Определение по дело №638/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 892
Дата: 7 декември 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20221500500638
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 892
гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на Д. Е. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес в *****************************, подадена чрез пълномощника адв.Тома Томов,
против определение с №931/09.09.2022г. на РС-Кюстендил, постановено по гр.д.
№962/2022г. по описа на съда.
С обжалваното определение е оставен без разглеждане, като процесуално
недопустим, предявения от Д. Е. П., с ЕГН **********, срещу „*********“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в
гр**************************************, иск за осъждане на дружеството да й заплати
получена без основание сума в размер на 4 016.48 лева за периода от месец май 2016г. до
месец декември 2021г., представляваща сбор от неоснователно превеждани суми въз основа
на сключен между страните по делото договор за наем на недвижим имот, находящ се в
гр.София, район Сердика, ул.„Дунав“ №75; производството по гр.д.№962/2022г. по описа на
РС-Кюстендил е прекратено и е върната на ищцата подадената искова молба.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се счита, че същото е постановено в противоречие с
практиката на ВКС. Твърди се, че съдът е приел исковата претенция за недопустима,
излагайки доводи по същество и обсъждайки наличието на данни за извършвани плащания
от банковата сметка на съпруга на ищцата, на което се противопоставя възражение, че
плащанията са били правени от името и за сметка на Д. П., чиито единствен способ за
защита се явявал предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД. Навеждат се доводи в посока, че
въпросите как паричните суми са били давани и през чия сметка са въпроси по съществото
на спора, а не такива, обосноваващи изводи за наличие или липса на активна процесуална
легитимация. Цитира се практика на ВКС относно разпределението на доказателствената
тежест при исковете по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, а именно, че ищецът дължи да докаже само
даването на вещта или плащането на паричната сума, не и липсата на правно основание за
това. Счита се, че съдът е следвало да разгледа исковата претенция по същество и се иска
отмяна на така постановеното определение и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на съда.
1
Към частната жалба е приложен незаверен препис от обезпечителна заповед с
№158/22.02.2022г., издадена по ч.гр.д.№8929/2022г. по описа на СРС за допуснато
обезпечение на бъдещ осъдителен иск на Д.П. срещу „*********“ ЕООД, чрез налагане на
запор върху банкови сметки на дружеството. Приложен е и неподписано определение с
№4572/22.02.2022г. на СРС по ч.гр.д.№8929/2022г.
В законоустановения срок насрещната страна – „*********“ ЕООД, чрез управителя
Ал.Малинов, е депозирала писмен отговор на частната жалба, в който изразява становище за
неоснователност на същата. Възразява се, че частната жалба не съдържа конкретни
оплаквания срещу правилността на обжалваното определение, а тълкувания на нормата на
чл.55 ал.1 от ЗЗД. Наред с това се сочи, че определението е правилно, законосъобразно и
обосновано, тъй като плащането, за което твърди ищцата в исковата молба, не е било
извършено от нея, а от трето лице, което именно, според дружеството, е субектът, който
може да претендира връщане на недължимо платеното. Доколкото за ищцата, подобно
правно основание не съществува, се счита, че исковата претенция е недопустима само на
това основание, без да се изследва дали е било налице основание за плащането или не.
Изследват се правните възможности, с които разполага третото лице, платило чужд дълг, но
се изключва възможността ищцата да претендира връщане на суми, с които не се е намалил
нейния патримониум. Възразява се срещу верността на твърдението в исковата молба, че
извършилото плащанията лице Д.Петков е било съпруг на ищцата към момента на
плащанията, както и се счита, че дори това да е било така, банковите сметки са лична
собственост на техния титуляр, а не съпружеска имуществена общност. Моли се
потвърждаване на обжалваното определение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази
оплакванията в жалбата и възраженията в отговора, намира за установено следното:
Гр.д.№962/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил е било образувано след
изпращането му по подсъдност от СРС и е имало за предмет разглеждане на подадена от Д.
Е. П. срещу „Рила Имоти - КН“ ЕООД искова молба, с която е била предявена искова
претенция за заплащане на суми, представляващи подлежащи на връщане такива като
получени от дружеството без наличие на правно основание за това. Поддържано е и в
последствие след дадени от съда указания е било уточнено, че между страните е бил
сключен на 01.01.2015г. договор за наем на недвижим имот, изменен с анекс от 01.05.2016г.,
по силата на който за периода от месец май 2016г. до прекратяването на договора през месец
декември 2021г. по погрешка П., като наемател по този договор е заплащала на дружеството
– наемодател по 19.36 лева месечно, както и отново поради грешка за времето от месец юли
2017г. до месец декември 2021г. е заплащала по още 50.00 лева, които не са били дължими
по договора. Така, ищцата е твърдяла, че за целия период е изплатила на ответното
дружество общо сумата от 4 016.48 лева, които не са се следвали по договора, не са били
дължими и са били платени без основание, поради което същите подлежали на връщане.
Ищцата е посочила, че въпросните плащания са били осъществени чрез преводи по сметка
на ответното дружество от банковата сметка на нейния съпруг Димитър Иванов Петков.
Депозирани са били първоначален и последващ (след уточняване на исковата
молба) отговори от ответника, в които е оспорена основателността на исковата претенция.
С обжалваното определение КнРС, на основание чл.130 от ГПК, е оставил без
разглеждане предявения иск, прекратил е производството по делото и е върнал исковата
молба, приемайки, че исковата претенция е недопустима, считайки, че по иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ищецът трябва да докаже липсата на основание за плащане
и съответно осъществено такова, произтичащо от негова страна при първоначална липса на
основание. Съдът е посочил, че по делото липсвал спор кой е заплащал наемната цена през
процесния период, който факт и се доказвал по делото, а именно, че лицето, заплащало
наемната цена в размер, по-голям от действително договорения не е страна по делото,
2
същото не е предявило иска, поради което предявената от Д. П. претенция се явявала
недопустима, поради липсата на активна процесуална легитимация на същата, изключваща
упражняване на правото на иск.
При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки
оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на
жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с
чл.130 от ГПК.
Преценена по същество жалбата се явява основателна. Съображенията за
формирания извод се заключват в следното:
Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт за
валиден и допустим такъв.
Същият, преценен по същество, е неправилен, тъй като съдът е направил извод за
недопустимост на исковата претенция, разглеждайки и обсъждайки предпоставки, които са
относими към преценката за основателността на същата.
Наличието на активна процесуална легитимация на ищеца е сред абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, както
е посочил и районният съд. За същата съдът следи служебно и ако тя липсва съдът няма
право да разгледа и реши спора по същество, а следва да прекрати делото.
Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното
право, засегнато от правния спор и при преценката за наличието на такава съдът изхожда от
правото твърдение на ищеца, заявено с иска, защото именно това твърдение формулира пред
съда правния спор, чието разрешавате трябва да стане по реда на исковия процес. А
правният спор се индивидуализира чрез спорното право, претендирано или отричано от
ищеца. По този начин твърденията на ищеца, очертаващи спорното право, обуславят не
само процесуалната легитимация на ищеца (активна), но и процесуалната легитимация на
ответника (пасивна), т.е. предопределя кои са надлежните страни по делото. Посоченото
разбиране, застъпено в правната теория, за естеството на разглежданата предпоставка за
надлежно упражняване на правото на иск, сочи, че процесуалната легитимация и на двете
страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а
единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Поради посоченото,
когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото,
същият трябва да изхожда от твърденията на ищеца относно претендираното право, без да
изследва какво е действителното правно положение. Последното ще бъде предмет на
изясняване при решаване на спора по същество и едва в съдебното решение съдът ще даде
отговор на въпроса дали действителното правно положение съвпада с правното твърдение
на ищеца. Последицата от неистинското твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца
процесуална легитимация, е отхвърлянето на исковата претенция като неоснователна. Не
бива да се допуска смесване на процесуалната легитимация с материалноправната
легитимация, тъй като първата следва от правното твърдение на ищеца и обуславя
допустимостта на иска, а втората – от действителното титулярство на права и задължения и
обуславя основателността на иска.
При така изложеното явно е, че в конкретния случай районният съд е процедирал
процесуално неправилно и в началния етап на делото е изследвал доказателствата,
формирайки изводи по същество, които неправилно е отнесъл към преценката за
допустимост на иска. След като ищцата е твърдяла, че се е обеднила с плащането в полза на
ответника на суми без да е било налице основание за това и е претендирала връщането им,
3
като платени при начална липса на основание, то тези твърдения са очертали в нужната
степен наличието на активна процесуална лигитимация на същата да предяви иск по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД. Съдът недопустимо е правил анализ на доказателствата и е заключил, че не
тя, а трето за спора лице се е разпоредило с паричните суми в полза на ответника. Дали
ищецът е дал на ответника суми без да е имало основание за това, при което ответникът се е
обогатил за сметка на обеднилия се ищец са въпроси, които имат отношение към преценката
за основателността на предявената искова претенция, а не към нейната допустимост.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното определение е
неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на КнРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. ГПК не предвижда възможност въззивния съд след отмяна
на прекратителното определение да върне делото на друг състав на съда.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение с №931/09.09.2022г. на РС-Кюстендил, постановено по гр.д.
№962/2022г. по описа на съда, с което е оставен без разглеждане, като процесуално
недопустим, предявения от Д. Е. П., с ЕГН **********, срещу „*********“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в
гр**************************************, иск за осъждане на дружеството да й заплати
получена без основание сума в размер на 4 016.48 лева за периода от месец май 2016г. до
месец декември 2021г., представляваща сбор от неоснователно превеждани суми въз основа
на сключен между страните по делото договор за наем на недвижим имот, находящ се в
гр.София, район Сердика, ул.„Дунав“ №75; производството по гр.д.№962/2022г. по описа на
РС-Кюстендил е прекратено и е върната на ищцата подадената искова молба.

ВРЪЩА делото на РС-Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените
действия.

Определението не подлежи на обажалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4