Решение по дело №4235/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261308
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20205330104235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261308      23.04.2021г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4235 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

        В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Е.Д.Ш.  се твърди, че за периода от *** до ** ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 807.49 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 30.04.2016г. до 31.05.2019г. в размер на 98.24 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № *. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Отчетът бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.

        В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не бил потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги по отношение на посочения имот. Оспорва се съществуването на облигационно отношение между страните, тъй като нямало доказателства ответникът да е собственик на имота или да е живял в него през процесния период. Не ставало ясно да се е съгласявал с клаузите на предоставените от ищеца общи условия. Липсвали доказателства за реално ползване и потребяване на питейна вода. Представените от ищеца справки били частни свидетелстващи документи, което не доказвали по безспорен начин удостовереното в тях. Липсвали доказателства за размера на доставеното количество вода. Оспорва се твърдението, че водомерът бил неизправен. По делото не били представени и посочените в опис фактури. В условията на евентуалност се прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

        Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

        От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № **** от ***, с която е разпоредено Е.Д.Ш. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 807.21 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за периода от 26.02.2016г.  – 31.05.2019г. за обект, находящ се в гр.П., ул. „***“ № *; 98.24 лв. – обезщетение за забава за периода 30.04.2016г. – 31.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските по делото от 300 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

        По делото е приложена справка за неплатени задължения на Е.Д.Ш., аб. № ***, адрес ***, за периода 26.02.2016г. – 31.05.2019г., в размер на 807.49 лв. главница и 98.24 лв. лихва. Представена е и справка за водомер - № ****, на посочения абонат.

        Представен е опис на фактури, за периода *** – ***.

        Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006г. Представени са и копия от карнети за част от процесния период. Представени са цитираните в исковата молба фактури, както и карнети за процесния имот.

        Постъпило е писмо от Община **, Дирекция „Местни данъци и такси“, според което Е.Д.Ш. за периода от *** до настоящия момент няма подадени декларации по чл.14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр.П..

        Разпитан е с.Й., която изяснява, че е отчитала имот в гр.П., на ул. „***“ № *. Имотът представлявал къща, нямало монтирано измервателно устройство, като количеството се начислявало по тарифа за двама човека. От околните къщи имала информация, че се живее в имота. Никой от обитателите не бил идвал да подава заявление за временно преустановяване на отчитането на вода.

        По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което не са отразени извършени плащания от Е.Д.Ш. към ищцовото дружество за потребена студена вода и лихви за забава, за обект в гр.П., ул. „***“ № *, с абонатен номер ****. Размерът на осчетоводените фактурирани задължения за потребена студена вода възлиза на сумата от 807.49 лв., а на лихвите за забава – на сумата от 98.24 лв. Фактурираното количество потребена вода за процесния период съответствало на количеството отчетена потребена вода по записаните показания в карнетите по водомер № ****.

        При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

      Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

        Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. По делото няма спор, че отношенията по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, като няма възражения ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

        Съдът намира обаче, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, по следните съображения. На първо място, не се установява ответникът да има качеството на потребител по отношение на предоставените от ищцовото дружество услуги, тъй като видно от постъпилата информация от Община ***, Дирекция „Местни данъци и такси“ не е подавана от него декларация по чл.14 ЗМДТ за процесния имот. Няма ангажирани никакви други доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е собственик на имота, находящ се в гр.П., ул. „**“ № *, респ. да е притежател на право на ползване на водоснабдения имот, поради което съдът намира, че само на това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в  карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 5, т. 7 и  чл. 21, ал. 4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети като от същите е видно, че не са вписвани показания на уреда, а само начислените количества вода в графата „разлика”. Действително съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. В случая начисленията са правени при условията на неизправно измервателно устройство, а видно от показанията на свидетеля, за целия период на отчитане водомер в имота е липсвал. По делото обаче не се установява имало ли е водомер, евентуално кога е премахнат, не е ясно защо начисляванията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности. Не се установи защо именно сочените в карнетите куб. м. са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали същите са били правилно определени. При неизправно измервателно устройство месечното количество изразходвана питейна вода се определя с оглед броя на обитателите, като с оглед на това топлофицирано ли е жилището или не. Не се установява как и кога е констатирано от колко души е обитавано жилището. Прави впечатление, че в карнетите се съдържа посочване  - „3 човека“, а според свидетеля начисленията са за двама човека. Освен това в карнетите е вписано и името на И.Д. Ш., което лице не е ответникът в процеса, като по никакъв начин не се изяснява по делото какво е качеството на това лице по отношение на водоснабдения имот. Представената от ищцовото дружество справка за водомер не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни. Приложените карнети не са редовно водени, тъй като видно от съдържанието им, подписи не са полагани. При липса на подпис на съответния потребител или негов представител относно данните за водомера, не може да се приеме, че констатирането им, респ. служебното начисляване именно на посоченото количество, са извършени законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е в състояние да установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по спора. Поради това съдът намира, че обемът на доставените ВиК услуги не е доказан и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.                

       Поради изложеното съдът

       

Р Е Ш И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със **** С. Л. Н. срещу Е.Д.Ш., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че Е.Д.Ш. дължи следните суми - сумата от 807.49 лв. главница, представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за периода от 26.02.2016г.  – 31.05.2019г. за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № *, както и 98.24 лв. обезщетение за забава за периода 30.04.2016г. – 31.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, предмет на издадената заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.

 

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.

М.К.