Р Е Ш
Е Н И Е
№34/26.2.2021г.
26.02.2021 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На
седемнадесети февруари 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 338 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба от „Максима Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул. “Мидия“ № 1, ет.1, ап.2,
представлявано от управителя С.Д.Д., чрез
адвокат Й. Л. от САК, с посочен съдебен адрес:*** против отказ да бъде отпусната компенсация, обективиран по
пореден номер 4 от списъка от 04.12.2020г. на работодатели и самоосигуряващи се лица, който са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС
429/26.06.2020г., утвърден от изпълнителния директор на Агенция по заетостта
гр.София.
В жалбата се твърди, че постановения
отказ е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че дружеството
е отговаряло на оповестените на интернет страницата на Агенция по заетостта
условия за кандидатстване, както и на законоустановените
изисквания с РМС 429/26.06.2020г. Излагат
се доводи за липса на мотиви и за нарушение на чл. 35 от АПК, досежно неизясняване
на фактите и обстоятелствата от значение на случая. Иска се отмяна на оспорения
отказ и присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващия, редовно
призован не изпраща процесуален
представител. От редовно упълномощения такъв адв.
Л. е постъпила писмена молба, с която поддържа
жалбата по изложените в същата съображения и моли за отмяна на
обжалваната заповед, като представя и списък на направените разноски.
Ответникът в
производството – изпълнителния
директор на Агенция по заетостта гр.София, редовно призован, в съдебното
производство се представлява от юрисконсулт Д. Й., която оспорва жалбата по
съображения подробно изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение.
Допълнително представя подробни писмени бележки.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
Министерски съвет е приел Решение № 429
от 26 юни 2020г./РМС 429/2020г./ за определяне на условията и реда за изплащане
на компенсации на самоосигуряващи се лица и
работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в
предприятията, директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. С т. 3 от ЗР на РМС 429/2020г.
неговото изпълнение е възложено на Изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта.
За реализация на РМС 429/2020г. Министерството на труда и социалната
политика е открило процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ „BG05M90P001 -1.104 „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на
пандемията от COVID 19” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”
2014-2020г. с конкретен бенефициент Агенция по заетостта, която е разработила едноименен
проект. По проекта са разработени „Ръководство за работа на Конкретния
бенефициент по процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ „BG05M90P001 -1.104 „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на
пандемията от COVID 19”/ л.123-134 от делото/, приложения към него и одитни пътеки. Сред тях са утвърдените от Изпълнителния
директор на Агенция по заетостта документи за кандидатстване на работодателите,
публикувани на официалната страница на Агенция по заетостта: „Указания за кандидати (Приложение 2)”;
„Заявление за изплащане на компенсации по реда на чл. 1, ал.1 и ал.2 от РМС
№429/2020г, на работодател от сектор, посочен в Приложение „Списък на
икономическите дейности, съгласно Класификацията на икономическите дейности/КИД
2008/(Приложение 3)”; декларации за минимални помощи, за източници на финансиране, списък
от работодател за лицата, за които се искат компенсации.
Административно производство
по издаване на оспорения адм. акт е започнало
с подаване на Заявление с per.
№ РМС1-02-10-01815/20.11.2020г. от „Максима Транс“ ЕООД, по реда на РМС № 429/2020г. и проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в
отговор
на пандемията от COVID 19”/л.87-90/. Следва да се отбележи, че „Максима транс” ЕООД, ЕИК *********, като работодател, извършващ
икономическа дейност с КИД 49.41 - „Товарен автомобилен транспорт”, посочена в
Приложение към чл. 1, ал. 1, 2 и 3 към РМС 429/2020г. и представил документи за
спад на приходите от продажби над 20% през месеца, предхождащ подаването на
заявлението, трикратно е кандидатствал по проект „Краткосрочна подкрепа за
заетост в отговор на пандемията от COVID 19”. На 30.10.2020г. дружеството е подало Заявление
за изплащане на компенсации с per. № РМС1-02-10-01724,
от което се е отказало с подаване на друго Заявление за изплащане на
компенсации с per. № РМС 1-02-10-01746/02.11.2020г. По
това Заявление per. № РМС 1-02-10- 01746/02.11.2020г.
и пакетът документи към него, дружеството не е било одобрено за изплащане на
компенсации на основание чл. 2, ал.1, т.3 от РМС 429/2020г., тъй като е имало
непогасени публични задължения по ЗМДТ към Община Ямбол за 2018г. и 2019г., за
които не е предприело законосъобразни действия за разсрочване или отсрочване.
По Заявление с per. №
РМС1-02-10-01815/20.11.2020г. комисията по чл. 5, ал.1 от РМС
429/2020г. с месторабота ДБТ-гр.Ямбол, определена с приетата по делото заповед
№ РД-11-00-1165/03.07.2020г. на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта/л.73-75/ е разгледала подадените от „Максима транс» ЕООД документи,
описани в чл. 4 от РМС 429/2020г. На основание чл. 5, ал.2 от РМС 429/2020, комисията
е извършила служебна проверка за съответствие с критериите за изплащане на
компенсации в срок, определен в заповедта въз основа на информация,
предоставена от Националната агенция за приходите, общинските администрации,
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. С писмо с per.
№ 20-02-10-433/27.11.2020г. на ДБТ-Ямбол до Община Ямбол по служебен ред, на осн. чл. 87, ал.11 от ДОПК е поискана информация за липса
или наличие на публични задължения по ЗМДТ на „Максима транс“ ЕООД към Общината
във връзка с подаденото заявление от дружеството по РМС429/2020г./л.83/. От
Община Ямбол на осн. чл. 87, ал.6 от ДОПК е изготвено
Удостоверение с изх. № УД002953/27.11.2020г., /регистрирано в ДБТ-Ямбол под №
20-02-10- 433#2/27.11.2020г./, от което е видно, че „Максима транс» ЕООД има
задължения към Община Ямбол по ЗМДТ за 2018г. и за 2019г.- данъци върху
недвижими имоти и такси за битови отпадъци./л.84-85/. Въз основа на така
издаденото удостоверение членовете на комисията, по чл. 5, ал.1 от РМС
429/2020г. - ст. експерт Д.Д.и ст.експерт Ив.И., всеки
самостоятелно е попълнил „Лист за проверка и определяне на допустимостта на
работодател, кандидатствал за изплащане компенсации съгласно РМС 429/2020г.“/Приложенис 10/, в който е отразил процесното
обстоятелство относно наличните задължения на „Максима транс“ ЕООД към общината за 2018г. и 2019г., като е направил
извод, че работодателят е недопустим за получаване на компенсации/л.77-82/. Единодушните
становища на двамата експерти в качеството им на членове на комисията са
изключили необходимостта от становище на трети експерт, съгласно предвидената
процедура в раздел IV „Извършване на проверка и оценка за допустимост”, т.2.6
от Ръководството по проекта.
В изпълнение на чл. 5, ал.3 от РМС
429/2020г„ членовете на комисията са попълнили и подписали „Протокол № 7 от
01.12.2020г. за съответствие/ несъответствие на работодателя и самоосигуряващото се лице - кандидати за компенсации”, в
който са отразили оценката си за недопустимост на работодателя „Максима транс”
ЕООД по реда РМС 429/2020г„ респективно по проекта. Като причина за
неодобрението в съответната колона от протокола е посочено следното: „Не
отговаря на изискванията, съгласно чл. 2, ал. 1, т.З от РМС 429/2020г. Налични
са задължения към община Ямбол към 31.12.2019г.”/л.76/.
В
съответствие с чл. 5, ал.4 от РМС 429/2020г. в тридневен срок от
изготвяне на Протокол № 7/ 01.12.2020г. становището по подадените документи от
„Максима транс“ ЕООД, е включено под № 4 в публикувания „Списък на работодатели
и самоосигуряващи се лица, които са одобрени/
неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС 429/2020г.” /Приложение
14/ от 04.12.2020г., утвърден от Изпълнителният директор на Агенция по
заетостта. Оспорващият е с резултат „неодобрен”,
каквото е решението на комисията по посочената от същата причина.
Процесния
списък е публикуван на
04.12.2020г на официалната интернет страница на Агенция
по заетостта в раздел „Финансови стимули
за запазване на заетостта”, проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор
на пандемията от COVID 19” от Оперативна програма„Развитие на човешките
ресурси” 2014-2020г., а жалбата на „Максима
Транс“ ЕООД е подадена до ЯАС, чрез адм. орган с вх.№
10-00-5777/17.12.2020г.
По делото е приета цялата административна преписка по издаване на
оспорения отказ. Приета е и преписката от кореспонденцията между ДБТ-Ямбол и
Община Ямбол, осъществена след издаване на отказа, относно наличие или липса на
споразумение за разсрочване на задълженията на „Максима транс” ЕООД - Писмо
рег. № 20-02-10-463/29.12.2020 г. на ДБТ – Ямбол до община Ямбол; Писмо рег. № 2801-00364/07.01.2021 г. на
община Ямбол, от което е видно, че към 06.01.2021г. няма сключено споразумение
за разсрочване на задължения за местни
данъци и такси между Община Ямбол и Максима транс” ЕООД.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия,
като установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта
се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е
отказ да бъде отпусната компенсация по реда на РМС 429/26.06.2020г. на „Максима Транс“ ЕООД, обективиран по
пореден номер 4 от списъка от 04.12.2020г. на работодатели и самоосигуряващи се лица, който са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации, утвърден от
изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр.София.
Видно от приетите по делото доказателства процесния отказ е
издаден от материално компетентен
административен орган, съобразно разпореденото с т. 3
от ЗР на РМС 429/2020г. Същия е в изискуемата писмена форма и съдържа всички
необходими реквизити с оглед чл. 59, ал.2 от АПК, като е мотивиран с посочване
на фактическите и правни основания послужили за издаването му.
Съдът не констатира при издаване на
оспореното решение да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което доводите в обратната насока изложени в
жалбата на оспорващия са изцяло неоснователни. Не могат да бъдат споделени доводите
за липса на мотиви и за допуснато
нарушение на чл. 35 от АПК, досежно неизясняване на фактите и обстоятелствата от
значение на случая. От една страна няма пречка мотивите за издаване на адм. акт да се съдържат и в материалите от преписката по
издаването му, към които той препраща, какъвто именно е настоящия случай. От
друга страна комисията по чл. 5, ал.1 от РМС 429/2020г. с
месторабота ДБТ-гр.Ямбол, е положила дължимите усилия и е извършила проверка по служебен път, при
което е изяснила всички факти и
обстоятелствата от значение за одобряването на оспорващия за отпускане на
компенсация по реда на РМС 429/2020г., чрез получаване на необходимата
информация от администрацията на Община Ямбол.
Съдът не споделя твърдението, че
неизпращането до оспорващия на писмо образец Приложение 21, с указание за
отстраняване на нередовности в заявлението му,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Така допуснатото
нарушение от страна на адм. орган не е от вида на
съществените такива, водещи до отмяна на оспорения адм.
акт, тъй като съгласно трайната съдебна практика съществени нарушения на
процесуалните правила са тези които са довели до нарушаване правото на защита,
както и тези които ако не бяха допуснати, би се стигнало до издаване на акт
различен по съдържание от оспорвания, какъвто настоящия случай безспорно не е.
От една страна допуснатото нарушение от адм. орган не
е довело до нарушаване на правото на защита на оспорващия, което право е
реализирано в пълен обем в настоящото производство. От друга страна допуснатото
нарушение не е съществено, тъй като ако не беше допуснато, не би довело до
резултат различен от постановения, с
оглед наличните по делото доказателства,
сочещи, че към момента на подаване на заявлението, към момента на постановяване
на оспорения отказ, както и към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство, оспорващия „Максима
транс” ЕООД е имал задължения за местни
данъци и такси към Община Ямбол за 2018г. и 2019г. и не е предприел действия за
разсрочване, отсрочване или обезпечението им – виж писмо с рег. №
2801-00364/07.01.2021 г. на община Ямбол и приложенията към същото/л.145-149/.
Съдът не установи оспорения отказ да е издаден
както в противоречие с материално правни
разпоредби, така и несъответствие с целта на закона
В чл. 2, ал.1 от РМС № 429/2020г. са посочени
допустимите работодатели за изплащане на компенсации, като в т.3 на същия текст
е заложено изискването работодателите да нямат
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК към държавата или общината към 31 декември 2019 г.,
установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят
не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение. В случая
оспорващия не отговаря на това изискване,
поради което извода на адм. орган за неодобряването му за отпускане
на компенсация по реда на РМС
429/26.06.2020г. по Заявление с per. №
РМС1-02-10-01815/20.11.2020г. се явява правилен.
С оглед изложеното,
съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора с оглед своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал.
4 от АПК, на ответната страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към
които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното,
Я А С, трети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Максима Транс“ ЕООД, против отказ да бъде отпусната компенсация, обективиран по
пореден номер 4 от списъка от 04.12.2020г. на работодатели и самоосигуряващи се лица, който са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС
429/26.06.2020г., утвърден от изпълнителния директор на Агенция по заетостта
гр.София.
ОСЪЖДА „Максима Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол, ул. “Мидия“ № 1, ет.1,
ап.2, представлявано от управителя С.Д.Д., да заплати
на Агенция по заетостта гр.София сумата от 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на
касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете