Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
гр.Добрич, 14 октомври 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на дванадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1671 по описа
на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Д.Р.Р., ЕГН **********
*** срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Добрич, бу.“Трети март“ №59 иск за признаване за
установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1014/2019г. по
описа на ДРС за следните суми: 16100
лв., представляващи дължимо обезщетение на член на съвета на
директорите на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД при прекратяване на договор за управление, сключен за
срок повече от 1 година в размер на 10 брутни заплати /при договорена брутна
заплата в размер на 1610 лв./ на осн. чл.40, ал.2 от Колективен трудов договор,
вписан с вх. №КТД17000859/11.08.2017г. в Дирекция «Инспекция по труда»-Добрич, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от
20.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 2433,08 лв., представляващи
обезщетение за забава, изчислено за периода от 23.09.2017г. до 20.03.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Искът се основава на следните обстоятелства: На основание подадено заявление по
чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по образуваното ч. гр. д. № 1014/2019г. по описа на Районен съд
гр.Добрич. Със същата с разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните
суми: 16100,00лв., представляваща
главница - дължимо обезщетение на член на Съвета на директорите на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД при прекратяване на договор за
управление, сключен за повече от една година, ведно със законната лихва,
считано от 20.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 2571,73лв., представляваща
обезщетение за забава в изплащането на главното парично задължение, изчислено в
размер на законната лихва за периода от 23.08.2017г. до 20.03.2019г., както и
сторените по делото съдебно деловодни разноски. В законоустановения двуседмичен
срок по делото с подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение от
ответника по делото. В едномесечния срок от връчване на съобщението за подадено
възражение се предявява настоящата искова молба за установяване на вземанията
на ищеца.
На 29.03.2017г. между
„Водоснабяване и канализация Добрич“ АД и ищеца по делото е сключен договор за
възлагане на управление на дружеството № РД-02-16ф- 8/29.03.2017г., по силата
на който договор ищецът като член на Съвета на директорите приема да управлява
ответното дружество. В чл.6 от договора е посочено, че същият се сключва за
срок до три години от вписване в Търговския регистър при Агенция по
вписванията. Видно от направените по партидата на ответника вписвания в
търг.регистър промяната в състава на членовете на директорите е вписана на дата
22.03.2017г., т.е. договорът е със срок на действие до 22.03.2020г. На
22.08.2017г. въз основа на протокол па Общото събрание на акционерите на
дружеството, ищецът Д.Р. е освободен като член на съвета на директорите, а
вписването с извършено на 29.08.2017г.
Съгласно текста на
чл.40. ал.2 от Колективен трудов договор вписан с вх.№ КТД
17000859/11.08.2017г. в Дирекция „Инспекция на труда“-Добрич при прекратяване
на договор за управление, сключен за срок повече от една година работодателят
дължи обезщетение в размер на 10 брутни
заплати по договора. Брутната заплата на ищеца е 1610 лв. В КТД изрично е
записано, че обезщетението се заплаща до 1 месец от датата на прекратяване на
договора. Решението на Общото събрание на дружеството, с което е прекратен
договора на инж. Д.Р. като изпълнителен директор е от дата 22.08.2017г. КТД се
прилага по отношение на инж. Р. тъй като същият е член и на двете синдикални
организации в дружеството.
Предвид това, че
работодателят не е изплатил дължимата сума, същият дължи и обезщетение за
забава. Същото се изчислява в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ падежа на вземането, т.е. от
23.09.2017г. до 20.03.2019г. в размер на 2433,08 лв.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.
Излага се, че искът
се основава на чл.40, ал.2 от Колективен трудов договор, вписан с вх. №
КТД17000589/11.08.2017 г. в Дирекция „Инспекция по труда” -Добрич, между
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД- РАБОТОДАТЕЛ - представлявано от инж. Д.Р.Р./ищец/
и Синдикална организация на КНСБ при „Водоснабдяване и канализация- Добрич” АД
и Синдикална организация на КТ „Подкрепа” при „Водоснабдяване и канализация-
Добрич” АД, съгласно който при прекратяване на
договор за управление, сключен за срок повече от една година работодателят
дължи обезщетение в размер на 10 /десет/ брутни заплати по договора.
Основната цел на
колективното трудово договаряне е постигането на по-благоприятни условия на
труд от установените в нормите на трудовото законодателство. То е неотменима част от дейността
на синдикатите и ефикасен механизъм за регулиране на отношенията в сферата на
труда, при условия на законодателство, което предоставя възможност на
социалните партньори за уреждане на редица въпроси на
трудовите отношения според конкретните условия в съответното дружество.
Колективното
преговаряне може да се определи като процес, при който страните обсъждат,
дискутират, договарят въпроси на трудовите отношения на
работниците и служителите, неуредени с повелителни разпоредби на закона. Колективният
трудов договор (КТД) е правно средство, чрез което страните (синдикална организация и работодател) уреждат по-благоприятни условия на
труд от установените в разпоредбите на нормативни актове за членовете на
синдикалната организация и присъединилите се към КТД работници и служители. Правната уредба на колективното преговаряне и КТД се
съдържа в глава IV, членове 50-60 от Кодекса на труда (КТ). Колективното
преговаряне се провежда на равнище предприятие (училище, детска градина,
обслужващо звено - за краткост - учебни звена), бранш, отрасъл и общини (чл. 51 КТ). Страни в колективното преговаряне на ниво предприятие са: работодателят и
синдикалната организация. На ниво отрасъл, бранш и общини колективното
преговаряне се води от представителните организации на работниците и
служителите и на работодателите. На ниво предприятие е без значение за участие
в колективното преговаряне дали синдикалната организация е представителна или
не. Изрично се подчертава, че колективното договаряне и сключването на КТД е
право на синдикалните организации, а не на общо събрание, представители,
комисии или др. подобни. В тази връзка се прави искане да бъде прогласена
недействителността на чл.40, ал.2 от КТД вх. № КТД17000589/11.08.2017 г.
Преди започване на
преговори представителите на синдикалните организации имат право да изискат и
работодателят е длъжен да им предостави: сключените
колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова,
териториална или организационна принадлежност; своевременна, достоверна и
разбираема информация за икономическото и финансово състояние, която е от
значение за сключването на колективния трудов договор (чл. 52, ал. 1, т.2, б КТ). Работодателят може да откаже да предостави исканата информация или да
поиска от синдикатите декларация за поверителност само, ако евентуалното й
разпространяване би могло да му нанесе щети. Изпълнението на задълженията
установени в посочената разпоредба, следва да стане в 15-дневен срок от
поканата.
След получаване на необходимата информация синдикатите отправят покана до работодателя за започване и водене на колективно
преговаряне за сключване на колективен трудов договор - чл.52. ал.1. т.1
КТ/ до
работодателя за преговаряне за сключване на КТД. За синдикатите колективното
договаряне е тяхно право, а за работодателя - задължение. Той е длъжен да
започне преговорите не по-късно от един месец от получаване на поканата от
синдикатите (чл. 52, ал. 3 КТ). При виновно неизпълнение на задълженията в
определените от закона срокове при изпълнение на по-горе задължения, в резултат
на което са настъпили вреди, синдикатите са активно легитимирани да предявят
осъдителен иск по общия ред срещу работодателя пред съда. Смята се, че
работодателят е в забава, когато не изпълни задълженията си в определените с
чл. 52, ал. 3 КТ срокове. Те текат от получаване поканата на синдикатите от
работодателя.
Правната уредба на
КТД се съдържа в глава IV от КТ. Предмет на КТД са въпросите на трудовите и
осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни, а с диспозитивни
разпоредби на закона (чл. 50, ал. 1 КТ). Такава например е разпоредбата на чл. 155, ал. 4 КТ,
установяваща минималния размер на основния платен годишен отпуск. Правата на
работниците и служителите, които са уредени с повелителни (императивни)
разпоредби, не могат да бъдат “преуреждани" е колективния трудов договор.
В Кодекса на труда се съдържат и разпоредби, които изрично посочват, че
съдържанието в тях се прилага, доколкото в КТД не е предвидено нещо друго
(напр. чл.228, ал.1), или съответната разпоредба се прилага, доколкото в КТД не
са предвидени по-големи размери (напр. чл.228, ал.2) или по-дълъг срок (напр.
чл.222, ал.1). Законодателят с конкретни разпоредби на КТ е дал указание
определени въпроси да се уреждат с колективния трудов договор. С колективния
трудов договор могат да се уговарят и въпроси на трудовите отношения, които нямат никаква уредба в
закона. Обръща се внимание върху разпоредбата на чл. 50, ал. 2 КТ, според която
КТД не може да съдържа клаузи по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е
обвързан. Колективният трудов договор има директно действие в съдържанието на
индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите, членове на
синдикалната организация - страна по договора. От всичко казано до тук може да
се направи следния извод - КТД има действие единствено и само спрямо
работниците и служителите и не може с него да бъдат договаряни условия за самия
работодател. Очевидно в случая целта е била да се получат обезщетения от страна
на работодателя в лицето на ищеца в качеството му на член на Съвета на
директорите, но това в никакъв случай не може да бъде договорено с КТД. От друга страна на основание чл.51б от КТ и в съответствие
с принципа за доброволно провеждане на преговори съгласно чл.4 от Конвенция №98
на МОТ, ратифицирана от Република България и чл.6 от Европейската социална
харта, на 27.04.2016 г. е сключен Браншови колективен трудов договор/БКТД/ за
срок от две години за търговците по Търговския закон, в дейностите по КИД за
2008г. Е36- „Събиране, пречистване и доставяне на води” и Е37 „Събиране,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води” между ръководствата на: Съюз на
„ВиК” операторите в Република България- работодатели, Национален браншов
синдикат „Водоснабдител-КНСБ -Федерация „Строителство, индунстрия и водоснабдяване”-
„Подкрепа”. В БКТД се уреждат въпросите на трудовите
отношения, доходите, трудовата заетост, социалното обслужване, работното
време, осигурителните отношения, социалното партньортство и условията на труд
за работещите в бранша, членове на един от синдикатите страни по БКТД. Като
действието му се разпростира върху
работодателите от бранша и синдикалните организации, защитаващи интересите на
работниците и служителите. Законодателят е предвидил сключване на КТД с цел да
равнопостави обществените отношения между работодателя и работника и служителя,
тъй като работодателят е по-силната страна в обществените отношения. Не се приемат аргументите, че КТД следва да бъде
приложен по отношение на ищеца, тъй като същият бил член и на двете синдикални
организации. Видно от приложения екземпляр същият е подписан в качеството му на
работодател. Абсурден е факта работодателят да договоря обезщетения сам за себе
си, тъй като не такава е волята на законодателя. Абсурден и е самият текст на
чл.40, ал.2 от КТ- „ при прекратяване на договор за управление, сключен за срок
повече от една година, с присъединен член към КТД, работодателят дължи
обезщетение в размер на 10 /десет/ брутни заплати, получавани от лицето.
Обезщетението се изплаща до 1 месец от датата на прекратяване на трудовия
договор.”
Работодател по
договора за възлагане на управлението на акционерно дружество с държавно
участие в капитала № РД-02-16ф-8/29.03.2017 г. е Министърът на регионалното
развитие и благоустройството. От друга страна договорът за управление и контрол
(ДУК) е договор, чрез който търговското дружество - принципал възлага
управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно
дружество на управителя - довереник. По силата на този договор управителят
поема задължение да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск
и в унисон с действащото законодателство, дружествения договор, респ. устав за
АД, както и решенията на Общото събрание на съдружниците, респ. акционерите,
като отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред трети
лица. С този договор се възлага постигането на един определен резултат, т.е.
говорейки за договор за управление и контрол се визира договор на гражданското
право, с който се уреждат отношенията
между два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов договор, при който
Работникът/ Служителят се задължава за предоставя работната си сила на работодателя. ДУК е уреден в чл. 141, ал. 7 от
Търговския закон /ТЗ/ относно дружествата с ограничена отговорност и в чл. 241,
ал. 6 и чл. 244, ал. 7 от ТЗ за акционерните дружества. И в този смисъл в него
не са предвидени за заплащане такъв вид обезщетения.
В Решение №306 от 25.06.2012 г. на
ВКС по гр.д.№1387/2011 г., IVг. о. се посочва, че ,,правоотношението, което се създава между управителя и
управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя; това
правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от
нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и
дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно
чл. 141, ал. 7 ТЗ следва да е писмен. Този договор
е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е
равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма
качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като
основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството
произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на
управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и
размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на
плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и
пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово,
дори когато договорът е озаглавен „трудов“.
В последния случай, независимо от това как страните са
озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в
сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 ТЗ, този договор, уреждащ отношенията
между управителя и ООД, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат).
Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по
граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как
то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са
правени по него. Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се
квалифицира като гражданско правен спор, осъдителният иск за заплащането на
възнаграждението на управителя е облигационен - с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1,във вр. с чл. 286 ЗЗД, а не е налице трудов спор, респ. не е налице
и иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл, 128, т. 2 КТ.
Регламентираните в КТ основания за възникването и прекратяването на трудовите
правоотношения също са неприложими относно управителя и сключения между него и
дружеството мандатен договор за възлагане на управлението. Мандатното
правоотношение между тях може да бъде прекратено, освен на другите
прекратителни основания, посочени в закона (обективното гражданско и търговско
право), и по искане на управителя или по решение на органа, който го е избрал -
общото събрание, включително и когато то избере нов управител на
мястото на стария.
При
отхвърляне на главния иск се настоява и за отхвърляне на акцесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава. Претендират се и сторените по делото разноски.
Районният съд, след преценка доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. 415 от ГПК за вземане произтичащо от чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 244, ал. 7 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По заявление на ищеца Д.Р.Р. АД по
ч.гр.д.№1014 по описа на ДРС за 2019г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №634 от 29.03.2019г., срещу ответника "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ"
АД за следните суми: 16100.00 лв.,
представляваща дължимо обезщетение на член на съвета на директорите на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД при прекратяване на договор за управление, сключен за срок повече от 1
година в размер на 10 брутни заплати /при договорена брутна заплата в размер на
1610 лв./ на осн. чл.40, ал.2 от Колективен трудов договор, вписан с вх.
№КТД17000859/11.08.2017г. в Дирекция «Инспекция по труда»-Добрич, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от
20.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 2571.73 лв.,
представляваща обезщетение за забава, изчислено за периода от 23.08.2017г. до
20.02.2019г., сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
1000.00 лв. - адвокатско
възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил
възражението си.
Страните се спорят и
от представените доказателства се установява, че на
29.03.2017г. въз основа на протокол на Общото събрание на акционерите на ответното
дружество, ищецът Д.Р. е избран за чен на Съвета на директорите на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
На 29.03.2017г. между „Водоснабяване и
канализация Добрич“ АД и ищеца Д.Р. е сключен договор за възлагане на
управление на дружеството № РД-02-16ф- 8/29.03.2017г., по силата на който
договор ищецът като член на Съвета на директорите приема да управлява ответното
дружество. В чл.6 от договора е посочено, че същият се сключва за срок до три
години от вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
На 22.08.2017г. въз
основа на протокол на Общото събрание на акционерите на ответното дружество,
ищецът Д.Р. е освободен като член на съвета на директорите, а вписването е
извършено на 29.08.2017г.
Представен е
Колективен трудов договор от 11.08.2017г., вписан с вх.№ КТД
17000859/11.08.2017г. в Дирекция „Инспекция на труда“-Добрич, сключен между „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД в качеството на работодател и синдикална органиация на КНСБ при „ВиК
Добрич АД и синдикална организация на КТ „Подкрепа“ при „ВиК Добрич АД. Съгласно
текста на чл.40, ал.2 от Колективен трудов договор, при прекратяване на договор
за управление, сключен за срок повече от една година, работодателят дължи
обезщетение в размер на 10 брутни
заплати по договора. Обезщетението се заплаща до 1 месец от датата на
прекратяване на договора. Ищецът е
представил заявление с вх.рег.№ВиК-4067/14.08.2017г., адресирано до страните по
КТД, с което на основание чл.57, ал.2 от КТ е заявил желанието си да се
присъедини към сключения КТД.
Отношенията
между АД и член на съвета на директорите при едностепенна система на
управление, каквато е тази на ответното дружество, се уреждат с договор за
възлагане на управлението – чл.244, ал.4 от ТЗ. Такъв е и представения договор,
сключен с ищеца. Този договор е мандатен - договор за поръчка (мандат) и
съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него,
поради което ищецът по този договор не е имал качество на работник или служител
на ответното дружество по смисъла на КТ. Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е
възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като е без
значение как то е наименувано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и
удръжки са правени по него. В тоя
смисъл е решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 983/2014 г., IV г. о.,ГК.
Съгласно разпоредбата на чл.50,
ал.1 от КТ с колективния трудов
договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на
работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на
закона. Колективен
трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална
организация – така чл.51а, ал.1 от КТ. При това следва
извода, че уредените с КТД въпроси не касаят ищеца, който е бил страна по
договор за възлагане на управление, а не по трудов договор и не е имал качество на работник или
служител на ответното дружество
по смисъла на КТ. От друга страна е недопустимо с КТД, който по закон урежда трудовите и осигурителните
отношения на работниците и служителите, да се уреждат въпроси, касаещи
сключвани от работодателя договори за управление, включително за дължимо
обезщетение. Съответно в сключения от ищеца договор за управление не е уговорено обезщетение при неговото прекратяване. При това на ищеца не е дължимо претендираното обезщетение, както и обезщетение за забава в
неговото изплащане. Искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
разрешението възприето в т.12 на ТР №4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415,
ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. С оглед отхвърляне на на претенцията, ответникът не дължи сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1014/2019г. по описа на ДРС.
При
този изход на спора на ищеца не се следват сторените по делото разноски. На ответника се следват сторени по делото разноски в размер на 300 лв. - юрисконсулско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и материалния интерес.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.Р.,
ЕГН ********** *** срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бу.“Трети март“ №59
иск за признаване за установено съществуването на парично задължение на
ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д.№1014/2019г. по описа на ДРС за следните суми: 16100 лв.,
представляващи дължимо обезщетение на член на съвета на директорите на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД при прекратяване на договор за управление, сключен за срок повече от 1
година в размер на 10 брутни заплати /при договорена брутна заплата в размер на
1610 лв./ на осн. чл.40, ал.2 от Колективен трудов договор, вписан с вх.
№КТД17000859/11.08.2017г. в Дирекция «Инспекция по труда»-Добрич, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от
20.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 2433,08 лв.,
представляващи обезщетение за забава, изчислено за периода от 23.09.2017г. до
20.03.2019г.
ОСЪЖДА Д.Р.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация
Добрич”
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.„Трети март” №59 сторени по делото
разноски в размер на 300 лв. - юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: