№ 450
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110210861 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Т. В. Р., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 21-4332-028300/27.06.2022 г., издадено от началник група в
отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 177, ал.5 пр. 1 вр.
ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП и се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като автомобилът е бил управляван от неговия
син В. Р.. Бланкетно се поддържа, че доказателствата в АНП са събрани в
нарушение на процесуалните правила, а отделно от това НП също е издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили
правото на защита на жалбоподателя. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и дава обяснения по случая, в които посочва, че на процесната дата
автомобилът е бил управляван от сина му. Твърди, че след като синът му
паркирал автомобила и си тръгнал пристигнали 10 полицейски служители,
които претърсили автомобила и него самия. Заявява, че ден преди проверката
в стопанисвания от него магазин пристигнали 50 полицейски служители,
1
които извършили претърсване, а след това и 150 барети. Твърди, че СУМПС
му е отнето, но вече имал нужната диплома и изкарал СУМПС, а
полицейските служители искали да го „наредят“.
Процесуалният представител на жалбоподателя - адв. К.М. пледира за
отмяна на наказателното постановление като счита, че в хода на съдебното
следствие по несъмнен начин е установено, че на инкриминираната дата
автомобилът е бил управляван не от жалбоподателя, а от неговия син.
Застъпва тезата, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които представляват основание за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Началник група „АНД“ в Отдел „Пътна полиция”
при СДВР – редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
Към 13.11.2021 г. жалбоподателят Т. В. Р. не притежавал
правоспособност да управлява МПС, тъй като със заповед № РД-01-
219/25.04.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ резултатите на жалбоподателя от проведени
през 2008 г. теоретичен и практически изпити за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, категория В и М били анулирани.
С наказателно постановление № 19-4332-004576/18.03.2019 г., издадено
от началник група „АНД“ в ОПП-СДВР жалбоподателят Т. В. Р. бил наказан
по административен ред на основание чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП с
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.
150 от ЗДвП. НП било връчено на брата на жалбоподателя на 04.06.2021 г. и
същото влязло в законна сила на 12.06.2021 г.
На 13.11.2021 г. около 12:20 ч. в гр. София жалбоподателят Т. В. Р.
управлявал лек автомобил марка „А.“, ******“ с рег. № *********, движейки
се по бул. „Константин Величков“ с посока на движение от бул.
„Възкресение“ към бул. „Александър Стамболийски”. Същият бил сам в
автомобила. По същото време свидетелят Х. А. Е. и неговият колега Ивайло
Василев Симеонов изпълнявали служебните си задължения като полицейски
патрул при 03 РУ- СДВР. В полицейския радиоефир бил излъчен сигнал за
извършване на проверка на лек автомобил марка „А.“, ******“ с рег. №
*********. Посоченият автомобил бил забелязан от свидетеля Е. да завива от
бул. „Константин Величков“ по ул. „Д-р Калинков“ и поради получения
сигнал полицейските служители последвали автомобила, подали звуков и
светлинен сигнал за спирането му и го спрели до автосервиз на ул. „Д-р
Калинков“. Жалбоподателят излязъл от автомобила и се насочил към
автосервиза. Свидетелят Е. и неговият колега също спрели и поискали от
жалбоподателя документи, като същият не представил СУМПС. Бил повикан
екип на ОПП-СДВР за съдействие, част от който бил и свидетелят П. И. К.,
младши автоконтрольор в ОПП- СДВР. Последният съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. №
671889/13.11.2021 г. за това, че водачът не представя СУМПС, което било
2
квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка
наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от 07.06.2022
г. прокурор при СРП прекратил образуваното наказателно производство за
престъпление по чл. 343в, ал. 2. На 27.06.2022 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, препис от което било връчено на Т. Р. на
10.08.2022 г., а на 15.08.2022 г. била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Х. А. Е., П. И. К., В. Т.в Р., както и събраните по
надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: постановление за
прекратяване на наказателното производство, справка „Картон на водача“,
копие от заповед № 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи
и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, материалите по пр.пр. 727/2022 г., сред
които и копие на наказателно постановление № 19-4332-004576/18.03.2019 г.,
издадено от началник група „АНД“ в ОПП-СДВР, справка относно извършена
проверка в АИС „АНД“ и ТАИС „Водачи“ относно жалбоподателя Т. В. Р.,
заповед № РД-01-219/25.04.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“.
По отношение основния според въпрос по делото, а именно дали на
инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал спрения за проверка лек
автомобил по делото е налице диаметрално противоположна доказателствена
информация – от една страна са показанията на свидетелите Х. А. Е. и П. И.
К., а от друга – тези на свидетеля В. Т.в Р. и обясненията на жалбоподателя.
След внимателния им анализ и съпоставка с останалите доказателства по
делото съдът прие, че следва да се довери на показанията на полицейските
служители Е. и К.. На първо място те са обективни и незаинтересовани от
изхода на делото – видно от заявеното от свидетеля К. същият не имал други
контакти с жалбоподателя, не го е спирал за проверка и не е съставял срещу
него други АУАН, извън процесния. И двамата свидетели депозират сведения
относно факти и обстоятелства, които лично са възприели и в
осъществяването на които лично са участвали. Свидетелите демонстрират
достатъчно детайлен спомен относно осъществилите се събития, извършената
проверка и установеното при нея. Свидетелят Е. посочва, че с колегата му
предприели спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя поради
получен сигнал от ОДЧ, като е категоричен, че именно жалбоподателят е бил
негов водач, че слязъл от лявата страна и е бил сам в автомобила. Е. твърди,
че към момента на спиране на автомобила не е имало други лица, освен
жалбоподателя, а впоследствие на място пристигнали негови приятели.
Свидетелят потвърди, че от жалбоподателя било поискано за проверка
СУМПС, но било установено, че същият няма такова.
Кореспондиращо с твърденията на свидетелят Е. са и показанията на
свидетеля К., който бил повикан за съдействие и съставяне на необходимите
документи – АУАН. Свидетелят К. потвърди подадения в радиоефира сигнал,
че конкретен автомобил се управлява от неправоспособен водач, като
посочва, че на бул. „Възкресение“ се разминал с автомобила, за който се
отнасял сигнала и възприел, че същият се управлява от лицето, на което
3
впоследствие съставил АУАН.
Съдът отчете възможната заинтересованост на свидетеля В. Т.в Р. от
изхода на делото с оглед близката родствена връзка между него и
жалбоподателя и прие, че не може да се довери на заявеното от него, че той, а
не баща му – жалбоподателят Т. Р. е управлявал процесния автомобил.
Свидетелят твърди, че след като е закарал баща си до автосервиза за смяна на
гумите се е качил в трамвая и е заминал, като до заминаването му полицейски
патрул не е имало на мястото, а за задържането на баща си узнал по –късно.
Изложеното противоречи на показанията на свидетеля Е., който посочва, че
лично възприел как процесния автомобил спрял и от лявата му страна слязъл
жалбоподателят, като други лице в този момент не е имало. Свидетелят не
твърди да е възприел жалбоподателя извън автомобила, а напротив,
полицейските служители са следвали автомобила с подадени звуков и
светлинен сигнал и при спирането му от същия е излязъл единствено
жалбоподателят. Посочените по-горе твърдения на свидетеля Е. оборват
заявеното от жалбоподателя, че полицейския патрул пристигнал много след
като автомобилът бил спрян - след като свидетелят Р. си тръгнал, след като
жалбоподателя дал ключа от автомобила на служителя в сервиза и се върнал
назад/. Самите обяснения на жалбоподателя в частта, касателно извършената
му на инкриминираната и на предходни дати полицейски проверки съдържат
силно преувеличени твърдения - същият твърди, че при проверката са
пристигнали 10 полицейски коли, предишния ден магазинът ми бил
претърсен от 50 полицейски служители, а след това пристигнали 150 барети,
като самият жалбоподател няма логично обяснения за проявения от
полицейските служители към него интерес, тъй като по него думи не правят
нищо, само си „карат колите“, но полицейските служители искат „да го
наредят“.
От писмените доказателства по делото несъмнено се установи, че към
13.11.2021 г. жалбоподателят Т. В. Р. е бил неправоспособен водач – установи
се, че резултатите от теоретичния и практическия изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС са анулирани, поради представяне на
неистински документ за завършено образование.
От представените по делото копие от заповед № 8121к-13140/2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган,
а от справката – картон на водач се установиха предходни нарушения на
ЗДвП от страна на жалбоподателя, вкл. управление на МПС без съответна
правоспособност. Последното се потвърждава от представеното копие от
наказателно постановление № 19-4332-004576/18.03.2019 г., издадено от
началник група „АНД“ в ОПП-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за
обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
4
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Г.В.Б. „началник група към СДВР, отдел Пътна
полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за
встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Г.В.Б.
е встъпила в длъжността началник на група „Административнонаказателна
дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на
основание т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи е била компетентна към 27.06.2022 г. да издаде
обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
ограничили правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването
на какво точно нарушение е обвинено респ. санкционирано. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е описано нееднозначно, което от своя страна води
до липса на съответстваща му правна квалификация. Отделно от това
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение, извършено повторно, при
липса на каквито и да било фактически твърдения в АУАН и НП относно това
обстоятелство.
Съгласно посочената като нарушена правна норма – чл. 150 от ЗДвП
„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо
превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4“. В АУАН и НП
е посочено, че по време на проверката водачът не представя СУМПС. Така
описаното обаче не може еднозначно да се подведе под нормата на чл. 150 от
ЗДвП, тъй като непредставянето на СУМПС не може да се приравни на липса
на правоспособност, доколкото е възможно водачът да е правоспособен, да
притежава СУМПС, но да не го носи в себе си по време на проверката, поради
което и да не го е представил. В този случай нарушението би се
квалифицирало по чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП. Същевременно в НП е изложен
допълнителен факт, за който твърдения в АУАН няма, а именно, че
жалбоподателят „никога не е притежавал“ СУМПС. Съдът намира за нужно
да подчертае, че описанието на нарушението, направено от АНО, а именно
непритежаването на СУМПС всъщност представлява нарушение на чл. 150а
от ЗДвП, която норма посочва, че „за да управлява моторно превозно
5
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство…“. Непритежаването на СУМПС не означава, че водачът е
неправоспособен, доколкото правоспособността за управление на МПС се
придобива след успешно полагане на изпит /аргумент за което е чл. 2 от
Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство/, а самото СУМПС удостоверява придобиването й /в този смисъл и
решение № 7438 от 7.12.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 9585/2017 г./.
Ето защо е възможно едно лице да притежава правоспособност да управлява
МПС след успешно полагане на изпит, но на същото да не е издадено
СУМПС, в който случай управлението на МПС би представлявало нарушение
на чл. 150а от ЗДвП, а не на чл. 150 от ЗДвП. Предвид начина на
формулиране от фактическа страна на нарушението, а именно, че
жалбоподателят не представя СУМПС и никога не е притежавал такова, то
квалификацията на нарушението, дадена от АНО е неправилна. С оглед
изложеното съдът намира, че макар в настоящия случай по несъмнен начин да
се установи, че към инкриминираната дата жалбоподателят Р. е бил
неправоспособен водач, доколкото резултатите от положените от него
теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност са
анулирани през 2014 г. и че същият е управлявал МПС, съзнавайки, че е
неправоспособен водач, то с оглед констатираните нарушения на
процесуалните правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя
обжалваното НП следва да се отмени.
В допълнение съдът намира за нужно да посочи още, че
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, извършено
при условията на повторност. Съгласно параграф 6 от ДР на ЗДвП „повторно“
е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2
– в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В обжалваното наказателното постановление обаче не са изложени никакви
факти, касателно предходно наказване на жалбоподателя за нарушение от
същия вид, поради което същият е изправен пред невъзможност да се защити,
като оспори изобщо факта на наказването, датата на влизане в сила на НП, с
което е наказан, а така също и дали е узнал за това наказване. Действително в
хода на съдебното следствие се установи, че с наказателно постановление №
19-4332-004576/18.03.2019 г., издадено от началник група „АНД“ в ОПП-
СДВР жалбоподателят Т. В. Р. бил наказан по административен ред на
основание чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. НП е същото влязло в
законна сила на 12.06.2021 г. По делото обаче не са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е узнал за това НП, поради което макар то да е факт от
обективната действителност, не може да се приеме, че към 13.11.2021 г.
жалбоподателят е съзнавал, че вече е наказван по административен ред за
управление на МПС без да е правоспособен водач. В принципен план
недоказването, че нарушението е извършено при условията на повторност би
могло да доведе до изменение на НП, но доколкото в случая нарушението е
описано в АУАН и НП нееднозначно, дадената му е несъответстваща правна
6
квалификация, то съдът не може да упражни правомощията си по чл. 63, ал.7
от ЗАНН и НП следва да се отмени.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, но при
липсата на доказателства такива да се действително сторени, то не следва да
се присъждат.
Мотивиран от изложеното дотук и на основание чл.63 ал. 2 т. 1 вр. ал.3
т.2 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-028300/27.06.2022 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на
основание чл. 177, ал.5 пр. 1 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя Т. В. Р., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7