№ 6667
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110163813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от /фирма/ срещу /фирма/, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца
непогасената част от дължимото възнаграждение (навло) за извършен международен превоз
на стоки в общ размер на 2 812,00 лева с ДДС, съгласно Заявка за транспорт № 2322 от
25.06.2020г. с договорено навло в размер на 1056.14 лева с ДДС, за която е издадена
Фактура № 68725 от 10.07.2020г. на стойност 1056.14 лева с ДДС, Заявка за транспорт №
2363 от 15.07.2020г. с договорено навло в размер на 1380.00 лева с ДДС, за която е издадена
Фактура № 70159 от 31.07.2020г., Заявка за транспорт № 2396 от 24.07.2020г с договорено
навло в размер на 2040.00 лева с ДДС, за която е издадена Фактура № ********** от
31.07.2020г. и Заявка за транспорт № 2453 от 25.08.2020г. с договорено навло в размер на
480.00 лева с ДДС, за която е издадена Фактура № ********** от 31.07.2020г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и с правно
основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за сумата от 556,89 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
08.09.2020г до 09.11.2021г.
Ищецът твърди, че със Заявка за транспорт № 2322 от 25.06.2020г., Заявка за
транспорт № 2363 от 15.07.2020г., Заявка за транспорт № 2396 от 24.07.2020г. и Заявка за
транспорт № 2453 от 25.08.2020г. ответникът му възложил да извърши транспортни услуги
при уточнени условия и цена. Твърди, че оформил товарителници и извършил
транспортните услуги, като стоката била транспортирана и предадена на получателите. За
извършените транспортни услуги ищецът издал Фактура № 68725 от 10.07.2020г. на
стойност 1056.14 лева с ДДС, Фактура № 70159 от 31.07.2020г. на стойност 1380.00 лева с
ДДС, Фактура № ********** от 31.07.2020г. на стойност 2040.00 лева с ДДС и Фактура №
1
73066 от 15.09.2020г. на стойност 480.00 лева с ДДС, на обща стойност 4956.14 лева, които
били получени от ответника. На 01.03.2021г. /фирма/ превело по банковата сметка на
/фирма/ сумата от 2144,14 лева с ДДС, по получените от него четири броя фактури, при
което оставащата непогасена част от дължимото се навло била в размер на 2 812.00 лева с
ДДС. Твърди, че между страните бил уговорен срок за плащане до 65 дни от получаване на
оригиналните документи от товародателя. Според изложеното в исковата молба и след
изтичането му въпреки многократно проведените телефонни разговори, интернет
кореспонденция и обещания ответникът отказал да плати остатъка от дължимата сума за
извършените транспортни услуги, поради което се претендира същия, ведно с обезщетение
за забава от настъпване изискуемостта на всяко от вземанията до датата на исковата
молба.Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба.
В проведеното на 14.06.2022 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не
изпраща представител. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва
да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпрати
представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от
26.11.2021г., което е редовно връчено на ответника с преписа от исковата молба, на същия
са указани последиците от неявяването на негов представител в съдебно заседание.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, включващ сумите от 134,75 лв. за държавна такса и 860 лв. за
адвокатско възнаграждение.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/ с EИК ... със седалище и адрес на управление /адрес/ да заплати
на /фирма/ с ЕИК ... със седалище и адрес на управление /адрес/ на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) сумата в размер на 2 812,00 лева с ДДС,
представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение (навло) за извършен
международен превоз на стоки, съгласно Заявка за транспорт № 2322 от 25.06.2020г. с
договорено навло в размер на 1056,14 лева с ДДС, за която е издадена Фактура № 68725 от
10.07.2020г. на стойност 1056,14 лева с ДДС, Заявка за транспорт № 2363 от 15.07.2020г. с
договорено навло в размер на 1380,00 лева с ДДС, за която е издадена Фактура № 70159 от
31.07.2020г., Заявка за транспорт № 2396 от 24.07.2020г с договорено навло в размер на
2
2040,00 лева с ДДС, за която е издадена Фактура № ********** от 31.07.2020г. и Заявка за
транспорт № 2453 от 25.08.2020г. с договорено навло в размер на 480,00 лева с ДДС, за
която е издадена Фактура № ********** от 31.07.2020г., ведно със законната лихва от
09.11.2021г. до окончателното плащане и с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
294, ал. 1 ТЗ за сумата от 556,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 08.09.2020г до 09.11.2021г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 994,75 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3