№ 14255
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110102255 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „...,
ЕИК ..., срещу С. М., роден на ********** г., гражданин на ..., Е. М.-Л., родена на
********** г., гражданин на ..., И. Р., роден на ********** г., гражданин на ..., и Б. Р.,
роден на ********** г., гражданин на ..., в качеството им на съсобственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., с присъединен абонатен № ..., с която моли
от съда ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на разделна отговорност
следните суми:
- ¼ ид.ч. за С. М., а именно: сумата от 608,89 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 96,93
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г., сумата от
11,16 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., и
сумата от 2,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до 19.11.2021
г., ведно със закона лихва от датата на подаване на исковата молба- 18.01.2022 г., до
окончателното й изплащане,
- ¼ ид.ч. за Е. М.-Л., а именно: сумата от 608,89 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
сумата от 96,93 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.11.2021
г., сумата от 11,16 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., и сумата от 2,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2018
1
г. до 19.11.2021 г., ведно със закона лихва от датата на подаване на исковата молба-
18.01.2022 г., до окончателното й изплащане;
- ¼ ид.ч. за И. Р., а именно: сумата от 608,89 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 96,93
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г., сумата от
11,16 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., и
сумата от 2,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до 19.11.2021
г., ведно със закона лихва от датата на подаване на исковата молба- 18.01.2022 г., до
окончателното й изплащане, и
- ¼ ид.ч. за Б. Р. , а именно: сумата от 608,89 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 96,93
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г., сумата от
11,16 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., и
сумата от 2,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до 19.11.2021
г., ведно със закона лихва от датата на подаване на исковата молба- 18.01.2022 г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът „..., ЕИК ..., поддържа, че ответниците С. М., Е. М.-Л., И. Р.
и Б. Р. , в качеството си на съсобственици на топлоснабден имот в гр. София, ..., с
присъединен абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 27.06.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2014 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 30-дневен срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „...
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът представя писмени доказателства и моли за допускане и изслушване на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите
лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
По искане на ищеца е конституирано като трето лице-помагач „ ...“ ООД, което
представя доказателства за извършеното дялово разпределение в имота на ответниците, в
т.ч. главни отчети и изравнителни сметки.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. М.-Л. депозира отговор на исковата молба, в
който твърди процесната сума да е погасена чрез плащане, с банков превод от 05.07.2022 г.
Посочва, че отоплението и топлата вода са изключени през 2018 г.
2
Ищецът „... депозира становище във връзка подадения отговор на исковата молба, като
първоначално поддържа, че не са постъпили плащания във връзка с настоящото дело и
твърди ответниците да не са погасили процесната сума. В проведеното о.с.з. на 07.04.2023 г.
обаче, пълномощника на ищеца, юриск. Кирчева признава за изцяло погасени вземанията на
„..., заявени с ИМ в настоящото производство, като претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение, доколкото с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на
делото и са предприели плащане едва след образуване на същото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Доколкото страните не спорят по фактите, съдът с доклада си е обявил за безспорно,
че ответниците дължат на ищеца процесните суми, при посочените квоти за твърдяното
количество и цена на доставена топлинна енергия до собствения им топлоснабден имот. С
оглед изложеното, единствения спорен въпрос е относно дължимостта на съдебните
разноски от исковото производство, за решаването на който съдът е насрочил ОСЗ. В
проведеното на 07.04.2023 г. съдебно заседание, ответниците не се явяват и не изразяват
различно от вече заявеното становище в отговора по чл.131 от ГПК във връзка с
претендираните от ищеца съдебни разноски, като молят да се присъдят в минимален размер.
Ищеца се представлява от упълномощен юрисконсулт, който признава извършеното от
ответниците плащане, както и цялото си вземане за погасено, моли съда да се произнесе
съобразно признанието на исковете, като му присъди и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен от съда.
Доколкото с извършеното плащане на главницата, мораторната и законна лихва
върху нея до датата на плащането, вкл. и част от съдебните разноски за държавна такса,
съставлява както признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради
погасяването им в хода на производството, единствения спорен въпрос между страните
остава дължимостта и размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се
присъди в полза на ищеца, за настоящата фаза на производството.
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане от 23.03.2023
г., както и устно изразеното от ищеца становище в о.с.з. на 07.04.2023 г., в което признава
вземанията си предмет на настоящото дело за главница, мораторна и законна лихва и част
от разноските /за държавната такса/, за изцяло погасени, съдът приема за безспорно
установено по делото, че след завеждане на настоящото дело /с ИМ от 18.01.2022 г./,
ответниците С. М., Е. М.-Л., И. Р. и Б. Р. , да са предприели плащане и погасяване на
задълженията си, възлизащи в размер на общо 2877,26 лв., като с плащането на сумата от
общо 3334,99 лв. /за което са представени 2 бр. касови бележки, на л.175 от делото/ са
погасени изцяло претендираните с ИМ главница за ТЕ от 2435,55 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
44,64 лв. - цена за извършена услуга по дялово разпределение в периода от м.11.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главниците от 18.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 387,73 лв., представляваща дължимата мораторна лихва
3
върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г.; 9,34 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 31.12.2018 г. до 19.11.2021 г., както и
сумата от 308,52 лв., представляваща законна лихва върху дължимата главница за ТЕ и ДР
до датата на плащане - 23.03.2023 г., като е заплатена и част от сторените от ищеца съдебни
разноски, в частност платената държавна такса за образуване на делото в общ размер от
149,21 лв.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ и за
мораторните лихви върху главниците за ТЕ и ДР, към датата на устните състезания, са
изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане.
Ето защо исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответниците К. К. Т., ЕГН
********** и Д. Г. Я., ЕГН **********, с поведението си са дали повод за завеждане на
делото, като въпреки поканата, не са предприели плащане на задълженията си в посочения в
ОУ 45-дневен срок.
Ето защо същите следва да понесат изцяло разноските по производството, макар и
исковете да са отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане. Непогасените
разноски за настоящото исково производство, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК за дължимото
юрисконсултско възнаграждение възлизат на 100 лева. Същите следва да бъдат присъдени
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответниците са останали задължени и за държавна
такса, всеки от тях в размер на по 62,70 лв., определена върху уважения размер на исковете,
като следва да бъдат осъдени да платят същите по сметка на СРС, на осн. чл.77 от ГПК.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.237 от ГПК:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..., ЕИК ..., срещу С. М., роден на ********** г.,
гражданин на ..., Е. М.-Л., родена на ********** г., гражданин на ..., И. Р., роден на
********** г., гражданин на ..., и Б. Р., роден на ********** г., гражданин на ..., в
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., с
присъединен абонатен № ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане от всеки от ответниците по ¼ ид.ч. от сумите, както
следва: общо 2877,26 лв., от която сума 2435,55 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 44,64 лв. - цена
за извършена услуга по дялово разпределение в периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г.;
сумата от 387,73 лв., представляваща дължимата мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 19.11.2021 г .; 9,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за ДР, дължима за периода от 31.12.2018 г. до 19.11.2021 г., както и сумата от 308,52 лв.,
4
представляваща законна лихва върху дължимата главница за ТЕ и ДР от 18.01.2022 г. до
датата на плащане - 23.03.2023 г., вкл. за част от претендираните съдебни разноски до
размер от 149,21 лв., за заплатена държавна такса, поради извършено в хода на делото
плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, С. М., роден на ********** г.,
гражданин на ..., Е. М.-Л., родена на ********** г., гражданин на ..., И. Р., роден на
********** г., гражданин на ..., и Б. Р., роден на ********** г., гражданин на ... да
заплатят разделно на „..., ЕИК ..., сумата от общо 100 лева, или всеки от тях по 25,00 лв.,
допълнителни съдебни разноски за дължимо на ищеца юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.77 от ГПК С. М., роден на ********** г., гражданин на ..., Е.
М.-Л., родена на ********** г., гражданин на ..., И. Р., роден на ********** г., гражданин
на ..., и Б. Р., роден на ********** г., гражданин на ... да заплатят по сметка на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, разделно, всеки по 62,70 лв. (Шестдесет и два лева и
седемдесет ст.) или общо 250,79 лв., представляваща остатък от дължима държавна такса за
производството, определена върху уважената част от исковете, предявени срещу всеки от
ответниците.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5