ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 402 6.07.2020 година град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговско
отделение
на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
секретар:Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №186 по описа за
2019 година
Производството е по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ.
Образуваното
производство е за несъстоятелност на „ХИДРОЛЕС“ ЕООД /н/ с ЕИК ********* - по част ІV от Търговския закон.
С решение
№192/27.12.2019г. съдът е обявил
неплатежоспособността на „Хидролес“ и е определена начална дата
-31.07.2017г., като е открил производството по несъстоятелност и е постановил
обща възбрана и запор.
С определение
на съда №53/121.01.2020 година, съдът по предложение на събранието на
кредиторите е назначил за постоянен синдик В.И.Г., който е изготвил списъци на
приети и неприети вземания на кредиторите на „Хидролес“ ЕООД,публикувани
съответно на 10.02.2020година и на 11.02.2020 година.
В законният
срок са постъпили възражения от кредиторите, които се поддържат и в о.с.з.,
проведено на 16.06.2020 година.
С възражение вх.№1683 от
17.02.2020г., кредиторът ОББ АД възразява срещу списъка само в
частта относно посоченото основание за
неприемане на вземания на „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД. Възразява се срещу мотивите,
изложени са подробни съображения.
По отношение на претендираните от „Си Финанси Груп" вземания, произтичащи
от договор за заем № 000594.01/28.03.2016 г. синдикът правилно бил приел, че не
били представени доказателства за съществуването им. Начинът, по който се
твърди, че е усвоена предоставената кредитна линия съгласно договор за заем №
000594.01/28.03.2016 г., а именно: погасяване чрез рефинансиране на договор за
заем №000261.02/21.08.2015 г., сключен между същите страни, бил
недоказан.Същевременно обаче, в разрез с обичайната търговска практика не било
посочено какъв е размера на рефинансирания заем. Счита, че се касае за нищожна
сделка поради начална липса и невъзможен предмет на основание чл.26, ал. 2 ЗЗД,
но и на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави.
Алтернативно се твърди, че сделката е симулативна /привидна/, в резултат от сключването
ѝ липсвало разместване на имуществени блага и „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД не
можело да черпи права срещу длъжника от нея.
Твърди се още с възражението, че аргументите им за тази позиция се
извличали от съществото на материализираните договорки. Преди всичко,
отбелязват, че клаузата на т. 2.6. от Договор за заем №000261.02/21.08.2015 г.
била нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с чл. 104 ЗЗД.
Прихващането не можело да се направи под срок или условие, нито мълчаливо без
нарочно изявление до другата страна. Ето защо, така извършените
„прихващания" били недействителни и не можели да бъдат противопоставени
нито на длъжника, нито на третите добросъвестни лица. А следвало да се вземе
предвид още, че същата била послужила като договорно „основание" за
рефинансиране задълженията на „ХИДРОЛЕС"ЕООД по Договор за заем
№000130.04, сключен на същата дата - 21.08.2015 г. Видно от последния пък,
срокът за издължаването му бил до 30.08.2016 г., като се твърди, че бил усвоен
чрез рефинансиране, осъществено чрез прихващане на задължения по Договор за
заем № 437/12.03.2012 г. Следователно, от твърденията на „СИ ФИНАНСИ ГРУП"
ставало ясно, че Договор за заем №000130.04 е сключен, усвоен и погасен в един
и същи ден. Привидните сделки се определяли като специален случай на съзнателна
липса на воля/съгласие. В настоящия случай, очевидна била липсата на намерение
този договор да бъде изпълнен, или казано иначе - действителната воля на
страните, не била изразена чрез договора. Страните очевидно не били желаели настъпването
на договорените правни последици и поради това волеизявленията им не пораждали
правни последици, тъй като сделката била нищожна.
Последното било явен довод за привидността на заемните правоотношения, не
само по Договор за заем № 000130.04/ 21.08.2015 г., Договор за заем №000261.02/
21.08.2015 г., но и по процесния Договор за заем № 000594.01/ 28.03.2016 г.,
тъй като последният се явявал нищожен поради невъзможен предмет.
По отношение на претендираната на основание този договор неустойка,
определена по размер и основание съгласно т.7 от същия, считат, че са налице
законовите предпоставки за прогласяването на тази клауза за нищожна. Видно от
молбата за предявяване на вземания „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД претендирала
неустойка в размер на 169 073.40 лева, начислена за периода 31.03.2018 г. до
09.01.2020 година.
Твърди се още, че с оглед гореизложените съображения относно
действителността на така договаряното „прихващане" считат, че и клаузите
на т.2.6. от договор за заем № 000594.01/28.03.2016 г, т. 7 от Договор за заем № 000594.02/
21.10.2016 г. и от т. 7 от Договор за заем № 000594.03/11.12.2017 г. следвало
да бъдат прогласени за нищожни.
По отношение на Договор за продажба на
вземане (цесия) от 28.02.2019 г., считат, че от една страна, липсвали надлежни
доказателства както относно съществуване на прехвърленото вземане - в размер на
50 000 лева, но и относно настъпването на прехвърлителния ефект на цесията.
Моли се съда, предвид на изложеното по-горе да измени списъка на неприетите
вземания по чл. 686, т. 3 от ТЗ по търг. дело № 186/2019 г. по описа на ОС
Пазарджик, публикуван в Търговския регистър на 10.02.2020 г. въз основа на
разпореждане за вписване № 20200210101929, само в частта относно посоченото
основание по отношение на вземанията на „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД с ЕИК
*********, като прогласи нищожност на Договор за заем № 000594.01/28.03.2016
г., и на клаузите на т. 2.6 и т. 7 от т.7 от Договор за заем №
000594.01/28.03.2016 г., Договор за заем № 000594.02/ 21.10.2016 г. и от т. 7
от Договор за заем № 000594.03/11.12.2017 г., като по отношение на последните
два се посочи, че била налице нищожност и недоказаност съществуване на
претендираните вземания.
Претендира се да бъде изменен списъка в частта на основанието, за
неприемане вземанията по този договор, и се посочи, че сделката е симулативна и
като такава не може да породи валидно правно задължение в патримониума на
„ХИДРОЛЕС" към „СИ ФИНАНСИ ГРУП"ЕООД.
С възражение вх. №1792 от
19.02.2020г. кредиторът „СИ ФИНАНСИ
ГРУП“ ЕООД възразява срещу неприетите вземания,
които са изчерпателно посочени по договорите за заем, като са развити подробни
доводи и съображения по отношение на всеки един от договорите, и основанието защо същият следва да бъде
приет.
Вземания, произтичащи от договор за заем № 000594,01 от
28.03.2016 година които към 10.01.2020 г. възлизат общо на сумата от 731 811,41
лв., от които:непогасена главница - 498 549,75 лв., договорни лихви - 64 188,26
лв. Не било изпълнено задължението за плащане на лихва за м.март 2019 г.
Претендираната лихва била начислена за периода от 31.03.2019 г. до 09.01.2020
г. вкл. месечният размер на лихвата е 1,25% от усвоената сума, която възлизала на 6 231,87
лв., а за м. януари 2020 г. била в
размер на 1 869,56 лв. /изчислена за период от 9 дни от 01.01.2020 г. до
09.01.2020 г. вкл. като дневна лихва в размер на 1/30 от месечната лихва/.
Неустойки върху непогасената главница - 169 073,40 лв.,
начислени за периода от 31.03.2018 г. до 09.01.2020 г., включващ 512 дни при
0,5% на ден върху невърната главница, но не повече от 2,5 пъти размера на
усвоения заем.
Вземания, произтичащи от Договор за заем № 000594.02 от
21.10.2016 г., които към 10.01.2020 г. възлизат общо на сумата от 2 752
01035лв., от които:непогасена главница - 1 000 000 лв.,договорни лихви - 128
750 лева. Твърди се, че не било изпълнено задължението за плащане на лихва за
м. март 2019 г. Претендираната лихва била начислена за периода от 31.03.2019 г.
до 09.01.2020 г. вкл. Месечният размер на лихвата бил 1,25% от усвоената сума,
която възлизала на 12 500 лв., а за м. януари 2020 г. била в размер на 3 750
лв. (изчислена за период от 9 дни от 01.01.2020 г. до 09.01.2020 г. вкл. като
дневна лихва в размер на 1/30 от месечната лихва).
Неустойки върху
непогасената главница - 1 623 260,35 лв., начислени за периода от 31.03.2018 г.
до 09.01.2020 г., включващ 512 дни при 0,5% на ден върху невърната главница, но
не повече от 2,5 пъти размера на усвоения заем.
Вземания, произтичащи от договор за заем №000594.03 от
11.12.2018г., които към 10.01.2020 г. възлизат общо на сумата от 554 630лв., от
които:непогасена главница - 255 000 лв., договорни лихви - 52 530 лева. Не било
изпълнено задължението за плащане на лихва за м.март 2019 г. Претендираната
лихва била начислена за периода от 31.03.2019 г. до 09.01.2020 г. вкл.
Месечният размер на лихвата е 2% от усвоената сума, която възлизала на 5 100
лв., а за м. януари 2020 г. е в размер на 1 530 лв. (изчислена за период от 9
дни от 01.01.2020 г. до 09.01.2020 г. вкл. като дневна лихва в размер на 1/30
от месечната лихва). Неустойки върху непогасената главница - 247 100 лв.,
начислени за периода от 31.03.2019 г. до 09.01.2020 г., включващ 284 дни при 0,5% на ден върху невърната
главница.Твърди се, че заемополучател и по трите посочени по-горе договори за
заем е „ЕХП РЕЗЪЛТС" ЕООД, а „ХИДРОЛЕС" ЕООД имало качеството на
съдлъжник, като вземанията по същите били обезпечени с първа по ред договорна
ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 49, том I рег. №606, н.д. №49/2019 г. на нотариус Георги
Връбчев, рег. № 545 в НК, вписан в СВ-Пещера под акт № 6, том 1, вх.рег. №
255/28.02.2019 г. и дв.вх.рег. № 254/28.02.2019 г., и първи по ред особен залог
върху вземания, учреден по реда на Закона за особените залози от „ХЕРКАЛ"
ЕООД като залогодател по силата на договор за учредяване на особен залог върху
вземания от 28.02.2019 г., вписан в ЦРОЗ под № 2019030102146.
Сочи се, че вземания, произтичащи от договор за паричен
заем от 02.01.2019 г., които към 10.01.2020 г., възлизат общо на сумата от 56
437,50лв., от които:непогасена главница - 50 000 лв., договорни лихви - 6
437,50 лв. Не е изпълнено задължението за плащане на лихва за м. март 2019 г.
Претендираната лихва е начислена за периода от 01.03.2019 г. до 09.01.2020 г.
вкл. Месечният размер на лихвата е 1,25% от усвоената сума, която възлиза на
625 лв., а за м. януари 2020 г. е в размер на 187,50 лв. (изчислена за период
от 9 дни от 01.01.2020 година до 09.01.2020г. вкл. като дневна лихва в размер
на 1/30 от месечната лихва).
Вземанията на „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД по цитирания
договор били необезпечени.Навеждат се доводи, че с оглед горното предявените
вземания на „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД срещу „ХИДРОЛЕС" ЕООД били в общ
размер на 4 094 889,26 лв., от които обезпечени - 4 038 451,76 лв., а
необезпечени - 56 437,50 лв. или обезпечената спрямо необезпечена част от
вземанията - 98,62% / 1,38%. Изчислена в това съотношение обезпечената част от
вземането на „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД възлизало на: 1 753 549,75 лв.
главница, 245 468,26 лв. договорни лихви и 2 039 403,75 лв. неустойки.
Твърдят, че не са съгласни и с мотивите на синдика за
неприемане на предявените от „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД вземания, като
доводите им в тази връзка са следните.
По отношение на договор за заем №000594.01 от 28.03.2016
г.: Като мотив за неприемане на вземанията, произтичащи от посочения договор,
синдикът бил посочил, че не били представени доказателства за съществуването на
вземанията. Считат този извод на синдика за неправилен предвид обстоятелството,
че с молбата по чл. 685 ТЗ били представили договора за заем, всичките анекси
към него и платежни нареждания, удостоверяващи усвояването на сумите по заема и
постигането на реалността на заемното правоотношение.
Още веднъж посочват, че с договор за заем № 437 от 12.03.2012
г., изменен с Анекс № 1 от 07.01.2013 г., Анекс № 2 от 14.12.2013 г. и Анекс №
3 от 04.12.2014 г, „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД като заемодател бил отпуснал на
„ХЕРКАЛ" ЕООД като заемополучател във вид на кредитна линия заем в общ
размер на 200 000 лв., от която сума заемополучателят бил усвоил единствено 150
000 лв. /съгласно приложени към молбата по чл. 685 ТЗ платежни нареждания/.
Съдлъжник по цитирания договор за заем бил „ХИДРОЛЕС" ЕООД.
С договор за заем № 000130.04 от 21.08.2015 г. „СИ
ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД като заемодател бил предоставил на „ХЕРКАЛ" ЕООД
като заемополучател в заем сумата от 400 000 лв. със дъдлъжник по договора
„ХИДРОЛЕС" ЕООД, както следва:
със сумата в размер на 150 450 лв. било извършено
рефинансиране на задълженията по Договор за заем № 437 от 12.03.2012 г.,
вследствие на което посоченият договор бил изцяло погасен;
със сумата от 500 лв., представляваща административна
такса съгласно т. 1.6 от Договора за заем, било извършено прихващане;
сумата от 249
050 лв. била усвоена от Заемополучателя (съгласно приложено към молбата по чл.
685 ТЗ платежно нареждане).
С договор за заем № 000261.02 от 21.08.2015 г., изменен с
Анекс № 1 от 21.12.2015 г., „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД като заемодател бил
предоставил на „ХЕРКАЛ" ЕООД като заемополучател в заем сумата в общ
размер на 1 300 000 лв. със съдлъжник по договора „ХИДРОЛЕС" ЕООД, както
следва:със сумата в размер на 403 312,33 лв. (включваща главница от 400 000 лв.
и договорна лихва от 3 312,33 лв.) било извършено рефинансиране на задълженията
по Договор за заем № 000130.04 от 21.08.2015 г., вследствие на което посоченият
договор бил изцяло погасен;със сумата от 1 000 лв., представляваща
административна такса съгласно т. 1.6 от Договора за заем и т. 2 от Анекс № 1,
било извършено прихващане;сумата от 895 687,67 лв. била усвоена от
Заемополучателя (съгласно приложени към молбата по чл. 685 ТЗ платежни
нареждания).
По силата на Договор за заем № 000594.01 от 28.03,2016
г., било извършено рефинансиране на всички задължения по Договор за заем №
000261.02 от 21.08.2015 г.
По отношение на Договор за заем № 000594.02 от 21.10.2016
г. и Договор за заем № 000594.03 от 11.12.2018г.:
Като мотив за неприемане на вземанията, произтичащи от
посочените договори, синдикът бил посочил, че сделките са предмет на отменителен
иск като увреждащи кредиторите. Не считат, че посоченото съставлява правно
основание за неприемане на вземания на кредитор. На първо място, нямали
информация да са предявени отменителни искове срещу „СИ ФИНАНСИ ГРУП"
ЕООД, и на второ място, правните последици на относителната недействителност
настъпвали по силата на влязло в сила съдебно решение след успешно проведен
отменителен иск. Към настоящия момент тези обстоятелства не били налице, а и
самият синдик не посочвал да са настъпили такива.
Твърди се, че мотивът на синдика не бил предвиден в
закона като основание за неприемане на вземанията. До момента на уважаването на
отменителния иск сделката била валидна и пораждала своето правно действие.
По отношение на Договор за паричен заем от 02.01.2019 г.
вземането по които било прехвърлено на „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД по силата на
Договор за продажба на вземане (цесия) от 28.02.2019 г.:
Твърдят, че не са
съгласни със заключението на синдика, че вземането, предмет на договора
за заем и последващата цесия, било погасено. Този извод се опровергавал именно
от сметка №503 на несъстоятелния длъжник „ХИДРОЛЕС" ООД. Според същата
операцията действително била сторнирана, но впоследствие самото сторно било
сторнирано няколко пъти, като проследявайки операциите се стига до извода, че
всъщност заемната сума не била върната, което обосновавало заключението, че
вземането било прехвърлено с процесния договор за цесия.
Отделно от горното, липсата на достоверна дата в договора
за цесия също считат, че не е основание за неприемане на вземания. Отново
аргумент в подкрепа на тази позиция бил липсата на изрична законова разпоредба
в този смисъл. Допълнително, ако се приемело тази теза на синдика, то би
следвало да не се приема нито едно вземане на кредитор на несъстоятелния
длъжник, вземането на който не било обективирано в документ с достоверна дата.
Не считат, че това е разумът на закона и целта на производството по
несъстоятелност.
Предвид горното считат, че „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД
имало непогасени и съществуващи вземания от несъстоятелния длъжник
„ХИДРОЛЕС" ЕООД в посочените по-горе размери, за което се излагат подробни
съображения и представят доказателства в молбата по чл. 685 ТЗ.
Във връзка с изложените съображения, се моли съдът на осн. чл. 692, ал.3 от ТЗ да насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на настоящото
възражение, като на основание чл.692
ал.4 от ТЗ да уважи същото и да извърши съответната промяна в Списъка на
неприетите вземания на кредиторите на „ХИДРОЛЕС" ЕООД /н/ като изключи от
същия горепосочените неприети вземания на кредитора „СИ ФИНАНСИ ГРУП"
ЕООД, като се моли съдът да включите същите в Списъка на приетите вземания.
Постъпило е и
възражение вх.№ 1802/19.02.2020 годони, което се дублира като мотиви с възражение
с вх.№1810/19.02.2020г. от НАП гр.София.
Националната агенция за приходите, като кредитор представляван от
Венцислава Петкова, директор Дирекция държавни вземания възразява срещу списъка
на неприети вземания, като са изложени подробни съображения. На първо място се
възразява срещу включването като неприето вземане на публични вземания в общ
размер на 83 939.67 лева представляващи лихви върху публично вземане по Акт за установяване
на публично вземане № 01-2600/2864-1/11.06.2019г. на ДФ „Земеделие“. Считат, че синдикът неоснователно не е включил публичните вземания за
лихви, дължими от „ХИДРОЛЕС" ЕООД за забавеното плащане на установената с
посочения, влязъл в сила акт на ДФ „Земеделие" главница. Видно от акта,
установената с него главница, е била в размер на 394 086,18 лв., върху която, пак
в акта, било посочено, че следва да се начислява лихва от 06.06.2017 година.
Установеното
с Акт за установяване на публично вземане 01-2600/2864-1/11.06.2019 г. на ДФ
„Земеделие" вземане представлявало публично държавно вземане по чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК, а дължимите върху тази главница лихви също представлявали
публични вземания, видно от изричното им посочване в т.9 на чл.162, ал. 2 от ДОПК.
Изводът
на синдика за липса на доказателства за съществуването на вземането не можел да
бъде споделен, доколкото в акта имало безспорни данни както относно началния
момент, от който е начислена лихвата, така и за размера на главницата, върху
който се начислява лихвата.
Твърди се
още, че предвид изложеното, синдикът е следвало да включи вземането в списък на
приети вземания, още повече, че съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 от ДОПК за
неплатените в срок публични задължения се начислявала лихва, чийто размер бил
известен, доколкото е законоустановен в разпоредбите на Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания.
На
следващо място, се възразява срещу невключването в списъка на приети вземания
на предявени от Националната агенция за приходите вземания в общ размер на
32,27 лв., представляващи направени разходи в изпълнителното производство,
образувано по реда на ДОПК,
Моли се
съдът на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, да се произнесе с определение, с което
да направи промяна в списъка на неприетите вземания на кредиторите на
„ХИДРОЛЕС" ЕООД, вписан в Търговския регистър и РЮЛНЦ под № 20200211111520
по партидата на дружеството, като включи като прието вземане - публичните
вземания в размер на 83 939,67 лв., представляващи задължения за лихва върху
главница, установена с влязъл в сила акт - Акт за установяване на публично
вземане вх. № 01-2600/2864-1/11.06.2019 г. на ДФ „Земеделие", с поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ, както и вземане от 32,27 лв.,
представляващи направени разходи в изпълнителното производство, образувано по
реда на ДОПК.
В дадения от съда срок от синдика В.Г. е
постъпило писмено становище, като се твърди, че
по отношение на възражението на „СИ ФИНАНСИ ГРУП"
ЕООД с ЕИК ********* първото възражение касаело неприето вземане по Договор за
заем № 000594.01 от 08.03.2016 г., сключен със заемателя „ЕХП Резълтс"
ЕООД, по който „Хидролес" ЕООД бил съдлъжник. Общият размер на неприетото
вземане било 731 811.41 лв., от които 498 549,00 лев а- главница; 169 073.40
неустойка за забава за периода 31.03. 2018-09.01. 2020 година, като размерът на
неустойката бил 180 % годишно; 64 188.26 лева договорна лихва.
С този
договор (№ 000594.01 от 08.03.2016 година) били рефинансирани задълженията на
„Хидролес" ЕООД по договор за заем № 0261.02. от 21.08.2015 г., сключен
отново със заемателя „Си Финанси груп" ЕООД в размер на 1 300 000.00 лева.
С договор с № 000261.02. от 21.08.2015 година чрез заемите към „Хидролес"
ЕООД били рефинансирани други такива, този път на дружеството „Херкал"
ЕООД по договори за заем от 2012г. и 2014г., отново сключени със „Си Финанси
груп" ЕООД. Нямало данни и доказателства за изпълнение на договор
№000594.01 от 08.03.2016 година от страна на заемодателя.
Второто
възражение касаело неприети вземания по:
-Договор
за заем № 000594.02 от 21.10.2016 г. по който „Хидролес" ЕООД бил
съдлъжник, с размер на неприетото вземане 2 752 010.35 лв.
- Договор
за заем № 000594.03 от 11.12.2017 г. по който „Хидролес" ЕООД бил
съдлъжник, с размер на неприетото вземане 554 630.00 лева.
Твърди се
още, че неприемането е поради следните основания:
По отношение на встъпването на „Хидролес"
ЕООД като съдлъжник по договор за заем от 21.10.2016 г. между „СИ ФИНАНСИ
ГРУП" ЕООД като заемодател и заемател - „ЕХП РЕЗЪЛТС" ЕООД, ЕИК
*********, с № 000594.02.Встъпването в задължение по този договор от страна на
„Хидролес" ЕООД увреждало кредиторите, тъй като били налице условията по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ: „Хидролес" ЕООД било
извършило действия, с които е увредило кредиторите си, като при извършване на
действията си дружеството - длъжник е знаел за увреждането.
Встъпването
в задължение по този договор било увреждащо действие на длъжника спрямо
кредиторите на несъстоятелността. В трайната практика на ВКС се приемало, че
увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднявал удовлетворението на
кредитора, включително когато длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. В настоящия случай, вследствие на извършеното
встъпване в дълг, „Хидролес" ЕООД било увеличило неплатежоспособността си,
като по този начин се затруднявала в значителна степен възможността за
справедливо удовлетворяване на кредиторите му.
Налично е
и другото условие - знание за увреждане от страна на първия ответник . Според
съдебната практика, длъжникът знаел за увреждането, когато знае, че има
кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Длъжникът винаги знае
за увреждането на кредитора, когато е знаел за съществуването на задължението
му към него. Когато сделката е безвъзмездна, какъвто бил настоящият случай,
правно ирелевантно било, дали лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело
за увреждането. Към датата на сключване на споразумението за встъпване в дълг,
видно от баланса на „Хидролес" ЕООД, задълженията на дружеството за 2015 и
2016 година били съответно – 2 112 000, и 3 007 000 лева. Законът изисквал
знание, а не намерение, умисъл за увреда на кредитора. Когато длъжникът
безвъзмездно обременява имуществото си, поемал голямо по размер задължение, без
да получи нищо в замяна, се налагал единственият извод, че той съзнавал, че по
този начин осуетява изпълнението на задължението си към своя кредитор, а в
конкретния случай и към всички кредитори на несъстоятелността.
По
отношение на встъпването на „Хидролес" ЕООД като съдлъжник по договор за
заем 11.12.2018 г. между „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД като заемодател и заемател
- „ЕХП РЕЗЪЛТС" ЕООД, ЕИК *********, с № 000594.03. Освен условията по
чл.135 от ЗЗД, посочени в предходната точка, встъпването в дълг било
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността и
на основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ. Твърди се, че извършеното от
несъстоятелния длъжник встъпване в дълг било безвъзмездна сделка, а
„Хидролес" ЕООД не било получило нищо в замяна на извършеното от него
встъпване в задълженията на третото свързано лице.На следващо място сдлката
била извършена в двугодишният срок по чл.625 от ТЗ.
По
отношение на доводите във възраженията, изложени от „СИ ФИНАНСИ ГРУП"
ЕООД:Твърди се, че не можело да бъде прието вземане, произтичащо и основаващо
се на сделки и действия, увреждащи кредиторите, такова вземане не съществувало,
като това обстоятелство не само можело, но следвало да бъде отчетено от синдика
и съда в
производството по приемане на предявените вземания. При формиране на преценката
си за включване в на определени вземания в списъците на приети /неприети
вземания, синдикът бил длъжен се съобрази, дали са налице действия, които
поставят определен кредитор в преимуществено положение спрямо останалите,
поради действия и сделки, посочени в чл. 645, чл.646 и чл.647 от ТЗ.
Твърди се
още, че ако са налице подобни действия, нямало как вземането, основаващо се на
увреждаща сделка, да бъде прието, с което ще бъде нарушен принципът, посочен в
чл.607 от ТЗ - на справедливо удовлетворение на кредиторите. Наличието на
съществуващо вземане било обусловено от това, дали последното не произхожда от
относително недействителен фактически състав.
Неоснователно
било оплакването, че следва да се чака решение по отменителния иск, за да бъде
изключено вземането. В т.д. 1572/2010 на ОС - Варна именно във фаза на приемане
на вземания и възражения по тях, съдът бил отчел ФС на тогава действащия чл.
646, ал.2, т.3 от ТЗ и не приел вземане на „Банка Пиреос България" АД като
обезпечено такова, внесъл бил корекция в списъците именно поради наличието на
относителна недействителност, която не била прогласена по исков ред. Към
настоящия момент вземането по това дело на банката било с т.8, чл. 722 от ТЗ,
въпреки липсата на отделен иск за прогласяване недействителността на учреденото
обезпечение.
Твърди
се, в становището от синдика, че действително било налице отношение на
преюдициалност, но то задължавало синдика и съда да зачетат наличието на
увреждащи фактически състави, като
не приемат вземането. Обратната хипотеза, при която вземането е прието, но
по-късно се установявал неговия характер на увреждащо такова, би довело до
нетърпими последици, изразяващи се в задължително удовлетворяване на кредитор,
увредил заедно с длъжника масата на несъстоятелността, предвид на
това, че не било възможно и допустимо по- късна промяна в списъците на приетите
вземания. Сочи се съд.практика определение №3298/05.08.2019 г. по в.ч.т.д.
№473/2019г. на Апелативен съд - Пловдив налагали първо провеждане на исковото
производство по реда на чл.135 и чл.
647 от ТЗ, след което, ако искът бъде отхвърлен, вземането да бъде прието, т.е.
налице било отлагателно условие при преценката за съществуване на вземането,
поради наличие на фактически състави, увреждащи кредиторите.
Допълнителни
доводи от синдика са направени в следния смисъл:
Във всички договори за заем била уговорена неустойка за
забава 180 % годишно. Тази уговорка противоречала на добрите нрави, поради
което и заемите били нищожни и, както съдът, така и синдикът следвало да
съобразят противоречието с тази императивна норма, квалифицираща заемите като
нищожни споразумения.
Предявяването
противоречало на изискването на чл.3, изречение второ от ГПК пред съда да се
изнася само истината. От материалите по делото било видно, че с нотариален акт
№170/17.06.2019 година, на основание чл.65 от ЗЗД длъжникът бил прехвърлил свой
недвижим имот за погасяване на част от неустойка в размер на 180 % годишно,
дължима по Договор за заем № 000594.01 от 08.03.2016 г., сключен със заемателя
„ЕХП Резълтс" ЕООД, по който „Хидролес" ЕООД е съдлъжник. С
„операцията" даване вместо изпълнение били погасени 490 000.00 лева
неустойки, като с молбата се претендирали допълнително 169 073.40 лева
неустойка за забава за периода 31.03.2018 - 09.01.2020 година. Не било ясно и не
било посочено кога, с какви суми са погасявани задължения по нищожния договор
за заем, с което и преценката за действителният размери на паричните потоци, а
оттук и за дължимостта им не можела да
се направи. Твърди се още, че
формулираното доказателствено искане било недопустимо, нямало как експертизата
да установи, че кредиторът има вземане. Това несъмнено било правен въпрос, по
който ще следвало да се произнесе съдът. От приложеното извлечение се
установявало, че заемът от „Херакъл" ЕООД е бил погасен.
По
отношение на възражението на НАП:
Твърди
се, че налагане на обезпечителни мерки, оповестени в ЦРОЗ, не легитимирало
държавата като титуляр на правото на принудително изпълнение, с права на
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Със ЗИДЗОЗ, обн. в ДВ, бр.105/2016 година, чл.26, ал.3,
т.11 била изменена. Последната
предвиждала вписване на запора по ДОПК, в регистъра за особените залози. От
посоченото изменение в ЗОЗ, от 2016 год. запорът по ДОПК бил обстоятелство,
което не се вписвало в регистъра на ЦРОЗ, поради което и не можела да се
обоснове привилегията по чл.722 ал.1,
т.1 от ТЗ, за каквито и да е обезпечителни мерки по ДОПК. Друг бил въпросът, че
липсвало заявление за вписване на процесния запор, а ЗОЗ не уреждал процедура
по служебно вписване, както в действителност бил вписан запорът на НАП. Или, не
били налице предпоставките на чл.722, ал.1, т.1 - запор на НАП, вписан по реда
на ЗОЗ, доколкото последната възможност била отпаднала.
Вписване
пък по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК след отпадане на законовото
основание за това било невалидно. Сочи се решение №158 от 01.07.2019 г. по т.д.
№320/2019 г. на Апелативен съд Варна. Решението на АС Варна било влязло в сила на 19.11.2019
година. Съгласно чл.194 ал.4 от ДОПК ако в срок до 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника, публичният изпълнител не е
реализирал имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки, то се
предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по
несъстоятелност. В случая, шестмесечният срок бил изтекъл, т.е. към настоящия
момент правомощията на НАП, произтичащи от ДОПК били погасени.Запорираното
имущество следвало да бъде реализирано в производството по несъстоятелност,
съобразно привилегията на НАП, а именно т. 6 от чл. 722 от ТЗ.
Не бил
представен и наличен като доказателство цитирания във възражението акт на
ДФ“Земеделие“.
По
отношение възражението на „ ОББ" АД:Доводите, изложени във възражението на
„ ОББ" АД били правилни, мотивирани, обосновани, съобразени със закона и
практика по приложението му.
Съдът като взе предвид изложените доводи и съображения от страните приложените при предявяване на вземането писмени доказателства намира следното: Възраженеята, с които съдът е сезиран са депозирани от легитимирано лице, в законоустановения по чл.690 ТЗ срок, поради което и са допустими с изключение на възражението на ОББ АД/което е
оттеглено с молба вх.№4971/18.06.2020 година от цесионера на вземанията на
„ОББ“ АД – „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД.
Производството по чл.692 ал.3 и ал.4 не е същинско исково производство за установяване със сила на пресадено нещо на вземанията на кредиторите.Целта му е да се осигури облекчен и бърз ред за установяване на безспорни и убедителни вземания,за които не се налага същинско съдебно установяване в спорно производство.При наличие на съществени съмнения относно съществуването на предявеното вземане,с оглед специфичния предварителен характер на производството по разглеждане на възражения,ограничен до лесно установими въз основа на търговски книжа и писмени доказателства,/в случая
съдебни решения с установени вземания към неплатежоспособния длъжник,съдът следва да откаже да приеме вземането.
Предпоставка за включване на едно вземане в списъка на приетите предявени вземания е то да съществува към момента на откриване на производството по несъстоятелност.
Относно характера на производството по чл.692
ал.4 от ТЗ трябва да се има предвид,че то има формален характер,което означава,че в него се извършва формална
проверка на основателността на направените възражения.То не е типично исково
производство.Носи белезите на
състезателно производство, но с контролен характер.
Въз основа на представените
писмени доказателства от кредиторите съдът ще провери правилността на съставения
и оспорен списък от синдика В.Г..
Преценката на съда за
основателност на възражението трябва да се извърши въз основа на представените от
кредитора писмени доказателства при предявяване на вземането.В противен случай
преценката на съда няма да бъде обективна,ако се допусне тя да се извършва въз
основа на доказателства,които не са представени пред синдика.Обхвата на
проверката на съда е ограничен от представените с молбата за предявяване на
вземанията писмени доказателства,тъй като списъците са съставени от синдика именно
въз основа на представените пред него писмени доказателства.
Възражението на кредитора „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД е неоснователно.Правилно в становището на
синдика е застъпена тезата,че претендираните вземания се основават на увреждаща
сделка за което увреждане са знаели и двете страни.
Съдът установи, че „Хидролес" ЕООД като съдлъжник по
процесните договори за заем сключени между „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД като
заемодател и заемател - „ЕХП РЕЗЪЛТС" ЕООД, ЕИК *********, е встъпило в
дълг с първа по ред договорна ипотека, без да получи нищо в замяна /никаква
насрещна престация/, поради което сделката е безвъзмездна от една страна което
е забранено на търговците /в т.см. определение №141/21.03.2018г. по т.д.
№2026/17г. на І т.о. на ВКС/, а от друга страна встъпването в дълг се явява
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността и
на основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ.
Тълкувайки клаузите по договора, съгласно чл.20 ЗЗД, действителната воля на страните следва да бъде преценявана в контекста на
договора, с оглед характера на задължението, целта, мотивирала страните за
договореностите, и всички обстоятелства имащи отношение към произхода на
задължението и правната му характеристика. С договорите за заем „Хидролес" ЕООД е встъпило в чужд дълг и го е
обезпечило, а кредиторът се е сдобил с още един длъжник, който да отговаря
солидарно с първоначалния длъжник /по правилата на чл.121-127 ЗЗД/. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност на „Хидролес,,
ЕООД по т.д. № 186/2019г. на ОС Пазарджик е входирана на 02.09.2019г., / а
споразумението/ въз основа на което „Хидролес" ЕООД е встъпил в
задълженията на третото лице „ЕХП Резълтс“ е сключено на 11.12.2018 г., респ.
сделката е била извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.
625 ТЗ, поради което правилно синдикът н е приел вземанията предявени от „СИ
ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД.
По възражението на НАП, съдът също счита ,че не следва да бъде уважавано,
тъй като към момента на предявяването му не са представени документи акт на
ДФЗ, а отделно от това налагането на обезпечителни мерки оповестени в ЦРОЗ не
легитимира държавата като титуляр с права по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.Практиката в
страната е единна,че вписването по реда на ЗОЗ н наложен запор по ДОПК, след
отпадане на законовото основание за това е невалидно.В случая е приложима
нормата на чл.194 ал.4 от ДОПК.
Предвид така изложеното и на основание чл.692
ал.4 от ТЗ съдът ще следва да одобри изготвените от синдика списъци, ето защо Пазарджишкия
окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражения с вх.№1792/19.02.2020 година на
„СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********,
срещу списъка на предявени и
неприети вземания на кредитори и възражения вх.№1802/19.02.2020 г. и
вх.№1810/19.02.2020г. на НАП срещу списък на служебно приети вземания.
ОДОБРЯВА обявените в Търговския регистър,под №20200210101929 №2020021009549, №20200211102840 и
№20200211111520,
„ХИДРОЛЕС“ ЕООД /н/ с ЕИК ********* по партидата на 1.Списък на приети предявени вземания на кредитори, по чл.686,ал.1 от ТЗ, Списък на предявени в срока по чл.688
ал.1 ТЗ и неприети вземания на кредитори,
списък на служебно приети вземания и пълен списък на неприетите вземания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в нарочната
книга по чл.634в,ал.1 от ТЗ и се ОБЯВИ
в ТР, на основание чл.692 ал.5 ТЗ.
Определението
е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: