№ 401
гр. Русе, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500682 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на И. И. Ц. от гр. Русе чрез адв. И. И. АК Русе, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2016***0401252 по описа на ЧСИ
рег № *** на КЧСИ против насочване на изпълнението срещу несеквестируемо
имущество, представляващо ¾ ид. части от СОС в сграда с идентификатор
************. Твърди, че ЧСИ бил насрочил опис на този имот за 17.11.2022 г. без
обаче да провери и съобрази, че той се явява негов единствен. Заявява, че притежава по
наследство от майка си другата ¼ от имота и той не може да бъде поделен така, че
отделните негови части да бъдат ползвани самостоятелно без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Заема позиция, че по
отношение на ¾ ид. ачсти от апратамента не са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС.
Претендира отмяна на принудителното действие по насочване на изпълнението към
тях и разноски.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани възражения по
жалбата от взискателя „Топлофикация Русе“ АД, чрез адв. Я.С., в които се взема
становище за неоснователност на жалбата. Намира, че в настоящия случай, не може да
бъде изобщо поставян въпросът за несеквестируемост на ид. части, към които е
насочено изпълнението, доколкото жалбоподателят е конституиран в производството
като наследник на баща си – длъжник по изп. лист и починал в хода на изпълнението.
Заявил е изрично, че е приел наследството му по опис и поради това следва да отговаря
само с наследствената маса, част от която се явяват и процесните ¾ ид. части от недв.
1
имот. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство
доказателства и писмените мотиви на ЧСИ във връзка с обжалваното действие,
приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът е легитимиран да
обжалва насочването на изпълнението към имущество, което счита за
несеквестируемо. Според т. 1 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното
действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за
събиране на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се
произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното
вземане. Според същото тълкувателно решение срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване
на проданта, но е посочено, че преждевременно подадената жалба с оплаквания за
насочване на изпълнение към несеквестируемо имущество следва да бъде разгледана
от съда.
Предвид това, настоящият състав намира, че жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата изхожда от
процесуално легитимирано лице, имащо качеството длъжник по изп. дело, подадена е
срещу подлежащо на контрол изпълнително действие по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК –
насочване на изпълнението срещу имущество, което счита за несеквестируемо и е
постъпила в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /призовката за насрочване на описа е получена
от страната на 10.11.2022 г., а жалбата е подадена на 16.11.2022 г./
Изп. дело № 2016***0401252 по описа на ЧСИ В. М. е образувано по молба на
„Топлофикация Русе“ ЕАД срещу И.П. Ц. за събиране на парични задължения.
Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника, като е наложена
възбрана върху ¾ ид. части от процесния недв. имот- СОС с идентификатор
************. В хода на изпълнителното производство длъжникът е починал и на
негово място е конституиран единственият му наследник по закон - синът му И. И. Ц..
Същият е уведомил съдебният изпълнител, че е приел наследството на баща си по
опис, за което са изискани и приложени и служебно от ЧСИ по делото писмени
доказателства. Вписана е възбрана върху процесните ¾ ид. части от апартамент в гр.
Русе и по партидата на наследника-правоприемник. Изпратена му е покана за
доброволно изпълнение и тъй като не е последвало такова, съдебният изпълнител по
молба на взискателя е насрочил опис на приетите по опис от жалбоподателя
2
наследствени ¾ ид. части от недв. имот на 17.11.2022 г. Описът не е извършен и е
пренасрочен за 25.11.2022 г., като от материалите по делото няма данни да е извършен.
В настоящия случай е налице хипотеза на правоприемство в изпълнителния
процес, настъпило след като е бил издаден изпълнителен лист срещу починалия
длъжник по заповедното производство по чл. 410 ГПК.
Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя
може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те
установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. В тази
разпоредба се съдържа отклонение от принципното положение, залегнало в чл. 60, ал.
2 ЗН, съгласно което: „Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство.” В Закона за наследството се говори за
размер, т. е. определят се пределите на имуществената отговорност на наследника като
стойност, до която отговаря, а в текста на ГПК се определя и имуществото, срещу
което може да се насочи изпълнението – това на наследодателя. Тъй като чл. 429, ал. 2
ГПК засяга специфичен случай на приемане на наследството по опис, а именно – в
рамките на започналото изпълнително производство, то наред с общото ограничение
на отговорността по отношение на нейния размер, ще се приложи и ограничението,
заложено в процесуалния закон по отношение на имуществото. Иначе казано,
наследниците, приели наследството по опис, ще отговарят пред взискателите на
наследодателя-длъжник само до размера на стойността на получените имущества и със
същите тези имущества.
Липсва спор, че процесните ¾ ид. части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************ са част от имуществото на наследодателя – длъжник по
изп. лист, за събирането на чиито задължения се води процесното изп. дело, поради
което правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е насочил принудителното
изпълнение към тях. В случая позоваването от страна на приелия наследството по опис
жалбоподател на тяхната несеквестируемост е неоснователно, доколкото ЧСИ не е
насочвал принудително изпълнение към притежавано от него лично имущество.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 29324/16.11.2022 г. на И. И. Ц. от гр.
Русе чрез адв. И. И. АК Русе против действия по изп. дело № 2016***0401252 по описа
на ЧСИ рег № *** на КЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение
против несеквестируемо имущество – насрочване на опис на ¾ ид. части от
3
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ като неоснователна
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4