Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Русе, 23.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе,
V – ти състав, в публичното заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело № 590
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.И.А. *** против Ревизионен акт №
Р-03001820007700-091-001 от 27.05.2021 г., издаден от С.Й.Г., на длъжност
Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил
ревизията и А.В.Д., на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията в същата дирекция, потвърден с Решение № 147 от 13.09.2021 г. на
Светлан Христов Петков – Директор на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с
който по отношение на жалбоподателя са установени задължения за периода 2014 г.
– 2018 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в общ размер на
18 452,58 лв. и лихва върху същите към 27.05.2021 г. в размер на
7 672,69 лв., както и задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на
14 726,08 лв. и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на
6 379,66 лв., задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице
за същия период в общ размер на 8 846,19 лева и съответстващата им лихва
към 27.05.2021 г. в размер на 3 888,35 лева и задължения за универсален
пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на
5 528,86 лева и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 2 430,18
лева. Релевират се твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. По отношение на изложените
твърдения в РД и РА, че ревизираното лице през процесния период е извършвало
търговски сделки, чрез използване на онлайн платформа и е получавал плащания за
същите по банков път или чрез наложен платеж от пощенски оператор, жалбоподателят
счита същите за опровергани и недоказани предвид събраните доказателства.
Счита, че изслушаните по делото свидетели, с дадените от тях показания в
открито съдебно заседание по несъмнен начин установяват, че отношенията им с
него нямат търговски характер, а същите са получавали от него само безвъзмездни
услуги и съдействия при закупуване от тях на различни стоки, предимно авточасти
и др. автомобилни принадлежности, като същите заявили пред съда, че с
жалбоподателя имат и поддържат единствено приятелски отношения и не са
обвързани с осъществяване на търговски сделки с него. В условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме, че жалбоподателят е извършвал търговска
дейност през процесния период, се прави искане, съдът да кредитира като
правилни и законосъобразни изготвените заключения по допуснатата по делото
основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която прави
сравнителен анализ за реалните надценки, прилагани от трима независими търговци
на авточасти, извършващи сходна търговска дейност на територията на гр. Русе,
като от вещото лице е установено какъв следва да бъде размерът на данъчната
основа, прилаганата търговска надценка и размерът на публично правните
задължения по години, съответно и лихвата върху тези главници. Сочи, че,
преминавайки към ревизия по особения ред, ревизиращите органи не са извършили
анализ по чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, поради което и основата за облагане е
била определена въз основа единствено на предположения. Следователно начинът,
по който ревизиращите органи са определили приходите на лицето от дейността му
през ревизирания период е неправилен, като не са били спазени правилата за
извършване на ревизия при особени случаи. По тези съображения, моли съда да
постанови решение, с което да отмени ревизионния акт. Претендира присъждането
на деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 158 от
делото, към които следва да се прибавят и заплатени 100 лева за внесен депозит
за вещо лице за изготвяне на допълнително заключение по ССчЕ (л. л. 162 и 163
от делото).
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна,
чрез процесуалния си представител, счита същата неоснователна и моли тя да бъде
отхвърлена. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 6 083,97 лева по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК
(л.189 от делото).
Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, като извърши проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира
за установено следното:
Настоящото ревизионно производство е образувано със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03001820007700-020-001 от 10.12.2020 г. (л. 4 от
преписката), издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от С.Й.Г., на
длъжност Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна.
Със заповедта е определен ревизиращият екип – А.В.Д., Главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията и Д.Х.С., Старши инспектор по приходите;
ревизирания период – от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.; видът на ревизираните
задължения – съответно годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО – за
самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, както и срокът за извършването й –
тримесечен от връчване на заповедта за възлагане на ревизията. С т. 12 от
приложената на л. 2 от преписката заповед, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 02.01.2019 г., С.Й.Г., в качеството й
на Началник на Сектор „Ревизии“, е оправомощена от Директора на ТД на НАП –
Варна да издава заповеди за възлагането на такива. Заповедта за възлагане на
ревизия е връчена по електронен път на жалбоподателя лично на 14.12.2020 г.
(разписка на л. 3 от преписката).
Срокът за извършване на ревизията е изменен със Заповед за изменение
на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001820007700-020-002 от 11.03.2021 г.
(л. 8 от преписката) като е определен до 14.04.2021 г.
В хода на проведеното ревизионно производство ревизиращият
екип е установил, че В.И.А. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, със семейно положение - разведен от 20.08.2018 г., с постоянен адрес:***.
Няма регистрация като едноличен търговец. За ревизирания период от 2014 г. до
2018 г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ единствено за 2018 г. с
деклариран доход от трудови правоотношения и доходи от продажба и замяна на
движимо имущество.
На лицето е била извършена Проверка за
установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-03001819169355-073-001
от 10.02.2020 г. (л. л. 705 - 699 от преписката), и проверка за съпоставка на
доходи и имущество на физическо лице, приключила с Протокол №
ПФ-03001820000058-073-001 от 10.12.2020 г. (л. л. 630 – 583 от преписката).
След анализ на събраните документи при
проверките и в хода на ревизията, е установено, че за периода от 2014 г. до
2018 г. В.А. е получавал редовно парични средства по лична негова банкова
сметка, ***, както и парични преводи и наложени платежи от „Еконт Експрес“ ООД
от различни физически лица.
С писмени обяснения вх. № 14694 от 10.06.2020 г.
и вх. № 5904 от 12.06.2020 г., представени при извършените проверки, лицето е
посочило, че е получавало парични средства по банкова сметка ***, които
представляват предоставени заеми на лицата. Относно получените парични средства
общо в размер 255.00 евро през 2014 г., чрез системата WESTERN UNION, е посочило, че няма спомен поради каква причина
ги е получило. Относно получените парични средства от „Еконт Експрес“ ООД, чрез
наложени платежи и парични преводи В.А. изяснява, че през 201З г. баща му И.П.
му е дал лек автомобил Ситроен ZX 1.9, който е разглобил и
продал на части. Също така е заявил, че двама негови приятели са му
предоставили аварирали автомобили, които е разглобил и разпродал на части по
тяхно желание. Предполага, че голяма част от получените суми от наложени
платежи и парични преводи са от изпращания на части, които е предоставял на собствениците
на автомобилите. Посочва, че интернет сайта VRPerformance.net е само информационен, а не търговски и в него не
се предлагат стоки за продажба и разпространение с куриерски фирми. Твърди, че
не е реализирал приходи през годините. Във връзка с получаваните
парични средства по банковата сметка в Банка ДСК е дал писмено обяснение вх. №
21684 от 31.08.2020 г. (л. 548 от преписката), в което е посочил, че става дума
за доста години назад във времето, че не е търговец и не си води отчетност за
това. Не може да представи документи за заеми, които и да е имал не е запазил
или не може да открие, защото при раздялата със съпругата му се изпогубили
доста неща. Декларирал е, че е получил от баща си И.П. лек автомобил Ситроен ZX 1,9 и Мерцедес 207, които е разглобил и разпродал на части. Също така е
декларирал, че лицето Любим Пенев му е дал за разглобяване Фолксваген Голф, а Д.В.
- Сеат Леон. Поръчките за частите е получавал основно по телефона и няма
информация за адресите и телефоните им. Декларирал е още, че освен части от
разглобените автомобили е получавал пари от лица, за които е закупувал
авточасти от различни автоморги. Издаваните от автоморгите касови бележки е слагал
в пратките пращани по Еконт или предавани по друг начин, за доказателство колко
им струват нещата, за да му върнат парите. В хода на ревизията с писмени обяснения вх. № 1034
от 28.01.2021 г. (л. 14 от преписката), ревизираното лице е повторило
обясненията, дадени при проверките.
Във връзка с постъпилите суми по банковата
сметка на лицето в „Банка ДСК“ ЕАД, от банката са представени банкови
извлечение вх. № 4176 от 15.04.2020 г. След анализ на движението по банковата
сметка в Банка ДСК ЕАД, както и на всички документи, представени при проверките
и ревизията на В.А., ревизиращият екип е установил, че по сметката на лицето в
„Банка ДСК" ЕАД са осчетоводени постъпили суми с наредители различни
физически лица с вписано основание „вноска, превод, марка автомобил и др.“,
както следва: през 2014 г. – 5 047,48 лв.; през 2015 г. – 17 820,00 лв.; през
2016 г. – 19 740,00 лв.; през 2017 г. - 16 851,65 лв.; през 2018 г. – 7 477,91
лв.
Ревизиращият екип е извършил и насрещни проверки
на лицата, идентифицирани като наредители на паричните преводи по банковата
сметка. Те са потвърдили изпращането на сумите на ревизираното лице, като част
от тях посочват, че поради отдалечеността във времето не пазят документи. Част
от лицата сочат, че са получавали заеми от В.А., но същевременно като основание
за превода в Банка ДСК например Таня Трифонова е посочила - превод
„стока", Кенан Шефкет е посочил, че е получавал заем от ревизираното лице,
който му бил приятел, но същевременно по данни от „Еконт Експрес" ЕООД на
реквизита „получени пратки" от ревизираното лице е установено, че Шефкет е
изпратил парични преводи с основание „компютър за кола и дебитомер". Също
така И. Тасев е посочил, че е получавал заем от ревизираното лице, който му бил
приятел, но няма представен договор за заем. Същевременно по данни от „Еконт
Експрес" ЕООД на реквизита „получени пратки" от ревизираното лице е
установено, че Тасев е изпратил парични превода с основание „компютър за кола и
дебитомер".
Установено е, че по сметката на лицето чрез Western Union през 2014г. са получени парични средства в
размер на 498,74 лв. /равностойност на 255 евро/ от физически лица - Данаил
Арабаджиев и Ивайло Г..
По данни от справки, предоставени от „Еконт
Експрес" ЕООД е установено получаването на парични преводи и суми от
наложени платежи, както следва: през 2014 г. – 17 480,00 лв., в т.ч. суми от
парични преводи в размер на 15 620,00 лв. и наложен платеж – 1 860 лв.;
през 2015 г. – 21 365,00 лв., в т.ч. суми от парични преводи в общ размер на 20
950,00 лв. и от наложен платеж – 415 лв.; през 2016 г. – 35 067,00 лв., в т.ч.
суми от парични преводи в общ размер на 33 097,00 лв. и от наложен платеж – 1 970
лв.; през 2017 г. – 32 059,44 лв., в т.ч. суми от парични преводи в общ размер
на 28 840,00 лв. и от наложен платеж – 3 219,44 лв.; през 2018 г. – 8 805,00
лв., в т.ч. суми от парични преводи 8 655,00 лв. и от наложен платеж - 150.00 лв.
Съобразявайки възраженията на А., направени още
в писмените му обяснения вх. № 1034 от 28.01.2021 г., че той не е подписвал
касовите ордери, издадени от „Еконт Експрес“ ЕООД и не е получавал сумите по
тях, ревизиращият екип е анализирал всички касови ордери, ППП и справки,
получени от дружеството-куриер, като е установил, че за част от сумите не са представени
ордери и ППП, а на друга част от ордерите подписите се различават от подписа на
В.А.. Затова ревизиращият екип е приспаднал сумите, за които не са представени
касови ордери и за тези, в които положеният подпис се различава от подписа на
ревизираното лице. Приспаднал е и получените парични средства от ревизираното
лице чрез наложени платежи и пощенски парични преводи /ППП/ за изпратени части
за автомобили от ревизираното лице, които са приети за продадени лични вещи,
които по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ не подлежат на облагане. В
резултат са констатирани получените суми от ревизираното лице от „Еконт
Експрес" ЕООД, както следва: за 2014 г. в размер на 15 320 лв. /14 570
лв. + 750 лв./, за 2015 г. в размер на 20 140 лв., за 2016 г. в размер 42 860
лв. /25 570 лв. + 1 970 лв./, за 2017 г. в размер на 21 070 лв. /19 050 лв.
+ 2 020 лв./, за 2018 г. в размер на 8 855 лв. /8 705 лв. + 150 лв./.
С Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК (л. 724
от преписката), връчено на 18.02.2021 г. (л. 723 от преписката), задълженото
лице е уведомено, че данъчната основата на задълженията му по Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., ДОО - за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018г. и Универсален пенсионен фонд - за
самоосигуряващи се, ще бъде определена по реда на чл. чл. 122 - 124а от ДОПК.
Предоставена е възможност на лицето да изрази становище, като такова е
постъпило с обяснение вх. № 7839 от 26.03.2021 г. (л. л. 733 – 735 от
преписката). В него В.А. е посочил, че не е регистриран като едноличен
търговец, не е извършват дейност като търговец, не е водил счетоводна отчетност
и не е подавал годишни данъчни декларации. Относно интернет сайт https: VRPerformanse.net, е дадено още едно уточнение вх. № 1034 от 28.01.2021
г., в което В.А. е заявил, че това е рекламен сайт на фирмата, където работи,
също така адресът и телефона за връзка, публикувани в него, са служебни на
фирмата. Заявил е, че извършваните услуги всъщност са извършвани от лица, които
са наети във фирмата, където работи.
С цел установяване дали получените от В.А.
парични средства от различни физически лица касаят дейността на дружеството -
работодател „И.П. 2010" ЕООД, на последното също е била извършена насрещна
проверка. С Протокол за извършена насрещна проверка № П-03001821018741-141-001
от 15.02.2021 г. (л. 722 от преписката) е констатирано, че с писмени обяснения
на едноличния собственик (л. 712 от преписката) е изяснено, че за периода от
2014 г. – 2018 г. „И.П. 2010" ЕООД е предлагал извършване на услуги, чрез
рекламния интернет сайт https: VRPerformance.net. И.П. е посочил, че услугите са заплащани на работник от дружеството или на
управителя на дружеството, като същите са отразявани в касовия апарат и за тях
е издаван фискален бон. Лицата от дружеството, които са извършвали „чип
тунинг" за повече мощност, както и софтуерни услуги са: И.П., собственик
на „И.П. 2010" ЕООД и В.А. - електромонтьор. В подкрепа на твърденията не
са представени доказателства. Ревизиращите органи са установили, че И.П. е баща
на ревизираното лице - В.А.. От представените документи при насрещната проверка
органите по приходите са установили, че в дружеството няма постъпили суми, за
които плащането да е извършено извън обектите на дружеството. Не са представени
доказателства за получени парични средства в дружеството от негови работници, в
т.ч. от В.А..
Вписаният за връзка в рекламния сайт телефонен
номер - 0899/113-603 е вписан и за контакт с В.А. в справките на "Еконт
Експрес" ЕООД. На 29.10.2019 г. В.А. е декларирал телефон за връзка с НАП,
който е същият телефонен номер 0899/113-603. Същевременно от дружеството "И.П.
2010" ЕООД са декларирани други телефони за връзка с НАП: 0899/113-600 и
0899/530-122.
При насрещната проверка е констатирано, че
получените парични суми от В.А. по банкова сметка *** "Еконт Експрес"
ЕООД не касаят извършени услуги от дружеството.
От извършена проверка в информационните масиви
на НАП ревизиращите органи са установили, че на територията на Република
България има само едно физическо лице с имена В.И.А., поради което не би могло
да стане дублиране в справките на "Еконт Експрес" ЕООД.
В приложените от "Еконт Експрес" ЕООД:
- файл с наименование "получени наложени платежи" за фирма подател и
подател име е посочено лицето В.А.; - файл с наименование "получени
парични преводи" за получател с име е посочено лицето В.А. и телефон
0899/113-603. При задаване в интернет пространството "В.А." съгласно
извършена проверка (л. л. 748 – 736 от преписката) се визуализира рекламна страница в Google https://sites.google.corn/site/vфerformanceЗ/kontakti със следните данни: „Инж. В.А., адрес ***, email - *************@***.**; vrperformance.net, телефон **********-теленор".
Ревизиращите органи са заключили, че получените
парични суми от В.А. по банкова сметка, *** "Еконт Експрес" ЕООД и
системи за бързи разплащания: за 2014 г. - 20 866,22 лв.; за 2015 г. - 37
960,00 лв.; за 2016 г. – 47 280,00 лв.; за 2017 г. - 37 921,65 лв. и за
2018 г. - 16 332,91 лв. са доход на физическото лице, които имат характер на
стопанска дейност. Предвид че извършваните от В.А. сделки със стоки и/или
услуги са многобройни, имат траен характер и са извършвани през продължителен
период от време, е направен извод, че физическото лице е действало като търговец.
Прието е, че е изпълнена хипотезата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, съгласно която
по този ред следва да се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо
лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен
търговец. Когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като
такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната
данъчна основа следва задължително, а не по избор, да се формира по реда на чл.
26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че лицето не е
регистрирано като едноличен търговец.
След анализ на всички относими към лицето
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращият екип е установил следните
приходи по години:
-
за 2014 г. - 20 866,22 лв.,
-
за 2015 г. - 37 960,00 лв.,
-
за 2016 г. – 47 280,00 лв.,
-
за 2017 г. - 37 921,65 лв. и
-
за 2018 г. - 16 332,91 лв.
Установени са разходи, във връзка с
осъществяваната търговска дейност по години и суми, по данни от „Еконт
Експрес" ЕООД, както следва:
- през 2014 г. – 3 407,88 лв.,
- през 2015 г. – 1 487,01 лв.,
- през 2016 г. - 521,52 лв.,
- през 2017 г. – 1 763,62 лв. и
- през 2018 г. – 1 062,44 лв.;
По реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна
основа по години, както следва:
-
за 2014 г. от облагаемия доход в размер на 17 458,34 лв. /приходи 20 866,22
лв. - разходи 3 407.88 лв./ след приспадане на задължителните осигурителни
вноски по КСО и ЗЗО /авансови и окончателни/ в размер на 5 383,49 лв. е
определена данъчна основа в размер на 12 074,85 лв.
-
за 2015 г. от облагаемия доход в размер на 36 472,99 лв. /приходи 37
960,00 лв. - разходи 1 487,01 лв./ след приспадане на задължителните
осигурителни вноски по КСО и 33О в размер на 6 407,61 лв. е определена
данъчна основа в размер на 30 065,38 лв.
-
за 2016 г. от облагаемия доход в размер на 46 758,48 лв. /приходи 47 280,00
лв. - разходи 521,52 лв./ след приспадане на задължителните осигурителни вноски
по КСО и 33О в размер на 6 189,22 лв. е определена данъчна основа в размер
на 40 569,26 лв.
-
за 2017 г. от облагаемия доход в размер на 36 158,03 лв. /приходи 37
921,65 лв. - разходи 1 763,62 лв./ след приспадане на задължителните осигурителни
вноски по КСО и 33О в размер на 6 580,26 лв. е определена данъчна основа в
размер на 29 577,77 лв.
-
за 2018 г. от облагаемия доход
в размер на 15 270,47 лв. /приходи 16 332,91 лв. - разходи 1 062,44 лв./
след приспадане на задължителните осигурителни вноски по КСО и 33О в размер на
4 540,55 лв. е определена данъчна основа в размер на 10 729,92 лв.
Последвало издаване
на Ревизионният доклад (РД) № Р-03001820007700-092-001 от 02.04.2021 г. от
ревизиращия екип, на който е възложена ревизията. Същият е връчен на
жалбоподателя на 05.04.2021 г. (л. л. 749 – 818 от преписката).
Според съдържанието
на доклада ревизиращият екип е приел, че проверяваното лице В.А. е извършвало
редовно и по занятие търговска дейност – продажба на стоки и/или услуги
(компютри за коли, чип тунинг, софтуерни услуги и други) на физически лица,
попадащи в разпоредбите на чл. 1, т. 1 и т. 13 от Търговския закон. Паричните
средства са получавани чрез куриерите на „Еконт експрес“ ООД, чрез Western Union и по банкова сметка ***. Изпращани са пратки
основно чрез „Еконт експрес“ ЕООД. От извършваната стопанска дейност са
получавани доходи, които не са декларирани. За извършената дейност не са
представени първични счетоводни документи и заведена счетоводна отчетност, при
което ревизионният екип е установил наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.
1, т.2 и т. 4 от ДОПК.
Анализирайки и
съпоставяйки цялата събрана в хода на ревизионното производство информация
ревизиращият екип е определил данъчните основи по ЗДДФЛ на основание чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, като е взел предвид нетните приходи, отчетната стойност на
продадените стоки и извършените разходи, за които са налице данни по
преписката. Така по години са определени следните задължения:
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ:
-
за 2014 г. в
размер на 1 811,23 лв.,
-
за 2015 г. в
размер на 4 509,81 лв.,
-
за 2016 г. в
размер на 6 085,39 лв.,
-
за 2017 г. в
размер на 4 436,66 лв. и
-
за 2018 г. в
размер на 1 609,49 лв. и
съответстващи лихви за забава.
Задължения по КСО за
държавно обществено осигуряване, определени по реда на чл. чл. 122 - 124а от ДОПК, както следва:
- за 2014 г., на основание чл. 4, ал. 3,
т. 2, чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 124а от ДОПК са установени дължимите вноски за
ДОО за самоосигурявашо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м. 01 до
м. 12.2014 г. в размер на 2 670,88 лв. и съответстващи лихви за забава.
- Аналогично за 2015 г. са установени
дължимите вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м. 01 до м. 12.2015 г. в размер на 3 178,97 лв. и съответстващи
лихви за забава.
- Аналогично за 2016 г. са установени
дължимите вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м. 01 до м. 12.2016 г. в размер на 3 070,62 лв. и съответстващи
лихви за забава.
- За 2017 г. са установени дължимите
вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от
м. 01 до м. 12.2017 г. в размер на 3 388,34 лв. и съответстващи лихви за
забава.
- За 2018 г. са установени дължимите вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/
за периода от м. 01 до м. 12.2018 г. в размер на 2 417,27 лв. и
съответстващи лихви за забава.
Задължения за
допълнително задължително пенсионно осигуряване - вноски за универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице, определени по реда на чл. чл. 122 - 124а
от ДОПК , както следва:
- За 2014 г., на основание чл. 157, ал.
1, т. 1, ал. 5 и ал. 6 от КСО са определени осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за
самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м. 01 до м. 12.2014
г. в размер на 1 043,31 лв. и съответстващи лихви за забава.
- Аналогично за 2015 г. са определени
осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице /авансови и
окончателни/ за периода от м. 01 до м. 12.2015 г. в размер на 1 241,78
лв. и съответстващи лихви за забава.
- Аналогично за 2016 г. са определени
осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице /авансови и
окончателни/ за периода от м. 01 до м. 12.2014 г. в размер на 1 199,46 лв.
и съответстващи лихви за забава.
- За 2017 г. са определени осигурителни
вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м. 01 до м. 12.2017 г. в размер на 1 227,66 лв. и съответстващи
лихви за забава.
- За 2018 г. са определени осигурителни
вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м. 01 до м. 12.2018 г. в размер на 816,65 лв. и съответстващи лихви
за забава.
Задължения за
осигурителни вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице,
определени по реда на чл. чл. 122 - 124а от ДОПК, както следва:
-
За 2014 г., на
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от 33О, са определени вноски за здравно
осигуряване за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от
м. 01 до м. 12.2014 г. в размер на 1 669,30 лв. и съответстващи лихви за
забава.
-
Аналогично за 2015 г. са определени вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м. 01 до м. 12.2015
г. в размер на 1 986,86 лв. и съответстващи лихви за забава.
-
За 2016 г. са
определени вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице /авансови и
окончателни/ за периода от м. 01 до м. 12.2016 г. в размер на 1 919,14 лв.
и съответстващи лихви за забава.
-
За 2017 г. са
определени вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице /авансови и
окончателни/ за периода от м. 01 до м. 12.2017 г. в размер на 1 964,26 лв.
и съответстващи лихви за забава.
-
Аналогично за 2018 г. са определени вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м. 01 до м. 12.2018
г. в размер на 1 306,63 лв. и съответстващи лихви за забава.
В установения от закона срок и на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК,
жалбоподателят е депозирал възражение по РД (л. л. 819 – 828 от преписката).
На 27.05.2019 г. е издаден Ревизионен акт № Р-03001820007700-091-001
от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК – С.Й.Г.,
на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Варна, възложил ревизията и А.В.Д., на длъжност Главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията в същата дирекция (л. л. 829 – 852 от преписката).
Възраженията на жалбоподателя не са приети за основателни и с
ревизионния акт са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ, както и задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице, за осигурителни вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване - вноски за универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващо се лице в размерите, описани в ревизионния доклад. Върху
установените задължения са начислени и съответните лихви към датата на издаване
на ревизионния акт.
Ревизионният акт е
изцяло оспорен от А. с възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на приложимите материални закони. Конкретно оспорва компетентността на органите
по приходите, които са участвали в ревизионното производство и допустимостта на
производството, развило се по особения ред. Оспорва разходните касови ордери и
пощенските парични преводи, на които се основава изводът за получени от него
приходи, като недостоверни доказателства, тъй като били нечетливи и не били
представени в оригинал или като заверени копия. Вследствие на това се
противопоставя и на направения правен и фактически извод, че трайно и по
занятие е осъществявал търговска дейност. Във връзка с определените задължения
по ЗДДФЛ сочи, че не са отчетени разходите, направени от него за придобиване на
процесните стоки и материали, както и не е ползван аналог за сравнение,
съгласно изискването на чл. 122, ал. 2, т. 12 и т. 13 от ДОПК. Оспорва
доказателствената стойност на ползваните данни и документи, представени на
оптичен носител, за които твърди, че не представляват електронен документ и не
установяват вярността на отразената в тях информация, независимо дали са
подписани с електронен подпис. Изрично подчертава, че такъв електронен документ
не са и направените снимки на РКО и ППП, като това качество при всички случаи
не може да им предаде дори обстоятелството, че файлът, на който са съхранени, е
подписан с електронен подпис. Допълва, че таблиците нямат характер на
счетоводен документ, тъй като те съдържат вторична, обобщена в табличен вид
информация, предоставена и съставена от трета неучастваща в спора страна,
поради което и не представляват доказателство за реализирани приходи от него.
Между решаващия орган и жалбоподателя е налице сключено
споразумение по чл. 156, ал. 7 от ДОПК за удължаване на срока за произнасяне по
жалбата на А., като този срок според споразумението изтича на 14.09.2021 г. (л.
л. 868 и 869 от преписката).
На 13.09.2021 г. е издадено Решение № 147 на решаващия орган – Светлан Христов Петков –
Директор на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с което оспореният
ревизионен акт е потвърден изцяло. В решението подробно са коментирани установените
по случая фактически обстоятелства, направените от ревизиращия екип правни
изводи, подробно са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, които са
приети за неоснователни и необорващи изводите направени в проведеното
ревизионно производство (л. л.871 - 876 от преписката).
Решение № 147 от 13.09.2021 г. е връчено на жалбоподателя на
14.09.2021 г. (л. 870 от преписката), след което на 23.09.2021 г. е входирана
жалба на А. срещу ревизионния акт чрез решаващия орган до настоящия съд (л. 5
от делото).
В хода на съдебното производство за изясняване на спорни по делото
факти и обстоятелства, по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-почеркова
експертиза със задача да установи дали положените в представени документи –
разписки за доставка на пощенски пратки/пощенски запис с №№ 2, 5, 16, 15, 18,
за които е посочено с ръкописен текст, че са изпълнени от В.И.А., са изпълнени
от жалбоподателя. В заключението си вещото лице посочва, че подписите, изпълнени
върху пощенски записи с №№ РКО със записан с молив пореден номер 16 – от
29.03.2014 г., разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис № D37440157 с пореден номер 5, разписка за доставка
на пощенска пратка/пощенски запис № ********* с пореден номер 15, разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис
№ 97180001336708 с пореден номер 18 и РКО от 04.09.2017 г. с пореден номер 2 са
положени от В.И.А. (л. л. 73 – 75 от делото).
Като свидетел по делото е разпитан И.А.П. (баща на жалбоподателя и
едноличен собственик на „И.П. 2010“ ЕООД, дружеството, в което работи
жалбоподателят като електромонтьор), който посочва, че синът му
действително работи в посоченото дружество, като се получават постоянно пратки
чрез Еконт. Обектът, който се стопанисва от дружеството представлява автосервиз
и във връзка с дейността му се получават чрез куриер авточасти и се изпращат
други сервизи части, които да се отремонтират и да се върнат. Знае, че в Еконт
на неговата партида са вписани и други лица, които са работили при него /има
предвид в дружеството/. Някои от тези лица вече не работят в дружеството, но
все още получавал съобщения, че имал пратка, а той не знае. Оказвало се, че
част от пратките са за тези лица и нямали отношение към работата на
дружеството. Синът му получавал такива пратки във връзка с работата му в автосервиза.
Често се случвало да получава съобщения от Еконт, че имал пратка на адреса на
автосервиза. Така било на стария адрес на сервиза, а сега и на новия адрес.
Новият адрес бил от две години. Според него ставало ясно, че част от
работниците на дружеството, настоящи и бивши, си поръчвали лични пратки, които
нямали връзка с дейността на сервиза, но на адреса на сервиза, като използвали
неговите данни в Еконт. Обаждал се е многократно в Еконт с искане лицата, които
не са служители на дружеството, да не се възползват от неговата партида и да не
им изпращат пратките на адреса на сервиза, но от Еконт не предприемали никакви
действия. На въпрос кой е получавал суми по пощенски парични преводи и наложени
платежи за извършени услуги, като например „тунинг“, които са били предоставяни
от дружеството, свидетелят отговаря, че понякога се получавали от него,
понякога от сина му, а друг път – от съпругата му. Дали се изпращат на дружеството или на физическото лице,
получавали се на адреса на автосервиза, ако са свързани с дейността на
дружеството се извършвало осчетоводяване от счетоводител.
По искане на жалбоподателя са разпитани още свидетелите В. Д. П., Т.
В. А., Д. В. В. и Г.З. С.. Първите двама свидетели твърдят, че А. им е помагал
като услуга, съдействал им на приятелски начала като е закупувал по тяхно
искане диагностична апаратура за автомобили, за която те му изпращали
съответните суми. Първият свидетел посочва, че това се случило към 2020 г.,
т.е. след процесния период, а вторият – преди 6-7 години, когато му закупил
диагностични кабели и други неща и оттогава не е ползвал помощта му при
закупуване на каквото и да било оборудване. Св. В. посочва, че преди 4-5 години
е използвал помощта на жалбоподателя да продаде автомобил, собственост на В.,
на части. Свидетелства за това, че въпросният автомобил бил натоварен на
платформа, но не знае какво се е случило след това с него, предполага, че жалбоподателят
го е продал на части, защото А. му е давал пари, дали обаче му е давал цялата
получена сума или е задържал някаква част и за себе си, не знае. Св. С. твърди,
че е изпращал пари на А. да му закупува дрехи от гр. Русе, като това се
случвало през 2014 – 2016 година, не е идвал до града да ги вземе.
По делото са приети
заключенията по назначената съдебно-икономическа експертиза и допълнителна
такава, които са дали отговор на въпросите: съдържа ли се в електроните или други
документи информация, че стоки са изпращани от В.И.А.; на каква стойност е
общият размер на наложените платежи, получени от В.И.А., според електронните
или други документи в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.; какви суми е
получил В.И.А., по банков път, както и по други документи - наложени платежи, разписки
за доставка на пощенски пратки, пощенски записи и др.; какъв е размерът на дължимият данък
от В.И.А. по ЗОДФЛ за ревизираният период, в случай че се приеме, че е реализирал
доход като физическо лице; какви здравно
осигурителни вноски дължи жалбоподателят за ревизирания период (л. л. 87 – 127
от делото). По
назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, след като вещото
лице е изготвило сравнителен анализ, в който е съпоставило дейността на други
търговци, извършващи подобна на приетата в РА дейност на жалбоподателя, е
определило за посочените в РА сделки каква търговска надценка се следва, след
което е определило и задълженията за данъци и осигурителни вноски на
жалбоподателя за ревизираните периоди (л. л. 138 – 150 от делото), както и
дължимите лихви върху главниците към 27.05.2021 г. (л. л. 168 – 181 от делото).
При изготвяне на
заключенията си вещото лице е съобразило, че въз основа на извършена ревизия на В.И.А. с Ревизионен
акт № Р-03001820007700-091-001 от 27.05.2021 г., въз основа на събрани
доказателства за получени суми от ревизираното лице по негова лична банкова
сметка, ***и от „Еконт Експрес" ЕООД от различни физически лица, е
направен извод, че това са доходи, получени в резултат на редовно извършвана дейност
по занятие, представляваща търговия и продажба на стоки и услуги. Предвид че
извършваните от В.И.А. сделки със стоки и/или услуги са многобройни, имат траен
характер и са извършвани през продължителен период от време, е направен изводът,
че лицето е действало като търговец. Изпълнена е хипотезата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, съгласно която по този ред следва да се облагат стопанска дейност на
физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистриран като
едноличен търговец.
Въз основа на извършена проверка, за да даде
заключението си, експертът е използвал надценка 40%. Информацията за размера на
средната търговска надценка е изчислило след представена информация от
търговци, извършващи търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили.
Била му е предоставена информация от търговски обект, намиращ се по бул.„Цар
Освободител“ - 30%, търговски обект, намиращ се в Източна промишлена зона - 50%
и търговски обект, намиращ се на ул. „Петрич“ – 40%, въз основа на което
експертът е изчислил средна търговска надценка на трите търговски обекта - 40%.
В проведеното на 15.09.2022 г. о.с.з. вещото
лице уточнява, че от
магазините, които е посетило, единият от тях се занимава с продажба на дребно
на авточасти, намира се на бул. „Цар Освободител“, търгува с обикновени
клиенти. Надценката в този обект е 30%. Вторият магазин търгува с авточасти
втора употреба, там надценката е по-голяма – 50%. Магазинът се намира в Източна
промишлена зона. Изкупуват се стари коли и се продават авточастите. Третият
търговски обект също търгува с клиенти на дребно, основно с клиенти, които се
занимават с таксиметрова дейност. Там надценката е 40%. За по-достоверна
информация експертът поискал информация от НСИ, но му отговорили, че не
разполагат с информация за средна търговска надценка за търговска дейност в
отрасъл „Авточасти”. Поискал информация и от НАП, но също му отговорили, че не
разполагат с информация за такъв процент. Вещото лице счита, че дейността на
жалбоподателя доста се доближава до тази в трите обекта. Според него почти е
идентична, тъй като е изследвало продажбата не само на нови, но и на авточасти
втора употреба. Експертът е изчислявал данъчната основа на основание чл. 28 от ЗДДФЛ като едноличен търговец и е взел предвид само доходите от стопанската му
дейност от продажба на авточасти.
