Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 11.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд гр.Лом, IV – ти съдебен състав в публично съдебно заседание на трети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа
докладваното от съдия Йорданов гр. дело № 2048 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание – чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предявен е установителен
иск от „Ромфарм
Компани“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София бул. "Цар Борис III" № 168, ет. 3, офис 34 и адрес за призоваване:
***, представлявано от управителите
В.С.Г. и Т.Л.Ш., чрез пълномощник - юрисконсулт П.М. срещу „Агрикълчър“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Пишурка, общ. Медковец, обл. Монтана,
***, представлявано от управителя С.А.Г., за неизпълнени задължения по договор
за наем на земеделска земя.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2017 г.
между ищеца в качеството му на „наемодател“ и ответника в качеството му на
„наемател“ е сключен Договор за наем на земеделски земи с № 10137949, с
нотариална заверка на подписите под peг. №
2294/03.07.2017 г. от служебния архив на нотариус Пламен Цветков с peг. № 583 от регистъра на НК с район на действие PC - Враца.
Договорът е със срок 1 /една/ стопанска година, считано от 01.10.2017 г. до
01.10.2018 г. На наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване
земеделски земи с обща площ 62,857 дка, в землищата на с. Стубел и с. Трифоново,
общ. Монтана. Наемателят се задължава да плати наемна цена за стопанска
2017/2018 г. в размер на 2838.85 лв. до 01.03.2018 г.
Наемодателят
е изпълнил в срок задълженията си по наемния договор, но наемателят е изпаднал
в просрочие при изпълнение на задължението си за заплащане на наемната цена за
стопанската 2016/2017 г. и на датата на падежа - 01.03.2017 г. не извършил
плащане по банковата сметка на ТД „Ромфарм Компани“ ООД.
За
дължимата наемна цена е издадена Фактура № ********** от 10.05.2018 г.
По
искане на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящите искове.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
- главница в размер
на 2838,85 лева,
- обезщетение
за забава в размер на 272,76 лева за
периода от 02.03.2018 г. до 10.02.2019
г.,
- ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират
се и направените разноски по заповедното
и настоящото производство.
Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Страните са редовно призовани за
първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се явява в съдебното
заседание. От процесуалния му представител – юрк. П.М.
е постъпила молба за даване ход на делото в отсъствие на ищеца. Поддържа
исковата молба, така, както я предявена. В случай, че са налице предпоставките
за това, моли за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238,
ал. 1 ГПК. Представя списък на разноските, съгл. чл. 80 ГПК.
Ответникът «Агрикълчър» ЕООД, редовно известен, в срока за отговор на исковата
молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя
доказателства и не е поискал събирането на такива. Редовно призован за участие
в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда,
че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на първо място: на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; на второ място искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника по предявения иск. От «Агрикълчър» ЕООД е получено съобщение по чл. 131 ГПК, но отговор на исковата молба не е
представен. Ответникът е редовно призован, но не се е явил в съдебното
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази
връзка. С връчените на ответника препис от исковата молба /чл. 131 ГПК/,
получен на 27.02.2020 г. чрез майката на представляващия дружеството – А.С.и
призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с
Определение от 12.10.2020 г. по чл. 140 ГПК, получени на 23.11.2020 г. /връчени
редовно, при отказ за получаване/, изрично са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
ангажираните писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен. От ищеца е
представен договор за наем на земеделска земя, от който е видно, че между страните
е налице облигационно отношение, по което ответникът дължи определена престация.
За задълженията му към ищеца е издадена заповед за изпълнение № 195/15.02.2019
г. по ч.гр.д. 260/2019 г. на РС – Лом. Ответникът следва да докаже, че е
извършил необходимото плащане, респ. че не дължи такова. Никакви доказателства
в тази насока обаче не са ангажирани, макар че ответникът е получил съответните
съобщения и е бил известен за последиците. Това е още една индикация, че
съответните задължения съществуват, че са ликвидни и изискуеми и следователно
предявения от „Ромфарм
Компани“ ООД установителен
иск е вероятно основателен.
На основание горното, съдът намира, че с оглед
наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки,
следва да се постанови неприсъствено решение, като предявеният установителен
иск следва да се уважи изцяло като основателен.
На
осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
разноски по делото за тази инстанция съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на общо 613,55 лв., за платени държавни
такси и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„АГРИКЪЛЧЪР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Пишурка, общ. Медковец, обл. Монтана, ***,
представлявано от управителя С.А.Г., че същото дължи
на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София бул. "Цар Борис III" № 168, ет. 3, офис 34 и адрес за призоваване:
***, представлявано
от управителите В.С.Г. и Т.Л.Ш., сумата от общо 3111,61
лв. /три хиляди сто и единадесет лева и 61 ст./, от които 2838,85 лв. главница, 272,76 лв. обезщетение за забава
за периода от 02.03.2018 г. до 10.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.02.2019
г./ до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „АГРИКЪЛЧЪР“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Пишурка, общ. Медковец,
обл. Монтана, ***, представлявано от управителя С.А.Г. ДА ЗАПЛАТИ на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София бул. "Цар Борис III" № 168, ет. 3,
офис 34 и адрес за призоваване: ***, представлявано от управителите В.С.Г.
и Т.Л.Ш., направените във връзка с делото разноски за тази
инстанция в размер на общо 613,55 лв.
за платени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, както и 5,00 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване, съгл. чл. 239, ал.
4 ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на
страните, като ответникът при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК,
има право да иска неговата отмяна.
Районен съдия: