РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Девня, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120101223 по опИ. за 2021 година
Съдът е сезиран с молба от К. В. АХМ., ЕГН ********** за
постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу Р. ДЖ. Р., ЕГН
**********0.
Молителката основава искането си на твърдения за извършени
спрямо нея актове на домашно насилие от ответника в периода от 11.40 ч. до
около 23.00ч.на 12.10.2021г.Съдът е сезиран с молба вх.№4404 от 18.10.2021
г.,входирана в РС Девня от К. В. АХМ., ЕГН **********, чрез адв. И.Д. ,
срещу Р. ДЖ. Р., ЕГН **********0. Молителката твърди, че с ответника не са
сключвали граждански брак но след известен период на съвместно
съжителство са се разделили , като имат и малолетно дете – Есин Р.ова
Джемайдинова, ЕГН **********,което след раздялата на родителите си
останало да живее при майка си.Молителката твърди , че причината за
раздялата и с ответника е неговото агресивно отношение , както нанасянето
на побой от страна на ответника към нея многократно.Твърди също така , че
на 12.10.2021г. ответника я заплашил по телефона и и нанесъл обиди на
турски език.Твърди , че на същата дата , в около 23.00 часа ответника отново
отишъл в домът на молителката в с.С. К. , общ.В.л и и нанесъл побой , като я
1
ударил с юмрук в областта на лицето , като през цялото време и нанасял
обиди на турски език и отправял заплахи с физическа саморазправа.В
резултат от системните случаи на домашно насилие е изпитвала постоянно
напрежение и страх от ответника. Изтъква, че живее в непрестанен страх за
здравето и живота си, че заканите на ответника и дават ясна представа какво
мисли да и причини, както и че, познавайки го добре, е сигурна, че той е в
състояние да изпълни отправените от него директни закани за нанасяне на
побой. Моли, спрямо ответника да бъде издадена заповед за защита с
прилагане на предвидените мерки по чл.5, ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН – задължаване
на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и забрана за ответника да доближава пострадалото лице и
жилището, в което същата живее, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на по- малко от 50 метра за срок от 18 месеца. По- рано ,
спрямо ответника е била постановена заповед за незабавна защита с
прилагане на мерките по чл.5, т.1 и т.3 ЗЗДН за срок определен от съда.
В съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗЗДН молителят е
приложил към молбата си декларация, в която под страх от наказателна
отговорност е декларирал, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие
от нейния съпруг на посочената в молбата дата.
По делото са събрани и гласни доказателства, които подкрепят
твърденията на молителката за отправени спрямо нея обиди и заплахи.В хода
на съдебното следствие не се установи по безспорен и категоричен начин
нанасянето на удари от страна на ответника към молителката.От една страна
по лицето и тялото на молителката не са установени следи от удари, а от
друга страна няма и преки гласни доказателства от независими свидетели
които да подкрепят тези твърдения.Според медицинската документация по
делото припадъка на К.А. се дължи на невроза, като не се описва нанасяне на
удари.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за
2
защита и реда за тяхното налагане се регламентират от Закона за защита от
домашно насилие.
Нормата на чл.3 т.1 от ЗЗДН урежда защитата на всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг и
доколкото между страните няма спор, а и това се установява от приобщеното
по делото писмено доказателство, че ответникът е живял на семейни начала с
молителката, е налице активна и пасивна процесуална легитимация на
страните в процеса.
Молбата на К. В. АХМ. срещу Р. ДЖ. Р. е подадена в едномесечния
срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл.10 ал.1 от ЗЗДН
и към нея е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, поради което е
допустима.
В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация
има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на
оборващи я доказателства.Въпреки това в настоящото производство в с.з са
разпитани свидетели , чиито показания напълно кореспондират с изложеното
в молбата, като двама от свидетелите са били очевидци на декларираните от
молителката факти , с изключение на нанасянето на удар от страна на
ответника.
Оборващи доказателства от ответната страна не са представени.
След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за
съда се налага извод за основателност на молбата. Доказателствата по делото
сочат, че ответникът е проявил неконтролируемо и агресивно по смисъла на
ЗЗДН поведение спрямо К.А., което поведение не може да бъде оправдано.
Упражненото от него насилие се изразява в груба вербална агресия спрямо
молителката – нанасяне на обиди и заплахи към молителката и то в жилището
и в с.С. К. , общ.В., в присъствието на нейни роднини.В резултат на това
молителката се е почувствала унижена, злепоставена и застрашена за живота
и здравето си, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2 ал.1
от ЗЗДН. По делото са налице данни за упражнено спрямо пострадалото лице
психическо насилие, извод за което може да се направи от представената
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която законодателят е въвел абсолютна
доказателствена стойност. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с
материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й.
3
Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при
липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и
само при представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН.Пострадалият от домашно
насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на
насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и
семейни взаимоотношения остават скрити за обществото, могат да са
достояние единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил
възможност за издаване на заповед за защита и само въз основа на
декларация, при липса на други доказателства. При така придадената
доказателствена сила на тази декларация, е налице обърната доказателствена
тежест, а именно в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез
пълно и главно доказване съдържанието на подадената от молителката
декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. В случая това не е сторено, тъй като
ангажираните доказателства не опровергават изложеното в молбата, а
напротив – потвърждават го. За извършения акт на насилие свидетелстват и
показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
преценява в светлината на близката им родствена връзка със страните, но
предвид пълното им съвпадане ги кредитира безрезервно.
Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че установените
действия от страна на ответника – отправяне на обиди и заплахи които са
предизвикали основателен страх у молителката , несъмнено представляват акт
на психическа форма на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.
Налице е нужда от защита на живота и здравето на молителката,
което обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за
защита от домашно насилие. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с
посочените мерки в молбата, а постановява едни или други с оглед
необходимостта за защита във всяка конкретна ситуация.
За съответстващи както на вида и проявената форма на причиненото
домашно насилие, така и на степента, в която чрез насилието са причинени
психически травми на пострадалото лице, съдът намира предвидената в чл.5
ал.1 т.1 от ЗЗДН мярка за защита, която е безсрочна. Налагането на
посочената мярка ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение,
предпИ.но от нормите на закона и морала.
4
Също така съдът намира , че спрямо ответника следва да бъде
приложена и мярката по чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН- да не приближава
молителката К.А. и нейното жилище , местата и за социални контакти на
разстояние по малко от 50 метра за срок от три месеца.
При така изтъкнатите съображения съдът намира съответните
твърдения за причинено от ответника домашно насилие за доказани, поради
което и отправената молба се явява основателна.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН
кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер на 200 лева. За горния си извод съдът
изхожда от липсата на доказателства за имотното състояние на ответника.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника следва да
бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която е в
размер на 25 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 5 от
ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Р. ДЖ. Р., ЕГН **********0, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие срещу К. В. АХМ., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Р. ДЖ. Р., ЕГН **********0 да се приближава
на разстояние по малко от 50 метра от жилището обитавано от К. В. АХМ.,
ЕГН **********, находящо се в с.С. К. , общ.В., обл.В. и на местата и за
социални контакти за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Р. ДЖ. Р., ЕГН **********0, с адрес: с.О., обл. Т.,
обл.Д., ул.„С. “№ * ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Девня глоба в размер на 200 /двеста лева/ лева.
ОСЪЖДА Р. ДЖ. Р., ЕГН **********0, с адрес: с.О., обл. Т.,
обл.Д., ул.„С. “№ * ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Девня, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р. ДЖ. Р., ЕГН **********0, с адрес: с.О., обл. Т.,
обл.Д. ул.„С. “№* ДА ЗАПЛАТИ на К. В. АХМ., ЕГН **********
5
направените разноски за адвокатска защита в размер на 500.00 лева.
УКАЗВА на Р. ДЖ. Р., ЕГН ***********, с адрес: с.О., обл. Т.
обл.Д. ул.„С. “№*, че при липса на представено доказателство за доброволно
плащане на присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми в
седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще
пристъпи към принудително изпълнение на вземането чрез издаване на
изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за
служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в
указания срок държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи
няма да бъдат присъждани.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. ДЖ. Р., ЕГН ***********, с адрес: с.О.,
обл. Т., обл.Д., ул.„С. “№ * за последиците по чл.21 ал.2 от ЗЗДН – при
неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителят заповед за защита по чл.15 ал.2 от
ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и да
се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от датата на връчване на
решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6