Решение по дело №254/2018 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 225
Дата: 6 декември 2018 г. (в сила от 8 май 2020 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20187280700254
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

№ 225/6.12.2018 г.

Гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 254 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба и искова молба на П.Т.З. *** против неправомерно обработване на личните му данни от община Ямбол, изразяващо се в незаличаване на същите в Решение № 65/24.08.2017 г. на Административен съд – Ямбол, публикувано на интернет страница на общината. В жалбата се релевират доводи, че при публикуване на посоченото решение на съда, ответникът по делото е следвало да анонимизира личните му данни - трите имена и местожителство, което не е сторил и с това си действие е извършил нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД; сочи се, че нарушението продължава и към момента на подаване на настоящата жалба; твърди се също, че не е налице висящ или приключил спор пред КЗЛД. Претендира се заплащане и на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в следното: в следствие на публикуваното на 16.07.2018 г. на общинския сайт съдебно решение по к.а.д. № 35/2017 г. по описа на ЯАС у З. се породила смесица от негативни емоции и стрес, безпокойство и притеснение, безсъние и унилост, уплаха и вглъбеност, че някой може да злоупотреби с личните му данни, като ги използва против него или за собствени нужди; счита, че фактът на публикуване на решението, съдържащо личните му данни – три имена и местожителство, позволява идентифицирането му като оспорващ по посоченото дело пред неограничен кръг от лица, които биха могли да си съставят мнение за умствените му способности и личния му живот. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е 200 лева. Иска съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заличи имената и адреса му от публикувания на сайта ѝ съдебен акт, да му заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., както и присъждане на сторените в производството разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Със становище вх. № 2227/13.11.2018 г. по описа на ЯАС процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане да бъдат уважени изцяло жалбата и исковата молба и ответникът по делото - община Ямбол - да бъде задължен да преустанови неправомерното си поведение, като анонимизира личните данни на жалбоподателя - трите имена и местожителство - в публикуваното решение на съда; претендират се разноски по делото.

В представен по делото чрез процесуален представител * Р. писмен отговор вх. № 2126/30.10.2018 г. по описа на ЯАС ответникът по делото излага съображения за недопустимост на жалбата, алтернативно – и за нейната неоснователност. Конкретно се сочи следното: оспорващият не е предоставил доказателства по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, а именно съответен документ от КЗЛД, удостоверяващ липсата на висящо производство пред нея по същия спор; отделно от това се твърди, че след депозиране на жалбата – предмет на настоящото производство, административният орган е предприел действия по заличаване на съответните лични данни, съдържащи се в публикувания на интернет страницата на общината съдебен акт, което заличаване представлявало валидно направено от администратора на лични данни оттегляне на оспорените действия, което от своя страна води до наличие на предпоставката по чл. 159, т. 3 от АПК за прекратяване на образуваното съдебно производство; навежда се и твърдение, че извършеното заличаване, съответно – оттеглянето на оспорените действия, има за последица отпадането на правния интерес от търсената съдебна защита, респ. налице е друга предпоставка за недопустимост на оспорването – тази по чл. 159, т. 4 от АПК. Неоснователността на жалбата се обосновава с твърдения за законосъобразно и добросъвестно обработване на личните данни от страна на община Ямбол, която е действала в хипотезата на чл. 4, ал.1, т. 1 от ЗЗЛД, а именно в изпълнение на нормативно установено задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 194 от АПК. По отношение на исковата претенция за обезвреда на причинените вследствие неправомерното обработване на личните данни на оспорващия неимуществени вреди се сочи, че липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Иска се съдът да постанови решение, с което да отхвърли депозираната жалба, както и заявената в нея искова претенция в размер на 200 лева. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и исковата си молба с подробно изложените в нея доводи и аргументи. Същевременно счита, че е налице оттегляне от страна на административния орган в частта, касаеща искането за заличаване на личните данни, тъй като към момента данните са анонимизирани - общината е свалила предходното решение, съдържащо личните данни, заличала ги е и е публикувала друг файл с анонимизираните данни; към настоящия момент обаче това обстоятелство не е технически коригирано, тъй като при изписване на данните в търсачката решението с пълните данни отново е видимо. Иска съдът да се произнесе по исковата претенция в размер на 200 лева, като счита, че в тази част претенцията намира опора в нормалната житейска логика и практика, като всеки човек преживява отрицателни емоции. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание за ответната страна община Ямбол, редовно призована, се явява * С.Р., редовно упълномощен, който изцяло оспорва подадената жалба, като  поддържа всички обстоятелства, изложени в писмения отговор. Моли съдът да отхвърли като неоснователна претенцията на оспорващия на база всички аргументи в писмения отговор.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 65/28.04.2017 г. по к.а.д. № 35/2017 г. на Административен съд – Ямбол, образувано по подаден от Окръжна прокуратура - Ямбол протест против текстове от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на община Ямбол, състав на ЯАС е отменил протестираните текстове от подзаконовия нормативен акт. По делото  като присъединена страна в частта, касаеща разпоредбата на чл. 51 от Наредбата, е участвал и П.Т.З.. След влизане в сила на 16.07.2018 г. на съдебния акт на ЯАС, в съответствие с изискванията на чл. 194 от АПК същият е обнародван от административния орган на сайта на общината, за което по делото не са ангажирани доказателства досежно датата на публикуването.

