Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 16.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Ваня И.ова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 636 по
описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 94/01.06.2020г., постановено по гр.дело № 113 по описа РС- гр. С. за 2018 г., е
осъден А.Г.П. да заплати на Е.К.К. сумата 3629,82 лева, представляваща припадащ му
се съобразно квотата от правото на собственост дял от добив на
дървесина, реализиран от ответника в съсобствена иглолистна
гора в местността „Б.”, в землището на с. Г., община С., с площ
32001 кв.м, представляващ имот № 15285.1.5, ведно със законната лихва върху
нея, считано от предявяване на иска (02.02.2018г.)
до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение предявеният иск е
отхвърлен за сумата над 3629,82 лева до пълния предявен размер от 5278.00 лева.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на А.П. срещу горното решение
в осъдителната му част.
Жалбоподателят счита
решението за неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че първоинстанционния
съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка. Оспорва
мотивите на обжалваното решение, като акцентира върху правното значение и
последици на споразумението от 08.12.2006г. Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК не е подаден отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. К., която
поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното решение и отхвърли
предявения иск. Твърди, че процедура по оспорване споразумението не е била
проведена пред районния съд, а оттеглянето на пълномощното не било доведено до
знанието на жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият Е.К. не се явява. Представлява се от адв. Й., която оспорва жалбата и
моли съда да потвърдите решението на С.ския районен съд като правилно,
обосновано и законосъобразно. Излага доводи срещу оплакванията в жалбата.
Твърди, че споразумението е оспорено, а пълномощното, въз основа на което е
постигнато споразумението, е било оттеглено. Претендира разноски.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв (независимо от неправилната му правна
квалификация).
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав намира за безспорно
установено, че страните по делото са част от наследниците на А. З. П., в чиято
полза е била възстановена иглолистна гора с площ 32001 кв.м. в м. „Б.“,
съставляваща имот № 702020 по картата на землището.
Доказано е също така, че през 2013г. в този имот е бил добИ.
дървен материал, като от показанията на св. Кленов и св. Ж. П. се установява,
че дружеството, извършило дърводобива, е контактувало по този повод единствено с
А.П..
Съгласно допълнителното заключение на в.л. Ч., изготвено по
прецизираните в открито съдебно заседание въпроси, стойността на добитата
дървесина към момента на отсичането е 17569,02лв. без ДДС, респ. 21082,82лв. с
ДДС, а към момента на изготвяне на заключението – съответно 18781,88 лв. без
ДДС и 22538,26 лв. с ДДС.
При тези данни, спорни между страните са останали въпросите, какъв
е размерът на полагаща се на ищеца част от реализирания доход, и дали ответникът
я е предал на ищеца.
1. За да отговори на първия от тези въпроси, съдът
взе предвид следното:
Неоснователно ответникът се позовава на споразумението с
нотариална заверка на подписите от 08.12.2006г. относно разпределението на
наследствените имоти от А. З. П. между наследниците му. Видно от представеното
по делото удостоверение за наследници, в споразумението не е участвал един от
наследниците на П., а именно – Е. Н. К.. Същата е наследник на П. поради
следните съображения:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС
по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, „кръгът на законните наследници на възстановената
собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани
въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на
смъртта на наследодателя“. Изключение от това правило съставляват правата на
наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН (каквато хипотеза в
случая не е налице). Следователно, независимо че процесният имот е възстановен
през 2004г., призованите към наследяване наследници на А. З. П. към момента на открИ.е на наследството
му (1971г.) са съпругата му С., синовете му И., Г. и В., както и дъщеря му Р.,
които наследяват равни части от наследствената маса, вкл. и от процесното
новооткрито наследство. Тъй като, обаче, съпругата му е починала на
12.07.1986г., нейният дял от това наследство е бил наследен от наследниците й
по закон, за които, при липса на други данни, следва да се приемат децата й И.,
Г. В. и Р.. На 04.10.1986г. е починал И. А.ов П. и е наследен от синовете си А.
и Е.. След смъртта на А. през 1993г., Е., в качеството си на негов единствен
наследник, е придобил и неговата ½ част от наследството от И. П.. Така, след
1993г. цялата ¼ от новооткритото наследство на общия наследодател,
припадаща се на И. А.ов П., се е концентрирала в патримониума на Е. И.ов П..
Той е починал през 1995г., а негов единствен наследник е съпругата му Е. К..
Така, К. получава ¼ от наследството на А. З. П. като единствен наследник
на съпруга си Е. И.ов П. (починал 1995г.), който, от своя страна е придобил
½ част от наследството на баща си И. (починал 1986г.) на собствено
основание и ½ от същото наследство
в качеството си на единствен наследник на брат си А. И.ов П. (починал
1993г.), а последното включва ¼ от имуществото на А. З. П.. Това виждане
съответства и на актуалната съдебната практика (Определение № 41 от 1.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1808/2020 г., II г. о., ГК), според която „всички наследници на починалото преди възстановяване на
собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото
наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал,
ако беше жив при възстановяване на собствеността“. В същия смисъл е и Решение № 886 от
13.11.1998 г. на ВКС по гр. д. № 373/97 г., I г. о., с което, в напълно
идентична хипотеза, е прието, че правата на преживялата съпруга на внук на
общия наследодател произтичат от чл. 9, ал. 3 от ЗН, като е обоснована
неприложимост на чл. 9а от ЗН.
Освен това, към момента на сключването на това споразумение,
децата на починалия А. Г.П. (Р. и М.) са били пълнолетни и е следвало да
участват по него лично в качеството си на сънаследници.
Дори да се приеме, че споразумението не накърнява техни права,
поради което участието им не е било задължително, съдът намира, че неучастието
на Е. К. е достатъчно да опорочи това споразумение, тъй като с него тя се
лишава от притежавано от нея право, а действащият правов ред не допуска
договаряне във вреда на трето лице (арг. от противното спрямо чл. 22, ал. 1,
изречение първо от ЗЗД). Поради това, споразумението е нищожно като
противоречащо на закона (чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД) и не е
породило целените с него правни последици. С оглед незачитането на това
споразумение, безпредметно е да се тълкува действителния му смисъл, както и
волята на подписалите го лица.
Също така, за изхода на спора е ирелевантно, дали към момента на
реализиране на прихода от имота А.П. е бил надлежно упълномощен от Е.К. за
реализиране на добиви от процесния имот, както и дали е оттеглил пълномощното и
дали П. е бил уведомен за оттеглянето. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3
от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си
– независимо от наличието или липсата на упълномощаване на друг съсобственик,
който реално е придобил ползите или е понесъл тежестите. За възникване на тези
права и задължения законът не изисква нито упълномощаване, нито договор между
съсобствениците. Поради това, в конкретния случай, всеки от действителните
съсобственици на имота към момента на реализирания в него дърводобив,
единствено поради качеството си на съсобственик, има право да получи част от
продажната цена на добития дървен материал, пропорционална на дела му в
съсобствеността.
Размерът на полагащата се на ищеца част
от дохода от дърводобив в процесния имот през 2013г. следва да се определи въз
основа на данните за наследниците на общия наследодател към момента на
реализиране на този доход, както и заключенията (основно и допълнително) на
в.л. Ч. относно размера на дохода към същия момент (цената на добитата
дървесина):
-
За
определяне на размера на дохода следва да се предпочетат данните от
допълнителното заключение, тъй като то е изготвено при съобразяване с
прецизираните въпроси на страните относно действителното добито количество дървен
материал от процесния имот. Релевантна е и цената с ДДС (21082,82лв.), тъй като продажбата на дървен материал
не е освободена доставка.
-
Що
се отнася до наследниците на общия наследодател към момента на реализиране на
дохода от имота (т.е. 2013г.) и техните квоти, следва да се има предвид, че Г. А.ов
П. е починал през 1990г., а Р. А.ова К. – през 2000г., като те са били
наследени от свои низходящи. Следователно, към момента на открИ.е на
наследството на В. А.ов П. през 2003г. (неженен, без деца), е била налице
хипотеза по чл. 8, ал. 4 от ЗН, съгласно която призовани към наследяване са
неговите роднини по съребрена линия от трета степен, а именно – племенниците му
Ж., А., Л., А., В. и Е.. Така, припадащата се на този наследодател ¼ от
новооткритото наследство на общия наследодател е била разпредЕ. по равно между
горните шест лица, в резултат от което към притежаваните от тях части от това
наследство се е добавила още по 1/24 част и така всеки от първите четирима е
имал по 1/16 + 1/24 от имота (т.е. по 5/48 или 15/144), а последните двама – по
1/8 + 1/24 (т.е. по 8/48 или 24/144). След смъртта на А. Г.П. през 2005г.,
неговите 15/144 части от имота се разпределят поравно между наследниците му Д. П.,
Р. Д. и М. И.ова в квоти от по 5/144 части. След смъртта на В. К.К. през
2012г., неговите 24/144 части от новооткритото наследство на А. З. П. са били
разделени поравно между съпругата му В. и брат му Е., с оглед разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от ЗН и обстоятелство, че, към момента на открИ.е на наследството му,
неговият брак с В. Р. К. е продължил по- малко от 10 години (арг. от
удостоверението за сключен граждански брак на л. 19 от първоинстанционното
дело). Така, към момента на реализиране на процесния доход от имота, В. Р. К.
притежава 12/144 части от този имот, а Е.К. – 24/144 + 12/144 = 36/144 (т.е.
¼) от него.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
съсобственици на имота към момента на процесния дърводобив в него са били Ж. Г.П.
(с квота 15/144), А.Г.П. (с квота 15/144), Л. Г.П. (с квота 15/144), Д. С. П.
(с квота 5/144), Р. А.ова Д. (с квота 5/144), М. А.ова И.ова (с квота 5/144), Е.
Н. К. (с квота 36/144), В. Р. К. (с квота 12/144) и Е.К.К. (с квота 36/144). В
същите пропорции следва да се разпредели и добивът от имота, съобразно
правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Следователно, ищецът Е.К.К. има право на
36/144 части от 21082,82 лв., а именно -
5270,71лв.
2. По втория спорен въпрос съдът намира следното:
Както се посочи по- горе, по делото е доказано, че приходите от
дърводобива през 2013г. са били получени еднолично от А.Г.П.. Следователно, той
дължи на всеки от останалите сънаследници част от тези приходи, пропорционална
на дяловете им в съсобствеността. При спор, в негова тежест е било доказване на
твърдението, че е погасил това задължение. За целта той е ангажирал показанията
на св. Ж. П., чрез когото бил предал на ищеца сумата 2500 лв., за която счита,
че съответства на дела на последния от дохода, пропорционален на квотата му в
съсобствеността на имота.
За частта от тази сума в размер на 2000 лв. съдът намира, че
показанията на св. Ж. П. са достоверни и няма пречка да бъдат ценени. Наистина,
следва да се отчита близката родствена връзка между ответника и свидетеля,
които са братя, но, доколкото по делото няма никакви други доказателства, които
да опровергават тези показания, те доказват получаване на част (в размер на
2000 лв.) от общата сума, на която ищецът има право. Този извод не се опровергава
от показанията на св. Н. (която заявява, че ответникът не е предал никаква част
от дела на ищеца), тъй като фактът, че лично не е възприела предаване на полагащата
се на ищеца сума (изцяло или отчасти) не изключва възможността от предаването й
в нейно отсъствие. Поради това съдът намира, че ищецът е получил част в размер
на 2000 лв. от сумата от 5270,71лв., на която има право в качеството си на
съсобственик на процесния имот с квота в съсобствеността 36/144 ид.ч.
Не така стои въпросът за остатъка от 500 лв. от сумата 2500лв.,
която ответникът твърди да е предал на ищеца чрез свидетеля Ж. П.. Самият
свидетел твърди, че той физически не е предал този остатък на ищеца, тъй като
го бил прихванал срещу задължение на последния към него (свидетеля) в същия
размер. Това твърдение, обаче, се опровергава от показанията на св. Н., която
конкретно и детайлно описва начина на погасяване на това задължение в предходен
момент. Наистина, и тези показания следва да се ценят в светлината на чл. 172
от ГПК, с оглед фактическото съпружеско съжителство на свидетелката с ищеца,
но, доколкото по делото няма други доказателства, които да ги опровергават, те
доказват предходно погасяване на дълга на Е.К. към Ж. П. (който не се оспорва
от никоя от страните). Поради това последният не е имал основание да задържи
сумата 500 лв., тъй като, към момента на задържането й, вземането му срещу Е.К.
е било погасено.
Независимо от субективните представи на този свидетел, както и от
факта, че именно той е задържал процесната сума, съдът намира, че,
неполучаването й от ищеца обективно води до неизпълнение на задължението на ответника
А.П. към него (арг. от чл. 66 от ЗЗД и по аргумент от противното на чл. 75, ал.
1 от ЗЗД).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искът е доказан за
разликата между 5270,71 лв. и 2000 лв., т.е. за сумата от 3270,71лв., и следва
да бъде уважен до този размер, а за разликата до пълния претендиран размер от
5287 лв. – отхвърлен.
Тъй като този резултат не съвпада напълно с постановения от
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено за
разликата над 3270,71лв. (за която искът е основателен) до присъдения с него размер
от 3629,82 лева, като за тази разлика искът
следва да бъде отхвърлен. В останалата част (т.е. за сумата 3270,71лв.) решението следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на въззиваемия следва да се присъди част от направените от него разноски пред
въззивния съд, пропорционално на отхвърлената част от жалбата, а именно:
3270,71/3629,82 части от адвокатското
възнаграждение в размер на 300 лв., заплащането на което се установява от
договора за правна защита и съдействие на л. 18 от делото. Поради това
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия сумата 270,32лв. – разноски във
въззивното производство.
Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като уговореният
такъв е в размер, по- нисък дори от минималния такъв по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ.
Разноски не са претендирани от жалбоподателя, поради което съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Частичната отмяна на обжалваното решение налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, както следва:
-
Ищецът Е.К. има право на
3270,71/5287 части от направените от него разходи за държавна такса (212лв.) и
възнаграждение на вещото лице по основната експертиза (150лв.), т.е. (3270,71/5287)*(212+150)=0,6186324947985625*362=223,94лв. В договора за правна защита и
съдействие на л. 35 от първоинстанционното дело има данни само за уговаряне на
адвокатски хонорар от 580 лв., но не и за неговото реално заплащане, поради
което той не е част от разноските, подлежащи на възстановяване. Тъй като с
първоинстанционното решение в полза на К. са присъдени разноски в размер на
398+147+103=648лв., то следва да бъде отменено за разликата над 223,94лв. до
648лв.
-
Ответникът А.П. има
право на (5287-3270,71)/5287 части от направените от него разходи за адвокатски
хонорар (350лв.) и възнаграждение на вещото лице по допълнителната експертиза
(150лв.), т.е. ((5287-3270,71)/5287)*(350+150)=0,3813675052014375*500=190,68 лв.
Тъй като с първоинстанционното решение в полза на П. са присъдени разноски в
размер на 109,70+47=156,70лв., с настоящото решение в негова полза следва да се
присъди разликата над 156,70 до 190,68лв., а именно - 33,98 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 94/01.06.2020г., постановено по гр.дело
№ 113 по описа РС- гр. С. за 2018 г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които
-
А.Г.П. е осъден да заплати
на Е.К.К. разликата над 3270,71лв. до сумата 3629,82 лева, представляваща припадащ му се съобразно
квотата от правото на собственост дял от добив на дървесина, реализиран в съсобствена иглолистна гора в местността „Б.”, в землището на с. Г.,
община С., с площ 32001 кв.м,
представляващ имот № 15285.1.5, ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на иска (02.02.2018г.) до
окончателното й изплащане,
-
А.Г.П. е осъден да заплати на Е.К.К.
разноски в производството пред С.ския районен съд за разликата
над 223,94лв. до 648лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.К.К. за осъждане на А.Г.П. да му
заплати разликата над 3270,71лв. до сумата 3629,82 лева, представляваща припадащ му
се съобразно квотата от правото на собственост дял от добив на
дървесина, реализиран в съсобствена иглолистна
гора в местността „Б.”, в землището на с. Г., община С., с площ
32001 кв.м, представляващ имот № 15285.1.5, ведно със законната лихва върху
нея, считано от предявяване на иска (02.02.2018г.)
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 94/01.06.2020г., постановено по гр.дело
№ 113 по описа РС- гр. С. за 2018 г., в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА А.Г.П. да заплати на Е.К.К. сумата 270,32лв. – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е.К.К. да заплати на А.Г.П. сумата 33,98 лв. – разноски в първоинстанционното
производство.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.