Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                      № … … …

                                                                    

                                             град Кърджали, 23.04.2019 год.

 

                                   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..……….

съдебно заседание на деветнадесети март ……………..……………………………..……….………….

през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ….……………….……………………….  Мелиха Халил ………….….......…………….…..…

като разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов .......................... 

административно дело …………... №411 ........ по описа за 2018 година …........................

и за да се произнесе, взе предвид  следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба от Б.С.С., с постоянен адрес ***, против Акт №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 – 2020 год.”, във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от Договор №*** от *** год., чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, е отказано изплащането на финансовата   помощ, без да е посочен размер на същата, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя Б.С.С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (*** лева), съгласно таблица 1.

Жалбодателят заявява в жалбата, че счита Акт за установяване на публично държавно вземане №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” – Кърджали за незаконосъобразен, поради което обжалва същия изцяло и в срок. Намира, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ е издаден при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл.146, т.2-5 от АПК. Твърди, най-напред, че незаконосъобразно се приема в оспорения акт, че е налице основание за връщане на полученото първо плащане по договора и за отказ от изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договора и че е неправилен решаващият извод на административния орган, че не е изпълнил свои договорни и нормативни задължения. Счита, че неправилно се сочи в обжалвания АУПДВ, че имот №***, находящ се в ***, със засадени на него 3.00 дка сливи и 1.00 дка череши, е недопустим при изчисляване на  икономическия размер на стопанството, измерен в СПО.  Твърди също, че са неправилни изчисленията на административния орган относно икономическия размер на стопанството, а също и изводите за неизпълнение на одобрения бизнес план, като в тази насока излага следните съображения: По отношение основанието по чл.146, т.2 от АПК - „неспазване на установената форма” сочи, че особено съществен реквизит на всеки административен акт е неговото фактическо основание, защото то именно определя съдебното доказване и контрола за законосъобразност, а в настоящия случай било налице непълно посочване на фактите, които са обосновали разпоредителната част на оспорения акт. Жалбодателят твърди, че в мотивите му е посочено, че за имот №***, находящ се в ***, е имал сключен Договор за аренда на недвижим имот с Вх.рег.№***/*** год., т.е. преди датата на подаване на заявлението за подпомагане от 12.08.2016 год., като счита, че посоченото няма пряко правно значение за случая и не може да попълни фактическото основание за неговото разрешаване по оспорения начин, след като не е посочено обстоятелството, действащ ли е бил този договор за аренда към датата на подаване на заявлението за подпомагане или е прекратен по-рано, кой и как е стопанисвал процесния имот и ползвал ли го е като арендатор този имот и за какъв период, както и дали процесиите сливи и череши не са засадени в периода на ползване от мен. Счита, че без да са посочени тези обстоятелства, не става ясно, защо административният орган приема изобщо, че е следвало да посочи този имот в Таблица 1 или в Таблица 1А от заявлението за подпомагане - дали защото приема, че става въпрос за налична за стопанството земя или защото счита, че това е земеделска площ, която към този момент не е обработвал или е предоставил на други лица, но има документ за собственост или договор за наем? Независимо от горното, счита, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане от 12.08.2016 год., за него не е съществувало задължение да посочи този имот - нито в Таблица 1, нито в таблица 1А, както и че отново, неправилно и без конкретни мотиви, по-нататък административният орган приема, че процесният имот не следва да бъде включен при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството. Твърди, че тук отново липсват мотиви относно обстоятелството, действащ ли е бил договорът за аренда към датата на подаване на заявлението за подпомагане и че констатацията, че още през месец 09.2013 год. е имал сключен такъв договор за аренда, изобщо не означавало, че действието на този договор е продължавало и към 12.08 2016 година. Счита, че предметният обхват на съдебния спор е предопределен от юридическите факти, от които органът е почерпил упражненото от него публично право и са негов отграничителен белег и поради това, тяхната липса следвало да бъде обсъждана като отсъствие на това право, поради което винаги непосочването, респ. недостатъчно ясното посочване на фактическите основания за издаването на акта/чл.59, ал.2, т.4, предл.І от АПК, вкл. когато е на оперативна самостоятелност/, е абсолютно основание за неговата отмяна и че правомощието на съда се свежда до единството от задължение и право да прецени, правилно ли е приложен материалния закон по отношение на фактите, установени от административния орган и мотивирали крайния му акт. Жалбодателят счита, че приложените по делото доказателства установяват единствено обстоятелството, че не са ясни причините за отказ и за определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, т.е. органът не ги е посочил и че от друга страна, разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК ограничава съдебното установяване само до онези факти, които са обективирани във фактическото основание на обжалвания акт и всички други факти, дори да са от значение за разрешаването на правния спор, не могат да бъдат въвеждани в съдебния процес. Твърди също, че посочените мотиви, с оглед на които се извършва съдебния контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, предположения на съда или други обстоятелства, които имат някаква връзка с поставения за разрешаване случай, но не се вместват в юридическия факт, респ. фактическия състав/чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗПА/, който поражда властническото правомощие на административния орган. Според жалбодателя, всичко това обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради липса на фактически основания за неговото издаване, което попълва основанието по чл.146, т.2 от АПК. Относно основанието по чл.146, т.3 от - съществени нарушения на административнопроизводствените правила, жалбодателят намира, че такова в случая се явява изискването на чл.35 от АПК, като административният орган е бил длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни, а в случая липсвала преценка на всички факти от значение за случая. Твърди също, че е допуснато нарушение и на чл.26, ал.1 от АПК, т.к. липсва посочване на датата, до която е следвало да се издаде актът. Относно основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК -  противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, жалбодателят намира, че прецененият по-горе порок по чл.146, т.2 от АПК - непълни и неясни фактически основания, обосновали административното волеизявление, е пречка изобщо за осъществяване на правораздавателната дейност по приложението на материалния закон, на чиято плоскост се намират и двете обсъждани отменителни основания. По същество счита, че не са налице сочените в оспорения акт материалноправни основния за издаването му, а освен това, че следва да се посочи още, че като заявител е бил добросъвестен при подаване на заявлението, попълване на съответните формуляри, таблици и представяне на удостоверителните документи. Жалбодателят заявява, че подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт ще изложи допълнително в съдебно заседание, след като се запознае и с преписката по съставянето му. Поради, всичко изложено по-горе, жалбодателят моли съда да постанови решение, с което да отмените като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” - Кърджали, с който, по т.1 му е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год. и по т.ІІ от същия АУПДВ му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева. В жалбата моли, също така, да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят Б.С.С. от ***, не се явява,  представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.Т.Б. от АК-***, която поддържа изцяло жалбата. Моли съда да приеме, че доказателствата, ангажирани по делото, установяват незаконосъобразността на оспорения акт, като твърди, че същият, от една страна, е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а от друга страна по същество, при неправилно приложение на материалния закон. Относно нарушението по административнопроизводствените правила счита, че актът е издаден в нарушение на приложимата законоустановена процедура за установяване по основание и размер на претендираното публично държавно вземане, което в случая представлява неправилно изплатени средства, след извършено първо плащане на финансовата помощ. Според процесуалния представител на жалбодателя, в тази хипотеза, приложим за установяване по основание и размер на публичното вземане е Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по-конкретно разпоредбата на чл.69 и следващите от този закон, като твърди, че в нарушение на тези разпоредби, в процесния случай директорът на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, не е изпратил уведомително писмо до жалбодателя, за откриване на процедура за налагане на финансова корекция и не е издал такова решение за финансова корекция по чл.73 от същия закон, което би следвало да влезе в сила и едва тогава да бъде основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. При положение, че тази процедура не е спазена, счита, че оспореният акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Предвид това, моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на ОД на ДФ „ Земеделие” - град Кърджали, като незаконосъобразен и да върне преписката на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, за ново разглеждане и произнасяне, евентуално да постанови отмяна на акта, като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалноправните норми. Според процесуалния представител на жалбодателя, правилно описаният имот в акта не е бил включен в заявлението за подпомагане, защото не са били налице предпоставките за това и правилно по-късно този имот е включен като допустим, при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството, защото той попада в изключението на разпоредбата на чл.37, ал.7, т.1 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, като незаконосъобразен и да присъди в полза на жалбодателя направените по делото разноски.

Ответникът по иска – директорът на Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие” - град София, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - ст.юрк.К. И., която оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Сочи, на първо място, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед №*** от *** год. на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – София, с която са делегирани правомощия за издаване на АУПДВ на областните дирекции на ДФ „Земеделие”. На второ място сочи, че оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, съдържаща посочването на фактическите и правни основания, мотивирали издаването на АУПДВ, като обръща внимание специално на договора, който е посочен от жалбодателя в заявката за плащане, като сочи ,че разпоредбата на чл.5, ал.11 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. изрично предвижда, че при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал.2, т.3, се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя, а чл.37, ал.7, т.2 е категоричен, че при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.14, ал.1, т.2, не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството. Сочи също, че спазването на това изискване поставя необходимостта, при изчисляване на СПО, към датата на подаване на заявката за второ плащане, да не се включва процесния имот №***, находящ се в землището на ***, поради недекларирането му при кандидатстване. Излага и довод, че в подаденото Възражение с Вх.№*** от *** год., жалбодателят излага твърдения, че за периода от 12.12.2014 год. до 12.12.2016 год., процесният имот №***, находящ се в землището на ***, е преотдаден под наем от собственика на имота на трето лице, за което той е бил уведомен на 12.09.2014 год., че арендодателят „прекъсва” действието на арендния договор за период от една година, считано от 12.12.2014 год. до 12.12.2015 год., а впоследствие се включва още една година до 12.12.2016 год. Твърди, че от приложените доказателства към възражението е видно, че договорът за наем, сключен с третото лице, е вписан в ОС „Земеделие” – ***, за периода от 12.12.2014 год. до 12.12.2016 год., като сочи, че договорът за аренда изисква писмена форма за действителност, с нотариална заверка на подписите и вписване в службата по местонахождение на имота, както и че срокът на договора за аренда не може да бъде по-малък от 5 стопански години и дори страните да са уговорили по-кратък срок, по аргумент на чл.26, ал.4 от ЗЗД и чл.4 от ЗАЗ, този договор следва да се счита за сключен за 5 години. Излага и довод, че този договор за аренда е сключен на 05.09.2013год., спазени са всички изисквания за форма и е със срок на действие 10 години и че този договор подлежи на вписване и в съответната общинска служба по земеделие, като регистрирането му се извършва по реда на Наредба №6 от 2000 год. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии. Сочи, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от тази Наредба вменява като задължение на всеки арендатор, да подава в поземлената комисия актуализирана информация, при промяна във вписаните обстоятелства в едномесечен срок, включително при продължаване или прекратяване на вписан вече договор, а в случая, липсва информация, относно вписванията в ОС „Земеделие” на договора за аренда на жалбодателя, ведно с последващите промени, произтичащи от този договор, както и че съществува информация и доказателства по делото, касателно сключеният договор за наем на същия имот с третото лице, за периода от 12.12.2014 год. до 12.12.2016 год. Излага се и аргумент, че след надлежно сключване на договора, съгласно действащото българско законодателство, същият подлежи на изпълнение, изменение или на прекратяване/разваляне и че „прекъсване” на действието на сключен договор, за определен период от време (дори и по съгласие на страните), липсва в правната теория, респективно не е уредена никъде като правна възможност и регламентация и че следователно, такава правна конструкция се явява юридически недопустима и нетърпима. Сочи, че уведомлението от страна на жалбодателя за т.нар. „прекъсване” на договора е недопустимо и реално не произвежда правно действие и че по своята правна природа, това волеизявление не представлява изменение на сключения вече договор, а дори и да се приеме, че е налице предложение за изменението му, то евентуалното изменение, следва да бъде извършено в същата форма, в която е сключен и договорът за аренда - да е постигнато съгласие на двете страни, да е подписано такова с нотариална заверка на подписите и да е вписано в службата по вписванията. По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, подадена от Б.С.С., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” - град Кърджали, като моли, също така, да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, като актът за публично държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им, като жалбите или протестите се подават чрез органа, издал оспорвания акт, съобразно разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14 - дневен срок за обжалване на акта, считано от съобщаването му, е посочен и в самия АУПДВ №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год., както и е указано, че жалбата се подава чрез ДФ „Земеделие” пред административния съд по седалището на териториалната структура на ДФ „Земеделие”, в чийто район се намира настоящият адрес или седалището на адресата на акта. В случая, екземпляр от оспорения Акт №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, на който е поставен и Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.9-л.13/, е изпратен на жалбодателя С. по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложеното по делото известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД ***, с баркод ***/л.14/, пощенската пратката, съдържаща АУПДВ №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год., с Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, е получена на датата 2д.10.2018 год., лично от жалбодателя, за което е положен и саморъчен подпис на известието за доставяне. Жалбата против АУПДВ №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год. е подадена, разбира се, не по предвидения в закона ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд – Кърджали, на датата 09.11.2018 год., регистрирана в деловодството на съда с Вх.№*** от *** год./л.2/.

 От горното следва, че жалбата против АУПДВ №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год. на директора на ОД – Кърджали при ДФ „Земеделие” е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същия. Жалбата е подадена от лице, адресат на АУПДВ, за което лице този АУПДВ създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същия му се отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год. и се определя подлежащо на възстановяване от същото лице публично държавно вземане, в посочения в АУПДВ размер. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбодателят Б.С.С. от ***, е подал на 12.08.2016 год. заявление за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014 год. - 2020 год., подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, което заявление е получило УИН ***/л.146-л.156/. Към него е приложил бизнес план/л.131-л.145/, ведно с изискуемите се писмени доказателства/л.157-л.175/, от който бизнес план се установява, че земеделското стопанство на същия се развива основно в отрасъл „Животновъдство” и че към момента на изготвяне и представяне на бизнес плана, кандидатът отглежда: телета и малачета до 1 год. – 15 броя, телета и малачета над 1 год. за разплод и бременни юници и бременни малакини – 9 броя, крави от месодайни породи – 1 брой и стопанисва 5.200 дка естествени ливади, както и че животновъдния обект е регистриран по чл.51, ал.3 от ЗВД с Удостоверение №***/*** год. В Таблица 1. „Налична за стопанството земя”, от т.3.2. „Земя” на Раздел І. „Въведение” на бизнес плана, кандидатът е посочил само два имота, като налична за стопанството земя, и двата в землището на ***, съответно единият с №***, с обща площ от 7 дка, от която обработваема – 5.2 дка, а другият посочен като НУПИ, с обща площ от 1.147 дка, без посочена обработваема площ, като и за двата имота е отразено, че основание за ползването им е наем: за първия от тях с начална дата от 30.11.2015 год. до 30.09.2016 год.,  а за втория – с начална дата 04.08.2016 год. до 04.08.2021 год., а в Таблица 1А. „Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда”, кандидатът не е посочил нищо, като е вписано 0.000 дка.

От бизнес плана е видно, също така, че началният икономически размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем/СПО/, е *** евро/*** лева/, като към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана е предвидено, икономическият размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем, да е *** евро/*** лева/, както и е посочено, че обработваемите площи в стопанството към крайната дата за проверка на изпълнението на бизнес плана, следва да са 18.200 дка. Като избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, е посочена датата 25.05.2018 година. В Раздел ІІ. „Описание на стратегията за развитие на стопанството”, т.2. Дейности, необходими за развитие на земеделското стопанство, е отразено, че през първата година кандидатът ще наеми 13.000 дка и ще създаде трайно насаждение от сливи – 10.000 дка и  трайно насаждение от череши – 3.000 дка и ще стопанисва още 5.200 дка други/угари/, при което, размерът на земеделското стопанство ще е *** лева СПО, който размер кандидатът ще поддържа до края на изпълнение на проекта, като за да подобри механизацията на стопанството, кандидатът ще закупи и косачка. В бизнес плана е посочено също, че след изпълнението на проекта, кандидатът ще има едно съвременно и високо рентабилно стопанство, отговарящо на европейските изисквания за земеделие, целящо производство на висококачествена продукция, готова да отговори на все по-нарастващите изисквания на пазара, като едновременно щади максимално околната среда и че с реализацията на проекта ще постигне високо качество на произвежданата продукция и оптимален обем на производство.

 Със Заповед №*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, заявлението за подпомагане на кандидата Б.С.С., е било одобрено за финансиране и така, на 10.05.2017 год., между ДФ „Земеделие” – град София, представляван от изпълнителния му директор и Б.С.С. от ***, е сключен Договор №*** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 год. - 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони/л.111-л.126/. В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че одобрената помощ е в размер на не повече от левовата равностойност на *** евро – *** лева, като съгласно чл.3, ал.2 от договора, помощта се изплаща на две етапа: 1. Първо плащане, в размер на левовата равностойност на *** евро – *** лева, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключването на договора, освен ако не са налице посочените в б.а) и б.б) изключения и 2. Второ плащане, в размер на левовата равностойност на *** евро – *** лева, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год., заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от договора, като тримесечният срок се удължава в случаите и в срока по чл.35, ал.3 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. В чл.3, ал.3, предл.І/първо/ от същия договор е регламентирано, че заявката за второ плащане се подава в срок до 25.05.2018 год.(посочения в заявлението за подпомагане срок за това - най-рано 1 год. и 6 мес. и най-късно 4 год. и 6 мес. от датата на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл.6, ал.1 от договора, като в този чл.6, ал.1 ясно е регламентирано, че ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този договор до 25.05.2018 година. В чл.9, ал.1, т.2 от същия Договор №*** от *** год., е регламентирано, че Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от този договор и Ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато ползвателят не е не е изпълнил коректно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение 2, както и когато бизнес планът не е изпълнен в срока по чл.6, ал.1 от този договор, а в чл.9, ал.1, т.4 от договора е регламентирано, че Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от този договор и Ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко *** евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т.ч. засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване. От Приложение 2 към този договор – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи и/или нематериални активи е видно, че е предвидено: в.1 – закупуване на косачка и в т.2 – създаване на трайно насаждение от сливи и череши – 13 дка, а от Приложение 3 към същия договор – Таблица са специфични цели и резултати е видно, че е предвидено увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум *** евро, измерен в Стандартен производствен обем, а като специфичен резултат е предвидено създаване на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени - най-малко 2 дка.

На 28.09.2017 год. жалбодателят Б.С.С. е подал искане/уведомление за промяна на договора с №*** от *** год., до директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с Вх.№*** от *** год./л.100-л.110/, с което е поискал да се промени срока за засаждане на трайните насаждения – сливи/10 дка/ и череши/3 дка/, през втората стопанска 2017/2018 година, в периода от 01.10.2017 год.  до 30.10.2017 год., както и промяна във вида и броя на отглежданите животни, през първата стопанска 2016/2017 год.: телета и малачета до 1 год. – 10 броя, крави от месодайна порода – 1 брой и крави млечни – 4 броя, като в искането е посочил, че предлаганите промени са в съответствие с изискванията и условията по чл.19, ал.5, чл.17 и чл.39 от Наредба №10, като е посочил и мотивите за искането, а именно: че по бизнес план е било предвидено засаждането на трайните насаждения да се осъществи през м.март 2017 год., но договорът му за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие” бил сключен на по-късен етап – на 10.05.2017 год. и поради това е поискал да се промени периода на засаждане от 01.03.2017 год. – 30.03.2017 год., на 01.10.2017 год.  до 30.10.2017 год., а по отношение на животните е посочил, че промяната в категорията на животните се дължи на естествения прираст на стадото и запазването им през първата година, с цел да не се прекъсва дейността на стопанството. С уведомително писмо с Изх.№*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.99/, жалбодателят Б.С.   е бил уведомен, че искането с посочените промени на договора с №*** от *** год., е уважено.

На 15.12.2017 год. жалбодателят Б.С.С. е подал второ искане/уведомление за промяна на договора с №*** от *** год., до директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с Вх.№*** от *** год./л.88-л.98/, с което е поискал да се промени срока за засаждане на трайните насаждения – сливи/10 дка/ и череши/3 дка/, през втората стопанска 2017/2018 година, в периода от 01.11.2017 год.  до 30.11.2017 год., както и изключване на два от имотите, посочени в бизнес плана, като и в това искане е посочил, че предлаганите промени са в съответствие с изискванията и условията по чл.19, ал.5, чл.17 и чл.39 от Наредба №10. Като мотиви за исканите промени е посочил, че с посочената промяна изключва имот №***, находящ се в землището на ***, с площ от 7.000 дка, поради изтичане  на договора за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд и невъзможност за неговото подновяване, но и че е наем земя, с обща площ в размер на 24.117 дка, с договори за аренда на недвижим имоти, които прилага към настоящото уведомление за промяна и че на част от тези имоти са засадени предвидените за изпълнение на бизнес плана трайни насаждения. На следващо място в мотивите е посочил, че промяната, касаеща отпадането на угар, в размер на 5.200 дка, се дължи на това, че имотите, което е наел, са неподходящи за поддържането на угар, тъй като са стръмни, трудно проходими и не могат да бъдат обработени, като уточнява, че тази промяна няма да окаже влияние върху стандартния производствен обем на стопанството. На трето място, в мотивите е посочил, че посочената промяна на периода на засаждане на трайните насаждения и по-конкретно: от 01.10.2017 год. до 30.10.2017 год., на 01.11.2017 год. до 30.11.2017 год., е с цел коригиране на техническа грешка, която е допуснал в изписването на периода на засаждане в предходното уведомление за промяна с Вх.№*** от *** год. и че засаждането е било извършено в подходящото технологично време, съгласно Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства от ПСРС 2014 – 2020 год. С уведомително писмо с Изх.№*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.165/, жалбодателят Б.С. е бил уведомен, че искането с посочените промени на договора с №*** от *** год., е уважено и ще се вземе под внимание при последваща обработка.

Жалбодателят Б.С.С. е подал заявката за второ плащане по сключения между него и ДФ „Земеделие”, Договор №*** от *** год., на датата 02.05.2018 год., с №***, като към същата е приложил документите, изискуеми се съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год./л.74-л.85/, като в същата е посочил, че финансовата помощ, която заявява за плащане, е в размер на *** лева, както и е декларирал, че извършените от него разходи за инвестиции в ДМА/ДНМА, съгласно Приложение 2 към договора, са в размер на *** лева/л.80/. В Таблица 1 – Данни за земята в земеделското стопанство, към заявката за второ плащане/л.83/, са вписани четири имота, всички находящи се в землището на ***,  както следва: с №***, с площ от 4.108 дка и с обработваема площ от 4.000 дка; с №***, с площ от 7.380 дка и с обработваема площ от 7.000 дка; с №***, с площ от 3.083 дка и с обработваема площ от 3.000 дка и с №***, с площ от 2.086 дка и с обработваема площ от 2.000 дка, или с обща площ на четирите имота от 16.567 дка и обща обработваема площ от 13.000 дка. И за четирите имота, като основание за ползване, е посочено „аренда”, като за първия от тези имоти е отразено, че е засаден с трайни насаждения – сливи и череши, вторият и третият от описаните имоти - че са засадени със сливи, а четвъртия – с череши. Към заявката за второ плащане служебно е попълнена и приложена Форма за наблюдение и оценка на проектите по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, от датата 02.05.2018 год., подписана и от жалбодателя Ф./л.86-л.87/, в която са отразени резултатите и констатациите от извършената проверка на представената от жалбодателя заявка и приложените към нея документи.

Със Заповед №*** от *** год. на началник отдел на Регионален технически инспекторат към РА/л.32-л.33/ е било разпоредено извършване на проверка на място, от двама поименно посочени служители на ОД – Кърджали към ДФ „Земеделие”, с определена начална дата на проверката – 17.065.2018 год. и крайна дата – 08.06.2018 год., като е определена и крайна дата за предаване на контролния лист от проверката - 08.06.2018 година. Така разпоредената проверка е била извършена, за което е съставен доклад за проверка на място, от датата 30.05.2018 год., подписан от двама експерти – служители на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” и от жалбодателя Б.С./л.34-л.72/, като на датата 05.06.2018 год., е изготвен и подписан от главен експерти при ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” и контролния лист от извършената процедурна проверка/л.73/. С Уведомително писмо Изх.№*** от *** год. на началник отдел РТИ към ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.175/, жалбодателят С. е бил уведомен, че при извършена проверка на място от експерт в РТИ – Кърджали, засягаща заявлението му с УИН ***, са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист/доклад за проверка/. В писмото е указано на жалбодателя, че има възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо, на посочения в същото адрес, като към уведомителното писмо е приложено и копие от  контролен лист/доклад за проверка/.

Така, в крайна сметка, е било издадено Писмо с Изх.№*** от *** год. на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие/л.17-л.20/, адресирано до жалбодателя Б.С., с което същият е уведомен, че  на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и че производството се открива във връзка с констатациите, направени по подадената от него заявка за второ плащане с №*** от *** год. по Договор №*** от *** год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 год. - 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

В това уведомително писмо е посочено, че при извършване на административни проверки след първото плащане и преди второто плащане е установено, че са нарушени разпоредбите на чл.15, ал.1 от Договор №*** от *** год., респ. на чл.14, ал.1, т.2, буква „а” и ал.3 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на  подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 год. - 2020 год. В уведомителното писмо са описани подробно твърдените нарушения, като основно е посочено, че от направените административни проверки на подадената от жалбодателя заявка за второ плащане е установено, че за заявеният от него имот №***, находящ се в землището ***, с площ на имота 4.018 дка, има Договор за аренда на недвижими имоти с Вх.рег.№*** от *** год., т.е. преди датата на подаване на заявлението за подпомагане - 12.08.2016 год. и че на имота, при извършена проверка на място, е установено, че отглежда 3.000 дка сливи и 1.000 дка череши. Отбелязано е, че имотът не е посочен в заявлението за подпомагане, Таблица 1. „Налична за стопанството земя” или Таблица 1А. „Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда” от одобрения бизнес план и съответно не е включен при изчисляване на началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО, съгласно изискванията на чл.5, ал.11 от Наредбата, която гласи, че при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал.2, т.3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя. Посочено е, че съгласно чл.37, ал.7, т.2 от Наредбата, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.14, ал.1, т.2, не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят, собственикът на предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на ползвателя ЕООД, или собствениците на капитала, и/или управителят/прокуристьт на ползвателя ООД, или председателят и/или член на кооперацията, са имали сключени договори за наем и/или аренда независимо дали ползването на животните и/или земята е било предоставено на други лица. В уведомителното писмо е прието, че на основание гореописаното, имот №***, находящ се в землището на ***, със засадени на него 3.000 дка сливи и 1.000 дка череши, е недопустим при изчисляване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО и че отчитайки резултатите от извършената в периода от 29.05.2018 год. до 30.05.2018 год. проверка на място от отдел „РТИ” на ОД на ДФ „Земеделие” -  град Кърджали, допустими за включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството култури и площи са: сливи - общо  6.086 дка  на имоти  с №***   (4.000 дка)  и №*** (2.086 дка); череши – 2.000 дка на имот №***. В писмото е посочено, че икономическият размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, изчислен по Приложение № 1 към чл.5, ал.8 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване в нарастването площи, е *** евро, а началният икономически размер, измерен в СПО, съгласно данните в бизнес плана за годината на кандидатстване (съгласно записания в Заповед за одобрение или изчислен след проверка преди първото плащане), е *** евро и следователно, икономическият размер на стопанството е намалял спрямо първоначалния размер, изчислено въз основа на допустимите за включване в нарастването площи, т.е. не е увеличен СПО на стопанството с минимум *** евро СПО, спрямо датата на кандидатстване. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор, или при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на Европейския съюз ДФ „Земеделие” прилага съответните правила, предвидени в този договор и приложим нормативен акт за отказване на заявената за изплащане помощ, съответно за изискуемост на изплатените суми от помощта и че на основание чл.44 от Наредбата, РА има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в Наредбата и/или уговорено в Договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. По тези съображения е прието, че жалбодателят не е изпълнил задължението си за увеличаване на икономическия размер на стопанството му, измерен в СПО и така не е изпълнил свои договорни и нормативни задължения. В писмото е посочено също, че общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие” ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане, е *** лева. Това уведомително писмо е било изпратено на жалбодателя по пощата и е получено лично от него на 16.08.2018 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.21/.

След получаването на Писмото за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, с Изх.№*** от *** год. на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, в 14-дневния срок от получаването му, жалбодателят Б.С. е подал възражение с Вх. №*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.16/ с обяснение към него/л.15/, в което е изразил несъгласие с констатациите в уведомителното писмо, като към същите е приложил като доказателства и документи, описани във възражението. В обяснението жалбодателят С. е посочил, че цитираният в уведомителното писмо имот с №***, находящ се в землището на ***, с площ от 4.018 дка, е бил използван от него до 12.12.2014 год., за отглеждане на калифорнийски червеи, за което е приложил документ от БАБХ/на л.30 от делото/. Заявил е също, че имотът не е посочен в заявлението за подпомагане и не е описан в Таблица 1. „Налична за стопанството земя” или Таблица 1А. „Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда”, тъй като е бил преотдаден от собственика на друго лице и действието му с него, като наемател,било временно прекратено за 2015 год. и за 2016 год., за което бил уведомен писмено, като сочи, че това можело да се установи при проверка в системата на ДФ „Земеделие” – „Декларирани кадастрални имоти по Директни плащания” и да се потвърди, че този имот не е деклариран от него за периода, в който е преотдаден. В обяснението си жалбодателят С. е посочил, че реалното стопанисване на площта от негова страна стартирало със засаждането на трайните насаждения през месец ноември 2017 год., като е заявил, че счита, че е изпълнил коректно ангажиментите си по бизнес плана и е доказал увеличение на икономическия размер на стопанството си с минимум *** евро спрямо началния. Към възражението са приложени като доказателства и два броя договори за отдаване на земя под наем, и двата сключени между М. Ю. С. От ***, като наемодател и Н. С.С. от ***, като наемател, и двата за имот с кад.№*** – нива, с площ от 4.18 дка, находящ се в землището на ***, съответно първият от 12.12.2014 год., сключен за срок от 1/една/ година/л.23/, а вторият от 12.12.2015 год., сключен също за срок от 1/една/ година/л.26/, като и за двата договора за отдаване на земя под наем са представени и талони за регистрация на договор за наем, от Общинска служба по земеделие – град Момчилград/л.24 и л.27/. Приложена е и декларация от наемателката по тези договори – Н.С.С. от ***, с нотариална заверка на подписа, с рег.№*** от *** год. на нотариус Е. К., с рег.№*** в Регистъра на Нотариалната камара/л.28/, в която наемателката Н.С.С. е декларирала, че имотът с №***, с НТП - нива, с площ от 4.18 дка, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, е бил стопанисван от нея през календарните 2015 год. и 2016 год., с култура – „естествени ливади”. Приложено е и уведомление от М. Ю. С. от *** – собственик на описания по-горе недвижим имот, до жалбодателя Б.С.С./л.22/, с което същият е уведомен, че съгласно чл.10 от Договор за аренда на недвижим имот с Вх.рег.№***/*** год., прекъсва действието на договора за срок от една календарна година, считано от 12.12.2014 год., тъй както имотът ще бъде предоставен за ползване на Н.С.С., като в уведомлението е отразено, че същото е „получено на ръка” от Б. С., на датата 12.09.2014 година.    

Тук следва да се посочи, че по преписката е приложен и е приет като доказателство по делото Договор за аренда на недвижими имоти от 05.09.2013 год., сключен между М. Ю. С. от ***, като арендодател, от една страна и жалбодателя Б.С.С., с посочен в договора постоянен адрес ***, като арендатор, от друга/л.166-л.167/, като от чл.1 на този договор е видно, че арендодателят е отдал под аренда на арендатора недвижимия имот с №***, находящ се в землището на ***, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 4108 кв.м./4.108 дка/, с начин на трайно ползване – „нива”, десета категория на земята, за срок от 10/десет/ стопански години, срещу аренда в размер на ***/***/ лева на година или общо ***/***/ лева за целия срок на арендата. Този договор за аренда е сключен с нотариална заверка на подписите, с рег.№*** от *** год. на нотариус Г. Г. в район РС - *** с Рег.№*** в Регистъра на Нотариалната камара, като същият е вписан и в Служба по вписванията при РС – *** с Вх.рег.№***/*** год., с № на партида ***.

По преписката е приложен и е приет като доказателство и Анекс №*** от *** год., към Договор за аренда на недвижими имоти, нотариално заверен с рег.№*** от *** год. на нотариус Г. Г. в район РС - *** с Рег.№*** в Регистъра на Нотариалната камара и с Вх.рег.№***/*** год. на Служба по вписванията към РД – ***/л.168-л.169/, от който е видно, че страните по договора: М. Ю. С. от ***, като арендодател, от една страна и жалбодателя Б.С.С., с посочен в анекса постоянен адрес ***, като арендатор, са прекратили изцяло посочения по-горе и сключен между тях договор за аренда на недвижим имот - имот с №***, находящ се в землището на ***, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 4108 кв.м./4.108 дка/, с начин на трайно ползване – „нива”, десета категория на земята, като в анекса изрично е посочено, договорът се прекратява, считано от датата на подписване на анекса, а именно – считано от 12.12.2017 година. Този анекс за прекратяване на договора за аренда също е сключен с нотариална заверка на подписите, с рег.№*** от *** год. на нотариус Г. Г. в район РС - *** с Рег.№*** в Регистъра на Нотариалната камара, като същият е вписан и в Служба по вписванията при РС – *** с Вх.рег.№***/*** год., акт №***, том ***, с № на партида ***.

По преписката, най-сетне, е приложен и е приет като доказателство по делото и втори Договор за аренда на недвижим имот от 12.12.2017 год./датата на подписване на посочения по-горе анекс за прекратяване на договора за аренда на недвижим имот/, сключен отново между М. Ю. С. от ***, като арендодател, от една страна и жалбодателя Б.С.С., с посочен в този договор постоянен адрес ***, като арендатор, от друга/л.170-л.171/, като от чл.1 на този договор е видно, че арендодателят е отдал под аренда на арендатора отново същия недвижимия имот с №***, находящ се в землището на ***, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 4108 кв.м./4.108 дка/, с начин на трайно ползване – „нива”, десета категория на земята, за срок този път от 40/четиридесет/ стопански години, срещу аренда в размер на ***/***/ лева на година или общо ***/***/ лева за целия срок на арендата. Този договор за аренда също е сключен с нотариална заверка на подписите, с рег.№*** от *** год. на нотариус Г. Г. в район РС - *** с Рег.№*** в Регистъра на Нотариалната камара, като същият е вписан и в Служба по вписванията при РС – *** с Вх.рег.№***/*** год., Акт №***, том ***, с № на партида ***.   

Посоченото по-горе възражение с Вх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” с приложено писмено обяснение, подадено от жалбодателя Б.С.С. не е било уважено и така е издаден и оспореният в настоящото производство АУПДВ №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год. от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.9-л.13/. С този АУПДВ, на основание чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 – 2020 год.”, във връзка с чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от Договор №*** от *** год., чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, е отказано изплащането на финансовата помощ, в размер на *** лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя Б.С.С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (*** лева), съгласно таблица 1. Посочено е, че дължимата сума в размер на *** лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на АУПДВ, по посочените в акта банкови сметки, като лихва се начислява за период, съгласно чл.17, ал.1 от Договор №*** от *** год.

АУПДВ е подробно мотивиран от фактическа страна, като в същия са изложени всички факти и обстоятелства, които, според административния орган, са обусловили издаването му. В мотивите е посочено, че съгласно чл.15, ал.1 от Договора, жалбодателят се задължава да изпълни одобрения бизнес план, включително да реализира задължителното нарастване на икономическия размер на стопанството, което нарастване се проверява спрямо началния икономически размер на стопанството, посочен в заповедта за одобрение или спрямо резултата от проверките на ДФ „Земеделие”, в случаите, когато периодът на засяване/засаждане е след датата на сключване на Договора и че съгласно чл.9, ал.2 и чл.10, т.2 от Наредбата, финансовата помощ се предоставя за максимален срок от пет години и при условие, че представеният към заявлението за подпомагане бизнес план е изпълнен коректно. На следващо място е посочено, че второ плащане, в размер на левовата равностойност на *** евро, се извършва, когато след извършена проверка съгласно чл.36, РА установи коректното изпълнение на бизнес плана и че „Коректно изпълнение на бизнес плана” е изпълнение (в количествено, качествено и времево отношение) най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати (съгласно таблица 7 на бизнес плана), както и че според чл.14, ал.1, т.2, буква „а” от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва, че най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на периода за проверка на неговото изпълнение, е достигнато увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо началния размер, с най-малко левовата равностойност на *** евро, измерен в Стандартен производствен обем (СПО).

В мотивите е посочено, че от направените административни проверки на подадената от жалбодателя заявка за второ плащане е установено, че за заявеният от него имот №***, находящ се в землището ***, с площ на имота 4.018 дка, същият има Договор за аренда на недвижими имоти с Вх.рег.№1528 от 09.09.2013 год., т.е. от преди датата на подаване на заявлението за подпомагане - 12.08.2016 год. и че на имота, при извършена проверка на място, е установено, че отглежда 3.000 дка сливи и 1.000 дка череши. Отразено е също, че имотът не е посочен в заявлението за подпомагане, Таблица 1. „Налична за стопанството земя” или Таблица 1А. „Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда” от одобрения бизнес план и че съответно, този имот не е включен при изчисляване на началния икономически размер на стопанството измерен в СПО, съгласно изискванията на чл.5, ал.11 от Наредбата, която гласи, „че при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал.2, т.3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя.”. Посочено е, че съгласно чл.37, ал.7, т.2 от Наредбата, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.14, ал.1, т.2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят, собственикът на предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на ползвателя ЕООД, или собствениците на капитала, и/или управителят/прокуристьт на ползвателя ООД, или председателят и/или член на кооперацията, са имали сключени договори за наем и/или аренда, независимо дали ползването на животните и/или земята е било предоставено на други лица. Поради това, в мотивите към акта е прието, че на основание гореописаното, имот №***, находящ се в землището на ***, със засадени на него 3.000 дка сливи и 1.000 дка череши, е недопустим при изчисляване на икономическия размер на стопанството измерен в СПО. Отбелязано е, че на основание Заповед №***/*** год., в периода от 29.05.2018 год. до 30.05.2018 год. в стопанството на жалбодателя е извършена проверка на място от служители на отдел „РТИ” при ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали и при тази проверка на място са установени следните култури по имоти: сливи - общо 9.086 дка (установени на имоти: №*** - 3.000 дка, №*** - 4.972 дка, но заявени при подаване на заявката за второ плащане 4.000 дка  и №*** - 2.086 дка) и  череши – 3.000 дка (установени на имоти: №*** – 1.000 дка и №*** – 2.000 дка). Така, отчитайки резултатите от извършената в периода от 29.05.2018 год. до 30.05.2018 год. проверка на място от отдел „РТИ” на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, както и изключвайки имот №***, съгласно чл.37, ал.7, т.2, в мотивите е посочено, че допустими за включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството култури и площи са: Сливи - общо  6.086 дка,  на имоти  с №*** - 4.000 дка и №*** – 2.086 дка;   Череши – 2.000 дка, на имот №*** и при това положение, икономическият размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, изчислен по Приложение №1 към чл.5, ал.8 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване в нарастването площи, е *** евро. Отбелязано е, че началният икономически размер, измерен в СПО, съгласно данните в бизнес плана за годината на кандидатстване (съгласно записания в Заповед за одобрение или изчислен след проверка преди първото плащане) е *** евро и че следователно, икономическият размер на стопанството на жалбодателя е намалял спрямо първоначалния размер, изчислен въз основа на допустимите за включване в нарастването площи, т.е прието е, че жалбодателят не е увеличил СПО на стопанството си с минимум *** евро СПО, спрямо датата на кандидатстване. Административният орган е посочил в мотивите към акта, че съгласно чл.2, ал.2 от Договора, при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор, или при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на Европейския съюз, ДФ „Земеделие” прилага съответните правила, предвидени в този договор и приложим нормативен акт за отказване на заявената за изплащане помощ, съответно за изискуемост на изплатените суми от помощта и че на основание чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от Договора и чл.37, ал.1, т.3 от Наредбата, ДФ „Земеделие” изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора и ползвателят няма право да получи второто плащане, когато не е изпълнил коректно бизнес плана, включително в частта за заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение 3 към Договора и не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко *** евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на периода за проверка на неговото изпълнение. Административният орган е посочил, освен това, че на основание чл.44, т.6 от Наредбата, РА има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в Наредбата и/или уговорено в Договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. С оглед на изложеното, административният орган е приел в мотивите, че жалбодателят не изпълнява свои договорни и нормативни задължения, вследствие на което е определен размер на задължение от *** лева (*** лева) и че общият размер на задължението е определен на *** лева (*** лева). Посочено е, също така, че в резултат на гореизложеното, на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, е открито производство по налагане на финансови корекции, като до жалбодателя е изпратено писмо с уникален номер *** и изх.№*** от *** год. и че на 16.08.2018 год. писмото е изпратено на адреса, записан в Договор №*** от *** год., като същото е получено от жалбодателя на 16.08.2018 год. Описано е също, че в указания в писмото 14-дневен срок, в ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали е постъпило възражение с Вх.№*** от *** год., по направените констатации и че към възражението са били приложени обяснения и договори за отдаване на земя под наем от 12.12.2014 год. и от 12.12.2015 год. с Н.С.С., за имот №***, находащ се в землището на *** и не са постъпили други документи или доказателства, относими към производството по издаване на АУПДВ. В мотивите изрично е отбелязано, че във връзка с изложените факти и обстоятелства и след анализ на възражението и представените документи, становището на ДФ „Земеделие” е, че не приема изложените аргументи във възражението за основателни, тъй като не опровергават първоначалната констатация за допуснатото от ползвателя неспазване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

По доказателствено искане на процесуалния представител на жалбодателя, в съдебно заседание е назначена съдебно-агрономическа експертиза с вещо лице – ***, който след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка и оглед на място на имот с №***, находящ се в ***, да отговори на въпроса: Кой е вероятният период на засаждане на трайните насаждания, които се намират в посочения имот – 3.000 дка сливи и 1.000 дка череши.

Вещото лице – *** А.А.Р., след запознаване с материалите по делото и след извършени проверки и оглед на място, е представило мотивирано заключение/л.196/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 19.02.2019 година/л.199/.

В констативната част към заключението вещото лице е посочило, че тъй като овощната градина в поземлен имот №*** в землището на ***, по документите към делото се твърди, че е създадена през ноември 2017 год., то би трябвало всички дръвчета в нея да са с едногодишен вегетативен период /2018 год./. Вещото лице е описало, че на 03.02.2019 год. и 05.02.2019 год., във връзка с поставената му от съда задача по експертизата, е направило оглед на място на посочения поземлен имот №*** в землището на *** и е констатирало, че овощната градина в този имот е в лошо земеделско състояние и е видно, че не са извършвани агротехнически мероприятия в срок. Описало е, че почвената повърхност на имота не се поддържа с подходящи обработки, според прилаганите системи, което е довело до обрастването на имота с плевелна растителност и храсти и че при направения оглед е установило голям процент изсъхнали дръвчета и от двата вида - сливи и череши, което затруднява определянето на възрастта на дръвчетата, на база налични външни признаци. Посочило е, също така, че е установило наличие на дръвчета, чието развитие на короната не отговаря на едногодишен срок на развитие.

Така, след направените констатации, в заключението по така поставената задача на експертизата, вещото лице е посочило, че в поземлен имот №*** в землището на ***, зает с овощна градина, има налични следните видове дръвчета, определени по възраст: 1.  Дръвчета с външни белези на новоразсадени и изсъхнали след разсаждане, без да има отбелязан прираст; 2. Дръвчета с едногодишен прираст, но изсъхнали и 3. Дръвчета с корона, характерна за такива с прираст над една година, т.е. дръвчета, които са по-стари от една година.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че има разлика между възраст на дръвчетата и период на засаждане и че овощните дръвчета се сеят на подложки и че след като се развие подложката, се извършва пресаждането. Пояснило е също, че дръвчетата една година живеят в разсадника и след това се закупуват за засаждане и че по принцип, винаги дръвчетата са на една година, след присаждането им, като подложката може да е и до 3 години, но присадената част, която се вижда, е едногодишна. Вещото лице е уточнило, също така, че най-много в имота са били изсъхналите дръвчета – около 50% и че засадените дръвчетата са сливи и череши. Във връзка с констатацията, че почвената повърхност на имота не се поддържа с подходящи обработки, според прилаганите системи, което е довело до обрастването на имота с плевелна растителност и храсти, вещото лице е пояснило, че има няколко типа системи за поддръжка на повърхността на овощната градина – мулчирана, когато има засипана слама и други растителни отпадъци; угърната, когато е изорана и чимулната, когато е затревена, но се коси тревата и се поддържа се. Вещото лице категорично е посочило в съдебно заседание, че в случая градината е била силно затревена, с големи треви, по отношение на които през цялата 2018 год. не се е провеждало някакво мероприятие, примерно косене и че е имаше израснали храсти на около 1 метър височина, а някои и на височина около 1.5 метра.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на зактоносъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от материално и териториално компетентен административен орган – директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, предвид разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, която в приложимата й редакция (обн., ДВ, бр.12 от 2015 г., доп., бр.2 от 2018 г.), предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В изпълнение на това правомощие, на основание чл.20, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, с представената по делото и приета като доказателство Заповед №*** от *** год./на л.195/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, включително по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 година. Така, предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт - АУПДВ, същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Съдът намира, също така, че при издаването на обжалвания АУПДВ №09/06/3/000130/2/01/04/01 от 04.10.2018 год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят неговата незаконосъобразност, противно на твърденията, изложени в тази насока в жалбата. На първо място, обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както и подробно са описани и фактическите основания за издаването на акта. На следващо място, предвид изложените по-горе фактически установявания по делото, съдът намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера на това производство, както и намира, че е спазена и разпоредбата на чл.34 от АПК, като е предоставена възможност на земеделския производител да депозира възражения и допълнителни доказателства, от която възможност последният се е възползвал, като е депозирал такова възражение с приложени обяснения и писмени доказателства към него, обсъдени по-горе в настоящото изложение. Спазена е разпоредбата на чл.35 от АПК, като видно от мотивите към оспорения АУПДВ, в същите изрично са посочени постъпилото възражение и приложените към него писмени обяснения и писмени доказателства, както и е отразено, че административният орган се е запознал и с тях и ги е анализирал, но и изрично е посочил, че не приема изложените аргументи във възражението за основателни, тъй като те не опровергават първоначалните констатации за допуснато от ползвателя неспазване на договора за предоставяне на финансова помощ.

Съдът намира за неоснователно и възражението, изложено в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбодателя, за това, че административният орган не е спазил законоустановената процедура за установяване по основание и размер на претендираното като публично държавно вземане - неправилно изплатени средства след извършеното първо плащане на финансовата помощ и че приложим за установяване по основание и размер на това публичното вземане, в случая бил ЗУСЕСИФ. В тази връзка съдът намира следното:

Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. Според нормата на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, посочени в АУПДВ като основание за издаването му, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Според чл.27, ал.5, предл.І/първо/ от ЗПЗП, този тип вземания, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, като съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Нормата на чл.27, ал.5 от ЗПЗП препраща към нормата на чл.166, ал.2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. В специалния закон – ЗПЗП, не е регламентирана процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание и поради това, съобразно предписанието на чл.166, ал.2 от ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Както бе отбелязано и по-горе, със Заповед №*** от *** год./на л.195/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, включително по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 год. - 2020 год., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1. и 6.3. и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. Следва да се отбележи, че според чл.20а, ал.4 от ЗПЗП(в приложимата за случая редакция на ДВ, бр.2/2018 год.), изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От друга страна, приложимата в случая Наредба №10 от 10.06.2016 год., издадена от министъра на земеделието и храните, която определя правилата, т.е. условията и реда, за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. (ПРСР 2014 – 2020 год.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), на основание която е сключен и договорът №*** от *** год., между жалбодателя Б.С.  и ДФ „Земеделие”, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, не съдържа изискване за издаване на нарочен административен акт и в последствие започване на процедура по издаване на АУПВД. В чл.44, т.6 от същата е регламентирано единствено, че Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, а в чл.37, ал.1, т.3 е регламентирано, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко *** евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване, респ. в чл.37, ал.1, т.2 пък е регламентирано, че същите последици настъпват, когато бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, издаден от директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, съдът намира следното:

АУПДВ е издаден на основание чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10 от 10.06.2016 год., издадена от министъра на земеделието и храните, която определя правилата, т.е. условията и реда, за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. (ПРСР 2014 – 2020 год.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от Договора №*** от *** год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между жалбодателя Б.С. и ДФ „Земеделие”, на основание цитираната по-горе Наредба №10 от 10.06.2016 год., като цитираните норми от Наредбата и от договора регламентират, че Разплащателната агенция/Фондът/ има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, респ. полученото първо плащане по договора, заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не е изпълнил коректно бизнес плана, вкл. в частта на заложените специфични цели и резултати, както и когато бизнес планът не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, т.е. в срока по чл.6, ал.1 от договора – в случая до 25.05.2018 год., както и когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко *** евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване. В случая, с оспорения АУПДВ е прието, че  тези условия не са изпълнени от ползвателя на финансовата помощ и същият следва да възстанови полученото първо плащане по договора, в посочения размер и е налице основание да му се откаже второто плащане, тъй като че след извършените проверки, вкл. и на място, е установено, че имот с №***, с площ от 4.108 дка и с обработваема площ от 4.000 дка, находящ се в землището на ***, е недопустим, при изчисляване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО. За да приеме това, както бе подробно разяснено и по-горе, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл.5, ал.11 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. и на чл.37, ал.7, т.2 от същата Наредба. Нормата на чл.5, ал.11 от Наредбата предвижда, че при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал.2, т.3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя, като чл.5, ал.2, т.3 регламентира, че за подпомагане могат да кандидатстват лица, които към датата на подаване на заявлението за подпомагане по ал.1 трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между *** евро и *** евро включително, като тук следва се отбележи, че общият начален икономически размер на стопанството на жалбодателя към датата на подаване на заявлението, е попадал в тези граници, а именно – бил е *** евро, без в стопанството на жалбодателя, при изчисляването на този начален размер, да е бил включен имотът с №***, с площ от 4.108 дка и с обработваема площ от 4.000 дка, находящ се в землището на ***. Другата посочена норма – тази на чл.37, ал.7, т.2 от същата Наредба, регламентира, че при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.14, ал.1, т.2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане. Така всъщност, спорът се свежда основно до въпроса, дали посоченият имот с №***, с площ от 4.108 дка и с обработваема площ от 4.000 дка, находящ се в землището на ***, е допустим или не е допустим, при изчисляване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО. С оглед установените по делото факти, анализирани по-горе и предвид цитираните норми от Наредба №10 от 10.06.2016 год., съдът намира, че в случая административният орган е действал в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и е приложил правилно материалния закон. Безспорен по делото е факта, че заявлението за подпомагане, с идентификационен №***, е подадено от жалбодателя Б.С. на датата 12.08.2016 год., като към същата дата е изготвен и представен и бизнес планът към това заявление за подпомагане, както и че този имот с №***, находящ се в землището на ***, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 4108 кв.м./4.108 дка/, не е посочен в нито една от двете таблици/Таблица 1 или таблица 1А/ и съответно, този имот не е участвал при изчисляването на началния икономически размер на стопанството на жалбодателя, измерен в стандартен производствен обем (СПО). Съдът намира, че към тази дата – 12.08.2016 год., сключения от жалбодателя Б.С. договор за аренда на недвижим имот от 05.09.2013 год., с М. Ю. С. от ***, като арендодател, с нотариална заверка на подписите, с рег.№*** от *** год. на нотариус Г. Г. в район РС - *** с Рег.№*** в Регистъра на Нотариалната камара, вписан и в Служба по вписванията при РС – Момчилград с Вх.рег.№***/*** год., с № на партида ***, за отдаване под аренда на арендатора на същия този недвижим имот с №***, находящ се в землището на ***, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 4108 кв.м./4.108 дка/, с начин на трайно ползване – „нива”, десета категория на земята, за срок от 10/десет/ стопански години, срещу аренда в размер на 10/десет/ лева на година или общо 100/сто/ лева за целия срок на арендата, Е БИЛ ДЕЙСТВАЩ, респ., жалбодателят Б.С. е бил арендатор на този земеделски имот, по силата на този договор за аренда. Анексът за прекратяване на този договор за аренда, също с нотариална заверка на подписите и вписване в СВ при Районен съд - ***, е от датата 12.12.2017 год., т.е. точно 1/една/ година и 4/четири/ месеца след подаване на заявлението за подпомагане и бизнес плана към него, като отделно от това, на същата дата – 12.12.2017 год., за същия земеделски имот отново е сключен договор за аренда и отново между жалбодателя С., като арендатор и М. Ю. С. от ***, като арендодател, но вече за срок от 40 години. Предвид това, съдът също намира, че по отношение на този земеделски имот безспорно е налице хипотезата на чл.37, ал.7, т.2 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. и същият не следва да се включва при изчисляването на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.14, ал.1, т.2 от Наредбата, тъй като същият не е бил включен при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят, т.е. жалбодателят Б.С., е имал сключен договор за аренда, независимо дали ползването на земята е било предоставено на други лица. В тази връзка следва да се посочи, че договорът за аренда изисква писмена форма на действителност, с нотариално удостоверяване на подписите и вписване в службата по местонахождение на имота, като срокът на договора за аренда не може да бъде по-малък от 5 стопански години, съгласно чл.4, ал.1 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/ и дори страните да са уговорили по-кратък срок, по аргумент на чл.26, ал.4 от ЗЗД и чл.4, ал.1 от ЗАЗ, този договор следва да се счита за сключен за 5 години. Посоченият договор за аренда е сключен от жалбодателя на 05.09.2013 год., спазени са всички изисквания за форма и същият е със срок на действие 10/десет/ години, а освен това, този договор за аренда подлежи на вписване и в съответната общинска служба по земеделие, като регистрирането му се извършва по реда на Наредба №6 от 2000 год. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии. Чл.10, ал.1 от тази Наредба вменява като задължение на всеки арендатор, да подава в поземлената комисия актуализирана информация при промяна във вписаните обстоятелства в едномесечен срок, включително при продължаване или прекратяване на вписан вече договор, а в случая липсва информация относно вписванията в Общинска служба „Земеделие” на договора за аренда на жалбодателя, ведно с последващи   промени   произтичащи   от   този   договор.

Горните изводи не се променят и от представените от жалбодателя с възражението му два договора за наем на същия този имот – съответно от 12.12.2014 год. и от 12.12.2015 год., сключени за срок от по 1/една/ година всеки от тях, именно с оглед формулировката на цитираната по-горе норма на чл.37, ал.7, т.2 от Наредба №10 от 10.06.2016 год., т.е. независимо от факта, дали ползването на земята е било предоставено на други лица. Отделно от това, тези договори за наем не са сключени с нотариална заверка/удостоверяване/ на подписите и датата, което да удостовери с категоричност, дали действително, на посочените дати и между посочените лица, са сключени тези договори за наем, а освен това, т.нар. „прекъсване” на действието на сключен договор за определен период от време (дори и по съгласие на страните), каквото се твърди в обясненията на жалбодателя, липсва в правната теория, респективно не е уредено никъде като правна възможност и регламентация, следователно такава правна конструкция се явява юридически недопустима и нетърпима. Уведомлението от страна на арендодателя за т.нар. „прекъсване” на   договора е недопустимо и реално не произвежда правно действие и по своята правна природа, това волеизявление не представлява изменение на вече сключения и вписан в Служба по вписванията договор за аренда на недвижим имот, а дори и да се приеме, че това уведомление е предложение за изменението му, то евентуалното изменение следва да бъде извършено в същата форма, в която е сключен и договора за аренда - да е постигнато съгласие на двете страни, да е подписано такова с нотариална заверка на подписите и да е вписано в службата по вписванията. Отделно от това, прекратяването/развалянето на договора за аренда на земеделска земя също подлежи на вписване и регистрация, както в службата по вписванията, така и в съответната служба по земеделие, но реално липсват доказателства в тази посока. Ясно е, че жалбодателят се опитва да докаже, че към датата на която е подал заявлението за подпомагане, въпреки наличието на вписан в службата по вписванията договор за аренда на недвижим имот, по силата на който той е арендатор на посочения в договора земеделски имот, същият имот е бил ползван от трето лице по силата на договор за наем, но нито житейски е логично, нито юридически е възможно, един и същи земеделски недвижим имот, за един и същ период от време, да бъде едновременно отдаден с договор за аренда на едно лице и с договор за наем на друго лице, още повече, че и двата договора трябва да бъдат вписани в Служба по вписванията и да бъдат отразени в регистъра воден от съответната ОСЗ, а посочените договори за наем не са вписани в Служба по вписванията при РС – Момчилград.

Предвид изложеното по-горе, съдът в настоящия състав също намира, че този земеделски имот с №***, с площ от 4.108 дка и с обработваема площ от 4.000 дка, находящ се в землището на ***, е недопустим, при изчисляване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО и по отношение на същия безспорно е налице хипотезата на чл.37, ал.7, т.2 от Наредба №10 от 10.06.2016 год., като правилно същият не е включен при изчисляването на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.14, ал.1, т.2 от Наредбата, тъй като този имот не е бил включен при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството. Предвид това съдът счита, че при издаването на акта правилно са  приложени и относимите материалноправни разпоредби на закона и по отношение на оспорения АУПДВ не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

Ето защо, по изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че обжалваният Акт №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на ДФ „Земеделие”, е законосъобразен, т.к. същият е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на установената форма и с определеното от закона съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е съобразен и с целта на закона, т.е. по отношение на същия не е налице което и да е отменително основание по чл.146 от АПК, поради което и жалбата на Б.С.С. от ***, се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

Предвид изхода на спора по настоящото производство и с оглед претенцията на процесуалния представител на ответника по жалбата, направена в съдебно заседание в хода по същество и в представената писмена защита, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът намира това искане е неоснователно и счита, че същото не следва да бъде уважено. Това е така, доколкото съгласно чл.144 от АПК, правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в Дял ІІІ/Трети/ от АПК въпроси. Разпоредбата на чл.143 от АПК е наименована „Отговорност за разноски” и нейната ал.4 изрично, а според настоящия съдебен състав и изчерпателно, урежда въпроса, кои разноски заплаща подателят на жалбата, когато съдът отхвърли оспорването, както в настоящия случай или когато оспорващият оттегли оспорването, поради което и правилата на ГПК, по отношение отговорността за съдебните разноски, не следва да се прилагат. В тази разпоредба, обаче, никъде не е включено или посочено  юрисконсултско възнаграждение и това не е законодателен пропуск или празнота в закона. Съгласно чл.12, ал.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, фондът е структуриран в Централно управление и в 28 областни дирекции, които, съгласно чл.42, ал.1 от същия Устройствен правилник, са със седалища в областните центрове в страната, една от които областни дирекции е със седалище град Кърджали. Юрисконсултът в държавната администрация, каквато е и Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, а и в другите централни или териториални структурни звена на Държавен фонд „Земеделие”, е или държавен служител по служебно правоотношение, или работи по трудово правоотношение и за положения от него труд, включително и за осъществено процесуално представителство по съдебни дела, той получава договорена заплата или уговорено с трудовия договор месечно трудово възнаграждение. В същото време, адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за неговия труд той получава уговорено с договора за правна помощ адвокатско възнаграждение, включително и когато поема процесуалното представителство и защита на държавен орган. Освен това, в бюджета на държавния орган, респ. на съответната държавна или общинска администрация, е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но адвокатско възнаграждение или възнаграждения на адвоката не са предвидени. Затова, според чл.143, ал.4 от АПК, при отхвърляне на оспорването от съда или при оттегляне на жалбата, респ. и при отхвърляне на иск по ЗОДОВ или прекратяване на производството поради недопустимост на иска, съдът следва да присъди и минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна, т.е. ако административният орган е ангажирал и ползвал адвокат за осъществяване на процесуално представителство и защита и му е платил адвокатско възнаграждение, но никъде не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение в какъвто и да е размер, ако административният орган си е бил представляван и защитаван от щатен юрисконсулт, както това е в настоящото съдебно производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на ответника по жалбата.

Така, предвид изложените по-горе мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.С., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Акт №09/06/3/0/03485/2/01/04/01 от 15.10.2018 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 – 2020 год.”, във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от Договор №*** от *** год., чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, е отказано изплащането на финансова   помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на Б.С.С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 19558.00 лева (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева), съгласно таблица 1 към акта.

Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                            С Ъ Д И Я :