На 10.10.2018 г. оспорващият в настоящото производство е изписал трите си имена в ****, вследствие на което установил наличието на няколко страници, съдържащи имената му, една от които е и тази на община Ямбол със следния линк: *******При кликването на този линк се разкрива съдържанието на публикуван на сайта препис от съдебно решение № 65/28.04.2017 г. по к.а.д. № 35/2017 г. по описа на ЯАС, в който се съдържат лични данни по смисъла на закона, а именно – трите имена на жалбоподателя и неговото местожителство. На 15.10.2018 г. директно пред съда е депозирана жалба, заведена във входящия регистър на ЯАС под вх. № 2011/15.10.2018 г. Подобни „справки“ от страна на оспорващия, (видно от приобщения по делото доказателствен материал) са извършени и след подаването на жалбата, както следва: на 19.10.2018 г., на 28.10.2018 г. и на 12.11.2018 г.

След постъпване на жалбата община Ямбол, както се твърди и в депозирания по делото писмен отговор, е предприела действия по заличаване на личните данни на З. - три имена и местожителство, съдържащи се в публикуваното на нейната интернет страница съдебно решение, което е видимо на следния интернет адрес: *******. Административният орган не е ангажирал доказателства досежно датата на извършената корекция.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Възраженията за недопустимост на жалбата, направени от страна на административния орган с писмения му отговор, поддържани и в съдебно заседание, съдът преценя като неоснователни. На първо място, една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното оспорване, съдържаща се в специалната норма на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, е липсата на висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение или липсата на влязло в сила решение на съда с предмет оспорване на нейно решение относно същото нарушение. Същият текст указва, че по искане на физическото лице комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор, което и жалбоподателят в настоящото производство е сторил, като в отговор на негово искане е изготвено писмо изх. № НДМСПО-17-864/2018 г. # 1 от 22.10.2018 г. на Председателя на КЗЛД. Писмото е приложено към становище вх. № 2227/13.11.2018 г. по описа на ЯАС, приобщено е към доказателствения материал по надлежния ред и от него е видно, че специалното изискване на закона за липса на висящо производство по същия спор е изпълнено. Ето защо, съдът не приема твърдението на административния орган, че е налице процесуална пречка за разглеждане на делото по същество на това основание. На следващо място, съдът счита, че не са налице и процесуалните предпоставки за прекратяване на образуваното производство, визирани в чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК, предвид следното: фактът, че и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт в интернет пространството съществуват два файла, съдържащи текста на решение № 65/28.04.2017 г. по к.а.д. № 35/2017 г., единият от които с обезличени лични данни – три имена и местожителство на З., а другият – без обезличени такива, е безспорен и се установява чрез осъществяването на следните действия от съда (за които не се изискват специални технически знания и умения): чрез изписване на трите имена на оспорващия – „П.Т.З.“ ********се разкрива съдържание, достъпно на следния линк: ********– на този интернет адрес е публикувано решението без обезличаване на личните данни; при посещение на сайта на община Ямбол на адрес http:/**** - „Начало“ - „Общински съвет“ – „Документи“ – „Наредби“ – се визуализира списък от актове, под № 10 от който фигурира линк към Решение № 65/28.04.2017 г. на Административен съд - Ямбол. При отварянето на този линк се визуализира прикачен файл в PDF-формат, съдържащ текста на решението с обезличените данни. Оттук следва изводът, че и към момента администраторът на лични данни, (какъвто безспорно е община Ямбол съобразно разписаните в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД правила, а и този факт не се оспорва от страните по делото), извършва обработване (разкриване и разпространение) на личните данни на жалбоподателя З.. В тази връзка, обстоятелството, че след депозиране на жалбата са предприети действия по обезличаване на данните, (което е видимо при посещение на интернет адрес  ****и което ответната страна твърди да се явява като оттегляне на оспореното действие, не променя факта, че и към настоящия момент на интернет адрес ********е публикувано решението без обезличаване на личните му данни, същото съществува в интернет пространството и е достъпно до неопределен кръг лица, т.е. въпреки предприетите действия за обезличаване на личните данни,  е налице продължаване на обработването им чрез разпространение от администратора на лични данни, тъй като достъпът на трети лица до тези данни не е предотвратен. Ето защо извършената корекция не би могла да се тълкува като оттегляне на оспореното действие (още повече, че органът не е ангажирал доказателства относно датата на извършеното обезличаване), което да обосновава наличие на предпоставката по чл. 159, т. 3 от АПК. По горните съображения съдът преценя направеното в тази насока възражение като неоснователно. По същите съображения неоснователно се явява и възражението за недопустимост поради липса на правен интерес от оспорването – предпоставката по чл. 159, т. 4 от АПК. Напротив, жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация и съдържа твърдения за незаконосъобразни действия, представляващи неправомерно обработване на лични данни от страна на администратор на лични данни – община Ямбол, което се извършва и към момента, и това поражда правния интерес от преустановяването им. Въпросът дали обработването на личните данни е действително правомерно или не съобразно изискванията на действащата нормативната уредба е въпрос по съществото на делото, по който съдът ще се произнесе по-долу.

Поради изложеното съдът намира, че жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от оспорването и против действие, подлежащо на обжалване съобразно разпоредбите на ЗЗЛД. Налице е и другата предпоставка за допустимост с оглед изискванията на специалната норма на чл. 39, ал. 4, ЗЗЛД, а именно липсата на висящо производство пред КЗЛД или на висящо съдебно производство по решение на комисията за същото нарушение. Допустима е и направената искова претенция, тъй като искът е насочен от и срещу надлежна страна.

Разгледани по същество, жалбата, както и исковата молба, са  неоснователни, предвид следното:

Съобразно действащата нормативна уредба, при нарушаване на правата му по този закон, всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред, като законодателят е предвидил възможност в това производство физическото лице да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора (чл. 39, ал.1 и ал. 2 от ЗЗЛД). В настоящото производство е заявена искова претенция за обезвреда на причинени вследствие неправомерно обработване на лични данни от страна на община Ямбол неимуществени вреди с цена на иска 200 лева. Искът по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД е самостоятелно средство за защита на частноправните субекти срещу незаконосъобразни действия на администратора на лични данни, като за ангажиране отговорността на последния, лицата претендиращи вреди, следва да докажат незаконосъобразни действия на администратора на лични данни, т.е. неправомерно обработване на лични данни от негова страна, причинени вследствие на тези действия вреди от имуществен или неимуществен характер, и пряка и непосредствена причинна връзка между противоправните действия на администратора и настъпилите вреди. Липсата дори на един от елементите от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 203, ал. 1 от АПК и препращането към чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед изискуемата от закона кумулативност, е основание за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна или недоказана.

Легалната дефиниция за лични данни се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД - всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД „обработване на лични данни“ е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; 3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; 4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; 6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД „администратор на лични данни“ е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни или обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон, в които случаи администраторът или специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени. В процесния случай не е спорно по делото, а и от доказателствата категорично се установява, че публикувайки посоченото Решение № 65/28.04.2017 г. по к.а.д. № 35/2017 г. на ЯАС община Ямбол, в качеството ѝ на администратор на лични данни, е действала в условията на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, а именно обработването на лични данни е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. Нормативното установено задължение за администратора е по силата на чл. 194 от АПК.

За да бъде изпълнена хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, е необходимо информацията, представляваща лични данни и отнасяща се до дадено физическо лице, да води до неговото идентифициране - пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Това сочи на извода, че не винаги посочването на един или няколко специфични признаци по отношение на дадено физическо лице може да доведе до неговото идентифициране. За да бъде осъществена неговата правна индивидуализация в обществото, следва да се посочат един или няколко признака, въз основа на които може да се направи ясен и недвусмислен извод, че информацията относно посочените признаци се отнася до точно конкретно лице, т.е. същото да може да се индивидуализира. Посочването на трите имена на лице, макар като информация да има характер на лична информация относно дадено лице, не е достатъчно, за да бъде същото индивидуализирано. Не е достатъчно и посочването на друг подобен критерий като неговото местожителство. В случая, в публикувания от община Ямбол съдебен акт на ЯАС, са посочени тези два признака – трите имена на лицето и местоживеенето му, които не са достатъчни лицето да бъде индивидуализирано; макар и в решението на съда да е посочен почти пълен адрес, там липсва уточнението дали той е постоянен, настоящ или съдебен такъв. В административно-правната система на Република България има друг важен и определящ признак наред с името на лицето и това е ЕГН, въз основа на който наред с името дадено лице може в голяма степен да бъде индивидуализирано, т.е. посочването на лични данни от този характер в голяма степен биха отграничили и индивидуализирали дадено лице. Данните, публикувани в съдебния акт на ЯАС (посочването на името на лице и местоживеенето му), не са в достатъчен обем, за да може лицето, до което се отнасят, да бъде индивидуализирано. Този извод на съда не се променя и от представените по делото писмо изх. № 18 П4653/20.04.2018 г. на община Пловдив и писмо рег. индекс ГР-08-486 #1/27.07.2018 г. на община Димитровград, обективиращи установеното след проверка в Национална база данни „Население“, а именно - че има само едно лице с имена П.Т. Т., тъй като за установяване на този факт е бил необходим и ЕГН. Следователно, може да се направи извод, че личните данни на П.Т.З. в обем три имена и непълен адрес в публикуваното решение на Административен съд - Ямбол на интернет страницата на община Ямбол, са обработени от същата в съответствие с изискването за допустимост на обработването на данните, посочено в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, както и с принципите, закрепени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД (в този смисъл Решение № Ж-369 от 6.02.2017 г. на КЗЛД).

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажирането на отговорността на администратора на лични данни на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, а именно: незаконосъобразно действие или акт на администратора, представляващо неправомерно обработване на лични данни, установено по съответния ред, от което да са произтекли неимуществени вреди за жалбоподателя. Това е основание за отхвърляне на предявената искова претенция в размер на 200 лева.  

С оглед на всичко изложено до тук депозираната от жалбоподателя З. и поддържана от него жалба с правно основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД срещу незаконосъобразни действия на администратора на лични данни – община Ямбол, изразяващи се в неправомерно обработване на личните му данни – три имена и местоживеене, се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Неоснователен   се преценява и искът с правно основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, тъй като се установи категорично недоказаност на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността по цитирания текст от ЗЗЛД, поради което претенцията за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 200 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.   

Предвид изхода на делото и искането на ответната страна за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът следва да ѝ присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ЯАС, първи административен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. *** против незаконосъобразни действия на административен орган - община Ямбол, в качеството на администратор на лични данни, изразяващи се в неправомерно обработване на личните му данни - три имена и местожителство, извършено чрез незаличаване на същите в Решение № 65/24.08.2017 г. на Административен съд – Ямбол, публикувано на интернет страница на община Ямбол.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З. *** срещу администратора на лични данни община Ямбол иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно обработване на личните му данни, с цена 200 (двеста) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА П.Т.З. ***, с посочен съдебен адрес:***, адвокат Б. Б. от АК – Хасково, да заплати на община Ямбол, сумата от 100 (сто) лева, съставляваща сторени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете