№ 193
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100501970 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК, образувано по
жалбата на адв.С. А. - САК, със служебен адрес:гр.София, ул. „Позитано” № 3, ет. 1, кант.8, в
качеството на пълномощник на ищците по гр.д.№1922/24г. по описа на БРС:М. Я. Щ. ЕГН
********** и Щ. Я. Щ., ЕГН **********- двамата с адрес: ****, подадена СРЕЩУ Решение
№ 2284 от 06.11.2024г. по гр.д. № 1922/2024г. на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени
като неоснователни исковете на жалбоподателите за приемане за установено по отношение
на ответника Община Созопол, че са собственици на ПИ с идентификатор 67800.1.219 по
КККР на гр. Созопол с площ от 21 822 кв.м., с трайно предназначение на
територията:земеделска земя, с начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар номер
на имота 001219,както и за осъждането му да им предаде фактическата власт върху този
имот.
Решението се сочи за неправилно, като постановено при нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като
необосновано.
Оплакванията са, че актът е постановен без обсъждане на събраните в хода на
производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в мотивите му не са
изложени всички установени фактически обстоятелства, вследствие направен анализ на
доказателствата, завършващ с обосновани и задълбочени изводи, които не се опират на
предположения и хипотези (съществени процесуални нарушения съгласно чл.235, ал.2, и
1
чл.236, ал.2 от ГПК).
Решението не давало възможност да се провери дали вътрешното убеждение на
съда е формирано при спазване на принципа на чл.10 и чл.12 ГПК.Страната счита, че така
констатираният порок на мотивите следва да се приравни според практиката на ВКС към
липса на мотиви изобщо, което е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, тъй
като горното не позволява на следващата инстанция да разреши казуса по същество.
Съдът бил допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение относно
релевантни за делото факти и обстоятелства в резултат на неправилно използване на
правилата на формалната логика, опита и правната теория. Изводите на съда се сочат за
неправилни и необосновани. Решението – за постановено в противоречие със събраните в
хода на настоящото производство доказателства. Фактите по делото били едностранчиво и
формално възприети, превратно са изтълкувани писмените и гласните доказателства и РС е
достигнал до неправилни правни изводи, които противоречат на събрания по делото
доказателствен материал. В мотивите на обжалваното решение не били посочени и
обсъдени исканията и възраженията на страните, нито изготвената и приета СТЕ и
направените в нея изводи; неясни, неразбираеми и доста объркващи са според страната
фактическите констатации и правните изводи на решаващия първоинстанционен съд.
Въззивникът оспорва като неправилни мотивите на първата инстанция, че
проведената дотук административна процедура по възстановяване правото на собственост
на ищците не ги легитимира като собственици, поради което претенцията им по чл.108 ЗС
следвало да бъде отхвърлена като неоснователна и в двете й части.В противовес на това
страната намира вещните си права за доказани, т.к. с влязло в сила на 29.04.2008г. Решение
№ 459 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 2136/2007г. по описа на Районен съд Бургас,
съдът е уважил предявения иск по чл. 11 ,ал.2 от ЗСПЗЗ и е приел за установено по
отношение на Общинска служба земеделие и гори Созопол правото на М. Я. Щ. и Щ. Я. Щ.
в качеството на наследници на Я. Щ. К. б.ж. на гр. Созопол да възстановят собствеността си
върху Нива от 24.2 дка в м. Герените при граници - Н.Я.К., път, Х.А., Д. Н. и Х.Т., както и
други поземлени имоти, които не са предмет на настоящия иск.Акцентира се, че решението е
било постановено след изтичането на законоустановения срок по §22 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи до
09.05.2007г. и след приемането на плана за земеразделяне за землището на Община Созопол.
В този случай съгласно чл.25, ал.З от ППЗСПЗЗ собствениците с влезли в сила съдебни
решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, представени в
общинската служба по земеделие след изтичането на срока по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, се
обезщетявали със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, а при недостиг - по реда на чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ и
със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на общината или се възстановявали в правата си по
реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
Поддържат, че в конкретния случай ищците били поставени именно в положение
да имат влязло в сила съдебно решение след изтичането на предвидения по закон срок за
предявяване на искове по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и при действащ план за земеразделяне(
2
същото и според констатациите на в.л. инж. Мавродиев сочещ, че получените имоти в
Приложение 1,2 и 3 са съпоставени с документите за собственост, КВС и действащата КК по
площ, местоположение и граници).
Заявяват, че между тях и ответника е налице спор за субективно материално право,
който следва да бъде решен по исков път. Намират правото си на собственост върху
процесния имот за доказано с Нотариален акт № 97, дело 71/1926г., per. № 576/1926г., с
Решение № 459 от 04.04.2008г. постановено по гр.д. № 2136/2007г. по описа на Районен съд
Бургас, влязло в сила на 20.04.2008г., с Решение № 1428 от 17.02.2009г. на Общинска служба
по земеделие /ОбСЗ/ гр. Созопол, ведно с изготвените проекто скици при условията на
чл.45ж от ППЗСПЗЗ от „Геокад“ ЕООД за поземлен имот 001219/бивш/, настоящ поземлен
имот с идентификатор 67800.1.219 по КККР на гр. Созопол, м. „Герени“ и с Решение №
3887 от 11.04.2023г. постановено по адм.д. № 444/2023г., по описа на ВАС,Четвърто
отделение. Същевременно Община Созопол още в писмения си отговор по делото е заявила,
че владее имота непрекъснато от 2003г. и посочва като правно основание за това Решение
№ 914 от 02.09.2002г. на ОСЗГ Созопол за възстановяване на право на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници и Протокол на ПК Созопол за въвод
във владение № 145 от 03.02.2003г., въз основа на които е издаден Акт за частна общинска
собственост № 681 от 19.04.2005г. и Акт № 1040 за общинска собственост от 18.06.2008г. , а
от 15.11.2019г. и АПОС за същия имот. Позовават се и на отказа на ОСЗ Созопол да им
издаде скица за този имот, както и да бъдат въведени в него, предвид така афишираните
права на общината. В обобщение се моли за нова преценка на доказателствата по делото, за
правен извод в полза на ищцовата страна и за произнасяне на БОС, при което
първоинстанционното решение бъде отменено и вместо него се постанови друго по
същество, уважаващо заявените ревандикационни претенции.
В подадения от въззиваемата страна отговор жалбата се сочи за неоснователна
и необоснована. Моли се БОС да потвърди първоинстанционното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано. По същество се поддържа извода на първата инстанция, че
собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не се възстановява по силата на
закона, а след изпълнение на предвидената в него и в правилника за приложението му
административна процедура, която завършва или с решение на общинската служба по
земеделие по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници, или с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ,
когато собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, или
със заповед по § 4к, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, когато се възстановява
собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа
се, че посочените административни актове имат конститутивно действие и легитимират
лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти,
индивидуализирани в тях по площ, местонахождение и граници. Страната намира, че
Решение № 1428/17.02.2009г., с което ОСЗ Созопол е признала на наследниците на Я. Щ. К.
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от
3
24.200 дка, находяща се в землището на гр. Созопол, м. „Герените“, без посочване на
граници на имота, номер на имота по действащ или предходен план и без да е придружено
със скица, няма конститутивно действие и не легитимира ищците като собственици на ПИ с
идентификатор 67800.1.219 по КККР, поради което предявените вещни искове са
неоснователни. Заявява се, че така постановеното първоинстанционно решение изцяло
кореспондира и със съображенията на ответника за неоснователност на иска, изнесени в
отговора му на иска. Твърди се, че в конкретния случай общинската администрация
многократно е информирала ищците, че възстановения със съдебното решение имот не може
да бъде идентифициран в съществуващи реални граници, тъй като при направено до
Общинска служба „Земеделие” /ОбСЗ/ Созопол запитване за идентифициране по действащо
КВС и описаните граници на бивши собственици и имоти се установява, че липсва картен
материал за местност „Герените“, както и че липсват преписки за възстановяване на земи на
лица, посочени като съседи на имота и че за имот № 001219 по КВС е съставен акт за
общинска собственост № 681 от 19.04.2005г. въз основа на скица и влязло в сила Решение №
914 от 02.09.2002г. на Служба Земеделие -гр.Созопол. Страната се солидаризира с извода на
първата инстанция, че в случая е налице недовършена административна процедура съгласно
§27, ал.2, т. 1, т.2 и т.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която да легитимира ищците като
собственици на процесния имот, поради което претенцията им за собственост е
неоснователна.
Страните не ангажират нови доказателства.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба на М. Я. Щ.
и Щ. Я. Щ.- двамата от гр. Созопол,подадена срещу Решение № 2284 от 06.11.2024г. на
Районен съд Бургас по гр.д. № 1922/2024г. за редовна и допустима,а проверката по чл.269 от
ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на първата
инстанция.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания, при съвкупна
преценка на събраните в процеса доказателства и в приложение на закона, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по повод исковата молба на М. Я. Щ.
и Щ. Я. Щ.- двамата от гр.Созопол против Община Созопол, представлявана от Кмета
Тихомир Янакиев, с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на ПИ с идентификатор 67800.1.219 по КККР на гр.Созопол,
одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК с площ от 21 822 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване:
изоставена орна земя, стар номер на имота 001219, както и да осъди ответника да им
предаде владението върху процесния недвижим имот.
Претенцията е с правно основание чл.108 от ЗС.
За да обосноват правата си, ищците са твърдели, че с влязло в законна сила на
29.04.2008 г. Решение №459/04.04.2008 г., постановено по гр.д.№2136/2007 г. по описа на
РС-Бургас, е прието за установено по отношение на ОСЗГ Созопол, че те като наследници
4
на Я. Щ. К. имат правото да им се възстанови собствеността върху нива от 24,2 дка в
м.“Герените“. Въз основа на така постановеното съдебно решение ОСЗГ Созопол се била
произнесла с Решение №1428/17.02.2009 г., с което им признала правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 24,200 дка, находяща се в
землището на гр.Созопол, м.“Герените“. Издадена им била и скица на възстановения имот,
който идентифицират с процесния, но т.к. ответната страна го считала за своя собственост,
отказала да им го предостави. Те поискали от общината въвод във владение през 2009, 2010г.
и 2011г., но такъв им бил отказан.На 06.04.2021 г. ищците отправили до ответника писмено
искане за предоставяне на процесния имот по реда на чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ, на което
получили отказ от извършване на административната процедура с мотив, че имотът
представлява публична общинска собственост, актуван с акт за общинска собственост въз
основа на решение на ОСЗГ-Созопол с №914/01.09.2002 г. и протокол на тази комисия с
№145/03.02.2003 г. Отказът бил обжалван пред Административен съд Бургас.Образуваното
по този повод адм.д.№1148/2021 г. приключило с решение №12/06.01.2022 г.в тяхна полза,
потвърдено и с Решение №3887/11.04.2023 г. по адм.д.№444/2023 г. на ВАС. Ищците отново
представили пред Община Созопол всички документи, легитимиращи ги като собственици,
но производството по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ било прекратено.Считат, че предвид изнесените
обстоятелства , следва да защитят собствеността си по исков ред.
В отговора на ответната страна, депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК, е
изразено становище за неоснователност на иска, защото процесният имот( с идентификатор
67800.1.219 по КККР) е публична общинска собственост, който общината владее
непрекъснато от 2003 г. до настоящия момент, правата й се черпят от решение
№914/02.09.2002 г. на ОСЗГ Созопол, постановено по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се
също, че имотът може да се деактува от общинския поземлен фонд единствено при наличие
на взето решение от ОС при Община Созопол, каквото няма.
Страните са ангажирали и доказателства.
В решението си Бургаският районен съд е приел претенцията за изцяло
неоснователна, т.к. счита за недоказано правото на собственост, което ищците твърдят.
Счита, че административната процедура за реституция на имота, имащ характер на
земеделски и подчинен на реда за възстановяване по ЗСПЗЗ и Правилника за неговото
приложение не е завършена, поради което и посочените от ищците доказателства (съдебно
решение и такова на ОСЗ Созопол), нямат конститутивен характер,не представляват титул за
твърдяното от Щ.и вещно право и не ги легитимират като собственици, за каквито се
считат.Ревандикационната претенция е отхвърлена.
Бургаски окръжен съд си присвоява същия краен правен извод по
повдигнатия вещно правен спор и заявява в тази връзка следните съображения:
Нормата на чл.108 от ЗС урежда защитата на оспореното право на собственост на
невладеещ собственик срещу владеещ същата вещ или имот несобственик, като му дава
възможността да ги върне в патримониума си по реда, предвиден в ГПК. Хипотезата на
разпоредбата изисква ищецът да установи собствеността си, като преодолее конкуренцията
5
на вещните права на ответника и да докаже, че спорното имущество е във фактическата
власт на последния без основание.
Релевантната за повдигнатия спор,съобразно с горепосочената норма
фактическа обстановка е следната :
Ищците са наследници на Я. Щ. К., б.ж. на гр.Созопол, починал на 07.08.2004 г.,
заявили в срок правата си по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.С влязло в законна сила на
29.04.2008 г. съдебно решение №459/04.04.2008 г. по гр.д.№2136/2007 г. по описа на РС-
Бургас, по отношение на ОСЗ-Созопол е прието за установено правото на ищците, в
качеството им на наследници на горното лице, да възстановят собствеността си върху
недвижими имоти, сред които и процесната нива от 24,2 дка в м.“Герените“ при граници:
Н.Я.К., път, Х.А., Д. Н. и Х.Т., като правото им се извлича от нотариален акт от 1926г.,
цитиран по- горе. Въз основа на така постановения съдебен акт ОСЗ-Созопол е издала
Решение №1428/17.02.2009 г., с което на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ е
признала на наследниците на Я. Щ. К. правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на два имота, сред които и върху процесната нива от
24,2 дка, находяща се в землището на гр.Созопол, м.“Герените“, но не е посочила границите
на възстановената собственост.
С Решение №914/02.09.2002 г. на ПК-Созопол процесният имот( с идентификатор
67800.1.219 по КККР, предходен №001219 по КВС) е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на
Община Созопол, а с Протокол №145 на ПК тя е въведена във владение на посоченото
пасище, мера от 21,956 дка, десета категория, м.“Герени“, като считано от 2003 г. и до
настоящия момент общината владее ПИ, по отношение на който се определя като
собственик. За този имот има издаден АЧОС от 2005г., АЧОС от 2008г. и Акт
№5292/15.11.2019 г. за публична общинска собственост.
Ищците считат, че представените от тях доказателства за осъществена по реда на
ЗСПЗЗ реституционна процедура, е достатъчна да ги легитимира като собственици на
процесния имот.
За последния има издадена също така скица от 15.09.2008г.(вж. л.17 – дело РС), с
посочени граници и ограничения на правата за вещното право, в която е изрично вписано,
че негов собственик е Община Созопол, като вида на собствеността е публична.
Издадена е от Службата по кадастър и скица- проект за изменение на
кадастралната карта на землището на гр.Созопол, касаеща процесния имот ПИ 67800.1.219 с
площ 21 824кв.м. в полза на наследници на Я. Щ.К. с оглед Решение №1428/17.02.09г. на
ОСЗ-Созопол.
По делото е приета и съдебно техническа експертиза, в.л. по която(инж.М.
Мавродиев) е установило по описание (лозе с плодни дръвчета и площ от около 48 дка)
съгласно топографската карта за местност „Герена“ без разписен лист и номера на имоти от
1933г. и по една реално съществуваща на място граница (път), че притежаваният по
нотариален акт от 1926г. от наследодателя на ищците имот(вж. приложение №1 към
6
заключението) не е идентичен с претендирания по настоящата КК на гр.Созопол ПИ
67800.1.219. Това е много добре видно и от Приложение №3 към заключението на експерта-
отразяващо двата имота в комбинирана скица. Според констатацията на вещото лице,
претендираният от ищците имот отстои на около 115-120м.от описания по топографската
карта и нотариалния им акт.Експертът сочи,че имотите в местността „Герените“на
Созополско землище не са възстановени в стари възстановими реални граници, а с план за
земеразделяне.
Видно от събраните в процеса данни е също, че Община Созопол е била канена от
ищците неколкократно да ги въведе в имот с идентификатор 67800.1.219, но им е отказвала,
както им е отказано и издаването на заповед на кмета на общината по чл.34 от ЗСПЗЗ за
изземването и връщането му на същите лица.
Мотивите са били, че имотът не е включен в списъка, издаден от комисия с
протоколно решение №11/16.10.08г. за възстановяване, че имотът е деактуван в общинска
собственост, че не може да бъде идентифициран в съществуващи реални граници с имота,
възстановен им по съдебното решение на БРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Възстановяването на земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ на техните бивши
собственици или наследниците им, се осъществява по административен ред от съответната
Общинска служба земеделие(ОСЗ), която след сезирането й се произнася с протоколно
решение от различен вид, съобразно с това дали имотът съществува в стари(възстановими)
реални на терена граници, или не, както и дали попада в зона, раздадена по постановления
за земеделско ползване или пък правоимащите подлежат на обезщетение.
Чл.10 от закона определя правоимащите в реституционната процедура лица, както
и имотите, върху които може да се осъществи възстановяването на земеделските имоти, а
когато такава е невъзможна(вж. чл.10б от закона), се предвижда възможност за обезщетяване
с равностойна земя в същото или съседно землище, респективно чрез други способи за
обезщетение.
Чл. 11 от закона сочи, че лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване
правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в
сила,а ако го пропуснат, могат да сторят това като подадат иск срещу ОСЗ(чл.11,ал.2 от
ЗСПЗЗ).
Въз основа на постановеното в тези случаи решение на РС, общинската служба по
земеделие определя земите, върху които се възстановява собствеността, при спазване
изискванията на ЗСПЗЗ, а когато съдебното решение е представено в общинската служба по
земеделие след обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект
на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б.
Съобразени и правно преценени според горепосочения ред, приетите като
доказателства решение №459/04.04.2008 г. по гр.д.№2136/2007 г. по описа на РС-Бургас,
7
съдебно удостоверение, издадено от Окръжен съд Бургас с рег. №404/08 от 29.07.2008 г. и
Решение №1428/17.02.09г. на ОСЗ-Созопол, не могат да установят завършена процедура по
реституция на процесния имот в полза на ищците.
Това е така, защото реституцията в случая е осъществена според решение на БРС
по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ във възстановими реални граници, които обаче не съществуват на
място и не могат да бъдат действително установени понастоящем.Именно по тази причина и
земеделската реституция в посочените местност и землище се осъществяват с план за
земеразделяне, където границите на някогашните земеделски имоти не съвпадат с тези по
изработения план.
Независимо от горното, в чл.14 от ЗСПЗЗ е разписана нормативно процедура, която
следва да бъде спазена, за да произведе крайният й акт вещен за правоимащите лица ефект.
Т.к. ищците по делото сочат, че реституцията е осъществена в реални граници,
съдът се съобразява с визираното в чл.14, ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ, поставящо изискване в
решението на ОСЗ да се опишат размерът и категорията на имота, неговото местоположение
(граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това,
като към решението се прилага скица на имота. Тогава влязлото в сила решение,
придружено със скица, освен в случаите по чл. 10, ал. 7(какъвто настоящият не е),
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота.
Както е видно от всички доказателства в производството, липсва скица на
възстановения имот, който да го идентифицира по граници, да е неразделна част от
решението на ОСЗ-Созопол и да легитимира правно ищците като собственици на
реституирания имот.
Скицата, която са представили ищците по делото не е обвързана с решението на
административния орган- ОСЗ-Созопол, включително не се твърди и няма данни да е
проведено производство по поправка на явна фактическа грешка касателно решението на
ОСЗ-Созопол, в което да се попълнят границите на възстановения имот и да се приложи
като неразделна част към него съответна скица, описваща нововъзстановения имот.
В контекста на доводите в жалбата, БОС съобразява, че чл.21 и чл. 25 от ППЗСПЗЗ
предвиждат самостоятелна процедура, ако влязлото в сила съдебно решение за признато
право на собственост върху земеделски земи е представено след обнародване в "Държавен
вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне, но намира, че тя
също не е приключена.
Разпоредбите сочат, че такова решение следва да се изпълни върху земи по чл. 19
ЗСПЗЗ на територията на общината, като ОСЗ издава решение за обезщетяване на
собственика по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ или правата се възстановяват по реда на чл. 45ж(
при реституция във възстановими граници с решение на ОСЗ по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ
или със съдебно решение, както е в случая).
Чл.45ж задължава ОСЗ да представи мотивирано искане до кмета на
8
общината(вж. и § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), към което
се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от
службата по геодезия, картография и кадастър.
Едва тогава съответният Общински съвет има задължението да се произнесе на
първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на
имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от
2010 г.),което се връчва по реда на АПК на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на
общинската служба по земеделие и което подлежи на обжалване, а след влизането му в сила
ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица
на имота, в което се посочва идентификаторът на имота, определен от службата по
геодезия, картография и кадастър,границите, съседите и ограниченията на ползването на
имота,съгласно данните, съдържащи се в скицата-проект по чл. 45е, ал. 3, и предоставя
решението на службата по геодезия, картография и кадастър за служебно нанасяне на имота
в кадастралната карта и в кадастралните регистри и за издаване на скица по реда на ЗКИР.
Това решение се връчва на правоимащите лица по реда на ГПК.
Чл.45д от ППЗСПЗЗ е категоричен, че искането за издаването на горепосоченото
решение,т.е. за стартиране на процедурата по чл.45ж се подава до съответната ОСЗ от
лицата, на които правата за реституция са признати със съдебно решение, а не директно до
общината, в чието землище е разположен имотът, с който се претендира да бъде извършено
обезщетяването, респективно реституция в реални граници.
Очевидно от данните по делото е, че тази процедура, на която се позовават
правоимащите лица не е изпълнена от тях, при все, че инициативата за това според закона е
тяхна и макар да разполагат с издадена вече скица- проект на новия имот от АГКК.
В рамките на настоящото производство липсват данни ищците да са сезирали ОСЗ
с искане за стартиране на процедурата по чл. 45ж, а само в рамките на същата те биха могли
да атакуват евентуално решение- отказ на Общинския съвет да ги обезщети с процесния по
делото ПИ.
Необосновано при тези обстоятелства е твърдението на ищците, че са станали
собственици на процесния имот.
Ето защо БОС, както и първоинстанционният съд, като намира административната
процедура по земеделска реституция за незавършена, обосновава крайния си извод,че
правото на собственост,твърдяно от ищците върху процесния по делото имот, остава
недоказано, поради което и с оглед липсата на материално правна легитимация, т.е. на
защитимо вещно право, съдът определя заявената ревандикационна претенция като
неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
Така поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища по спора,
обжалваното решение на БРС следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото, въззивниците нямат право на деловодни разноски за
настоящото производство.
9
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2284/06.11.24г., постановено по гр.д.№1922/24г. по
описа на РС-Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10