Р Е Ш Е
Н И Е
№_____
гр. Луковит, 09 октомври 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в
публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при
секретаря М.Д. като разгледа
докладваното от председателя АНД № 61 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „П.-**” ЕООД с ЕИК *********със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.”, ул. „Д.” № **, бл. **, ет. **, ап. ** (адрес за кореспонденция
гр. С., р-н В., ул. "П." № 11), представлявано от С.И.С. - управител,
против наказателно постановление № ***/12.05.2016 г. (НП), издадено от Директора
на РИОСВ - гр. П., с което на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1, т.
2 от ЗООС на жалбоподателя е наложено административно наказание
"имуществена санкция", в размер на 15 000 лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на НП и
се иска неговата отмяна. Счита, че е нарушен реда за установяване на нарушения,
тъй като проверката е извършена без нарочна заповед за това, както и при
липсата на правомощия от страна на експертите, извършили проверката. Възразява
срещу това, че констативният протокол за проверката е връчен на служител на
дружеството, а не на неговия управител. Счита, че експертите са били длъжни да
спазят Инструкция за определяне на неприятни миризми, издадена от Министъра на
околната среда и водите и Методиката за реда и начина на контрол на комплексни
разрешителни. Изложени са конкретни съображения за нарушения на тези нормативни
актове.
Правят се и фактически възражения срещу това, че според
отразеното в Констативния протокол (КП) служителите са извършили проверка в
един и същи час на две различни места, като се оспорват констатациите, както и
отразяването, че ръководителите на обекта са потвърдили основателността на
сигнала. Двамата служители единствено представили документи, от които било
видно, че за около 10 минути е имало превключване на вакуум-помпите, което
обаче не е довело до аварийна ситуация и изпускане на емисии.
Прави оплаквания и за това, че Докладът от проверка по
изпълнение на условия в Комплексно разрешително не е изготвен по правилата на
Методиката за това, с което операторът е бил лишен от възможността да направи бележки,
възражения и да представи информация.
По жалбата на „П. СС“ ЕООД е било образувано АНД №151/2016 г.
по описа на РС Луковит, по което друг състав на съда с Решение №123/18.08.2018
г. е отменил обжалваното наказателно постановление.
По повод на касационна жалба на РИОСВ П. с Решение №**12.03.2018
г. по КАНД №***/2017 г. Административен съд Ловеч е отменил решението на Районен
съд Луковит, приемайки, че същото е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Делото е върната на настоящата инстанция със следните
задължителни указания да изследва въпроса дали при прекъсване на работата на
пречиствателното съоръжение - факел се
изпуска интензивна задушлива миризма и нейната интензивност, както и да се
обсъдят всички писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия състав на Луковитския районен съд дружеството жалбоподател се
представлява от управителя С.С. и процесуалния
представител адв. С.С.,
които поддържат жалбата на посочените в нея основания със съответните
съображения.
В писмени бележки след приключване на съдебното следствие адв. С. извежда допълнителни аргументи срещу фактическите
констатации в АУАН и НП, като се позовава на допусната съдебно химическа
експертиза и заключението на вещото лице. Набляга на доводите си за
недостоверност на установената миризма от експертите по сетивен път, както и за
неправилност на посочения източник на тази миризма.
Административнонаказващият орган взема участие в съдебното заседания чрез
пълномощника юрисконсулт Боряна
Предолова, която оспорва жалбата, навежда подробни съображения за нейната
неоснователност и моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.
В писмената си защита излага правните си аргументи за
неприложимост на подзаконовите нормативни актове, свързани с особените правила
за установяване на миризми и застъпва тезата, че в случая е приложима само
Методиката за реда и начина за контрол на комплексното разрешително.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно по делото е, че жалбоподателят "П.-**"
ЕООД е оператор на инсталация за
регенериране на отработени масла и резервоарен парк за временно съхраняване на
опасни отпадъци (отработени масла), намиращи се в гр. Л., ул. „В.“ №*** за
което му е издадено Комплексно разрешително с рег. № ******/2015 г. за
експлоатация, което е видно и от приложеното в преписката Комплексно
разрешително.
На 21.12.2015 г. в 13:15 часа в РИОСВ – П.по телефона постъпил
сигнал от доктор Ц.Н., в който се съдържали данни за обгазяване от „П.СС“ ЕООД в гр. Л.. Сигналът
е документиран от приелия го служител с Вх.№ОИК – 3 – 110/21.12.2015 г. и
приложен към преписката.
По повод постъпилия сигнал директорът на РИОСВ П.
командировал двама експерти да извършат извънредна проверка в обекта -
свидетелките Ю.Р. и З.А..
Около 14.30 часа свидетелките посетили площадката на
дружеството, находяща се в гр. Луковит, Северозападна
промишлена зона, ул. "В." № ***
При проверката присъствали служители на дружеството –
свидетелят Й.Й. - ръководител на базата, и свидетелят Ц.Х. - началник цех.
Констатирано било, че в
момента на проверката работи само
част от исталацията за регенериране на отработени
масла, а именно ректификационна колона до 65
тона/денонощие - колона № 2 с капацитет до 40 тона/денонощие. При огледа на
обекта, започнал в 14:45 часа, служителите на РИОСВ – П. установили, че
характерна миризма на нефтопродукти се
усеща само в района на портала на входа на обекта. При обиколка на района на болницата миризмата не се усещала.
Констатирано било, че в документацията ("Дневник за документиране на
работните параметри на факелната инсталация", воден в съответствие с
условие 9.1.1.6 от КР и формуляр
"Несъответствие, коригиращо и/или превантивно действие") е
регистрирано прекъсване на работата на факела (пречиствателното съоръжение) за
10 минути - спиране в 13.00 часа и съответно възстановяване на работата му в
13.10 часа, при възникнала необходимост от превключване на вакуум-помпите.
За резултатите от проверката ст. експертите от дирекция „КОС“
при РИОСВ П. инж. Ю.Р. и инж. З.А. съставили Констативен протокол (КП)
№ КР-38/21.12.2015 г., в който отразили горните обстоятелства, както и че
"по данни на ръководителите на
обекта сигналът е основателен, усетената миризма е резултат от внезапно спиране
на факела (пречиствателното съоръжение) при възникнала необходимост от
превключване на вакуум-помпите….Прекъсването на работата на факела заради
превключване на вакуум-помпите е инцидентно, причините ще бъдат допълнително
изяснени и документирани".
Констативният протокол е подписан от двамата свидетели Й.Й. и Ц.Х., като Й.Й. е получил
препис от протокола, което е видно от заверения препис, представен от „П.**“
ЕООД (л. 62).
На 14.01.2016 г. с известие за доставяне на управителя
на дружеството е било изпратено писмо, с което е поканен да се яви в РИОСВ -
Плевен на 05.02.2016 г., за съставяне и подписване на акт за установяване на
административно нарушение по ЗООС. На посочената дата не се явил представител
на дружеството и актосъставителят - св. З.А. на дъжност
"старши експерт" в РИОСВ - Плевен, в присъствието на свидетел на
установяване на нарушението - св. Ю.Р., съставила АУАН № 003/2016 г. , в който
е посочено, че на 21.12.2015 г. , в района на МБАЛ гр. Л. в близост до плащадката на "П.-**" ЕООД, находяща
се в гр. Л., Северозападна промишлена зона, ул. "В." № ***,
дружеството в качеството си на оператор на действаща инсталация, съгласно
легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 43 от §1 ДР на ЗООС, не е
изпълнило условие 9.4.1. "Притежателят на настоящото разрешително да
извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпростанението на
миризми извън границите на производствената площадка" от Комплексно
разрешително № *****/2015 г., изд. от Изпълнителния директор на ИАОС на
дружеството за работа на Инсталация за регенериране на отработени масла в
количество над 10 т. на денонощие (т.5.1"к" от приложение № 4 на
ЗООС). Посочено е, че допуснатото разпространение на интензивна
миризма извън площадката на дружеството е в резултат на кратковременно
прекъсване на работата на пречиствателното съоръжение (факела) към
ректификационните колони на инсталацията, при вакуум-дестилация на отработени
масла. Посочено е, че нарушението е констатирано при проверката, извършена по
повод на сигнал за разпространение на интензивна миризма от площадката на
дружеството, зеведен в РИОСВ – П.в 13.15 ч. на 21.12.2015 г. и документирана с
протокол КР-38/21.12.2015 г. Отразени са констатациите от проверката. Нарушението
е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС.
Актът бил връчен на управителя на дружеството С.С. на 21.04.2016 г. по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Дружеството е депозирало възражения в 3-дневния срок по чл.
44, ал. 2 ЗАНН, в което са направени възражения за това, че представител на
дружеството не е присъствал при съставяне на акта, както и че отразените факти
не отговарят на обективната истина.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие е издадено
оспореното наказателно постановление № 003 от 12.05.2016 г. на Директора на
РИОСВ - Плевен, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) за извършено
нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС на жалбоподателя е наложено
административно наказание "имуществена санкция", в размер на 15 000
лева. В наказателното постановление обстоятелствата са описани по идентичен със
съставения АУАН начин.
Свидетелката, подала сигнала - д-р Ц.Н. е разпитана в
хода на съдебното производство от друг състав на съда. От прочетените й по реда
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК показания
се установява, че няколко часа преди да подаде сигнала по време на работа в
кабинета й в МБАЛ – Луковит усещала задушлива миризма на горива и масла.
Приела, че източник на миризмата е „Полихим - СС“
ЕООД като единствено предприятие, свързано с горива в района на болницата. Д-р Н.
дава показания, че миризми е имало и друг път, но в случая миризмата била
задушлива, което предизвиквало възмущението на пациенти. Последното мотивирало
д-р Н. да сигнализира, за което се чувствала длъжна в качеството си на общински
съветник от партията на „Зелените“. Свидетелката не успяла да присъства на
проверката, започнала по повод на подадения от нея сигнал, защото участвала в
сесия на Общинския съвет. Отишла в двора на предприятието след приключване на
проверката, когато вече се усещала слаба миризма. От разговора на място с г-н
Стефанов научила, че е допусната грешка от работник в технологичния процес,
която е довела до изпускане на вещества.
От показанията на експертите от РИОСВ – свидетелките Р. и А., се
установяват същите факти като тези, отразени в констативния протокол – че са
извършили извънредна проверка след получен сигнал от д-р Н.; че лично са
усетили миризми само в района на портала на предприятието, а в района на
болницата не са усетили миризми. Двете свидетелки дават показания за начина, по
който са установили наличието на миризма до входа на площадката – чрез
обонянието си, като не са спазвали някакви особени правила, освен Методиката за
реда и начина за контрол на комплексни разрешителни.
Свидетелите Й.Й. и Ц.Х. - служители на дружеството –
жалбоподател, потвърждават фактите, свързани с начина на протичане на
проверката, с причините, довели до съставяне на формуляр за несъответствие –
спиране на вакуум – помпа. При разпита им оспорват верността на отразеното в
КП, че „по данни на ръководителите на обекта сигналът е основателен, усетената
миризма е от внезапно спиране на факела“.
Именно по отношение на това е същественото и единствено противоречие
в доказателствата по делото. От една са показанията на инспекторите от РИОСВ П.
– св. Р. и А., от една страна, и тези на служителите на „П. **“ ЕООД – Й. и Х.,
от друга страна.
Съдът, обсъждайки противоречията в гласните доказателства и
като ги съпостави с другите източници на факти, се довери на показанията на служителите
на РИОСВ Р. и А.. В показанията на свидетелките липсват каквито и да било
обосновани съмнения в добросъвестното и обективно изпълнение на задълженията им
в хода на проверката. Показанията и на двете служителки са безпротиворечиви,
логични и ясни. При разпита им в съдебно заседание двете добросъвестно изнасят
отрицателния факт, че към момента, когато те са пристигнали в Л., не се е
усещала миризма в района на болницата, а такава е била налична само пред
портала на площадката на „П. **“ ЕООД.
Свидетелката А. пред настоящия състав на съда заяви: „…на входа на предприятието усетих тежка
миризма на нефтопродукт. Много често посещаваме предприятието. Тази миризма не
съм я усещала друг път, когато съм идвала на проверка не по повод на сигнал. …
Източника на миризмата установихме въз основа на разговорите с представителите
на дружеството. Те казаха, че е имало внезапно спиране на „факела“. Това, което
казаха, е, че са прекъснали работата за 10 минути в резултат на спиране на „факела“,
което довело до разпространение на миризма…“. Другата свидетелка Р. също е
категорична в показанията си, че „..Влязохме
в „П.**С“ и се срещнахме с Й.Й. и Ц.Х. и те обясниха,
че при превключване на вакуум помпата е угаснал факела и това е причината за
миризмата в района…“
Съдът прие, че оспорването от страна на свидетелите Й. и Х. на
признанието за основателност на сигнала представлява форма на поддържане на
защитната теза на дружеството-жалбоподател, което е работодател на двамата
свидетели, а не представлява достоверен източник на факти.
Освен заинтересованост за благоприятен изход на делото за
работодателя им, съдът обсъди и липсата на логично обяснение защо двамата
служители са положили подписи в Констативния протокол без забележки, след като
в него е изписано, че именно те са признали основателността на сигнала. Двамата
свидетели са с висше образование и достатъчно социален и професионален опит, за
да се избегне каквото и да било съмнение, че им е било известно съдържанието на
протокола, който подписват.
Съдът
кредитира показанията на експертите от РИОСВ П., като ги съпостави с
констативния протокол, но така също и с показанията на свидетелката д-р Ц.Н.,
дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК. Свидетелката, която е подала сигнала в 13.15 ч., освен преките си
възприятия за задушлива миризма към този час, е възпроизвела и случилото се на
територията на предприятието на „П.**“ след приключване на проверката.
Свидетелката, която на легитимно основание е била поканена, за да се запознае с
резултатите, също е възприела наличието на миризма, която вече е била по-слаба,
както и признанието на представител на дружеството, че е имало грешка в
технологичния процес, която е предизвикала изпускането на миризливи вещества.
За
съда не съществува съмнение в обективността на показанията на д-р Ц.Н., които
следва да бъдат оценени като достоверни. Налице са достатъчно положителни данни
за личността на свидетелката, които да не поставят под съмнение
добросъвестността й – същата работи като лекар в болницата в града, общински
съветник е и е политически ангажирана с екологични цели. Именно тези
обстоятелства са я мотивирали и да подаде сигнала, защото, както тя обяснява, се
е чувствала длъжна пред хората от града да предприеме нещо във връзка с
миризмата, която в този ден е била много интензивна. Последващото
поведение и възприятията на д-р Н. кореспондират с останалите доказателства –
показанията на експертите, а така също и писмените доказателства – вече
коментираният констативен протокол.
Професионалният
и социален опит и квалификация на свидетелката – общопрактикуващ
лекар на 49 години, са достатъчни, за да може съдът да се довери на оценката й
при определяне на интензивността на първоначално усетената миризма като
„задушлива“ и „обгазяване“.
Съдът
допусна съдебна инженерно-техническа експертиза, която възложи на доц. Д-р
инж. С.Ч., който дава заключение по поставените от съда и съобразно указанията
на касационната инстанция задачи.
Вещото
лице в отговора на въпрос №1 разяснява функционалното предназначение на
факелната инсталация, а именно да окислява газовете генерирани при провеждане
на процеса вакуум-дестилация на отработени масла чрез изгарянето им до крайни
продукти на окисление, които при обикновени условия, изхвърлени в
околната среда не променят химичния си състав и са вещества без мирис и без
цвят.
При
процесите на преработване на отработените моторни масла се отделят
въглеводороди, азот съдържащи въглеводороди, нетрайни съединения и др., които
чрез изгаряне във факелната инсталация се окисляват до стабилни продукти като
въглероден диоксид, водна пара и азотни оксиди, които са вещества без цвят и
без мирис.
Газовете,
които се отделят при процеса вакуум-дестилация на отработени моторни масла са
основно азотни оксиди, въглеводороди и въглероден оксид, които променят
химичния си състав с отделяне на миризми при изпускане в атмосферата (без
въглеродния оксид, който е без цвят и без мирис, но е силно отровен).
Генерираните в процеса на производство въглероден оксид и въглеводороди (например метан), се окисляват в процеса на горене до въглероден диоксид и вода, които са стабилни продукти без цвят и без мирис.
В
съдебно заседание след въпроси от страна на въззиваемата
страна относно предвиденото в референтния документ на Европейската агенция по
химикали относно най-добрите практики, вещото лице потвърждава, че при
вакуумната дестилация на отработени масла е възможно да бъдат имитирани серни
съединения меркаптани и полиароматни
въглеводороди, но счита, че е много малка вероятността преработваните масла от „П.-**“
ЕООД да съдържат серни съединения, относно полицикличните
ароматни въглеводороди допуска възможност, но счита, че при температурата на
факелната инсталация от 800 до 1000 градуса те ще се деструктрират
до съединенията, които е посочил като такива без мирис в отговора на въпрос №1.
С оглед конкретната инсталация и вида на
отработени моторни масла вероятността за отделяне на серни съединения –меркаптани е минимална
С
отговора на втората поставена задача – Какво е довело до предприемане на
дейностите описани в дневника за документиране на отчетените стойности на
контролираните параметри на факелната инсталация на 21.12.2015 г. и във
формуляр „Несъответствие и/или превантивно действие"?, вещото лице
обяснява, че са описани последователност от стъпки за предотвратяване на авария
в технологичната инсталация за ректификация на отработени масла при ниско
налягане (в условия на вакуум), предизвикана от повреда на основен апарат в нея
(вакуум-помпа). Описаната процедура има за цел да предотврати нахлуването на
въздух (кислород) в колоната за вакуум-дестилация, което би довело до създаване
на условия за възникването на взрив в нея. След аварийното спиране на
инсталацията за вакуум-дестилация, същата е приведена отново в работен режим с
наличната резервна вакуум-помпа в обратна последователност.
На
третия поставен въпрос – Дали при извършване на тези операции настъпва отделяне
на миризми, които да могат да бъдат сетивно уловени, какъв е техният интензитет
и параметър на разпространение в случай, че факелната инсталация не е работила
в рамките на интервала, посочен в документацията?- вещото лице отговаря, че при
извършване на операцията, описана в дневника, практически не е възможно
отделяне на миризми, тъй като газовете със специфична миризма се извличат от
вакуум колоната принудително чрез вакуумпомпата и от
нея се подават във факелната инсталация за изгаряне до стабилни продукти на
окисление.
При
неработеща вакуумпомпа е невъзможно отделяне на
газове с миризма от вакуум-колоната към атмосферата, защото налягането в нея
(вакуумната колона) е около 10 пъти по-ниско от налягането на околната среда.
При тази разлика в наляганията движението на газовете, в т. ч. и на въздуха, е
от място с по-високо налягане към място с по-ниско налягане, г.с. от околната
среда към вакуумната колона.
Предвид
реалната опасност от взрив при попадане на въздух във вакуумната колона, същата
се затваря херметически, което е констатирано при създалата се аварийна
ситуация
Съдът
обсъди заключението на вещото лице и прие, че същото е обективно и компетентно
изготвено, без съмнение в безпристрастността и наличието на необходимите
специални знания.
Въпреки
горното, съдът прие, че не може с категоричност от научна гледна точка да
отхвърли вероятността в производствения процес на „П. **“ ЕООД да се отделят
миризливи вещества. Това е така, защото в отговор на задача №1 експертът
пояснява, че при обикновени условия изхвърлените от факелната инсталация
вещества са без мирис и цвят, но може, макари и с малка степен на вероятност, да
има отделяне и на миризливи вещества (серни съединения и полиароматни
въглеводороди). Серните съединения са в
зависимост от състава на преработваните масла, а полиароматните
въглеводороди експертът счита, че биха се разградили с оглед температурите на
факелната инсталация.
Съдът,
съобразявайки конкретните фактически данни, прие, че случая попада в този малък
процент на вероятност и причината за това е в обстоятелства, довели до
нарушаване на обичайния технологичен процес и станали причина за предприемане
на аварийни действия.
Същественият
извод на съда не се базира на това, че при действието отразено във формуляра за
несъответствие – превключване на вакуум-помпите, са отделени миризми. Напротив,
относно физико-химичните процеси при тази операция съдът напълно възприе
заключението на инж. Ч., обосновано с научните аргументи за действието на
налягането.
Не
са били предмет на изследване, обаче, процесите настъпили преди превключването
на вакуум-помпите. Доколкото обаче тези процеси са били именно във факелната
инсталация, през която преминават веществата преди отделянето им в атмосферата,
съдът прие за достоверно, че в хода на проверката е направено признание от
представители на дружеството, че има нарушения в технологичния процес, които са
довели до отделяне на миризми, в какъвто смисъл бяха коментираните
доказателства – показанията на падалата сигнала д-р Н., двете свидетелки –
служители на РИОСВ Плевен и констативния протокол.
Фактическият
извод, че отделянето на миризми е настъпило не от самата аварийна операция –
превключване на вакуум-помпите, отразена в документите, а преди това, се
формира чрез логическото умозаключение, че аварийните действия, са предприети
към 13 часа, когато е подаден и сигнала, но д-р Н. е уточнила категорично, че е
усетила миризмите 1-2 часа преди да подаде сигнала в 13.15 часа. Едновременно с
това, видно от документираното от жалбоподателя в дневника за измерваните
показатели (л. 111) е, че факелната горелка не е била изправна. При това
положение, логично е, че след като факелът чрез горене преобразува отделяните
вещества до състоянието им на немиризливи и безвредни, то при нарушаване на
функционирането му ще се отделят миризми.
Затова
съдът въпреки че възприе заключението на инж. Ч., че миризми не се отделят при
нормална работа на факелната инсталация, както и при превключване на вакуум-помпите,
направи извод, че именно поради прекъсване на работата на факела се е стигнало
до отделяне на миризми, както е отразено в констативния протокол и в АУАН.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена редовна и допустима, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът служебно провери компетентността на актосъставителя
и на наказващия орган, като съобрази приложените доказателства за заеманите
длъжности, и прие, че са спазени изискванията на чл. 167 и чл. 168 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС).
Реда за провеждане на административно-наказетлно
производство, съгласно чл. 168 ЗООС, е този на Закона за административните
нарушение и наказания (ЗАНН).
Затова съдът служебно провери дали са спазени формалните
изисквания при съставянето на АУАН и издаването на НП, след което прие, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
извънсъдебната фаза на процеса.
Неоснователно
е оплакването за нарушения при съставянето на акта в отсъствие на представител
на дружеството, тъй като видно от приложените на л. 15 -16 в преписката
доказателства, е, че управителят на дружеството С.С.
е била поканена да се яви на 05.02.2016 г. в РИОСВ Плевен за съставяне на АУАН,
като писмото е съдържало и предупреждение, че при неявяване на представител,
актът ще бъде съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
При
това положение и предвид отразеното обстоятелство в АУАН, че след покана
законният представител на „П.**С“ ЕООД не се явява, законосъобразно актът е
съставен в негово отсъствие.
Настоятелните
оплаквания от страна на жалбоподателя, че проверката е извършена в нарушение на
Инструкцията за определяне на неприятните миризми от 08.12.1997 г., издадена от
Министъра на околната среда и водите, са неоснователни.
На
първо място, следва да се сподели правното становище на РИОСВ П., че тази
инструкция не е действащ нормативен акт към момента на проверката. Този извод
следва от обстоятелството, че същата е издадена от Министъра на околната среда
и водите с указания по прилагането на Наредба за реда за определяне и налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми (обн., ДВ, бр. 15 от 1993 г.), впоследствие
отменена с Наредба за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане
или замърсяване на околната среда над допустимите норми (обн.,
ДВ, бр. 69 от 5.08.2003 г.).
Този
правен извод не се променя от обстоятелството, че в писма, представени от „П.**“
ЕООД (л. 151 и л. 153) изпълнителният
директор на Агенция по околна среда и Заместник-министъра на околната среда и
водите са изразили становище по искане на дружеството, че цитираната инструкция
е приложима.
Това
е така, защото по приложимото право съдът може да бъде обвързан единствено от
тълкувателни решение на върховните съдебни инстанции, но не и от становища на
административни органи.
Отделно
от това, следва да се посочи правната същност на инструкциите, предвидена в чл.
7, ал. 3 от Закона за нормативните актове, а именно - нормативен акт, с който
висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на
нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.
Наредбата,
чието приложение регламентира инструкцията, и била издадена по силата на
законовата делегация на чл. 69, ал. 8 ЗООС от Министерски съвет. Уредбата на
чл. 69 ЗООС, с оглед чл. 7, ал. 2 ЗНА, според който наредбата е нормативен акт,
който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен
акт от по-висока степен, означава, че принципно приложимостта на тези правила
за установяване на миризми е само в случаите на увреждане на околната среда или
превишаване на допустимите емисионни стойности, каквито обвинения не са
повдигани срещу жалбоподателя.
Във връзка с тези оплаквания съдът
обсъди и приложения от жалбоподателя Констативен протокол от 2013 г. по повод
на друга проверка на дейността на дружеството, в който са описани действия,
съобразени с указанията на инструкцията. Начинът на организиране на предходна
проверка съдът коментира единствено с оглед на това, дали в настоящата проверка
може да се установи действие от страна на експертите, което да постави под
съмнение тяхната добросъвестност и обективност.
Съдът мотивира убеждението си в
липсата на заинтересованост и тенденциозност в хода на проверката, като
различният начин на организиране на контролната дейност се дължи на неяснотата
от страна на администрацията за това приложима ли е инструкцията за миризми.
Отделно от това и в подкрепа на
горния извод, съдът установи, че експертите са съобразили извършването на
проверката с Методиката за реда и начина за контрол на комплексното
разрешително и образец на годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които
е предоставено комплексно разрешително, утвърдена със заповед № РД-806 от
31.10.2006 г. на министъра на околната среда и водите, с която заповед е
отменена и цитираната в жалбата методика
от 2003 г.
Същественото в случая е
обстоятелството, че е имало миризми извън площадката, без значение в какъв
периметър и с какво качество. Това е било установено не от проверяващите, а от
незаинтересовани граждани, включително подалата сигнала свидетелка д-р Ц.Н.,
която непосредствено е възприела миризмите.
Връзката на миризмите в района на
болницата с производството на „П.**“ ЕООД се установява по косвен път – с
факта, че към момента на проверката пред портала все още е имало налична
миризма, с признанието от служители на дружеството и с факта, че в
технологичния процес – във факелната инсталация, е имало неизправности в този
времеви диапазон.
При горните установени факти съдът
по косвен, но категоричен начин прие за установено, че именно производството на
„П. СС“ ЕООД е причинило отделяне на миризми, усетени в района на болницата.
Следва да бъде посочено, че в доказателствения процес няма пречка главният факт да се
установи чрез верига от косвени доказателства, която води до единствен възможен
извод, какъвто е настоящия случай, а именно – установява се, че на 21.12.2015
г. преди 13.15 часа в района на болницата в гр. Луковит е имало силни миризми, около
14.45 часа характерна миризма от нефтопродукти е имало
пред портала на производствената площадка на „П. **“ ЕООД, служители на
дружеството са приели, че оплакванията са основателни и са посочили конкретна
причина за това – преустановена работа на факела, като са документирали
последната авария.
При тази фактическа верига остава
извън нормално съмнение, че източникът на миризми преди 13.15 часа е било
именно предприятието на „П. **“ ЕООД, а тезата за други възможни източници –
включително бензиностанция в района, съдът изключи като вероятност, която да
разколебае формираното убеждение.
Следва да бъде посочено, че би било
в разрез с целите на ЗООС да се постави изискване всяко подобно състояние –
наличие на миризми в атмосферата, да се установява пряко от контролните органи,
като обществеността в лицето на конкретни граждани да се елиминират като доказателствен източник, особено в случаи като процесния на извършени извънредни проверки по повод на
сигнал, а не планови проверки.
След като съдът достигна до извод,
че посоченото в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление
е доказано, пристъпи към оценка за това дали е правилно е посочена нарушената
материално правна норма.
Обвинението и санкцията на
дружеството е за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС. Посоченият текст от закона изисква операторът
на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително.
Нормата препраща към условията на
конкретното комплексно разрешително, като в акта и в НП изрично е посочено
нарушеното условие, а именно Условие 9.4.1., което задължава притежателя „да
извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението
на миризми извън границите на производствената площадка“
При положение, че съдът достигна до
извод, че е допуснато разпространение на миризми извън производствената
площадка, то следва, че правилно е посочена нарушената норма.
Имуществената санкция на
жалбоподателя е наложена на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС, според която за
неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията -
юридическо лице, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.
Приложена е правилната санкционна
норма, като при извършване на съдебен контрол относно определяне на конкретния
размер на санкцията, се налага извод, че не е спазено указанието на чл. 27 ЗАНН
– да се съобразят всички обстоятелства около нарушението.
Съдът достигна до извод, че
обстоятелствата, при които „П. **“ ЕООД е допуснало нарушение на комплексното
разрешително обуславят налагането на санкция в минималния законов размер от
10 000 лева. Отговорността следва да бъде смекчена, поради това, че
нарушението е допуснато поради аварийна ситуация, след отстраняването на която
миризмата не се е усещала. Следва да се съобразят и предходните проверки на
дейността на дружеството, за които свидетелстват експертите, и при които не са
били установявани миризми.
Въпреки причините, следва да се
посочи, че дружеството не може да бъде освободено от отговорност за
нарушението, доколкото в качеството си на оператор със специфична високорискова
дейност за околната среда дължи така да организира работата и технологичния
процес, че да съобразява непрестанно всички изисквания, при които е получил
разрешение да оперира с инсталацията за регенериране на отработени масла.
Минималният размер на санкцията ще
постигне целите на Закона, като се стимулира операторът на инсталацията да
завиши вътрешният си мониторинг и контрол върху
функционирането на производствените мощности.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № ***/12.05.2016 г., издадено от
Директора на РИОСВ - гр. П., с което на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1, т.
2 от ЗООС на „П.-**” ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С. р-н „Т.”, ул. „Д.” № **, бл.**,
ет.**, ап.** (адрес за кореспонденция гр. С., р-н В.ул. "П." № **),
представлявано от С.И.С. - управител, е наложено административно наказание
"имуществена санкция", в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева,
като НАМАЛЯВА имуществената санкция
на 10 000 (десет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………