РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 08 декември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. №
468 по описа за 2019 г. на съда
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК ********,чрез
адв. В.Г.от САК, е предявил против
ответника Д.А.А., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 415, ал. 1,
т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 103,24 лева, представляваща потребени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер **** за периода 05.08.2017 г. – 04.10.2017 г.
Правния
си интерес от предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с обстоятелството,
че с разпореждане по ч.гр.д. № 278/2019 г. на РС – Луковит е отхърлено изцяло
подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е му указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищецът
извежда претенциите си от сключен на 11.07.2017 г. договор за мобилни услуги с
ответника за предпочетен мобилен номер ********с избрана програма Тотал 14,99
лв. и срок на действие до 11.07.2019 г., по силата на който ответникът е
ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги. Потреблението е
фактурирано под клиентски номер на абоната ****. Ответникът не е заплатил
стойността на потребените мобилни услуги /за абонаментни такси и разговори/ по
две фактури, описани в исковата молба, за периода от 05.08.2017 г. до
04.10.2017 г. на обща стойност 108,56 лева. С кредитно известие от 05.11.2017
г. е извършена корекция на дълга, като е сторнирана сума в размер - 5,32 лв /с
ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на договора
такси или задължението на абоната е в размер на 103,24 лв. Поради
неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените мобилни услуги
за два отчетни периода /м. 09.2017 г. и м. 10.2017 г./ на основание т.11 от
договора във вр. чл. 75 вр. чл. 19б от ОУ на мобилния оператор, ищецът
прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника и на 05.12.2017 г.
издал крайна фактура на стойност 362,76 лв., от които 259,52 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договора /която не се претендира в настоящето
производство/ и 103,24 лв. – предоставени и незаплатени мобилни услуги. Иска се
от съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 103,24
лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги. Претендира и за
присъждане на сторените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения срок от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
В първото по
делото съдебно заседание ответникът се явява лично и прави признание на
иска.
Процесуалният
представител на ищеца в молба-становище от 13.08.2020 г. е направил искане по
чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
Настоящият състав
намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване
на решение при признание на иска срещу ответника,
визирани в чл.237 от ГПК, а именно същият е бил редовно призован за
с.з., в което лично е признал иска,
както и с оглед на представените доказателства с исковата молба, искът
не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се
постанови решение при признание на иска, с което да се уважи
предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент от чл. 237,
ал. 2 от ГПК.
По
отношение на разноските.
Претендират се разноски – 25.00 лева за доплатената
държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора ищецът на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК има право да получи разноските, за които обаче доказва реално
плащане. В случая това условие е изпълнено само за плащането на държавна такса.
В т. 1 на
ТР№6/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Дадени са допълнителни указания, че в случаите, в които законът предвижда
задължително плащане на сумата по банков път, то това плащането следва да бъде
установено със съответните банкови документи. В случаите на плащане в брой,
този факт следва да е отразен в договора за правна помощ.
От
указанията на ВКС могат да се направят следните изводи: 1. Съдът присъжда
разноски само при доказано извършване на такива; 2. Държи се сметка за особени
законови изисквания като ограничения за плащане в брой, но и други; и 3.
Договорът за правна защита и съдействие може да има част, която да бъде с
характер на „разписка“.
С представения договор за правна защита и съдействие
между мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, действащо чрез пълномощник Й.В.И.и
Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв. Г., с което е договорено
възнаграждение от 180,00 лева, платимо в брой, и отразяване „внесена сума:
180,00 лева“ не се доказва реално плащане, съобразено с императивните законови
изисквания.
Приложеният договор за правна защита и съдействие е
между дружества, за които от служебно извършена справка в сайта на НАП се
установява, че са регистрирани по ЗДДС. Това означава, че документалната
обоснованост на всяка една сделка, сключвана от тези субекти, следва да е
съобразена с особените завишени изисквания на ЗДДС. Това са допълнителни
условия от публичен ред, подобни на ограниченията на плащания в брой, споменати
в т. 1 на ТР.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС всяко данъчно задължено
лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на
стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.
Адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС на 22.07.2015 г., е било длъжно да
издаден фактура най-малко в два екземпляра с нормативно предвидено съдържание.
По делото не е представена фактура за извършеното
плащане.
За пълнота следва да се посочи, че и извън случаите на
регистрирани по ЗДДС лица, адвокатът (не адвокатското дружество), е длъжен да
издава документ, отговарящ на изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗСч за получените от
него доходи (на основание чл.9, ал.2 ЗДДФЛ). Един от документите, съдържащи
тези реквизити, е разписката в договора за правна защита от адвокатски кочан,
защото той съдържа необходимите реквизити на първичен счетоводен документ.
Съставя се в три еднообразни екземпляра, поставени в прономеровани кочани, с
индигирани копия със серия и пореден номер, от които оригинала се връчва на
клиента, второто копие се прилага по делото, а третото остава в кочана и се
пази пет години. Сключването на договор не в утвърдения образец не влияе върху
неговата валидност, а върху убеждаващо въздействие върху съда, че уговорената
сума е платена. В този смисъл Решение на ВКС по н.д.783/2016 г., докладчик С.М.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника Д.А.А., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Б.П.С. С.*,
чрез адв. В.П. Г. от САК, сумата от 103,24
лева /сто и три лева и 24 ст./, представляваща стойност на далекосъобщителни
услуги по Договор за мобилни услуги от 11.07.2017 г. потребени в периода 05.08.2017 г. –
04.10.2017 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
Д.А.А., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Б.П.С. С.*, сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/,
представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски за довнесена
държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева .
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: