Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 626

 

град Пловдив, 31.03.2023 година

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди  двадесет и трета  година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ  административно дело № 3189 по описа за 2022 година, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.

Делото е образувано  по жалба  на Д.М.Д. с ЛНЧ  **********, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавната Агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, действаща в качеството си на майка и законен представител на Б. А. Д., роден на *** г. в Република Украйна, ЛНЧ № **** и М. А. Д., родена на ***г. в Република Украйна, ЛНЧ № ***, всички  с настоящ адрес:***, чрез адв. Т.Ч., против  Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24564/28.11.2022г. на Директора на дирекция  социално подпомагане Пловдив, с която е отказано отпускането на еднократна/месечна помощ за двете деца. 

 В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта поради противоречието на Закона за семейните помощи за деца, ЗУБ, Закона за социалното подпомагане, Конституцията на Република България и Конвенцията за правата на детето.  Иска се отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание - адв. Т.Ч. като пълномощник на Д.М.Д. поддържа жалбата, претендира разноски под формата на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

 Ответната страна, чрез процесуалния си представител - юрк.С. изразява  становище  за неоснователност на жалбата.  Представя писмени бележки. Административния съд приема за установено от фактическа страна:

Д.М.Д. е родена в Република Украйна, същата е  чужденец с предоставена временна закрила и майка на децата Б.А.Д. и М.А.Д..

Д.М.Д. на 25.11.2022г. е подала Заявление – Декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни помощи за деца. Към заявлението са представени Удостоверения за раждане на децата, Служебни бележки за извършени необходимите планови имунизации по имунизационния календар на Р България, Удостоверение – изх.№ 02 от 16.11.2022 г. от „Кис 2018“ЕООД за дохода на Д.Д.. С оспорената заповед е отказано изплащането на месечната  помощ, на основание чл.3, т.5 от ЗСПД – бащата на децата не живее постоянни в страната и Р България няма действаща спогодба с Р Украйна.

В хода на настоящото производство нови доказателства не се представят от страните. При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания  акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните правила за издаването му.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Между страните липсва спор по отношение на фактите. Спорен е въпросът относно противоречието на разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД с други нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на Чл. 3, т. 5 от ЗСПД…Право на семейни помощи за деца имат:  5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Административният орган мотивира отказа, като сочи, че към момента не предвидено в друг закон или в международен договор, по който РБългария е страна, да е предвидено получаването на парични помощи за деца от граждани на Р Украйна.

Оспорената заповед е незаконосъобразна.

Безспорно като лице с предоставена временна закрила, жалбоподателката и семейството й имат право на социално подпомагане, съгласно чл.39 от ЗУБ. Безспорно в Закона за социалното подпомагане е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна закрила. Същевременно претендираната помощ е по реда на ЗСПД, която е наименована „семейна помощ“. Независимо от различното наименование на помощта, обвързването й с минимален размер на получаван доход и посещение на детето в училище, водят до извода, че тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл.2, ал.2 от ЗСП. В този смисъл разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД е в противоречие с чл.39 от ЗУБ и чл.2, ал.6 от ЗСП.

Това противоречие следва да бъде разрешено при съобразяване с поетите ангажименти от Република България относно правата на детето и разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България.

Съгласно чл.2 от Конвенцията на ООН за правата на детето държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Държавите – страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство. Измежду признатите от Конвенцията права на детето е и правото на жизнен стандарт закрепено в чл.27 - държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Следователно от материалите по делото се установява противоречие на чл.3, т.5 от ЗСПД с разпоредбите на чл.2 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991г. Разрешаването на това противоречие е предвидено в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019г.

 Конституционния съд посочва, че КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт. Това решение е приложимо и по отношение на Конвенцията за правата на детето.

За настоящия състав възниква задължението за пряко приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето, поради което и следва да се приеме наличието на предпоставките на ЗСПД за отпускане на месечната помощ за децата, действащи чрез законен представител -  жалбоподателката  Д., която е лице с предоставена временна закрила.

Оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания.   Съдът не намира основание да присъди разноските в полза на Фондация „За достъп до права“, така както беше заявено искането от адв. Ч..  В полза на последната и с оглед сключения на 16.12.2022 г. договор за правна защита и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се дължат разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице, което безспорно е Д.М.Д.. В ал. 2 е регламентирано, че в тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без  материален интерес  възнаграждението е хиляда лева.

Съдът намира, че следва да се присъди в полза на жалбоподателката разноски за заплатената от нея държавна такса от десет лева за образуване на административно дело.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24564/28.11.2022г. на Директора на дирекция  социално подпомагане Пловдив

 ВРЪЩА преписката на Директора на дирекция  социално подпомагане – Пловдив за ново произнасяне по заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/Д-РВ/24564/25.11.2022 г. в 14 – дневен срок от получаване на решението, съобразно задължителните указания по приложението на закона. 

 ОСЪЖДА Дирекция  социално подпомагане – Пловдив да заплати да Д.М.Д. с ЛНЧ  **********, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавната Агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с настоящ адрес:***, сумата от 10.00 (десет) лв., представляващи платената държавна такса.

ОСЪЖДА Дирекция  социално подпомагане – Пловдив, да заплати на адв. Т.Ч.,***, персонален номер ****, адрес: ул. „Белград“ ****, сумата от 1000лв. (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: