РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330104291 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, Сгр. 14 против К. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** № **, ет.
*, ап. *, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5 088,95 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски паричен
кредит № *** от *** г., сумата от 1 713,50 лв. – възнаградителна лихва по договора,
начислена за периода 01.03.2020 г. – 01.03.2022 г., и сумата от 208,63 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода 01.04.2020 г. – 12.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
27.10.2020 г., до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС,
* бр.с.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски паричен кредит № ***
от *** г., е предоставил на ответника кредит в размер на 5000 лева. Договорено било,
паричният кредит да бъде изплатен на 25 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
298,19 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по
кредита. Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана и посочена в договора за кредит. В чл. 5 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят, дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Сочи, че длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредита на 01.03.2020 г., като към тази дата били погасени 0 месечни
1
вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била на
01.04.2020 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му
размер, за което от страна на кредитора е изпратено уведомление до длъжника.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал за същите заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, * бр. с.,
против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от:
5088,95 лв. – главница; 1713,50 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.03.2020 г. –
01.03.2022 г.; 208,63 лв. – мораторна лихва за периода 01.04.2020 г. – 12.10.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
– 27.10.2020 г. до окончателното плащане и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
постъпило възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен
интерес да инициира настоящия процес с предявяване на установителните искове в
срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и
в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не
се оспорва предявения установителен иск относно вземането за потребителски кредит.
Оспорват се така предявените разноски по делото, като ответникът счита, че част от
клаузите по договор за потребителски паричен кредит № *** от *** г., по силата на
който му е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., са нищожни. Счита, че чл. 2 от
договора – „условия по договора“, е нищожна клауза, противоречаща на чл. 26 ЗЗД,
същата противоречи на закона и добрите нрави, като в така предвидената клауза, било
предвидено заплащането на такса ангажимент, което противоречало на закона и
добрите нрави. Счита още, че договорът не отговаря на стандартния шрифт 12, което
било нарушение на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, * бр. състав,
образувано по депозирано от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед
от ***г. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
Страните не спорят, че помежду им са възникнали облигационни
правоотношения по Договор за потребителски паричен кредит №*** от *** г., по
силата на който на ответника е отпуснат от ищцовото дружество кредит в размер на
5000 лв., при лихвен процент от 28,57 % и ГПР от 37,50 %. Общата дължима сума по
кредита е 7 454,75 лв., в която се включват още и 741,25 лв. застрахователна премия и
175 лв. такса ангажимент. Това обстоятелство се установява и от представените с
исковата молба писмени доказателства – Договор за потребителски паричен кредит №
***от *** г. /л.4-9/ и приложенията към същия – Съгласие за обработка на лични данни
/л.10/, Договор за застрахователно посредничество /л.11/, Сертификат №*** за
2
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите /л. 13-15/ и Общите
условия по застраховката /л.16-26/. Представени са още и Декларация за предоставяне
на лични данни /л.27/, Условия на ищеца за обработка на лични данни, както и
Стандартен европейски формуляр за предоставена информация на ответника във
връзка с процесния кредит /л.37-37/. Същите на се оспорени, подписани са от
ответника и представител на ищцовото дружество и удостоверяват съществуването на
процесното кредитно правоотношение, описано в исковата молба. Съдът не е разгледал
възраженията на ответника относно нищожността на клаузата за „Такса ангажимент“,
доколкото начислената по нея сума не се претендира от ищеца с настоящия иск.
Недоказано остана и възражението на ответника, че процесния договор е с шрифт по-
малък от 12, респ. недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото доказателства в
подкрепа на това твърдение не са събирани в хода на делото. По изложените
съображения исковата претенция се намира за доказана по основание. Същата се
намира за доказана и по размер, предвид липсата на оспорване от страна на ответника
в тази насока и с оглед представените извлечение по кредит /л.39-40/ и покана за
плащане до ответника /л.41/, където е посочен размера на претендираните от банката
суми по кредита. По делото, при доказателствена тежест за ответника, не са събрани
доказателства, че същият е платил дължими суми по кредите преди депозираните на
заявлението в съда.
С оглед на гореизложеното искът се намира за доказан по основание и размер.
Поради настъпилата забава, основателна е претенцията и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва.
В хода на делото са събрани и доказателства, че ответникът К.К. е погасил
вземането на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България по
настоящото дело, след предявяване на иска. В тази насока са представени от ответника
и приети по делото платежно нареждане за извършен превод от ответника в полза на
банката за сумата от 7982 лв. по кредит № *** и Удостоверение за изплатен кредит,
издадено от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с което се
удостоверява от банката, че К.К. към дата 12.10.2021 г. няма задължения по Договор с
№ ***. По делото е постъпила и молба вх. № *** г. по описа на съда от ищеца, с което
на основание чл. 175 ГПК е признат фактът, че с доброволно плащане на 01.10.2021 г.
ответникът е погасил вземането на банката по договор за кредит № ***, предмет на
настоящото производство, ведно със сторените деловодни разноски.
Предвид извършеното плащане на дължимите суми в хода на процеса –
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 27.10.2020 г., а ответникът е заплатил
сумите по заповедта на 01.10.2021 г., то това плащане на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
е извършено след предявяване на искането пред съда. Ищецът с молба от 08.12.2021 г.
потвърждава, че ответникът е заплатил всички претендирани суми, вкл. и деловодните
разноски. В тази насока като обстоятелство, настъпило в хода на процеса на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се отчете извършеното погасяване и да се отхвърли
исковата претенця, като погасена на посоченото основание.
Относно разноските:
При този изход на спора, независимо от отхвърлянето на претенцията, право на
разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК, тъй като искът му е доказан по
основание и размер, но се отхвърля поради плащане на дължимата сума от страна на
ответник по време на висящия процес. Доколкото обаче изрично се посочва в молбата
на ищеца с вх. № *** г. по описа на съда, че ответникът е заплатил и съдебно-
деловодните разноски, то съдът намира, че разноски не следва да се присъждат с
настоящото решение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, против К.
Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, ет. *, ап. *, обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че К. Т. К., ЕГН **********, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, сумата от 5 088,95 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски
паричен кредит № *** от *** г., сумата от 1 713,50 лв. – възнаградителна лихва по
договора, начислена за периода 01.03.2020 г. – 01.03.2022 г., и сумата от 208,63 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 01.04.2020 г. – 12.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 27.10.2020 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от*** г. по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ПРС, * бр.с. за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, * бр.с.,
поради извършено плащане в хода на процеса.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4