РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 22 януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
и с участието на прокурора
ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 379 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Русе, представлявана от д-р М. Н. –
директор, депозирана чрез адвокат-пълномощник Б. М. при АК – Русе, против
Решение № 746 от 31.10.2019 г., постановено по АНД № 1388/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 50 от
17.06.2019г., издадено от Директора на РЗИ - Русе, с което на В.А.К. за
нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 21, ал.
2 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания за бръснарските,
фризьорските и козметичните салони и на основание чл. 210, ал. 1 от ЗЗ, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
Като касационни основания
жалбоподателят релевира нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което обжалваното решение било
незаконосъобразно и моли съда да отмени решението на РС - Русе и да постанови
друго, с което да потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – В.А.К.,
чрез процесуален представител – адв. Г. Г. ***, оспорва основателността й.
Претендира и присъждането на разноски, предвид измененията в ЗАНН.
Становището на представителя на ОП -
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложеното в
жалбата касационно основание, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След
като е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният
съд е установил следната фактическа обстановка по делото:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 0062/2019 г. против
въззивния жалбоподател В. К. за това, че при проверка на 31.05.2019 г. във
фризьоро-козметичен салон, стопанисван от „П. М. – Пепче“ ЕООД, находящ се в
гр. Русе, ул. „Фердинанд“ № 4 е било установено, че към момента на проверката
обслужваният клиент е бил без лента около врата, които фактически констатации
са били субсумирани от актосъставителя като нарушение с правна квалификация по чл.
21, ал. 1 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания за
бръснарските, фризьорските и козметичните салони. Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и оспореното пред въззивната инстанция наказателно
постановление, при същото фактическо
описание на нарушението, въз основа на които факти, АНО е приел, че е
осъществен състав на нарушение с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 от Закона
за здравето, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г. за
хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони, за
което на основание чл. 210, ал. 1 от ЗЗ на В. К. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
При така установените фактически
констатации, за да отмени
обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, по-конкретно на чл.
42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, изразяващи се липсата на
единство в правната квалификация на нарушението, отразена в АУАН и тази,
отразена в НП. Районният съд е посочил, че е недопустимо противоречие между
фактите, и правна квалификация на деянието, тъй като по този начин се нарушава
правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере в какво точно нарушение се обвинява. Освен това е счел, че е
недопустимо за първи път с НП на нарушителя да се дава правната квалификация на
деянието и с НП да се санира грешка при издирване на нарушената
материалноправна норма, допусната в АУАН. За пълнота на изложението съдът е
посочил още, че било допуснато и нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като в
АУАН не било посочено, че същият е съставен при липсата на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Настоящият състав на съда не споделя
изложените в оспореното съдебно решение на първата съдебна инстанция съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по съставяне на
АУАН и издаване на НП.
В конкретния казус
допуснатата от актосъставителя неточност в цифровата квалификация на нарушението,
не е довела до, както е приел районният съд, нарушаване на правото на защита на
нарушителя, поради неяснота в повдигнатото срещу него обвинение. Несъмнено за
нарушителя е станало ясно какво по същество е неговото нарушение от словесното
описание на същото, като е налице пълно съответствие на изложената фактическа
обстановка по случая в АУАН и в НП. Освен това видно от обстоятелствената част
на акта и издаденото въз основа на него НП процесното нарушение, изразяващо се
в подстригване на клиент от фризьора В. К., без да бъде поставена лента около
врата на клиента, е установено при извършена на 31.05.2019 г. проверка в обекта
– фризьоро-козметичен салон, стопанисван от „Пламена Методиева – Пепче“ ЕООД,
находящ се в гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №4. Констатациите на контролния орган
при тази проверка са били обективирани в Протокол от извършена инспекция в обект с обществено
предназначение – фризьорски, бръснарски, козметичен салон. Проверката е била
извършена освен в присъствието на наказаното лице В. К. – фризьор и в
присъствието на представляващия търговеца, стопанисващ проверения обект. От показанията
на разпитания по въззивното дело актосъставител в качеството му на свидетел по
делото става ясно, че след приключване на подстригването на клиента, на
фризьорката е било обяснено какво нарушение е извършила. Същото е било описано
в съставения протокол за инспекция, като по идентичен начин е възпроизведено в
АУАН, връчен на В. К. и подписан от нея без възражения. Впоследствие по
тъждествен начин е описано нарушението и в НП. Видно е, че описаните в акта и издаденото
въз основа на него НП факти и обстоятелства безспорно съответстват на нарушение
на чл. 31, ал. 2 от ЗЗ, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредба № 15 от
21.08.1987 г. за хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и
козметичните салони. В случая в хода на административнонаказателното
производство по несъмнен начин са установени извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Допуснатата нередовност в акта е била
преодоляна в условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като цитираната във въззивното
решение практика на АдмС – Русе се явява неотносима към настоящия казус.
В обобщение настоящият съдебен състав
счита, че липсват приетите от РС - Русе за налични процесуални нарушения, на
които съдът е придал вид на особено тежки пороци.
Макар, че въззивната инстанция не е
изложила доводи по съществото на спора, приетата от нея фактическа обстановка
дава възможност на касационната инстанция да реши делото по същество. На база
фактическите установявания настоящата инстанция намира, че безспорно
касационният ответник е осъществил състава на вмененото му от АНО нарушение.
Отразената фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП съответства на
отразеното в наказателното постановление административно нарушение. По делото
безспорно е установено, а и не се оспорва от касационния ответник, че в момента
на проверката последният е подстригвал клиент, като не е бил поставил около
врата му еднократна лента/салфетка, с което от обективна страна е осъществил
състава на вмененото му нарушение. Нарушението е осъществено и от субективна
страна, като в качеството си на фризьор в обекта на контрол, В. К. е била
длъжна и е следвало да спазва установените здравни изисквания при осъществяване
на дейността си. За констатираното нарушение правилно е индивидуализирано и
наложеното наказание, съобразно приложимата санкционна норма и при съблюдаване
изискванията на чл. 27 от ЗАНН същото е определено в минимален размер.
Горното налага извода, че оспореното
решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново,
с което касационната жалба да се уважи, като се потвърди издаденото НП.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 746 от 31.10.2019 г.,
постановено по АНД № 1388/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 50 от 17.06.2019 г., издадено от Директора
на Регионална здравна инспекция - Русе и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 50 от
17.06.2019 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Русе, с
което на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение на чл. 31, ал. 2 от
Закона за здравето, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредба № 15 от 21.08.1987 г.
за хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони и
на основание чл. 210, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.