Съгласно заключението на вещото лице
задълженията за данъци и осигурителни вноски за ревизирания период 2014 – 2018
г. при използване на надценка 40% са както следва:
За 2014 г.:
-
дължим
данък ЗДДФЛ – 634,05 лв., лихва 390,96 лв.
-
дължими вноски за ДОО – 729,19 лв.,
лихва 496,76 лв.
-
дължими вноски за ЗО – 455,74 лв., лихва
310,50 лв.
-
дължими вноски за ДЗПО – 284,84 лв.,
лихва 194,05 лв.
За 2015 г.:
-
дължим
данък ЗДДФЛ – 1 192,73 лв., лихва 613,33 лв.
-
дължими
вноски за ДОО – 1 371,69 лв., лихва 826,97 лв.
-
дължими вноски за ЗО – 857,30 лв., лихва 470,58 лв.
- дължими вноски за ДЗПО – 535,82 лв.,
лихва 294,13 лв.
За 2016 г.:
-
дължим
данък ЗДДФЛ – 1 497,15 лв., лихва 618,46 лв.
-
дължими вноски за ДОО – 1 721,79 лв., лихва 758,53 лв.
-
дължими
вноски за ЗО – 1 076,12 лв., лихва 474,07 лв.
- дължими вноски за ДЗПО – 672,58 лв.,
лихва 296,29 лв.
За 2017 г.:
-
дължим
данък ЗДДФЛ – 1 165.01 лв., лихва 363,45 лв.
-
дължими вноски за ДОО – 1 464,22 лв., лихва 512,29 лв.
-
дължими вноски за 3О – 848,82 лв., лихва 296,98 лв.
-
дължими вноски за ДЗПО – 530,51 лв., лихва 185,60 лв.
За 2018 г.:
- дължим данък ЗДДФЛ –
431,67 лв., лихва 90,90 лв.
- дължими вноски за ДОО – 905,76
лв., лихва 256,76 лв.
-
дължими вноски за ЗО – 489,60 лв., лихва 138,81 лв.
- дължими вноски за ДЗПО – 306,00 лв.,
лихва 86,75 лв.
Изложената фактическа обстановка дава основание на съда да направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на
правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред. С
жалбата се оспорва ревизионният акт, който е потвърден с решението на
горестоящия орган.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
при издаването му.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК,
ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагането
на ревизия. Съобразно чл.119, ал. 2 от ДОПК е предвидено РА да се издава от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на
ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органът, възложил ревизията е териториалният директор или
лицето, на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК. В Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г.
на ВАС изрично е прието, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в
общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от
две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със
заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на
„възложил ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция. В същото тълкувателно решение е прието, че след
изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се
издава съвместно от два органа - единият е органът, възложил ревизията, а
другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както
органа-издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по
отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е
определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112,
ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз
основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
В случая началото на ревизионното производство е сложено с
издадената Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001820007700-020-001 от 10.12.2020 г., изменена със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001820007700-020-002 от
11.03.2021 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от С.Й.Г., на длъжност
Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, която
с т. 12 от заповедта на л. 2 от преписката, на основание чл. 11, ал.3 от ЗНАП и
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 02.01.2019 г. е оправомощена от
Директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на такива. Съгласно Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-03001820007700-020-002 от 11.03.2021 г. срокът за извършване на
ревизията е определен до 14.04.2021 г. Извършването на ревизията е възложено на А.В.Д., Главен инспектор по приходите и
ръководител на ревизията и Д.Х.С., Главен инспектор по приходите. Ревизията е приключила
в указания срок и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, със съдържанието по чл.
117, ал. 2 от ДОПК.
Заповедта за
възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с
квалифициран електронен подпис на С.Й.Г. в посоченото й
длъжностно качество - Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – Варна. За доказване
компетентността на органа, възложил ревизията, е представена заповед, с която
на издалия ЗВР е възложено издаването на такива (л. 2 от преписката). Предвид
това съдът приема, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по
приходите.
Заповедта за
възлагане на ревизия, ЗИЗВР, Ревизионният доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт,
са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.
184, ал.1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни
документи са представени по делото и на електронен носител (приложения с
административната преписка CD-R). Към материалите по делото са приобщени
разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на
хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал.1 от
с.з. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Съгласно
чл. 4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е
лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая не се и
спори по делото, че подписалите документите лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от
лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.
Ревизията е
приключила с издаването на оспорения РА, който е в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – С.Й.Г., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна и А.В.Д., Главен инспектор по приходите и ръководител на
ревизията.
При оспорването по административен ред не са приложени
нови доказателства, а в решението на директора на Дирекция ОДОП - Варна са дадени
отговори на наведените от жалбоподателя възражения.
Въз основа на
горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен
орган в надлежната писмена форма, при спазване на установената писмена форма и
процесуалните изисквания, но в частично несъответствие с материалноправните
изисквания на закона.
Ревизионното
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения
ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален
закон размер на данъка да се приложи към установена от органите по приходите по
реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно
разпоредбата на чл.122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава
провеждането на ревизионното производство по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато до започването на ревизията не е подадена декларация, когато са
налице данни за укрити приходи или доходи и/или липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред.
През ревизирания период лицето
е извършвало търговска дейност по занятие, по смисъла на чл. 1, т. 1 от
Търговския закон, а именно - търговия със стоки, доставяни до клиентите в много
от случаите чрез „Еконт Експрес“ ООД, като сумите за тях са получавани чрез
пощенски парични преводи и наложени платежи, подписани от В.А. и по банкова
сметка ***, както и чрез системите за бързи разплащания. Фактите и
обстоятелствата относно извършваната търговска дейност от В.И.А., в качеството
му на търговец, вкл. и съгласно ССчЕ, а именно лицето системно и постоянно е
извършвало продажби на стоки, като е закупувало стоките с цел продажба,
приемало поръчки от клиенти и получавало суми от наложен платеж и пощенски
паричен превод сочи на неоснователност на поддържаната теза, че получените суми
не са доход, че получаваните от него средства са предоставени заеми, от
извършване на услуги на близки и приятели за покупка на резервни части за
транспортни средства. Извършваните сделки са многобройни, имат траен
характер и са извършвани през продължителен период от време, поради което с
извършването им следва да се приеме, че
лицето е извършвало стопанска дейност, от която е получило доходи, които
подлежат на облагане по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. По смисъла на
чл. 26, ал. 7
от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични
търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа
за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. В
случая от представените по делото доказателства, вкл. и извлечения по банкови сметки,
представените в оригинал РКО и НП по несъмнен начин се установява, че
ревизираното лице през процесните периоди е извършвало системно дейност по
продажба на стоки с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност
законосъобразно е установена като стопанска дейност. Осъществените сделки не са
били инцидентни, нито могат да бъдат определени като извършени за обезпечаване
на индивидуални нужди. Следователно ревизираното лице е осъществявало дейност
като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1
от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда
на чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че представените от "Еконт Експрес" ООД РКО, ППП, Таблици за получени
парични преводи, получени наложени платежи и получени пратки не могат да служат
като надлежно доказателство относно фактите и обстоятелствата, които се
съдържат в тях. Същите са подписани с ел. подпис на представител на „Еконт
Експрес" ООД. Неоснователно е и твърдението му, че разходните касови
ордери и пощенски парични преводи, на които се основава изводът за получени от
него приходи, освен че са нечетливи, не са надлежно доказателство, тъй като не
са представени в оригинал или заверени копия, дори и файлът да е подписан с
електронен подпис. В случая констатираните приходи за ревизираното лице са на
база четливи платежни документи - РКО и ППП, визуализирани като снимки след
елиминиране на нечетливите платежни документи и тези за лични нужди на
ревизираното лице. Основният нормативен акт, регламентиращ електронния документ
в националното ни законодателство, както беше посочено вече в настоящото
изложение, е Законът за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ). Легална дефиниция на понятието електронен документ се съдържа
в разпоредбата на чл. 3, aл. 1 от ЗЕДЕУУ, съгласно която
електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар. Съответно по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен
документ" означава всяко съдържание, съхранено в електронна форма, по
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая
визуалният документ - РКО и ППП отговарят на характеристиките за документ, тъй
като е налице вещ-хартия и оптичен носител, върху който с писмени или
електронни знаци /в случая писмени знаци/ е материализирано изявление. Дефиницията
за електронен документ допуска визуален образ, материализиран върху хартия,
подписан с електронен подпис. Също допуска и електронният документ да бъде на
оптичен носител, т.е. без хартиен носител. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона
за счетоводството също допуска счетоводният документ да бъде на хартия или
технически носител, т.е. в случая дори не са нужни изисканите в оригинал РКО и
ППП. Съгласно чл. 54, aл. 1, т. 4 от ДОПК се допускат
като доказателство - данни, изпратени по електронен път /в случая по имейл/,
когато електронният документ, в който се съдържат, е подписан с КЕП, както е в
случая.
В хода на производството се установи, че в
представените от "Еконт Експрес" ООД първични документи - разписки за
ППП и РКО за наложени платежи, като получател е посочен именно жалбоподателят и
положеният подпис върху платежните документи е именно негов.
Фактите и обстоятелствата по
делото, представените документи и заключението по ССчЕ, че лицето В.И. Антонов
е получавало доходи от извършвана търговска дейност, подлежащи на деклариране с
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а такива не са подавани за
процесните периоди – 2014 г. - 2017 г. /ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е подадена
единствено за 2018 г., като в нея пък не са включени голяма част от
установените доходи на лицето/, сочат на основанието по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е и най-малкото необходимо условие за
провеждане на ревизията по особения ред.
Фактът, че физическото лице извършва стопанска
дейност се удостоверява и от множеството разходи, извършени от В.И.А., посочени
от ревизиращия екип в Справка за платени суми от В.А. за стоки и услуги в
„Еконт Експрес" ООД (л. 751 от преписката) по общо 95 товарителници за
гуми, клапан, валове, лайсни, волан и съд за картерна вентилация, компютър и
др. Стойността на стоките е взета предвид от ревизиращия екип при определяне на
данъчната основа за ревизираните периоди. Установените разходи, безспорно сочат
за осъществявана търговска дейност за ревизираните години.
Съдът намира обаче основателно възражението на
жалбоподателя, че преминавайки към ревизия по особения ред,
ревизиращите органи не са извършили анализ по чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК. Съгласно
цитираната разпоредба за
определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема
предвид обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или
доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или
подобни условия. В случая приходните
органи не са събрали доказателства и не са анализирали именно посочените
обстоятелства, поради което и основата за облагане е била определена въз основа
единствено на предположения. Следователно начинът, по който ревизиращите органи
са определили приходите на лицето от дейността му през ревизирания период е
неправилен, като не са били спазени правилата за извършване на ревизия при
особени случаи.
При определянето на укритите приходи на
ревизираното лице вещото лице е използвало данни, отчетени, както сочи и
експертът в проведеното на 15.09.2022 г.
о.с.з., от
магазините, които е посетило, единият от тях се занимава с продажба на дребно
на авточасти, намира се на бул. „Цар Освободител“, търгува с обикновени
клиенти. Надценката в този обект била 30%. Вторият магазин търгува с авточасти
втора употреба, там надценката била малко по-голяма – 50%. Магазинът се намира
в Източна промишлена зона. Изкупуват се стари коли и се продават авточастите.
Третият търговски обект също търгува с клиенти на дребно, основно с клиенти,
които се занимават с таксиметрова дейност. Там надценката е 40%. За
по-достоверна информация експертът поискал информация от НСИ, но му отговорили,
че не разполагат с информация за средна търговска надценка за търговска дейност
в отрасъл „Авточасти”. Поискал информация и от НАП, но също му отговорили, че
не разполагат с информация за такъв процент. Вещото лице счита, че дейността на
жалбоподателя доста се доближава до тази в трите обекта. Според него почти е
идентична, тъй като е изследвало продажбата не само на нови, но и на авточасти
втора употреба. Използваните от експерта данни по същество представляват именно
обобщени данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от
други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни
условия. Законът предвижда събиране на информация от различни източници и след
анализ на относимите към субекта обстоятелства – определяне на данъчна основа
максимално близка до действителната. Не случайно облагането по чл. 122 от ДОПК се
нарича облагане по аналог. Съществена част от анализа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК
е съпоставяне с обобщени данни, поради липса на конкретни обективни и
достоверни доказателства от страна на задължения субект, като именно тези данни
следва да се съпоставят с отчетените от ревизираното лице и при разлики да се
приеме "по аналог" размерът на прихода, отчетен от съпоставимия
търговец. В конкретния случай вещото лице е събрало точно данни от различни
източници – други търговци, упражняващи същата или подобна дейност при същите
или подобни условия. Информацията за реализирани приходи от търговци,
извършващи сходна търговска дейност, в същото населено място, включително през
ревизираните периоди, е послужила за аналог на експерта. Предвид изложеното
съдът намира, че вещото лице по назначената допълнителна ССчЕ е събрало
доказателства и е анализирало именно обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 12
от ДОПК. В тази връзка съдът
изцяло кредитира изготвените заключения по допуснатата по делото основна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която прави сравнителен анализ за
реалните надценки, прилагани от трима независими търговци на авточасти,
извършващи сходна търговска дейност на територията на гр. Русе, като от вещото
лице е установено какъв следва да бъде размерът на данъчната основа,
прилаганата търговска надценка и размерът на публично правните задължения по
години, съответното и лихвата върху главниците.
В този смисъл РА
следва да се измени, като над посочените по ССчЕ суми и дължими лихви до
размера на тези по РА жалбата се явява основателна.
В обобщение въз основа на изложените
съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна.
Оспореният РА № Р-03001820007700-091-001 от 27.05.2021 г., за установените данъчни
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
2014 – 2018 г., както и за задължения за ДОО, за ЗО и за ДЗПО за
самоосигуряващо се лице за същия период, следва да бъде изменен, като бъде
намален размерът на задълженията за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018
г. и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 27.05.2021 г.
При прилагането на чл. 161, ал.
1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на
отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателя се следва присъждане на разноски
пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 2 821,56 /от общо направените и доказани такива в размер на 4 449 лева - за държавна такса в размер на 10 лева; за внесени
възнаграждения за вещи лица за изпълнените съдебни експертизи в общ размер на 1
239 лева и за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лева по договор за правна помощ от 08.05.2022 г./. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 161, ал.
1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в
размер на 2 225,51 лева. Или по компенсация ответната страна НАП – ЮЛ, в чиято структура е
ответната страна Д ОДОП - Варна дължи на жалбоподателя разноски в размер на 596,05 лв.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03001820007700-091-001
от 27.05.2021г., издаден от С.Й.Г., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и А.В.Д., на
длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция,
потвърден с Решение № 147 от 13.09.2021 г. на Светлан Христов Петков – Директор
на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на В.И.А. са
установени задължения за периода 2014 г. – 2018 г. за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ в общ размер на 18 452,58 лева и лихва върху същите към
27.05.2021 г. в размер на 7 672,69 лева, както и задължения за ДОО за
самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на 14 726,08 лева и
съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 6 379,66 лева,
задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за същия период в
общ размер на 8 846,19 лева и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в
размер на 3 888,35 лева и задължения за универсален пенсионен фонд на
самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на 5 528,86 лева и
съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 2 430,18 лева, като НАМАЛЯВА същите както
следва:
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на
2014 г. в размер от 1 811,23 лева и лихва в размер на 1 116,81 лева на дължим
данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 634,05 лева и лихва в
размер на 390,96 лева;
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на
2015 г. в размер от 4 509,81 лева и лихва в размер на 2 319,06 лева на дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в
размер на 1 192,73 лева и лихва в размер на 613,33 лева;
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на
2016 г. в размер от 6 085,39 лева и лихва в размер на 2 513,81 лева на дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в
размер на 1 497,15 лева и лихва в размер на 618,46 лева,
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на
2017 г. в размер от 4 436,66 лева и лихва в размер на 1 384,10 лева на дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в
размер на 1 165,01 лева и лихва в размер на 363,45 лева и
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на
2018 г. в размер от 1 609,49 лева и лихва в
размер на 338,91 лева на дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 431,67
лева и лихва в размер на 90,90 лева;
- дължими вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице
/авансови и окончателни/ за периода от м.01 до м.12.2014 г. в размер на
2 670,88 лева и лихва в размер на 1 694,01 лева на дължими вноски за
ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м.01 до
м.12.2014 г. в размер на 729,19
лева и лихва в размер на 496,76 лева;
- дължими вноски за
ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м.01 до
м.12.2015 г. в размер на 3 178,97 лева и лихва в размер на 1 682,34
лева на дължими вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и
окончателни/ за периода от м.01 до м.12.2015 г. в размер на 1 371,69 лева и лихва в размер на 826,97 лева;
- дължими вноски за
ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м.01 до
м.12.2016 г. в размер на 3 070,62 лева и лихва в размер на 1 315,72
лева на дължими вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и
окончателни/ за периода от м.01 до м.12.2016 г. в размер на 1 721,79 лева и
лихва в размер на 758,53 лева;
- дължими вноски за
ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м.01 до
м.12.2017 г. в размер на 3 388,34 лева и лихва в размер на 1 112,55
лева на дължими вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и
окончателни/ за периода от м.01 до м.12.2017 г. в размер на 1 464,22 лева и
лихва в размер на 512,29 лева и
- дължими вноски за
ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м.01 до
м.12.2018 г. в размер на 2 417,27 лева и лихва в размер на 575,04 лева на
дължими вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м.01 до м.12.2018 г. в размер на 905,76 лева и лихва в размер на 256,76 лева;
- дължими вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице
/авансови и окончателни/ за периода от м.01. до м.12.2014 г. в размер на
1 669,30 лева и лихва в размер на 1 058,78 лева на дължими вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м.01. до м.12.2014 г. в размер на 455,74 лева и лихва в размер на 310,50 лева;
- дължими вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м.01. до м.12.2015 г. в размер на 1 986,86 лева и лихва в
размер на 1 051,45 лева на дължими вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м.01. до
м.12.2015 г. в размер на 857,30 лева и лихва в размер на 470,58 лева;
- дължими вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м.01. до м.12.2016 г. в размер на 1919,14 лева и лихва в размер на
822,31 лева на дължими вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице
/авансови и окончателни/ за периода от м.01. до м.12.2016 г. в размер на 1 076,12 лева и лихва в размер на 474,07
лева;
- дължими вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице
/авансови и окончателни/ за периода от м.01. до м.12.2017 г. в размер на 1 964,26
лева и лихва в размер на 644,96 лева на дължими вноски за здравно осигуряване
за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м.01. до
м.12.2017 г. в размер на 848,82 лева и лихва в размер на 296,98 лева;
- дължими вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за
периода от м.01. до м.12.2018 г. в размер на 1 306,63 лева и лихва в
размер на 310,85 лева на дължими вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващо се лице /авансови и окончателни/ за периода от м.01. до м.12.2018
г. в размер на 489,60 лева и лихва в
размер на 138,81 лева;
- дължими вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване-вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за
периода м.01 до м.12.2014 г. в размер на 1 043,31 и лихва в размер на
661,72 лева на дължими вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване-вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за
периода м.01 до м.12.2014 г. в размер на 284,84 лева и лихва в размер на 194,05
лева;
- дължими вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване-вноски
за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за периода м.01 до
м.12.2015 г. в размер на 1 241,78 лева и лихва в размер на 657,15 лева на дължими
вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване-вноски за универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за периода м.01 до м.12.2015 г. в
размер на 535,82 лева и лихва в размер на 294,13 лева;
- дължими вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване-вноски
за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за периода м.01 до
м.12.2016 г. в размер на 1 199,46 лева и лихва в размер на 513,94 лева на дължими
вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване-вноски за универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за периода м.01 до м.12.2016 г. в
размер на 672,58 лева и лихва в размер на 296,29 лева;
- дължими вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване-вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за
периода м.01 до м.12.2017 г. в размер на 1 227,66 лева и лихва в размер на
403,09 лева на дължими вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване-вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за
периода м.01 до м.12.2017 г. в размер на 530,51 лева и лихва в размер на 185,60
лева и
- дължими вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване-вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за
периода м.01 до м.12.2018 г. в размер на 816,65 лева и лихва в размер на 194,28
лева на дължими вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване-вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за
периода м.01 до м.12.2018 г. в размер на 306,00 лева и лихва в размер на 86,75
лева.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на В.И.А., ЕГН **********,*** сумата от 596,05
лева, представляваща направените от В.И.А. по делото разноски съразмерно на
уважената част от жалбата и по компенсация.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: