Р Е Ш
Е Н И Е № 260004
гр. Пазарджик, 25.08.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА
При
секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията
Илинова гр.д.№656 по описа за
2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.73 от ЗННД
във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с предявените от Т.А.А. и А.Х.А.
против В.З. - нотариус с peг.№640 и с район на действие района на Пловдивския
окръжен съд обективно и субективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД и по чл.
86, ал 1 от ЗЗД, по които първоначално е било образувано гр.д. №2641/2017г.по
описа на Пловдивския окръжен съд,впоследствие гр.д.№147/2017г.по описа на
Старозагорския окръжен съд,гр.д.№737/2018г.по описа на Хасковския окръжен съд,а
сега и гр.д.№656 по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
В исковата молба се твърди,че вследствие на нанесените
от ответницата поправки в пълномощно на 01.08.2012г.и на 02.08.2012г.те са
загубили семейната си къща в центъра на гр. П., като са претърпели имуществени
вреди в размер на по 50 000лв.за всеки от двамата ищци и неимуществени вреди в
размер на 30 000лв.за Т.А. и 40 000 лв. за А.А., както и претендират
26611лв.законна лихва върху търсените обезщетения за имуществени вреди за
периода 02.08.2012г.- 25.10.2017г.В исковата молба е посочена претенция и за
допълнителни имуществени вреди в общ размер от 19200лв.,от които около
15000лв.загуби на кухненското обзавеждане,мебели,електрически уреди и други
вещи в къщата им, 1200 лв. заплатен наем и 3 000 лв. заплатени разходи за
транспорт и хамали.
С определение №1022/30.11.2017г.,постановено по
гр.д.№147/2017г.по описа на Старозагорския окръжен съд,исковата молба е била
оставена без движение до посочване адреса на ответника,изложение на всички
обстоятелства относно това от какво произтичат претендираните неимуществени и
имуществени вреди и как е формиран техният размер,посочване на доказателства и
конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях, и представяне на всички
писмени доказателства в заверен препис, заверяване на представените с исковата
молба документи и представяне на документ за платена държавна такса в размер на
9 568 лв. по сметка на Окръжен съд - Стара Загора .
Съобщенията за постановения съдебен акт са били
получени на 08.12.2017 г. от А.А..
На 12.12.2017г.са постъпили молби от Т.А. и А.А. за
освобождаването им от внасяне на държавна такса и разноски по делото.
С определение № 207/14.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 1661/2018 г. по описа на Върховния касационен съд - III г.о., А.А. и Т.А.
са освободени от задължението за внасяне на държавни такси и разноски в
производството по гр.д. № 147/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.
Постъпили са и молби вх.№15834/12.12.2017г.от Т.А. и
вх.№ 15838/12.12.2017г.от А.А.,в които са посочени трите имена и адреса на
ответника,обезщетението за имуществени вреди за всеки от ищците е определено на
50 000 лв.,имуществените вреди се претендират поради това,че по вина на З. А.
са загубили семейната си къща,незаконните действия,извършени от нея,се
изразяват в нанасянето в пълномощното на А. А. на поправки и добавяния свързани
с посочване на договори от
01.08.2012г.и от 02.08.2012г.,които всъщност не са договори за заем,което било
установено с решение на ВКС по гр.д.№79/2017г.Е.М.,подпомаган от нотариус З. с
извършените поправки в пълномощното посочени по-горе,е поискал издаването на изпълнителен
лист,а ЧСИ А. ги изкарал от семейната им къща, като преди това я е обявил на
публична продан,а М. като взискател закупил къщата.Поради това ищците
твърдят,че били принудени да ангажират
апартамент под наем.
Ищцата Т.А. посочва,че претендираната сума от
50000лв.е за нанесени имуществени вреди,изразяващи се в загуба на семейната им
къща,ведно с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г.- 25.10.2017г.в размер
на 26 611лв.
Ищцата Т.А. претендира обезщетение за неимуществените
вреди в размер на 30 000 лв., като те се дължат на трайното увреждане на
нейното здраве по вина на ответницата,необходимост от приемане на лекарства, на нейните невръстни внуци, необходимостта да
се преместят в друг квартал,влошаване на здравето на внука й А.А.,психически
тормоз от посещението на ЧСИ и придружаващите го лица за опис и снимане на
семейната й къща, промяна в психиката и в начина на живот, всички изживени
заради действия на ответницата в периода 02.08.2012г.- 25.10.2017г.,ведно с
лихви върху сумата 30000 лв. в размер на 15966,60 лв., изчислен по системата на
НАП.
Ищецът А.А. посочва,че претендираната сума от 50000лв.е за нанесени имуществени
вреди,изразяващи се в загуба на семейната им къща,ведно с лихвите върху сумата
за периода 02.08.2016г.- 25.10.2017г.в размер на 26611 лв.
Ищецът А. А. претендира допълнително обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 23350лв.,от които 800лв.наем на
жилището,което били принудени да наемат за два месеца и 400 лв. депозит,2000
лв. разходи за хамали за изнасяне на семейния им багаж от къщата в апартамента
под наем, 240лв.комисионна на агенцията,както и останалите в къщата мебели и
електрически уреди:1000лв. кухненско обзавеждане,250лв.маса,400лв.диван,4500лв.фотьойл,1000лв.секция,3500
лв.кухненско обзавеждане,460лв.ортопедичен матрак,750лв.керамична печка,650лв.
пералня,360лв.разтегателна маса,560лв.-8стола,1000лв.секция,3500лв.кухненски
шкафове,360 лв.,разтегателна маса,560лв.-8 стола,260лв.ъглов диван,600 лв.
хладилник и 200 лв. маса.
Ищецът
А. претендира обезщетение за
неимуществените вреди заради влошено здравословно състояние,изразяващо
се в увреждане на двата странични малки мозъци,наложило постъпване в болница,
блокиране на лявата половина на лицето му,загуба на равновесие,впоследствие
блокиране на дясната половина на лицето му, заболяване на сърцето, това, че
станал инсулинозависим и хипертоник, получил довели до неговото инвалидизиране.
Твърди,че вредите са в резултат на действия на ответницата през периода
02.08.2012г. - 25.10.2017 г.и обезщетението ,което претендира е в размер на
40000,00лв.ведно с лихва в размер на 21 288,80 лв., изчислен по системата на
НАП.
На
23.01.2019 г.,по гр.д.№737 по описа на Хасковския окръжен съд за 2018г.е
постъпила молба от Т. Х. и А. Х.,в която посочено,че претенциите им са да бъде
осъдена ответницата да им заплати сумите в качеството й на нотариус.В молбата
се посочва също,че нотариус В.З. е нанесла поправки в пълномощното,издадено от А.А.,с
които,изменяйки волеизявлението на пълномощното, е нанесла непоправими вреди и
е допринесла за загубата на тяхната семейна къща,като всички претендирани от
тях суми са описани в молби вх.№ 15834/12.12.2017г.и вх.№15838/12.12.2017г.,в
които много подробно и ясно са конкретизирали претенциите си.
След
образуване на производството по настоящето делото,съдът с разпореждане от
26.09.2019г.е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на
нередовности,вкл.и да се посочи периода ,за който се претендира лихва за забава
върху обезщетенията претендирани от ищците.
Ищците уточняват,че претендират описаните по-горе
обезщетения,и лихвите върху тях-всички за периода от 02.08.2012г.до
25.10.2017г.-датата на подаване на исковата молба,както и законната лихва от
таза дата до приключване на делото.Поясняват,че за извършените от ответната
страна поправки узнали по друго дело през 2017г.и,че не са присъствали на
извършването им.
Представени
са писмени доказателства .
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,в
който предявените субективно и обективно съединени искове се оспорват като
неоснователни.Излага правни и фактически доводи и съображения.Представя писмени
доказателства и формулира доказателствени искания.
По искане на ответната страна като
трето лице помагач съдът е конституирал с определение от 19.12.2019г.и на
основание чл.219 от ГПК „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД ,София.Становището на третото лице помагач,е че исковете са
недопустими и неоснователни.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,съблюдавайки
разпоредбите на чл.235 от ГПК,за да се произнесе от фактическа страна съдът
приема за установено следното:
Представено като доказателство по делото е пълномощно
с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 02.08.2012г.,изписано с
печатен шрифт и съдържащо ръкописни поправки и добавки в съдържанието.От
първоначалния текст на пълномощното се установява,че упълномощителя А.Х.А.
упълномощава съпругата си Т.А.А. да го представлява пред нотариус В.З. като
извърши всички фактически и правни действия по учредяване на ипотека върху
собствения им притежаван в режим на СИО недвижим имот ,подробно описан в
пълномощното.В пълномощното е изписано с печатен шрифт,че ипотеката е в полза
на Е.Л. М. и служи за обезпечение на договор за заем.Не се спори,че в текста на
пълномощното са нанесени ръкописно корекции в следния смисъл: от „договор“ на
„договори“ и от „заем“ на „заеми“ и са вписани на добавки на датите 01.08.2012г.,02.08.2012г.и
03.08.2012г.отнасящи се към договорите за
заем и указващи датата на сключването им.Върху ръкописните поправки и
допълнения е положен подписа на нотариуса и печата на същия с отбелязване,че добавката е на нотариуса.От
печатите е щемпелите положени в пълномощното се установява,че същите са на
ответницата – нотариус В.З.,*** действие РС гр.Пловдив.
Представен като доказателство по делото е нот.акт
№153,рег.№2147,том І,нот.д.№143 от 2012г. по описа на нотариус В.З.,рег.№640 на
Нотариалната камара,с който на 03.08.2012г.задължението на заемателя Т.А. по
договорите за заем от 01.08.2012г.,02.08.2012г.и 03.08.2012г.е обезпечено с договорна ипотека на недвижим имот
собственост на ищците по делото,представляващ четириетажна къща в гр.П.,на
ул.“Б.“ №1 с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на града,одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК.В нотариалното
производство ищцата Т.А. е участвала в лично качество и като пълномощник на
ищеца с процесното пълномощно с нот.заверка на подписа на А.А. рег.№2141 от
02.08.2012г.и нот.заверка на съдържанието на пълномощното рег.№2141 от
02.08.2012г.
Представено като доказателство по делото е решение №79
от 12.07.2017г.на ВКС по кас.гр.д.№3244/2016г.,с което е отхвърлен иска
предявен от Е. М. по реда на чл.422 от ГПК против ищцата Т.А. за приемане за
установено,че същата дължи сумата от общо 15950,00лв.като получена в заем по договорите
от 01.08.2012г.и 02.08.2012г.и неустойка в размер на 4928,55лв.,като съдът е
приел,че не става въпрос за действително постигнато съгласие между страните за
предоставяне на пари в заем,а до договори ,сключени от страните в нарушение на
забраната за начисляване на лихви върху
лихвите.
В съдебното решение е посочено,а това обстоятелство не
се и оспорва от ищците по делото,че
вземанията на М. по договора за заем от 03.08.2012г.за главница в размер
на 16900,00лв.и неустойка в размер на 5222,84лв.са съдебно установени с влязло
в сила съдебно решение.
Представен като доказателство по делото е нотариален
акт №129,том ІІ,рег.№4688,нот.д.№308/2017г.,материализиращ договор за продажба
на недвижим имот,с който Е. М. на 03.10.2017г.продава на ищците процесния имот.
Представено от ответната страна като доказателство по
делото е удостоверение,издадено от ЧСИ А. А.,рег.№826 с район на действие ОС
гр.Пловдив,от което се установява,че против ищцата Т.А. по искане на взискателя
П. П. Д. и издаден в негова полза изпълнителен лист на 18.11.2013г.,е било
образувано изп.д.№20138260400395.Вземането на Д.,възникнало по силата на
договори за паричен заем от 21.08.2012.и 22.08.2012г.и обезпечено с ипотека от
22.08.202г.,е било прехвърлено на Е. М. с договор за цесия сключен на
15.12.2014г.
От удостоверението се установява,че против ищцата Т.А.
е било образувано и изп.д.№20138260400396 по искане на взискателя Е. М. и
издаден в негова полза изп.л.по гр.д.№18412/2013г.от РС гр.Пловдив по реда на
чл.417 от ГПК с произход на вземането договор за заем от 03.08.2012г.Към това
дело е било присъединено изп.д.№ 20138260400395
с резолюция на ЧСИ от 17.01.2013г.
По двете дела е изготвено постановление от ЧСИ на 09.03.2017г.,с което имота на
ищците е възложен на взискателя по делата Е. М.след проведена публична продан.Постановлението
е вписано в имотния регистър по партидата на ищците на 22.08.2017г.
В удостоверението ЧСИ посочва,че в имота не е
извършван въвод във владение на купувача М. и не извършено принудително
изваждане на движими вещи на длъжниците.
По делото са разпитани свидетели на ответната страна.Св.Т.Н.Й.
установява,че е адвокат по професия от 2006г.Запознал се с ищеца по делото в хода
на охранително производство-нотариално заверка на пълномощно за сключване на
договор за ипотека.Той упълномощил съпругата си да го представлява пред
нотариус за учредяване на договор за ипотека за обезпечение на три договора за
заем.Свидетелят установил,че той изготвил и договорите за заем и пълномощното.
Заемодателят по договорите е негов клиент от години, а именно Е. М., който се
обадил и помолил да изготви трите договора за заем.Ищеца бил в затвора и трябвало
да упълномощи съпругата си, която да го представлява пред нотариус. Колежката на свидетеля В.И.,разбрала,че му трябва нотариус за извършване на сделка и го
свързала с нотариус В.З., като предварително й се обадила и я попитала дали е
съгласна да отиде в затвора.Нотариус З. се съгласила.Отишли пред
затворническото общежитие „Хеброс“ в гр.Пловдив.На портала нотариус З. заявила за довеждане А. А., довели го от съдебна охрана, като му
позволили да излезе извън рамките на общежитието,пред входа на което имало дървени пейки и тъй като било много горещо, отишли на сянка,където
имало масичка.Било в края на работния ден беше към 16,00 часа.Там нотариус З.
изчела пълномощното на А.А. и тогава в коментарите се разбрало, че става въпрос
за три договора за заем, а свидетеля в
текста изписал договор
за ипотека за обезпечение на договор за заем. Нотариус З. предложила с цел да
се стеснят правата на упълномощения с
цел да не се обезпечат неограничен брой договори за заем, да се допълни
договори за заем от 01, 02 и 03 август. А.А. се съгласил. Когато нотариуса заявила,че трябва да отиде до
офиса да напечата този текст с допълнението,ищецът заявил,че няма проблем да
се допише на ръка.Той казал,че няма време, че парите му трябват и тогава нотариуса извършил добавката ръкописно в негово присъствие и в присъствието
на А.А. ,жена му Т.А. и 4,5 малки децата,които били с нея.Те
били на портала,на двадесетина метра от нас.На следващия ден,на 03.08.2012г.бил
направен и договора за ипотека.Пред нотариус З. се явил Е. М., Т.А. с
пълномощното и децата и свидетеля.След
сделката Е. М. дал парите.По първия и втория договор сумите били под 10 000 лева ги платил в брой.Там
разбрал,че парите по първия и втория договор са били вече предадени в брой.По третият
договор на стойност над 10000,00 лева плащането било извършено с банков превод.След
това М. се върнал и представил на нотариуса бележката за извършения превод по
банков път. Свидетелят установява,че
като изготвял пълномощното знаел, че договорите са три, но използвал формулировката „договор за заем“,
тъй като счел,че става въпрос за едно правоотношение,задължението по което ще бъде
обезпечено с един договор за ипотека.Твърди,че пропускът е негов.Не помни
в кой момент и кой от присъстващите
уведомил нотариуса, че всъщност става въпрос за 3 различни договора за заем. А.А.
знаел,че договорите за заем са три.Свидетеля си спомня съвсем ясно,че предложението за фиксирането на
датите на договорите за заем било на нотариуса и то по съображения да се знае
точно кои задължения обезпечава ипотеката и обезпечението да не се разпростре и върху други
евентуални задължения на ищците. Ищецът не разбрал от нотариуса за трите
договора, той знаел за това преди посещението й. Реално жена му е
заемополучател и по трите договора, тъй като той бил в затвора.Нотариус З.
извършила поправката в присъствието на лицата, посочени по-горе и след като А.
отказал предложението й тя да се върне до кантората да поправи текста на
пълномощното.Свидетелят е категоричен,че пред него, в негово присъствие
ответницата извършила поправката и след това той подписал пълномощното.Заверката
е направена след това в кантората.Свидетелят установява,че след
около месец имало аналогичен случай-бил сключен договор за заем само с друг кредитор и била учредена втора ипотека върху имота на
ищците.
На въпрос на ищеца свидетеля заявява,че не си спомня дали с нотариус З. са поставяни в очна ставка
по Досъдебното производство и дали в тази очна ставка нотариус З. е споменала,
че ищецът й се е обадил по телефона в
кантората, за да извърши поправката в пълномощното.
Показания в същия смисъл депозира и свидетелката на
ответната страна В.Х. И. - вписана като адвокат в АК Пловдив от 2012
година .Свидетелката установява,че началото
на месец август 2012 година присъствала
на нотариална заверка на пълномощно от А.А.,който по това време бил затворник в
Затворническото общежитие към затвора град П. и заверката се извършила от
нотариус В. З. Към този момент адвокатска
й кантора била една сграда с тази на кантората на свидетеля адв. Й.. Един дой той я попитал
дали може да го свърже с нотариус, който да направи заверка на пълномощно в затвора. По този
повод се свързала с нотариус В.З. и я
попитала дали е съгласна да извърши
заверка на пълномощно на затворник, за което трябва да се посети
затворническото общежитие и тя се съгласила. Няколко дена след това
свидетелката,адв.Й. и нотариус З. с автомобил отишли до затворническото
общежитие. Там на портала имало охрана.Нотариусът
обясни целта на посещението, легитимирал се и охраната извела затворника А..Нотариусът
започна да чете текста на пълномощното,който бил предварително
изготвен,напечатан от адв.Т.Й.. Ставало въпрос за учредяване на представителна
власт от А. в полза на съпругата му, за да се учреди договор на ипотека върху
недвижим имот в полза на клиент на адвокат Й.. Изглеждало, че ищеца е
очевидно запознат с целта на посещението на нотариус и с предмета на самото
пълномощно. Като започнали да разговарят с нотариуса се изяснило, че тази
ипотека следва да служи за обезпечение
по три договора за заем, което не беше конкретизирано в пълномощното. Трите
дати на договори за заем ги заявил ищеца, поради което нотариусът пред всички
нас на ръка с химикал ръкописно изписа датите. След като ги изписал нотариусът казал,
че всички трябва да се върнат, за да може така изготвеното пълномощно с новите
допълнения на ръка да се напише машинописно да се разпечата ,след което да се извърши ново посещение в общежитието за
заверка. Като каза това нотариуса, ищецът възразил и казал, че няма време, тъй
като ипотеката трябва да се изповяда
утре сутринта, за да се вземат парите по заема.Бяха му спешно необходими
парите и на другата сутрин имало запазен час при нотариус за изповядване
на ипотеката.Всичко това свидетелката заявява,че разбрала
на место след като пристигнали и
нотариуса разговарял с ищеца. Свидетелката
присъствала защото адв.Й. и
нотариус З. не се познавали и тя ги придружила,за да извърши услуга на
колега адвокат.Нотариусът прочел цялото
пълномощно,след което ищецът го подписал.След това се разписали и декларациите
по ДОПК и за гражданско състояние и всички си тръгнали.Това станало на портала
отпред, където имаше пейка и едно голямо дърво.Около тях били децата и съпругата на ищеца.Свидетелката е
доста по-конкретна в показанията си за разлика от свидетеля адв.Й. и
установява,че ищецът не само бил
запознат,че договорите са три, но
и самия той настоял да се впишат датите на договорите за заем.Това била
неговата изрична воля.Първо било изчетено
цялото пълномощно и след това ищецът си положи подписа. Господин А. не изразил
никакви възражения и несъгласия с
подписването на пълномощното освен това,че не искал да се отлага
подписването му с оглед необходимостта да се нанасят поправки.Изрично възразил нотариусът да се върне в кантората и да
разпечата пълномощното във вида, в който същото беше поправено с посочване на
трите дати по договора.
С оглед на
гореизложената и приета за установена по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът приема,че исковите претенции на ищците са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Основанието на предявените от всеки един от ищците
осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди е в разпоредбата на
чл.73 от ЗННД във вр.с чл.45 от ЗЗД-нотариусът носи имуществена отговорност за
вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно
Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален
интерес.Касае се до законово регламентирана имуществена отговорност за
непозволено увреждане,която се реализира при наличие на предпоставките на
специалния текст на чл.73 от ЗННД и общите правила по чл.45 от ЗЗД .За
възникване на основанията за уважаване на претенция за обезщетение по този ред
следователно е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин
извършено от нотариус в това му качество противоправно действие или
бездействие,настъпило увреждане в патримониума на претендиарщия
обезщетение,пряка връзка между поведението на нотариуса и вредата и наличие на
вина при извършване на деянието,която се презумира до доказване на противното
от дееца.Всички останали елементи от фактическия състав на чл.73 от ЗННД и
чл.45 от ЗЗД ,както и размера на вредата,подлежат на доказване от ищците.
В настоящия казус съдът на първо място приема,че
ищците не доказаха твърденията си за наличие на противоправно действие на
ответницата ,която безспорно в
качеството си на нотариус,извършил процесните нотариални удостоверявания на
подписа и съдържанието на пълномощното от 02.08.2012г.е пасивно материално
правно легитимирана по предявените искове.За да е налице противоправност в
действията на нотариуса същите следва да са в отклонение на предписани в закона
задължения съдържащи се в Глава втора, раздел ІІ от ЗННД или да са от такова
естество,че да представляват грубо нарушение на общи правила и норми на
добросъвестността и задължението да не се вреди други му.
Ищците не ангажираха каквито и да било доказателства в
процеса,въз основа на които да се приеме за установено,че поправката и
добавките в пълномощното са извършени от нотариус З. впоследствие,след
подписване на пълномощното от ищеца А.А. и то в присъствието на помощник
нотариус,чието име същия дори не назовава.Напротив,установи се от показанията
на разпитаните в хода на производството по делото двама свидетели,че
ответницата лично е посетила ищеца в затворническото общежитие в гр.П.,където е
извършила нотариалната дейност по удостоверяване на подписа и съдържанието на
документа като при това е действала в съответствие с предписаното в
разпоредбата на чл.25 от ЗННД задължение
да опазва правата и интересите на
страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да
ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски
или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.В
настоящия случай съдът изцяло цени и
кредитира като доказателство по делото показанията на разпитаните
свидетели,поради факта,че същите са
присъствали на събитието,за което дават показания,че притежаваната от
тях професионална компетентност им дава възможност правилно и в пълнота за
възприемат и впоследствие на възпроизведат фактите и действията на лицата
участващи в нотариалното производство,показанията са вътрешно непротиворечиви и
в крайна сметка на са опровергани по никакъв начин от ищците.От показанията се
установява по категоричен начин,че в
съответствие с разпоредбата на чл.573 ал.3 от ГПК нотариалното удостоверяване е
извършено лично от нотариус З. извън нотариалната кантора и на мястото,където
ищеца е изтърпявал наложено му наказание.Извършено е удостоверяване на подпис и
съдържание на пълномощното след като нотариуса е прочел текста на
упълномощителя и е провел разговор с ищеца за изясняване на фактическото
положение с цел опазване на правата и интересите му.Свидетелите установяват,че
при проведения разговор ищеца е изразил воля да се конкретизира произхода на
задълженията,които ще са предмет на обезпечение със сключване на договор за
ипотека, като се изпишат в текста на пълномощното датите на договорите за
заем,които всъщност са три ,а не както е било вписано първоначално в
пълномощното –един и то без никаква конкретизация:дата на сключване,страни и
размер на заетата сума.Свидетелите са категорични ,че ищеца е настоял да
подпише пълномощното в този му вид с нанесени на ръкописно от нотариуса добавки
в посочения по-горе смисъл,и е отклонил предложението на нотариуса да бъде
изготвено отново в нотариалната кантора и да му бъде донесено повторно за
заверка след извършените корекции.Съдът дава вяра на показанията на свидетелите
в тази им част,тъй като същите установяват и мотива на ищеца да настоява за
заверка в края на работния ден на 02.08.2012г.,а именно ,че бърза,защото на
следващия ден следва да бъде сключен договора за ипотека и да получи
парите,които спешно му трябват.
С оглед на горното твърденията на ищците ,че не
ответницата,а помощник нотариус реално е извършил заверката,а ответницата в
кантората е извършила добавките ,останаха недоказани.По отношение на
възражението на ищец ,че е следвало той лично да извърши поправка в текста на
пълномощното,ако е имал воля за това,а не нотариуса,не намира опора в
закона,тъй като няма разписана такава възможност и задължение в хода на
нотариалното производство.Отделно от това ,от обективна страна не се спори,че
договорите за заем като писмени документи реално и действително са три,като без
значение е дали същите са действителни и дали са произвели облигационни правни
последици в отношенията между страните по тях.
На второ място ищците не доказаха настъпване на вреди
в техния патримониум,а още по-малко техния размер.Не се доказаха твърденията
им,че са били изведени от къщата,че са заплащали наем,че са загубили част от
вещите си.От представеното като доказателство по делото удостоверение
изх.№3112/14.05.2020г.,издадено от ЧСИ А.,се установява,че след извършената
публична продан на имота въвод на купувач
в него не е извършван,нито ищците са принуждавани да изнасят от жилището
багаж и покъщнина.
Не се установи ищците да са понесли неимуществени
вреди от естеството на описаните от тях в уточнителните молби с вх.№15834/12.12.2017г.и
вх.№15838/12.12.2017г.
Във връзка с твърденията на ищцата,че част от
неимуществените вреди за нея се изразявали в това,че тя плачела заедно с
внуците си,които били стресирани от това ,че ще живеят на друго място и ще учат в училище,в което никой не
познават,на първо място не се установи ищците да са напуснали дома си,на второ
място не се установи,че и по каква причина ,внуците им са били стресирани и са
плачели,а на трето място се представя
експертно решение №2188 от 22.06.2016г.,от което се установява,че А. Ф. А.,за
когото не се спори,че е внук на ищците,е освидетелстван поради заболяване
диагностицирано като неуточнено разстройство на поведението .Прави
впечатление,че експертното решение е издадено от ТЕЛК по повод
преосвидетелстване и не ясно при това положение най-малкото от кога датира това
състояние на детето и дали то поне времево е съотносимо към описаните събития
по изнасяне на къщата на семейството на публична продан,което е станало в един
последващ момент:постановлението за възлагане е от .07.03.2017г.
Представената епикриза на Т.А. е за заболяване
,представляваща възпаление на средното ухо и хоспитализация от 03.02.2015г.до
05.02.2015г.Липсват основания да се предположи връзка между това заболяване и
притесненията на ищците по повод предприетото против тях принудително
изпълнение.
Неотносимо е към твърденията на ищцата за
неимуществени вреди причинени от ответницата ,представената от нея като
доказателство в процеса епикриза във
връзка извършена оперативна гинекологична интервенция през 2009г.
Горното се отнася и до претенциите на ищеца А.А..Същия представя доказателства за влошено
здравословно състояние – инсулинозависим диабет без данни за начало на
заболяването,жлъчна болест,увреждане на между прешленните дискове,други
неврологични увреждания както и болест на плоското стъпало,които съдът,от една
страна, без назначена съдебно медицинска експертиза,не може да приеме,че са в
резултат на притеснения от търпяното принудително изпълнение ,а от друга страна
отчита и факта,че някои от доказателствата визират заболявания предхождащи
процесния период ,за който се претендират вреди,а други са след него.
Дори да биха били установени твърдените от ищците
имуществени и неимуществени вреди,то по никакъв начин в производството по
делото не се доказа причината връзка между тях и действията на
ответницата.Съдът отбелязва,че предприетото против ищците принудително
изпълнение не е в следствие на действията на ответницата ,свързани с нотариалната заверка на пълномощното на
ищеца,а вследствие на учредената ипотека върху имота на ищците за задължения
поети от ищцата като заемополучател.Няма спор,че ищцата не е погасила
задълженията си по договора за заем от 03.08.2012г.,поради което и поради
непогасени задължения към кредитополучателя П.П. Д.,които също са били
обезпечени с договор за ипотека върху същия имот СИО,са били образувани две
изпълнителни дела,които впоследствие са били обединени и по тях е била
извършена публична продан върху имота.Върху имота би била учредена ипотека и
дори само за обезпечение на договора от 03.08.2012г.и при това положение на
предприетото принудително изпълнение не е предпоставка нито съществуването на
другите два договора,нито дописването им в текста на пълномощното.
При това положение и при липса на
доказателства,ангажирани от ищците,въпреки дадените им от съда указания и
многократно осигурена възможност за това,съдът приема,че елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД не са доказани,поради което исковите
претенции да двамата ищци се явяват неоснователни и ще следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед неоснователността на главните искове,като
неоснователни ще следва да бъдат отхвърлени и акцесорните по своя характер
искове за заплащане на лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода
02.08.2012г.до 25.10.2017г.и законната лихва,считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2017г.до окончателното изплащане на главниците.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл.73 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД предявен от А.Х.А.,ЕГН-**********,*** против ответницата В.И.З.,ЕГН-**********,***
за осъждане на ответницата в качеството й на нотариус ,рег.№640 на Нотариалната
камара с район на действие РС гр.Пловдив да заплати обезщетение в полза на
ищеца за претърпени от него имуществени вреди в
размер на:
- 50000лв. ,изразяващи се в загуба на семейната им
къща,ведно с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г.- 25.10.2017г.в размер
на 26611 лв.,както и законната лихва,считано от 25.10.2017г.до окончателното
изплащане на сумата.
- обезщетение за имуществени вреди в общ размер на
23350лв.,от които 800лв.наем на жилището,което били принудени да наемат за два
месеца и 400 лв. депозит,2000 лв. разходи за хамали за изнасяне на семейния им
багаж от къщата в апартамента под наем, 240лв.комисионна на агенцията,
- обезщетение за останалите в къщата мебели и
електрически уреди:1000лв. кухненско
обзавеждане,250лв.маса,400лв.диван,4500лв.фотьойл,1000лв.секция,3500
лв.кухненско обзавеждане,460лв.ортопедичен матрак,750лв.керамична печка,650лв.
пералня,360лв.разтегателна маса,560лв.-8стола,1000лв.секция,3500лв.кухненски
шкафове,360 лв.,разтегателна маса,560лв.-8 стола,260лв.ъглов диван,600 лв.
хладилник и 200 лв. маса,както и
- обезщетение в размер на 40000,00лв. за
неимуществените вреди заради влошено здравословно състояние,изразяващо се в увреждане
на довели до неговото инвалидизиране, ведно
с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г.- 25.10.2017г. в размер на 21
288,80 лв.,както и законната лихва,считано от 25.10.2017г.до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска с правно основание чл.73 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД предявен от
Т.А.А.,ЕГН-**********,*** против ответницата В.И.З.,ЕГН-**********,***
за осъждане на ответницата в качеството й на нотариус ,рег.№640 на Нотариалната
камара с район на действие РС гр.Пловдив да заплати обезщетение в полза на
ищеца за претърпени от него имуществени вреди
в размер на:
- 50000лв. ,изразяващи се в загуба на семейната им къща,ведно
с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г.- 25.10.2017г.в размер на 26611
лв.,както и законната лихва,считано от 25.10.2017г.до окончателното изплащане
на сумата.
- обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30
000 лв., изразяващи се в трайното увреждане на нейното здраве по вина на
ответницата,необходимост на нейните невръстни внуци, необходимостта да се
преместят в друг квартал,влошаване на здравето на внука й А.А.,психически
тормоз от посещението на ЧСИ и придружаващите го лица за опис и снимане на
семейната й къща, промяна в и в начина на живот, всички изживени заради
действия на ответницата,ведно с лихви върху сумата 30000 лв. в размер на
15966,60 лв.за периода 02.08.2012г.- 25.10.2017г.,както и законната
лихва,считано от 25.10.2017г.до окончателното изплащане на сумата.
В производството по делото е
участвало като трето лице помагач на ответницата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: