го остави в сила.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
1
Трудовите правоотношения между страните са прекратени със Заповед № З-12-
296 от 11.06.2019 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство – *** на
основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата.
Въззиваемият И. Т. Н. прави две възражения против законосъобразността на
уволнението му – заболяването му, което попада в Наредба № 5 за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1
КТ, е подходяща за здравословното му състояние, както и това, че разсадникът
продължава да работи.
От представите щатни разписания се установява, че до издаване на процесната
заповед в щатното разписание длъжността „***“ се е замела от шест работници – от №
40 до № 45. В следващото щатно разписание са съкратени всички шест длъжности
„***“. От така формулираното основание за прекратяване на трудовите
правоотношения между страните се установява, че възражението за това, че работата
на въззивникът е подходяща за неговото здравословно състояние е подходяща за нето
е неотносимо, защото трудово правната връзка между страните не е прекратена по
реда на чл. 325, ал.1, т.9 или чл. 328, ал.1 т. 12 от КТ, в които случаи може да се
обсъжда наличието на дадена заболяване.
За да е налице съкращаване на щата следва трудовата функция на *** да е
съкратена, т.е. да се премахва. Същността на трудовата функция на *** се установява
от представената длъжностна характеристика и от показанията на свидетеля И. И.,
който е ****. Този свидетел заявява, че „в момента разсадникът функционира, но с
намален капацитет на работа“ (л. 175 –гръб), а след съкращаването на И. Т. Н. други
колеги са идвали и са помагали например горските, когато са свободни и лесничеите,
които ги е изпращал директорът. Свидетелят конкретизира, че Н. е обработвал
фиданките с тример – косял е около тях, а след като жалбоподателят е освободен се
събират служители и те помагат. Споменатото от свидетеля И., че в момента
(29.11.24г.) в разсадника няма никой не означава, че трудовата функция на *** е
съкратена, защото самият разсадник продължава да съществува и дейността по
отглеждането на фиданки не е преустановена.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Д. С., който
с Н. след неговото съкращаване от работа, са посетили разсадника е видял, че двама
работници – И. Г. и И. К. са обработвали в разсадника с култиватор или фреза.
От така установеното се налага извода, че след издаване на процесната заповед
трудовата функция на *** продължава да се осъществява от работодателя, макар и в
намалени размери. Върху този извод не влияе констатацията на съдебно счетоводната
експертиза с вещо лице М., според което към м. юли 2024г. на участък разсадник ***е
бил назначен само И. Н., а през септември 2014 – тук очевидно е налице техническа
грешка и експертът има предвид 2024г., няма назначени работници, защото в случая е
2
от значение, че трудовата функция фактически продължава да се осъществява.
След като трудовата функция не е премахната, не е налице основанието
посочено в заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение между
страните. Ето защо искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна е основателен и следва да се уважи като се признае уволнението, извършено
със Заповед № З-12-296 от 11.06.2019 г. на директора на ТП „Държавно горско
стопанство – ***“ за незаконно и се отмени.
Основателността на този иск обосновава основателността и на акцесорните
искове за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за
времето, през което въззиваемият е останал без работна поради уволнението, които
следва да се уважат. От заключението на счетоводната експертиза, се установява,че
брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал.1 КТ за шест месеца
възлиза на 6 514.56лв., в който размер иска по чл. 225, ал.1 от КТ следва да се уважи,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, тъй като в преписа от трудовата книжка на жалбоподателя, представен с
исковата молба, се установява, че след датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е отразено започване на работа по трудов договор. Този иск ще се
отхвърли до пълния предявен размер от 6 960лв.
Изложеното налага извода, че обжалваното решение ще се отмени в частта, с
която са отхвърлени исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за
оставането без работа поради уволнението до размера от 6 514.56лв. и вместо него се
постанови друго, с което се уважат исковете по начина и до размера указан по – горе.
С оглед изхода на делото въззиваемото дружество следва да се осъди да заплати
на жалбоподателя 930лв. разноски, а по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза
на съдебната власт държавна такса в размер на 480.87лв. – 90лв. за неоценяемите
искове за двете съдебни инстанции и 390.87 по оценяемия иск.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ОТМЕНЯ решение №78/28.02.2025г. на Карловския районен съд ІІІ гр. с.
постановено по гр. д. №1589/24г. в частта, с която се отхвърлят исковете с правно
основание чл. 344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ, предявени от И. Т. Н. с ЕГН **********, от
*** против ТП „Държавно горско стопанство – ***“, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление *** за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
заповед № З-12-296 от 11.06.2019 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство
– ***“; да възстановяване ищеца на заеманата до уволнението длъжност – *** и
3
осъждането на ТП „Държавно горско стопанство – ***“ да заплати на от И. Т. Н. с ЕГН
**********, от *** обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа след
незаконно уволнение до раземра от 6 514.56 лева общо за шест месеца, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2024 г. до
окончателното плащане, като неоснователни и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със заповед № З-12-296 от
11.06.2019 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство – ***“, с което се
прекратява трудовия договор, сключен между на ТП „Държавно горско стопанство –
***“ и И. Т. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради
съкращаване на щата и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Т. Н. с ЕГН **********, от *** на предишната му работа –
*** в ТП „Държавно горско стопанство – ***“.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство – ***““, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на И. Т. Н. с ЕГН **********, от *** сумата
6 514.56 (шест хиляди петстотин и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки)
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението му със заповед № З-12-
296 от 11.06.2019 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство – ***“, ведно
със законната лихва от 10.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 930 (деветстотин и тридесет) лева разноски направени във въззивното
разглеждане на делото, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пловдивския окръжен съд – 480.87 (четиристотин и осемдесет лева и осемдесет и
седем стотинки).
-ти
ПОТВЪРЖДАВА решение №78/28.02.2025г. на Карловския районен съд ІІІ
гр. с. постановено по гр. д. №1589/24г. в частта, с която се отхвърля иска с правно
основание чл. 344 ал.1, т.3 от КТ, предявен от И. Т. Н. с ЕГН **********, от ****
против ТП „Държавно горско стопанство – ***“, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление *** за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без
работа след незаконно уволнение за разликата от 6 514.56 лева до пълния предявен
размер от 6960 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок считано от 25.06.2025г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5