Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260017
гр. ВРАЦА, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното
заседание на 13.11.2020 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа докладваното от
съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 78 по описа за 2020 год., за да
се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №
203/02.08.2019 год. по гр.д.№ 204/2018 год. Районен съд-Козлодуй е приключил
втора фаза на делбено производство, като на основание чл.348 ГПК е постановил
делбеният имот да бъде изнесен на публична продан; на основание чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС е
осъдил съделителката М.В.К. да заплати на съделителя Х.В.В. извършените в имота
подобрения - ремонтни дейности в периода 2009-2012 г. съобразно размера на дела
си - 1/2 от 27 000 лева - 13 500 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията с молба от 16.04.2019 г. до окончателното й
изплащане; осъдил е всеки от
съделителите заплати държавна такса
върху стойността на дела си - по 2 632 лева; осъдил е съделителя Х.В. да
заплати държавна такса върху осъдителните искове по чл.30, ал.3 ЗС в размер на
1 080 лева; осъдил е Х.В. да заплати на М.К. деловодни разноски в размер на 369,10
лева.
С
Определение № 1362/04.10.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, районният
съд е изменил решението си в частта относно разноските, както следва: сумата 13 500 лева, представляваща стойността
на извършените подобрения от съделителя Х.В., е присъдена със законната лихва,
считано от датата на предявяване на претенцията с молба от 23.04.2018 г. до
окончателното й изплащане; осъдени са съделителите М.К. и Х.В. да заплатят
държавни такси върху стойността на дяловете им в размер от по 2 632,00 лв.;
осъден е съделителят Х.В. да заплати държавна такса върху осъдителните искове
по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 540 лева; осъдена е съделителката М.К. да заплати
държавна такса върху осъдителните искове по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 540
лева; осъдена е М.К. да заплати на Х.В. деловодни разноски в размер на
145,90 лева.
М.В.К., чрез
пълномощника си адв.Е.О., е подала въззивна
жалба вх.№ 4002/06.08.2019 г. против Решение № 203/02.08.2019 год. по
гр.д.№ 204/2018 год. на Районен съд-Козлодуй в частта, в която е осъдена да
заплати на Х.В.В. сумата 13 500 лева, представляваща стойността на извършени в
имота подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума.
Жалбоподателката
счита, че в атакуваната част решението е недопустимо, тъй като искът е бил
предявен без посочване на конкретен размер на подобренията, изразен в парична
стойност. Навежда доводи, че от една страна този порок е затруднил защитата й,
а от друга страна не е ясно как съдът е определил каква част от иска е уважена
и каква - отхвърлена и как е определил разноските за държавна такса. Изтъква,
че макар и искането по сметки да е направено още с отговора на исковата молба,
ответникът не е конкретизирал своевременно претенцията си и не е ангажирал
доказателства, поради което правото му е преклудирано.
В жалбата се
навеждат доводи и за неправилност на решението в обжалваната част. Изтъква се,
че по делото не е доказано каква е увеличената стойност на имота вследствие на
извършените подобрения. Излагат се подробни съображения, че в заключението на
СТЕ не е направена разлика между увеличена стойност на имота и разходите за
това увеличение; че не е ясно по кой метод е извършена оценката; че не е ясно
какви са цените на съответните СМР като новоизвършени, как е извършено
начислените на амортизацията и как е достигната крайната стойност на всяко
подобрение. Жалбоподателката изтъква, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение като не е уважил искането й за изготвяне на повторна СТЕ,
поради което подновява това свое доказателство искане пред въззивната
инстанция. Намира, че исканията по сметки за присъждане на направените
необходими разноски са с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, а за присъждане на
направените подобрения са с правно основание чл.74, ал.1 ЗС, като при липсата
на яснота относно размера на извършените разходи и увеличената стойност на
имота претенцията за подобренията е останала недоказана. Освен това счита, че
събраните пред първата инстанция гласни доказателства също не доказват
претенциите за подобрения в пълнота.
Жалбоподателката
моли за обезсилване на решението в обжалваната част, евентуално - за отмяната
му и отхвърляне на предявените искания по сметки.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Х.В.В., чрез пълномощника му
адв.М.С., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в
обжалваната част решението е валидно и допустимо, тъй като исканията по
сметките са заявени още с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК и в същите
се съдържа достатъчна конкретизация относно вида на извършените подобрения, а
за определяне на стойността им е била поисканата СТЕ. Въззиваемият оспорва
твърденията на жалбоподателя за пороци на експертното заключение. Намира, че не
са допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения, както и че претенциите
са доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Противопоставя
се на искането за допускане на СТЕ пред въззивната инстанция. Моли решението да
бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно, както и
за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивният
съд е сезиран и с частна жалба вх.№
6256/20.12.2019 г. на М.В.К., подадена чрез пълномощника й адв.Е.О., против
постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 1362/04.10.2019 г. по гр.д.№
204/2018 г. на КРС в частта, в която е определен нов период на дължимост на
законната лихва върху исканията по сметки; в частта, в която са определени
държавни такси върху исканията по сметки; в частта, в която са присъдени
разноски. Навеждат се доводи, че в подадените от съделителя В. молби с искания
по сметки от 23.04.2018 г. и от 16.04.2019 г. липсва искане за присъждане на
законна лихва върху главницата, поради което районният съд неправилно е
присъдил такава. Посочва се, че неправилно решението е било изменено и в частта
за държавните такси, тъй като не е имало предварително формирана цена на
иска и не е ясно как е определено каква
част от исканията се уважава и каква - отхвърля. Изтъква се, че направилно
жалбоподателката е осъдена да заплати на съделителя В. разходите за вещо лице,
тъй като не е ясно дали претенцията за подобрения е уважена изцяло или
частично. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените
деловодни разноски по частната жалба.
В срока по
чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Х.В.В.,
чрез пълномощника му адв.С., в който се изразява становище за неоснователност
на частната жалба. Навеждат се доводи, че ищцата не е искала изменение на
решението в частта за разноските, поради което няма законово основание да иска
неговата отмяна. Счита, че определението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му и за присъждане
на деловодни разноски по частната жалба.
Жалбите са
процесуално допустими като са подадени в рамките на законоустановените срокове
по чл.263, ал.1 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК, от лице с правен интерес и срещу
обжалваеми съдебни актове.
За да се
произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
С постановеното в първа фаза на делбеното производство Решение
№ 224/13.06.2018 г. по гр.д.№ 204/2018 г. Районен съд-Козлодуй на основание
чл.344, ал.1 ГПК е допуснал съдебна делба между М.В.К. *** и Х.В.В. от с.гр. при равни права: по ½ за всеки от
съделителите на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 37798.502.58 по КККР на гр.***,
обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89/11.12.2007 г. на изп.директор на
АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с площ от 3523 кв.м., стар
идентификатор: 894, квартал 66, с адрес: гр.***, при съседи: 37798.502.57,
37798.502.59, 37798.502.60, 37798.502.61, 37798.502.56, ведно с правото на
собственост върху находящите се в имота жилищни сгради и стопански постройки, а
именно:
1. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор
37798.502.58.1, със застроена площ 35 кв.м., едноетажна;
2. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор
37798.502.58.2, със застроена площ 153 кв.м.;
3. СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.4, със застроена
площ 15 кв.м., с предназначение: селскостопанска, едноетажна;
4. СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.6, със застроена
площ 69 кв.м., с предназначение: селскостопанска, едноетажна;
5. СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.3, със застроена
площ 24 кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване,
едноетажна;
6. СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.5, със застроена
площ 28 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, едноетажна;
7. СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.8, със застроена
площ 27 кв.м., с предназначение: селскостопанска, едноетажна;
8. СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.7, със застроена
площ 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска, едноетажна.
С постановеното във втора фаза на делбеното производство
Решение № 203/02.08.2019 г. по гр.д.№ 204/2018 г. Районен съд-Козлодуй е
постановил съдебната делба на посочените имоти да се извърши по реда на чл.348 ГПК чрез изнасянето им на публична продан като неподеляеми. Със същия съдебен
акт, първоинстанционният съд на основание чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС е осъдил
съделителката М.В.К. да заплати на съделителя Х.В.В. извършените в имота подобрения - ремонтни дейности в
периода 2009-2012 г. съобразно размера на дела си - 1/2 от 27 000 лева - 13 500
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията с молба
от 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане;
осъдил е всеки от съделителите
заплати държавна такса върху стойността на дела си - по 2 632 лева.
С оглед
оплакванията във въззивната жалба и заявеното от М.В.К. частично обжалване на Решение № 203/02.08.2019
г. по гр.д.№ 204/2018 г. по описа на РС-Козлодуй, предметът на въззивната проверка се свежда
до разрешаване на спора във връзка със заявени на основание чл.346 ГПК искания
по сметки на съделителя Х.В..
В първата
фаза на делбеното производство с отговора на исковата молба ответникът Х.В.В.
под формата на насрещен иск е поискал присъждане на направени от него
подобрения в имота. След дадени от районния съд указания, с молба вх.№
2129/23.04.2018 г. съделителят е конкретизирал по вид и стойност претенциите си
за подобрения.
В първото
съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 13.09.2018 г., нито
ответникът е заявил дали поддържа заявените искания по сметки, нито районният
съд е постановил определение, с което изрично да се произнесе дали приема за
разглеждане тези искания. Едва в съдебно заседание на 16.04.2019 г.
пълномощникът на ответника е заявил, че поддържа исканията по сметки и е представил
нова писмена молба /л.168-л.173 от първоинстанционното дело/, в която отново
описва претенциите по пера, като добавя и нови такива.
С постановено
във въззивното производство Определение № 280/12.05.2020 г. настоящият съдебен
състав прие, че във втора фаза на делбеното производство следва да бъдат разгледани
единствено първоначално предявените искания по сметки, конкретизирани с молба
вх.№ 2129/23.04.2018 г., поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл.346 ГПК въвежда преклузивен срок, в рамките на който съделителите могат
да предявят искания по сметки помежду си, а именно – първото съдебно заседание
след допускане на делбата. С изтичането на този срок се погасява процесуалната
възможност за съединяване на тези искове във втората фаза на делбата.
Посоченият срок е краен за заявяване на претенциите, но няма пречки те да бъдат
заявени и преди това /в този смисъл Решение № 394 от 18.10.2012 г. по гр.д.№
111/2012 г., Първо гр.отд. на ВКС/. В конкретния случай преди изтичането на
преклузивния срок са предявени единствено исканията, описани в молба №
2129/23.04.2018 г., а представената във втора фаза молба /л.168-л.173 от
първоинстанционното дело/ е подадена извън рамките на преклузивния срок, поради
което е процесуално недопустима и не следва да бъдат приемани за разглеждане
посочените в нея претенции, които са извън първоначално заявените такива.
След дадени от
въззивната инстанция указания на съделителя В., е постъпила молба вх.№
2294/16.03.2020 г., с която същият конкретизира периода на извършване на
посочените в молба вх.№ 2129/23.04.2018 г. строително-ремонтни дейности и
трайни насаждения; пояснява, че ремонтните дейности и трайните насаждения са
извършени в обитаваната от него част от съсобствения имот, без противопоставяне
на другия съсобственик; заявява, че описаните ремонтни дейности по подмяна на
покрив, дограма, врати, подови настилки и укрепване на външна тераса са
направени с цел запазване на имота.
Предвид
извършеното от съделителя В. уточнение на претенциите и изложените от него
твърдения, че част от строително-ремонтните дейности са направени за запазване
на недвижимия имот, както и че подобренията в имота са направени със знанието и
без противопоставянето на съсобственика М. К., настоящият съдебен състав с
Определение № 280/12.05.2020 г. прие, че предявените от съделителя Х.В. искания
по чл.346 ГПК, които са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
срок и подлежат на разглеждане във втората фаза на делбеното производство са
две групи:
1.
Искания за необходими разноски с правно основание чл.30,
ал.3 ЗС:
1.1. Частичен ремонт на покрива на стойност 2000 лв.;
1.2. Изкъртване и премахване на стари дюшемета и полагане
на тяхно място пясък и циментов под в 4 стаи на стойност 1000 лв.;
1.3. Поставяне на цветна и бяла дограма – 4 врати и 5
прозореца на стойност 4000 лв.;
1.4. Поставяне на ламинат в 5 стаи, около 50 кв.м. на
стойност 700 лв.;
1.5. Укрепване на външната тераса с железобетонен пояс на
стойност 300 лв.
2.
Искания за полезни разноски /подобрения/ с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД:
2.1. Вътрешна изолация на стените и таваните на 5 стаи –
основи, вата, гипсокартон и шпакловане на стените на стойност 3000 лв.;
2.2. Построяване на баня на мястото на остъклената тераса
на стойност 2 500 лв.;
2.3. Премахване на остъкление, построяване на стена с
прозорец и бутане на друга стена на стойност 700 лв.;
2.4. Поставяне на метална входна врата с прозорче на
стойност 450 лв.;
2.5. Поставяне на една единична и една двойна врата на
гаража на стойност 900 лв.
2.6. Поставяне на метална врата на входа на фитнеса на
стойност 350 лв.;
2.7. Поставяне на вътрешна изолация и подмяна на
прозореца на фитнеса с ПВЦ дограма на стойност 600 лв.;
2.8. Трайни насаждения:
+ 1 бр.орех
на 5-6 години, височина около 3,5 м. – 130 лв.;
+ 1 бр. орех
на 3 години, височина около 1,7 м. – 130 лв.;
+ 2 бр.
кайсии - на 4 години около 3 м. и на 6 години около 5 м. – 110 лв.;
+ 2
бр.нектарини – на 6 години около 2,5 м. и на 4 години около 2 м. – 110 лв.;
+ 2 бр.круши
– на 4 години около 2 м. – 50 лв. и на 5 години около 3 м. – 60 лв.;
+ 4 бр.
ябълки на 4 години около 2 м. – 200 лв.;
+ 1 бр.храст
годжи бери на 4 години – 50 лв.;
+ 1
бр.мушмула на 6 години около 3,5 м. – 50 лв.;
+ 1 бр.
череша на 4 години около 3 м. – 90 лв.;
+ 9 бр.
лешникови храсти – 360 лв. и 1 бр. лешниково дърво – 43 лв.;
+ 2 бр.
бадами около 3 м. и 4,5 м. – 120 лв.;
+ 5 кв.м.
малини – 20 лв. и 6 кв.м. ягоди – 30 лв.;
+ 1 бр.
райска ябълка на 6 години около 2,5 м. – 80 лв.;
+ 1 бр. слива на 5 години около 3,5 м. – 80 лв.
След като обсъди събраните пред двете съдебни инстанции
гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се
установява, че съделителят Х.В. живее в къща, находяща се в гр.***. Свидетелите
С.К. и М.М. конкретизират, че къщата представлява дълга постройка, половината
от която се обитава от ищцата М.К., а половината от ответника Х.В. и всеки от
тях се грижи за своята част от имота. От гласните доказателства се установява,
че ответникът е извършвал следните ремонти на обитаваната от него част от
имота: частичен ремонт на покрива / св.И.К., св.С.К., св.А.Г., и св.М.М./ , изкъртване и премахване на стари
дюшемета и поставяне на ламинат в стаите /св.И.К., св.С.К. и св.М.М./; поставяне
на нова дограма – врати и прозорци /св.И.К., св.С.К. и св.М.М./; вътрешна
изолация на стените и таваните на стаите – основи, вата, гипсокартон и
шпакловане /св.С.К., св.А.Г. и св.М.М./; премахване на остъкление и построяване
на баня на мястото на остъклената тераса /св.И.К., св.С.К. и св.М.М./. Според
свидетелите, съделителят Х.В. е извършвал сам част от ремонтните дейности, а за
други и наемал работници, на които е заплащал, – напр.за ремонта на покрива, за
поставяне на гипсокартона в стаите. От
показанията на свидетеля М.М. се установява, че съделителката М.К. е идвала в
имота, тъй като двамата с Х.В. заедно са полагали грижи за баба си, и при тези
посещения е виждала извършваните от него ремонтни работи, но не се е
противопоставяла.
В депозирана
пред въззивната инстанция писмена молба вх.№ 3234/27.05.2020 г. съделителката М.К.
твърди, че ремонтът на покрива е направен през 2010 г. по инициатива на
ответника, като тя също е участвала с финансови средства, както и че ремонтът е
извършен некачествено и са използвани стари керемиди. В подкрепа на своите
твърдения ищцата не е ангажирала
доказателства. В същата молба М.К. не оспорва извършването на ремонт на
подовете, смяната на дограмата и останалите претендирани полезни разноски, но
счита, че същите са направени с цел подобряване условията на живот, а не за
запазване на къщата. Оспорва твърденията за укрепване на външната тераса с
железобетонен пояс и заявява, че не знае да е извършвано такова. Счита, че
изграждането на банята, преустройството на една от сградите във фитнес и част
от вътрешните преустройства са извършени без необходимите проекти и нарушават
конструкцията на сградата. Не оспорва наличието на трайните насаждения, но
твърди, че орехите не са засаждани от ответника, а са саморасляци, както и че
ягодите вече не съществуват.
Пред двете съдебни инстанции са изслушани и приети
заключения на съдебно-технически експертизи. Настоящият съдебен състав намира,
че при постановяване на съдебното решение следва да бъде взета предвид оценката
на строително-ремонтните дейности и трайните насаждения, дадена в заключението
на изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ, тъй като в заключението на СТЕ,
изслушана пред първата инстанция, са включени и подобрения, претендирани извън
рамките на преклузивния срок по чл.346 ГПК и неприети за разглеждане от
въззивния съд.
В заключението на СТЕ с вещо лице Л.А. е посочено, че в
делбения имот са извършени и съществуват на място всички СМР, описани в
подадената от съделителя В. молба вх.№ 2129/23.04.2018 г. Посочена е обща
пазарна стойност на всички СМР в размер на 13 540 лв., като е определена
поотделно и пазарната стойност на всяка от строителните дейности. Сочи се, че
пазарната стойност на имота към настоящия момент е увеличена с целия размер на
подобренията от 13 540 лв. Вещото лице е констатирало, че в делбения имот към
настоящия момент съществуват трайни насаждения, описани в молба вх.№ 2129/23.04.2018
г., с изключение на една от крушите, която е изсъхнала. Пазарната стойност на
трайните насаждения е определена в размер на 950,00 лв., с която сума според
вещото лице е увеличена и пазарната стойност на имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
І. По исканията за необходими разноски с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.
При определяне правната квалификация на предявените
искания по сметки, съдът изхожда от индивидуализираното спорно право, очертано
в обстоятелствената част на молбата. Като взема
предвид направените уточнения от съделителя В. с молба вх.№ 2294/16.03.2020 г.,
че описаните ремонтни дейности по подмяна на покрив, дограма, врати, подови
настилки и укрепване на външна тераса са направени с цел запазване на имота,
настоящият съдебен състав приема, че тези искания по сметки са за присъждане
стойността на необходими разноски и правното им основание е чл.30, ал.3 ЗС.
За
уважаването на тези искания следва да бъде доказано само, че тези разноски са
предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност,
полезност или доходност. Достатъчно е да са били действително необходими и да
са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин. Това важи
и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправка, сам си служи с
цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението
на неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици /макар и
да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди/. Не е
необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на
направените разноски.
В конкретния
случай от събраните по делото гласни доказателства, както и от заключенията на изслушаните
по делото СТЕ се установи, че съделителят Х.В. е извършил описаните дейности в молба вх.№
2129/23.04.2018 г., изразяващи се в частичен ремонт на покрива, изкъртване и
премахване на стари дюшемета и полагане на тяхно място пясък и циментов под в 4
стаи, поставяне на дограма – 4 врати и 5 прозореца, поставяне на ламинат в 5
стаи, посочени по –горе в мотивите като
такива по т.1.1 до т.1.4. Като взема предвид свидетелските показания, както и
отразения в заключението на СТЕ приблизителен период на построяване на сградите
– между 1950 г. и 1970 г., съдът намира, че макар и срокът на експлоатационната
годност на жилищната сграда да не е бил изтекъл, с оглед възрастта на тази
постройка посочените строителните работи са били необходими за запазването и
използването на имота. Направата на посочените ремонтнни дейности не се оспорва
от съделителката М.К.. Същата оспорва единствено качеството и стойността на
ремонта на покрива, но не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
От гласните
доказателства не се установява единствено
извършено укрепване на външната тераса с железобетонен пояс – претенция по т.1.5. Извършването на тази дейност се оспорва от
съделителката К., поради което съделителят В. е следвало да проведе пълно доказване.
При това
положение настоящият съдебен състав намира, че претенциите за присъждане на
необходими разноски са основателни и следва да бъдат уважени, с изключение на
претенцията за укрепване на външната тераса с железобетонен пояс, която е недоказана.
Според изслушаното пред въззивната инстанция заключение на СТЕ, което не е
оспорено от страните, стойността на доказаните необходими разноски по т.1.1 – частичен ремонт на покрива,
възлиза на 2000 лв. Това е и
заявената от В. стойност на ремонта, поради което претенцията му се явява
доказана в предявения размер. Според заключението на СТЕ, стойността на
доказаните необходими разноски по т.1.2
– изкъртване и премахване на стари дюшемета и полагане на тяхно място на пясък
и циментов под частичен ремонт на покрива, възлиза на 1009,44 лв. Заявената от В.
стойност на този ремонта е в размер на 1000,00
лв., поради което съдът не може да
присъди повече от поисканото. Заявената от В. претенция за необходими разноски по
т.1.3 – поставяне на дограма – 4
врати и 5 прозореца е в размер на 4 000 лв., а според заключението на СТЕ стойността
на тези разходи възлиза на 2 767,80 лв.,
поради което претенцията следва да бъде приета за доказана до този размер. Според
заключението на СТЕ, стойността на доказаните необходими разноски по т.1.4 – поставяне на ламинат в 5 стаи,
възлиза на 786,94 лв. Заявената от В. стойност на този ремонт е в размер на 700,00 лв., поради което съдът не може да присъди повече от поисканото.
При
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че при посочен от
съделителя В. общ размер на направените необходими разноски от 8 000 лв., от които равностойността на
дела на съделителката М.К. възлиза на ½, т.е. 4 000 лв., общият размер на доказаните необходими разноски е 6 467,80 лв., от които дължимата от
съсобственика М.К. част е в размер на 1/2 или 3233,90 лв.
ІІ. По исканията за полезни разноски /подобрения/ с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД:
При определяне правната квалификация на тези искания по
сметки, съдът отчита липсата на твърдения, че тези строително-ремонтни работи
са били необходими за съхраняването на недвижимите имоти, както и твърденията, че същите са направени със
знанието и без противопоставянето на съсобственика М.К.. За уважаването на
претенциите съделителят В. следва да докаже, че е направил разноски за
посочените СМР и трайни насаждения, които са довели до увеличаване стойността
на имота, че същите са направени със знанието и без противопоставянето на
другия съсобственик, както и размера на действително разходваните средства за
извършването и увеличената стойност на имота.
От свидетелските показания и заключенията на СТЕ се
установи, че съделителят Х.В. е извършил
описаните дейности в молба вх.№ 2129/23.04.2018 г., изразяващи се в се в
поставяне вътрешна изолация на стените и
таваните на 5 стаи – основи, вата, гипсокартон и шпакловане на стените, построяване на баня на мястото на остъклената
тераса, премахване на остъкление,
построяване на стена с прозорец и бутане на друга стена, поставяне на метална входна врата с прозорче, поставяне на една единична и една двойна врата
на гаража, поставяне на метална врата на
входа на фитнеса, поставяне на вътрешна изолация и подмяна на прозореца на
фитнеса с ПВЦ дограма посочени по –горе в мотивите като такива по т.2.1 до
т.2.7. От писменото становище на съделителката М.К., както и от свидетелските
показания може да бъде направен извод, че тези ремонтни работи са направени с
нейно знание и без противопоставянатео й, както и че тя също е подобрявала
обитаваната от нея част от съсобствения имот. В
заключението на СТЕ са посочени пазарните стойности на строителните дейности,
както и че същите са довели до увеличаване стойността на имота със същия
размер.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че
претенциите за присъждане на полезни разноски /подобрения/ са основателни и
следва да бъдат уважени. Според заключението на СТЕ, стойността на доказаните подобрения
по т.2.1 – вътрешна изолация на стените
и таваните на 5 стаи – основи, вата, гипсокартон и шпакловане, възлиза на 3665,85
лв. Заявената от В. стойност на този ремонта е в размер на 3000,00 лв., поради
което съдът не може да присъди повече от поисканото. Заявената от В. претенция
за необходими разноски по т.2.2 – построяване
на баня на мястото на остъклената тераса е в размер на 2 500 лв., а според
заключението на СТЕ стойността на тези разходи възлиза на 1966,50 лв., поради което претенцията следва да бъде приета за
доказана до този размер. Според заключението на СТЕ, стойността на доказаните подобрения
по т.2.3 – премахване на остъкление,
построяване на стена с прозорец и бутане на друга стена, възлиза на 726,82 лв.
Заявената от В. стойност на този ремонта е в размер на 700,00 лв., поради което
съдът не може да присъди повече от поисканото. Заявената от В. претенция за
необходими разноски по т.2.4 –
поставяне на метална входна врата с прозорче е в размер на 450 лв., а според
заключението на СТЕ стойността на тези разходи възлиза на 414,00 лв., поради което претенцията следва да бъде приета за
доказана до този размер. Заявената от В. претенция за необходими разноски по т.2.5 – поставяне на една единична и
една двойна врата на гаража е в размер на 900 лв., а според заключението на СТЕ
стойността на тези разходи възлиза на 762,00
лв., поради което претенцията следва да бъде приета за доказана до този
размер. Заявената от В. претенция за необходими разноски по т.2.6 – поставяне на метална врата на
входа на фитнеса е в размер на 350 лв., а според заключението на СТЕ стойността
на тези разходи възлиза на 240,00 лв.,
поради което претенцията следва да бъде приета за доказана до този размер. . Според
заключението на СТЕ, стойността на доказаните подобрения по т.2.7 –поставяне на вътрешна изолация и
подмяна на прозореца на фитнеса, възлиза на 630 лв. Заявената от В. стойност на
този ремонта е в размер на 600,00 лв., поради което съдът не може да
присъди повече от поисканото.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъде уважена и претенцията на В. за присъждане стойността
на направените от него трайни насаждения в имота. Вещото лице е констатирало
при извършения на място оглед в имота, че не е налице една от описаните круши,
тъй като дървото е изсъхнало. Според заключението на СТЕ общата стойност на
всички трайни насаждения по т.2.8
възлиза на 950 лв.
При
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че при посочен от
съделителя В. общ размер на направените полезни разноски от 9 783 лв., от които равностойността на
дела на съделителката М.К. възлиза на ½, т.е. 4 891,50
лв., общият размер на доказаните полезни разноски е
8 632,50 лв., от които дължимата от съсобственика М.К. част е в размер на
1/2 или 4 316,25 лв.
В обобщение,
въззивният съд приема, че предявените от съделителя В. искания по сметки следва
да бъдат уважени частично, като съделителката К. бъде осъдена да му заплати равностойността на
своя дял от направените необходими разноски за запазване на съсобствения имот в
размер от 3 233,90 лв., както и
равностойността на своя дял от направените в имота полезни разноски в размер от
4316,25 лв. В останалата част до
пълните предявени размери исканията следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С
обжалваната част от решението КРС е осъдил съделителката М.В.К. да заплати на
съделителя Х.В.В. извършените в имота подобрения - ремонтни дейности в периода
2009-2012 г. съобразно размера на дела си - 1/2 от 27 000 лева - 13 500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в тази част решението следва да бъде
отменено изцяло като постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Районният съд се
е произнесъл общо по присъждането на всички заявени искания по сметки, без да
направи разграничение кои от разноските се претендират като необходими и кои
като полезни, което е довело и до неправилна правна квалификация на предявените
искове. Освен това в общо присъдената сума е включена и стойност на разноски,
които са заявени след изтичането на преклузивния срок по чл.346 ГПК. Така
допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени чрез частична отмяна или
обезсилване, тъй като в диспозитива на съдебния акт не са конкретизирани
поотделно исканията по сметките, а сумата е присъдена общо. Ето защо единственият
начин да бъдат отстранени допуснатите закононарушения е чрез цялостна отмяна на
произнасянето по исканията по сметки и постановяване на ново решение, с което
претенциите за необходими и полезни разноски бъдат уважени в посочените по-горе
размери.
С Решение №
203/02.08.2019 г. по гр.д.№ 204/2018 г. КРС е осъдил съделителката М.К. да
заплати на Х.В. стойността на дела й в размер на 13 500 лв. от извършените в имота
подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на претенцията с молба от 16.04.2019 г. до окончателното й
изплащане. С обжалваното Определение № 1362/04.10.2019 г. районният съд в
производство по реда на чл.248 ГПК е изменил решението, като е присъдил
законната лихва, считано от 23.04.2018
г. до окончателното й изплащане. Настоящият съдебен състав намира, че в тази
част, в която е присъдена законна лихва, първоинстанционните съдебни актове
следва да бъдат обезсилени. На първо място, нито в отговора на исковата молба,
нито в молба вх.№ 2129/23.04.2018 г. съдът е бил сезиран с искане за присъждане
на законна лихва върху исканията по сметки. Тези искания представляват
обикновени осъдителни искове, поради което съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните и съдът
дължи произнасяне в рамките на заявената претенция. Изключение от този принцип
се допуска единствено при присъждане на суми за уравнение дяловете на съделителите при извършено възлагане /в този
смисъл ТР № 34 от 18.05.1971 г., ОСГК на ВС/, каквато хипотеза не е налице в
случая. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в частта, в която е
присъдена непоискана законна лихва е допуснато съществено процесуално нарушение
- произнасяне по непредявена претенция и присъждане на повече от поисканото, което
води до недопустимост на съдебния акт в тази част. На второ място, районният
съд по реда на чл.248 ГПК е допуснал изменение на съдебния си акт в част,
различна от частта относно разноските, като по този начин е нарушил
разпоредбата на чл.246 ГПК, което е още едно съществено процесуално нарушение,
водещо до недопустимост в тази част на съдебния акт.
ІІІ.По съдебните разноски:
В хода на първоинстанционното
производство ищцата М.К. е направила следните разноски: за заплатено адвокатско
възнаграждение – 2 030 лв. и за експертизи – 250 лв., а ответникът Х.В. е
направил следните разноски: за заплатено адвокатско възнаграждение – 1 000 лв.,
за експертизи по поделяемостта на имота
– 250 лв., за експертиза за исканията по сметки – 350 лв. и за свидетели – 70
лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 355, пр.1 ГПК и създадената
практика по приложението й,
съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски, които са били необходими за установяване и
ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи лица, за призоваване
на свидетели, за извършването на оглед и други подобни. Правилата на чл. 78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното
производство спрямо присъединените искове и при оспорване правата на останалите
съделители, респективно оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността. Ако не се оспорва наличието на съсобственост или дяловете в
нея, то всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. В този смисъл -определение
№ 4 от 06.01.2011 г. на ВКС II-ро г. о., по ч. гр. д. № 542/2010 г.; определение № 255 от
09.10.2013 г. на ВКС, I-во г. о., по гр. д. № 563/2012 г.; определение № 83
от 24.04.2014 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 948/2012 г.; определение № 692 от
29.09.2014 г. на ВКС, III-то г. о., по ч. гр. д. № 4283/2014 г.; определение № 47 от
29.01.2015 г. на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д. № 6919/2014 г.; определение № 152 от
08.06.2015 г. на ВКС, II-ро г. о., по ч. гр. д. № 6646/2014 г.; определение № 137 от
5.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1493/2020 г., II г. о., ГК.
В случая не е било налице оспорване на правата на
съделителите в първата фаза на делбеното производство и адвокатските
възнаграждения са уговорени общо за процесуално представителство в делбеното производство,
без да са налице изрични уговорки за присъждане на отделно възнаграждение за
представителство по присъединените искове. При това положение направените от
страните разноски по възнаграждения на адвокати следва да бъдат понесени от
всяка от тях, така както са направени.
Във втора фаза на първоинстанционното производство страните
са направили еднакви по размер и съответстващи на дяловете им разноски, свързани с ликвидиране на
съсобствеността, а именно – по 250,00 лв. за изготвяне на СТЕ относно поделяемостта
на делбения имот, поради което съобразно чл.355, пр.1 ГПК тези разноски също
следва да останат така както са направени.
Ответникът Х.В. е направил и разноски във връзка със
заявените искания по сметки, а именно – 350,00 лв. за експертиза и 70,00 лв. за
свидетели. Съгласно разпоредбата на чл.355, изр.2 ГПК, отговорността за тези
разноски следва да бъде определена по общото правило на чл.78 ГПК. С оглед изхода на спора пред настоящата
съдебна инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК на съделителя Х.В. се дължи
част от тези разноски, съответстваща на уважената част от исканията му по
сметките. Както бе посочено, общата заявена стойност на необходимите разноски е
в размер на 8 000 лв., а на полезните разноски – 9 783 лв., т.е. общо 17783 лв.
От тази обща стойност съдът приема, че предявените осъдителни искове са с обща
цена от 8 891,50 лева, съответстваща на равностойността на дела от ½
ид.ч. от делбения имот на съделителката М.К.. Уважената част от тези претенции
е в общ размер от 7 550,15 лв. /3233,90 лева – необходими разноски и 4 316,25
лева – полезни разноски/. При това положение на Х.В. се дължат разноски за
първоинстанционното производство в размер на 356,64 лв., съобразно уважената
част от претенциите. С Определение № 1362/04.10.2019 г. по гр.д.№ 204/2018 г.
по описа на КРС първоинстанционният съд е изменил Решение № 203/02.08.2019 г.
по осъщото дело, като е осъдил М.К. да заплати на Х.В. разноски в процеса в
размер на 145,90 лв. Следователно на Х.В. следва да бъдат присъдени
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 210,74
лв.
Според цитираната по-горе съдебна практика на
касационната инстанция, присъждането на разноски пред въззивната съдебна
инстанция се извършва по реда на чл.78 ГПК. Пред настоящата съдебна инстанция
въззивницата М.К. е направила следните разноски: за държавна такса по
въззивната жалба - 540,00 лв., за държавна такса по частната жалба – 15,00 лв.,
за адвокатско възнаграждение – 200,00 лв., но не е поискала същите да й бъдат
присъдени. Въззиваемият Х.В. е направил разноски за експертиза в размер на
500,00 лв. В представения списък по чл.80 ГПК процесуалният представител на В.
– адв.М.С. е описал и разноски за адвокатско възнаграждение от 500,00 лв., но в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие не е отразено да е
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Не са представени и никакви
други доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод за
изплащането на такова възнаграждение, поради което съдът намира, че не е доказано
извършването на такъв разход пред въззивната инстанция. При това положение на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред втората инстанция
разноски за експертиза в размер на 424,57 лв., съобразно уважената част от
присъединените искове в делбеното производство.
ІV.По държавните такси:
Първоинстанционното Решение № 203/02.08.2019 г., изменено
с постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 1362/04.10.2019 г., не е
обжалвано в частта, в която всеки от съделителите е осъден да заплати държавна
такса по 2 632,00 лева върху стойността на дела от делбения имот.
Държавните такси по предявените по реда на чл.346 ГПК искове
по сметки следва да бъдат присъдени в зависимост от уважената част, респ.
отхвърлената част от исковете, съобразно чл.355, изр.2 ГПК /в този смисъл –
определение № 212/06.12.2017 г. по гр.д.№ 3439/2016 г., ГК на ВКС, ІІ ГО/. Предвид
уважената пред настоящата съдебна инстанция част от исканията по сметки,
дължимата държавна такса от М.К. върху уважената част от исканията по чл.346 ГПК е в размер на 302,00 лв., поради което обжалваното Решение № 203/02.08.2019
г. по гр.д.№ 204/2018 г. по описа на КРС, изменено с поставено по същото дело и
обжалвано Определение № 1362/04.10.2019 г, следва да бъде отменено в частта, в
която съделителката М.К. е осъдена да заплати държавна такса върху исканията по
сметки над този размер. Дължимата държавна
такса от Х.В. върху отхвърлената част от исканията по сметки и в размер на
53,65 лв., поради което обжалваното Решение № 203/02.08.2019 г. по гр.д.№
204/2018 г. по описа на КРС, изменено с поставено по същото дело и обжалвано
Определение № 1362/04.10.2019 г, следва да бъде отменено в частта, в която този
съделител е осъден да заплати държавна такса върху исканията по сметки над
този размер.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
203/02.08.2019 год. по гр.д.№ 204/2018 год. на Районен съд-Козлодуй В ЧАСТТА, в която на основание чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС съделителката М.В.К. е осъдена да заплати на съделителя Х.В.В.
извършените в имота подобрения - ремонтни дейности в периода 2009-2012 г.
съобразно размера на дела си - 1/2 от 27 000 лева - 13 500 лева; В ЧАСТТА, в която решението е изменено
с поставено по същото дело Определение № 1362/04.10.2019 г. на Районен
съд-Козлодуй и М.В.К. е осъдена да заплати държавна такса в полза на държавния
бюджет по сметка на КРС върху присъединените по реда на чл.346 ГПК искове в
делбеното производство над размер от 302,00 лева до присъдения размер от 540,00
лв., както и В ЧАСТТА, в която решението
е изменено с поставено по същото дело Определение № 1362/04.10.2019 г. на
Районен съд-Козлодуй и Х.В.В. е осъден да заплати държавна такса в полза на
държавния бюджет по сметка на КРС върху присъединените по реда на чл.346 ГПК
искове в делбеното производство над размер от 53,65 лева до присъдения размер
от 540,00 лв.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл.30, ал.3 ЗС М.В.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 3 233,90 лв., представляваща ½
част от общата стойност 6 467,80 лв. на
извършените от Х.В.В. необходими разноски в съсобствения им недвижим имот,
находящ се в гр.***, а именно: частичен ремонт на покрива, изкъртване и
премахване на стари дюшемета и полагане на тяхно място пясък и циментов под в 4
стаи, поставяне на дограма – 4 врати и 5 прозореца, поставяне на ламинат в 5
стаи, като ОТХВЪРЛЯ исканията по
сметки за необходими разноски в останалата част до пълния предявен размер,
както и за присъждане на разноски за укрепване на външна тераса с железобетонен
пояс и вид, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание
чл.61, ал.2 ЗЗД М.В.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 4 316,25 лв., представляваща ½
част от общата стойност 8 632,50 лв. на извършените от Х.В.В. полезни разноски
/подобрения/ в съсобствения им недвижим
имот, находящ се в гр.***, а именно: поставяне
вътрешна изолация на стените и таваните на 5 стаи – основи, вата,
гипсокартон и шпакловане на стените,
построяване на баня на мястото на остъклената тераса, премахване на остъкление, построяване на
стена с прозорец и бутане на друга стена,
поставяне на метална входна врата с прозорче, поставяне на една единична и една двойна
врата на гаража, поставяне на метална
врата на входа на фитнеса, поставяне на вътрешна изолация и подмяна на
прозореца на фитнеса с ПВЦ дограма и трайни насаждения, като ОТХВЪРЛЯ исканията по сметки за полезни
разноски в останалата част до пълния заявен размер като неоснователни и
недоказани.
ОБЕЗСИЛВА Решение №
203/02.08.2019 г. по гр.д.№ 204/2018 г. на Районен съд-Козлодуй, изменено с постановено
по същото дело Определение № 1362/04.10.2019 г., В ЧАСТТА, в която е присъдена законна лихва върху исканията по
сметки по чл.346 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.355,
изр.2 вр. чл.78, ал.1 ГПК М.В.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.В., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 210,74 лв.,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство, както
и сумата 424,57 лв., представляваща направени
пред въззивната инстанция разноски за експертиза, изчислени съобразно уважената
от въззивната инстанция част от присъединените искове в делбеното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........