РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Перник , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500120 по описа за 2021 година
С Решение № 81/ 14.08.2020год. , постановено по гр. дело № 1337/2019г., допълнено
по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 260000/12.01.2021год.Районен съд – Радомир е
осъдил Гаранционен съд гр.С. да заплати на Д. С. Д. от *** сума в размер на 2 379.99лева ,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на пътно-
транспортно произшествие, реализирано на ***год., представляващи направени разходи за
закупуване на медикаменти, медицински продукти,специализирани храни и санитарно-
хигиенни материали , както и за погребението на Н. Г. М. , ведно със законната лихва ,
считано от датата на депозиране на исковата молба- 10.12.2019год. до окончателното й
изплащане като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 8 468.48лева като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение съдът е осъдил Гаранционен съд гр.С. да заплати на Д.Д.
разноски по делото в размер на 337.25лева , а по сметка на РРС- държавна такса в размер на
95.20лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът, който го обжалва в
отхвърлителната му част в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК .В жалбата се твърди неправилност
и необоснованост на изводите на районния съд за липса на причинно следствена връзка
между процесното ПТП, в резултат на което е починала неговата майка и направените от
1
него разходи за помени и панихиди. Твърди се , че по делото е доказано извършването на
такива разходи и доколкото същите са в причинно следствена връзка с процесното ПТП, то
подлежат на възстановяване от ответника. Прави се искане за отмяна на решението , в
обжалваната му част и постановяване на ново за уважаване на иска в пълния му предявен
размер .
Въззиваемият Гаранционен фонд-гр.С. е подал писмен отговор, с който оспорва
основателността на подадената въззивна жалба. Моли същата да не се уважава като се
потвърди обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Третото лице помагач- Г. Д. П. не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД. В исковата молба ищецът е твърдял вследствие на причинени при ПТП на
***год. в *** травми е починала неговата майка Н. Г. М.. Твърди също така , че виновен за
ПТП е водача на товарен автомобил марка мерцедес ,модел 609Д с рег.№ *** без
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“, който е признат за виновен с влязла
в сила присъда № 21/27.12.2018год. по нох.дело № 318/2018год. по описа на Окръжен съд-
Перник. Твърди , че както за лечението на майка си , така и след настъпилата й смърт- за
погребение и панихиди е направил разходи ,които съставляват за него имуществена вреда от
процесното ПТП, подлежащи на обезщетяване от ответния Гаранционен фонд,каквото му
било отказано от последния. Сочи ,че извършените разходи са в общ размер на 8 468.48лева,
част от които са за извършените помени/ панихиди/ .
Ответникът е оспорил исковете.
Третото лице помагач е изразило становище за неоснователност на исковете.
Районният съд е уважил предявените искове частично за сумата от 2 379.99 лева ,
представляващи направени разходи за закупуването на медицински продукти и
медикаменти, специализирани храни и санитарно-хигиенни материали,както и за
погребението на Н. М.. Отхвърлил е исковете по отношение разходите за извършени
панихиди /помени/ като е приел , че не е налице причинно следствена връзка между тях и
противоправното поведение на водача на товарния автомобил, причинил ПТП.
Във връзка с процесното ПТП районният съд е възприел фактическата обстановка ,
отговаряща на събраните по делото доказателства и въз основа на нея е направил
законосъобразен извод относно наличие на елементите от фактическия състав на чл.577,
2
ал.1, т.2,б.“ А“ от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника гаранционен фонд за част
от причинените на ищеца в резултат на процесното ПТП и претендирани за него за
обезщетяване имуществени вреди. Счел е обаче ,че за другата част от тези имуществени
вреди предпоставките не са налице , поради което е отхвърлил исковете по отношение на
разходите за извършени помени/панихиди/ .
Спорен въпрос по делото , с оглед посоченото в жалбата , се очертава единствено
въпроса по наличието или липсата на причинна връзка между претендираните от ищеца
разходи за извършени помени /панихиди/с процесното пътно транспортно произшествие,
доколкото в първоинстанционото производство са събрани доказателства относно техния
размер.
Настоящата въззивна инстанция споделя извода на районния съд за липса на
основания за ангажиране отговорността на ответния Гаранционен фонд за обезщетяване на
имуществени вреди , представляващи направени от ищеца разходи за извършени помени
/панихиди/ на починалата в следствие на процесното ПТП негова майка. Безспорно е ,че
организирането на помени /панихиди/на починалите е в съответствие с установените
български обичаи традиции за почитане паметта на покойника ,но извършването им не е
задължително и зависи изцяло от волята на близките на починалия. Те не са естествена,
пряка и закономерна последица от непозволеното увреждане , поради което направените за
тях разходи не могат да се определят като имуществена вреда за близките на починалия,
подлежаща на обезщетяване. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика.
Предвид гореизложеното въззвиният съд намира подадената жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение, в обжалваната му част- за правилно и законосъобразно ,
поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото и направеното в тази връзка искане, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лева. Пречка за това не се явява обстоятелството ,че ищецът в
първоинстанционото производство- жалбоподател във въззивното е освободен на основание
чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/14.08.2020год., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК
с Решение № 260000/12.01.2021год., постановено по гр.дело № 1337/2019год.по описа на
Районен съд-Радомир, в частта в която е отхвърлен предявен иск по чл.558, ал.5 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата над 2 379.99лева до пълния предявен размер от 8 468.48лева.
В останалата си част решението е влязло в сила.
3
РЕШЕНИЕТО Е постановено с участие на Г. Д. П. като трето лице помагач на
страната на Гаранционен фонд- гр. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4