Решение по дело №1245/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260070
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20205220101245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 17.09.2020г.

 

В      И  М  Е  Т  О      Н  А     Н   А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков

 

При секретаря  Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Д. Чардаков гр.д.№1245/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 СК.

Ищецът Х.Д.Д. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.Д.Д. с ЕГН ********** *** твърди, че ответникът Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** е негов баща. Твърди, че бракът между родителите му е прекратен с решение №784 от 19.09.2017г. по гр.д.№2535/2017г. на РС – Пазарджик и със същото решение ответникът е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 190лв., считано от 19.09.2017г. Поддържат, че по силата на съдебна спогодба по гр.д. №3127/2018г. на РС – Пазарджик издръжката била намалена до размера на 150лв., считано от 19.10.2018г. Твърди, че след одобряването на спогодбата са настъпили обстоятелства, налагащи увеличаване на издръжката, тъй като започнал да посещава детска градина и уроци по народни танци, разходите за които са в размер 50лв. на месец. Провеждано му е лечение от бронхопневмония, за което са били необходими 50лв.

Ищецът твърди, че допълнително възникналите разходи се покриват единствено от майката, която изпитва финансови затруднения, тъй като получава месечен доход в размер на 680лв., не притежава собствено жилище и заплаща месечен наем в размер на 150лв. Освен това погасява потребителски кредит от 4000лв. Твърди, че баща му може да дава по-голяма издръжка, тъй като има постоянна работа, от която получава месечен доход в размер на 2500лв. и притежава собствено жилище в гр.Пазарджик,  къща с двор в с.К. и земеделски земи в землището на същото село.   

При тези твърдения иска от съда да постанови решение, с което да увеличи издръжката от 150лв. на 300лв. /след изменение на иска, направено в съдебно заседание на 03.09.2020г./, считано от подаването на исковата молба в съда на 09.06.2020г. до настъпването на основание за прекратяване или изменяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Претендират съдебни разноски.

Със същата искова молба е предявен срещу същия ответник и иск по чл.150 СК за увеличение на издръжката на сина му Н.Д.Д. с ЕГН **********, непълнолетен, действаш лично и със съгласието на майка си В.Д.Д. с ЕГН **********, който на основание чл.210, ал.2 ГПК е отделен за разглеждане в друго дело.

Ответникът Д.Н.Д. не отрича да е баща на ищеца Х.Д.Д., както и че дължи на същия присъдена месечна издръжка в размер на 150лв. Оспорва иска при твърдение, че освен присъдената издръжка в пари, която заплаща редовно, дава и издръжка в натура, тъй през голяма част от всеки месец гледа детето при себе си. Оспорва да е налице промяна в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и че към нея дава допълнителна издръжка в натура, тъй като купува голяма част от неговите дрехи и обувки и заплаща голяма част от таксите и разходите му, а след месец май 2020г. изцяло заплаща сметките му за интернет и телефон. Оспорва твърденията за лошото финансово положение на майката. Настоява за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Районният съд, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, прие от фактическа и правна страна следното:                          

Искът по чл.150 от СК е допустим като предявен от лице по чл.143, ал.2 СК, имащо право на издръжка, срещу задълженият да я дава родител.

         За уважаването на иска ищецът следва да докаже, че ответникът е негов родител, който е осъден да го издържа, наличието на промяна в обстоятелствата, налагаща увеличение на вече присъдената издръжката, както и способността на ответника да я заплаща в претендирания размер.

         В тежест на ответника е да установи положителния факт на изпълнение на задължението за даване на издръжка в претендирания размер, евентуално наличието на обстоятелства, които му пречат да плаща поисканата издръжка.

         При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за частично основателен.

         По своето правно естество задължението за издръжка е установено от закона строго лично и безвъзмездно задължение, основано на семейна връзка, по силата на което членове от семейството доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове на същото семейство. Едно от основните задължения за издръжка е задължението за издръжка на децата от техните родители. Същото в основата си е морално задължение, което следва да се изпълнява доброволно и което законът е уредил в чл.143, ал.2 от СК. Съгласно цитираната  разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на родителите.

         По делото няма спор, че ответникът е баща на малолетното дете Х.Д.Д., родено на ***г., както и че с решение от 19.09.2017г. по гр.д. №2535/2017г. по описа на ПРС бракът между родителите е прекратен, а бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 190лв., считано от 19.09.2017г. Със съдебна спогодба по гр. д. №3127/2018г. на ПРС размерът на издръжката е намален до 150лв., считано от 19.10.2018г., платима по банковата сметка на майката В.Д. с IBAN: *** „Банка ДСК“ ЕАД  до 15-то число на месеца, за който се дължи.

         От приетата като доказателство служебна бележка от детска градина „Дъга“, гр.Пазарджик с изх. №57/30.01.2020г. се установява, че от месец октомври 2018г. ищецът Х.Д. е започнал да посещава детска градина и репетиции по народни танци, за което се дължи месечна такса около 50лв.

         От приетата като доказателство епикриза от УМБАЛ „Здраве“, гр.Пазарджик, се установява, че в периода 20.06.2019г. – 28.06.2019г. ищецът  Х.Д. е лекуван в болницата от бронхопневмония.

         Общоизвестен факт е, че в периода от последното изменение в размера на издръжката до подаването на исковата молба в съда размерът на минималната работна заплата за страната е нараснал от 560лв. на 610лв. Същият пряко влия върху минималния размер на издръжката за едно дете, предвиден в чл.142, ал.2 от СК. През същия период детето е пораснало, което е увеличило разходите му за храна и облекло.

         Горните обстоятелства съдът преценява като новонастъпили. В резултат на тяхната поява са се увеличили разходите за прехрана, облекло, здравеопазване, учебни пособия и извънкласни дейности на детето. Съдът преценява, че същите са нараснали с около 100лв. на месец. Налице са основанията по чл.150 СК за увеличение на издръжката. Тежестта от увеличението следва да се понесе от двамата родители поравно.

         От приетите по делото официални удостоверителни документи от Национална агенция за приходите е видно, че в агенцията няма данни за доходите и трудовата заетост на ответника Д.Д.. Същият е декларирал, че притежава жилищен имот в гр.Пазарджик, жилищен имот в с.К., обл.Пазарджик и един лек автомобил.

         От показанията на свидетелите И. К. и Н. С. се установява, че ответникът се препитава от производство и продажба на метли, от което реализира месечен доход между 700-800лв.

         От свидетелските показания на С. С. се установява, че ответникът ежеседмично взима детето Х. при себе си през почивните дни. Освен това то е живяло при него по време на обявеното в страната през месец март на 2020г. извънредното положение, както и през целия месец август на 2020г. Установява се още, че големият син на ответника – Н.Д.Д., трайно живее при него от обявяването на извънредното положение и няма намерение да се връща при майката, която следва да упражнява родителските права върху него според съдебното решение за развод.

         По делото е приета като доказателство препис от входирана в съда искова молба от ответника Д.Д. против Н.Д., с която се оспорва по реда на чл.439 ГПК изпълнението на задължението на бащата да издържа сина си Н.Д., тъй като детето живее при бащата.

          Съобразявайки така установените обстоятелства относно увеличената нужда от издръжка и възможностите на ответника до я дава, съдът намира, че исканото увеличение се явява основателно до размера от 200лв., т.е. с 50лв. над присъдената вече издръжка, като разликата до 300лв. искът следва да се отхвърли. Увеличената издръжката се дължи от предявяване на иска до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до нейното плащане.

         Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че  е давал увеличението на издръжката в натура, тъй като ищецът е живял при него и той изцяло е поел издръжката му. Установи се, че детето е живяло при бащата по време на обявеното извънредно положение в страната през 2020г., което е извън периода на исковата претенция, както и през месец август 2020г., който период съвпада с режима за лични контакти с детето, определен с бракоразводното решение. Представените от ответника касови бонове за закупени храни, лакомства и платени комунални услуги не обосновават категоричен извод, че разходите са направени в полза на детето и то в периода, за който се претендира увеличението.

         Затова не са налице основания да се приеме настъпило частично изпълнение на задължението за издръжка чрез нейното даване в натура, което да изключи нуждата от увеличение на издръжката за конкретен минал период, обхванат от исковата претенция.

         При този изход на делото двете и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК двете страни си дължат съдебни разноски съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска.

         Ищецът претендира разноски и представя доказателства да е направил такива в размер на 480лв. с вкл. ДДС – платено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за прекомерно с оглед сложността и продължителността на делото и предвид възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК го намалява до минималния размер от 360лв. с вкл. ДДС по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. По съразмерност следва да се присъдят на ищеца съдебни разноски в размер на 120лв.

         Ответникът също претендира разноски и представя доказателства да е направил такива в размер на 500лв. – платено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за прекомерно с оглед сложността и продължителността на делото и предвид възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК го намалява до минималния размер от 300лв. по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. На ответникът се дължат и разноски в размер на 5,91лв., направени за издаване на съдебно удостоверение. По съразмерност следва да се присъдят на ответника съдебни разноски в размер на 203,94лв.

На основание чл.78, ал.6 вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК вр. т.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът дължи ДТ върху увеличението на издръжка в размер на 72лв.

С оглед императивната разпоредба на чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

         По изложените съображения съдът        

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

УВЕЛИЧАВА издръжката, определената със съдебна спогодба от 19.10.2018г. по гр.д. №3127/2018г. по описа на РС - Пазарджик, от 150лв.  на 200лв. и ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си Х.Д.Д. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.Д.Д. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 200лв., платима по банковата сметка на майката В.Д. с IBAN: *** „Банка ДСК“ ЕАД до 15-то число на месеца, за който се дължи, считано от 09.06.2020г. до настъпването на причина за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200лв. до претендираната от ищеца издръжка в размер на 300лв.

ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати на Х.Д.Д. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.Д.Д. с ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 120лв.

ОСЪЖДА Х.Д.Д. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.Д.Д. с ЕГН **********, да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 203,94лв.

ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – гр.Пазарджик ДТ в размер на 72лв.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от 17.09.2020г.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: