Р Е Ш Е Н И Е
№…………..…../10.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Поли
Славова, разгледа докладваното от съдията т.д.
№2700 по описа за 2013г и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „С.Л.“ АД /с предишна фирма „Б.“/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***, с която се иска осъждането на ответника „М.С.К.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** да заплати, както
следва:
- на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 25 001,00
лева, част от обща претенция в размер на 246 165,47 лева – представляваща
неустойка за забава съгласно §IX, чл. 33, ал.12
от договор за изработка сключен на 23.07.2010г за неизпълнението в срок на
отделни етапи от строителството на обекта съгласно графика за изпълнението им
обективиран в приложение 3 към договора, ведно със законната лихва за забава
считано от 03.04.2013г до окончателното им изплащане;
- на основание чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД сумата
от 74 936,40 лева, част от обща претенция в размер на 120 000,00 лева
– представляваща стойността на разходите за поправка на некачествено извършени
строително-монтажни работи, ведно със законната лихва за забава считано от
03.04.2013г до окончателното им изплащане;
- на основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД сумата
от 70 000,00 лева – представляваща обезщетение за претърпени вреди, в
следствие на неизпълнението по Договор от 23.07.2010г, ведно със законната
лихва за забава считано от 03.04.2013г до окончателното им изплащане;
В исковата молба се
твърди, че на 23.07.2010г между „Б.“ АД като възложител, „И.С.“ ООД, в
качеството на Главен изпълнител и „М.С.К.“ АД, в качеството на изпълнител, е
сключен договор за изработка. С договора възложителят възлага, а изпълнителя
приема да построи при условията на договора, съгласно изискванията на
приложимото законодателство и указанията на възложителя - обект „Логистичен център“, разположен в
село Казичене, съгласно издадена виза за проектиране и разрешение за строеж.
Видовете СМР са подробно описани в Приложени 2А и Приложение 2Б, представляващи
неразделна част от договора. Съгласно § IV,
чл. 12 от договора, изпълнителя „М.С.К.“ АД /МСК АД/ се задължава да изпълни
възложените СМР в сроковете подробно описани в „Линеен календарен график“
представляващ Приложение 3 към договора. Съгласно §IX,
чл. 33, ал.1 от договор за изработка за неизпълнението в срок на отделни етапи
от обекта съгласно графика за изпълнението им обективиран в приложение 3 към
договора, ответникът дължи неустойка в размер на 0,2 % на ден, но не повече от
10% от стойността на съответния етап. В договорените срокове изпълнителя не
доставя и монтира метална конструкция, която съгласно графикът трябва да бъде
изпълнена до 06.12.2010г. Вместо това изпълнението продължава до 10.02.2011г.
За забавата в размер на 67 дни се счита дължима неустойка в размер на 10% от
стойността на този етап или сумата от 119 500.00 лева. В договорените
срокове до 13.12.2010г изпълнителят не изпълнява стоманобетоновите работи над
кота 0,00м. Вместо това изпълнението продължава до 13.02.2011г. За забавата в
размер на 63 дни се счита дължима неустойка в размер на 10% от стойността на
този етап или сумата от 20 775.78 лева. Според графика покривната
конструкция следва да бъде изпълнена до 20.12.2010г. Същата е изпълнена на 18.02.2011г.
За забавеното изпълнение в размер на 60 дни е дължима неустойка в размер на 10
процента от стойността на този етап от строителството или сумата от
31 153,26 лева. Налице е забава спрямо договорените срокове за част
конструктивна и в изпълнението на всички видове СМР, извън доставката и монтажа
на металната конструкция, стоманобетоновите работи над кота 0.00м и покривната
конструкция, за което ищецът счита са дължими неустойки в размер на още
70 736,43 лева.
Отделно се твърди,
че в резултат на некачествено извършени СМР е налице непоправим недостатък на
дилатационната фуга, която се е разширила, а построените сгради частично са потънали.
Налице са скрити недостатъци констатирани с констативен протокол съставен с
участието на строителния надзор, както следва: 1/пукнатини по бетоновата
армирана настилка на ниво К+0,00 в помещението на спедицията пред хладилен
склад; 2/пукнатини в стоманобетонови плочи на нива к+5,00 и к+8,00 в зоната
между технологичните отвори между F и H; 3/несъответствие на ширината на дилатационната фуга
между стоманобетонови плочи к+11,00 по оси Е и F с размерна ширина13-15 см при проектен размер 8 см; 4/
разрушен (разронен) повърхностен бетон с дебелина от 15-20мм на стоманобетонна
плоча на склада между оси 2-7 и оси F-H на ниво к+11,00;
5/ ненадлежно монтиране на ВВ тръби 100/100/2,5 отводняващи покрива за
фасадните сандвич панели; прекъснати ВВ на ниво К+0,80 от КТ, без да е
монтирана водооливна дъга или коляно със същото сечение, в следствие на което
водоотливането частично е разрушило пътната настилка; 7/корозирали ВВ тръби
100/100/2,5 в следствие на липсата на антикорозионна защита на същите; 8/
пукнатини по бетонова армирана настилка на ниво к+0,00 в помещение оси 10 и 14
и оси А и Е, F и H, между 1 и 5/ 9
пукнатини между оси 7 и 8, F и H. Стойността за
отстраняването на описаните некачествено изпълнени СМР възлиза на
120 000,00 лева.
Отделно това се
твърди, че на 05.01.2011г между ищецът в качеството му на наемодател и трето за
процеса лице „Ш.Б.ООД, в качеството му на наемател, е сключен договор за наем
на специализиран склад и прилежащ оперативен офис в терминал 4, в логистичен
център „Б.“ намиращ се в град София, р-н Казичене, ул. Околовръстен път №414.
Съгласно т.1.6 от договора, наемодателят се е задължил да предаде имота за
ползване не по-късно от 10.11.2011г. А съгласно линейния график, обектът е
следвало да бъде въведен в експлоатация в срок до 10.12.2010г. Вместо това и
поради описаната по-горе забава в изпълнение, това е станало на 16.11.2011г.
Съгласно чл. 7 от договора за наем, при неизпълнение на задължението за
предаване на обекта, наемодателя дължи неустойка в полза на наемателя в размер
на 70 165,00 лева. Неустойката е заплатена на наемателя на 22.12.2011г.
Плащането на посочената неустойка съставлява за наемодателя вреда от
неизпълнението на договора, за която обезщетение счита, че дължи ответника.
По изложените
съображения се иска осъждането на ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумите и разноските за производството.
Ответникът оспорва
исковете. Твърди, че е изпълнил точно, качествено и в срок договорените СМР. По
претенцията за неустойка за забава се твърди, че: за да започне работа на
обекта е следвало първо възложителят да предостави всички технически проекти за
ВиК, включително за отоплителната система на сградата, което не е сторено
своевременно; при започване на работата на обекта е констатирано, че теренът е
блатист и са се наложили значителни по количество дейности, които не са били
първоначално предвидени, но е било задължително и необходимо да бъдат
извършени, за да се осигури качествено изпълнение на последващите СМР, за което
са подписани и 4 броя допълнителни споразумения, относно стойността на
допълнителните СМР; по време на изпълнението са били налице и форсмажорни
обстоятелства поради лоши метеорологични условия; достъпът до обекта е осигурен
на 29.07.2010г, но строителната площадка е открита едва на 24.08.2010г;
възложителят не е изпълнил задължението си да осигури подписа на проектантът за
съставяне на кат образец 14. Ответникът оспорва претенцията за заплащане на
обезщетение за некачествено извършени СМР, както следва: не е налице непоправим
недостатък на дилатационната фуга, тъй като това е съвсем нормално с оглед
напъна за който е предвидена плочата; дейностите по т. 1, 5, 6 и 7 от
констативния протокол, не са възлагани и не са изпълнявани от ответника,
евентуално се твърди, че не са резултат от некачествено изпълнение от МСК АД.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за вреди от забавеното
изпълнение на задължението да се въведе обекта в експлоатация, ответникът
оспорва съществуването на договора за наем от 05.01.2011г, като се твърди, че
същият е симулативен и съставен за целите на процеса; оспорва да има вина за
забавеното съставяне на акт образец 14, както и че тази забава се е отразила на
срока за въвеждане на обекта в експлоатация; оспорва че това е причината за
забавеното предаване на обекта предмет на договора за наем, оспорва плащането
на неустойката по договора за наем; че вредата е пряка и непосредствена последица
от поведението на ищеца. Оспорва документът описан в т.1,31 от исковата молба,
като антидатиран и с невярно съдържание. Счита неустоечната клауза за нищожна
като противоречаща на закона и добрите нрави, евентуално като прекомерна. При
условията на евентуалност се иска отхвърляне на исковете като вземанията на
ищеца се прихванат към насрещното вземане на ответника за сумата от 275 000,00
лева /след измененията на размера в хода на процеса/ – част от общо вземане в
размер на 1 133 357,00 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение по договор за СМР от 23.07.2010г, за което е издадена фактура №
**********/13.07.2011г, представляващо третата вноска по подписаното между
страните споразумение от 03.11.2011г.
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника. Твърди, че към
15.06.2010г, когато е издадено разрешението за строеж и предвид разпоредбата на
чл. 148, ал. 8 от ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001г, одобрения инвестиционния проект
съдържа част ВиК и ОВК, като същият е предаден на ответника с протокол от
03.08.2010г. Относно началото на срока за изпълнение на договорените СМР и
предвид клаузата на чл. 13, ал.1 от Договора, счита че това е датата на
съставяне на протокола за въвод на изпълнителя от 29.07.2010г, още повече, че последният
не е уведомил възложителя за наличие на пречки за изпълнението на работата, или
че проектът следва да бъде изменен или допълнен. Дори да се приеме, че с
подписване на допълнителните споразумения към договора от 23.07.2010г,
изпълнителят е уведомил възложителя за необходимите допълнителни
строително-монтажни работи за изпълнение на проекта, с тях не е уговаряно
продължаване на срока за изпълнение и не е спазена процедурата на чл. 14, ал.2
от договора. Наличие на форсмажорно обстоятелството довело до неспазване на
сроковете по договора се счита за недоказано, отделно от това за съществуването
му възложителя твърди да не е уведомен, поради което дори и то да е налице, не
може да доведе до освобождаване на изпълнителя от отговорност. Неизпълнението
от страна на изпълнителя на предписанията и указанията дадени от проектантите е
причината, поради която последните отказват да подпишат актовете за приемане на
конструкцията, поради съмнения за сигурността и без опасността на сградата.
Счита клаузата за неустойка за валидна и действителна, а възражението за
прихващане за недоказано, евентуално вземането е недължимо като погасено по
давност.
С допълнителния
отговор ответникът поддържа възраженията си. Твърди, че проектите не са били
съгласувани между арх. Филипов и проектанта Е.К.; не е имало съгласуване със
Софийска вода по какъв начин следва да се реши въпроса с канализацията. Това е
довело до невъзможност за реализиране на СМР по график, тъй като първо е
следвало да се сложат тръбите за канализацията и за водопровода и след това да
се направи насипа. Същото важало и за отоплителната инсталация , тъй като
липсвало техническо решение къде да се положат тръбите за геотермалното
отопление; липсва проект за противопожарна стълба. Изпълнителят е уведомил
възложителя за необходимостта от извършван на дейности по укрепване на терена и
за необходимостта да се изготвят проекти за геотермално отопление, ВиК и едва в
последствие да се започнат дейности по изграждане на инсталациите. С подписване
на допълнителните споразумение ищецът е приел, че тези дейности следва да бъдат
извършени и се е съгласил с извършването им, като не е било необходимо изрично
да се удължава срока, тъй като за всяка от страните е било ясно, че е
необходимо технологично време за извършването им. Не са били налице основания
за отказ на проектантите да участват в съставянето на Акт образец 14.
Съдът като обсъди
доводите на страните и сърбаните по делото доказателства приема за установено
следното:
По иска с правна квалификация чл. 92 ЗЗД.
За да се породи отговорността на страната да плати неустойката по договора
съгласно чл. 92 ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки: да
съществува договорно задължение, чието неизпълнение да е обезпечено със
задължение да се плати неустойка; обезпеченото с неустоечната клауза задължение
да не е изпълнено.
Събраните
доказателства безспорно установяват, че между страните валидно възниква и
съществува твърдяното облигационно отношение - договор за строителство от
23.07.2010г. във връзка с изграждането на обект
„Логистичен център“, разположен в село Казичене, съгласно издадена виза за
проектиране и разрешение за строеж. Видовете СМР са подробно описани в
Приложени 2А и Приложение 2Б, представляващи неразделна част от договора.
Съгласно § IV, чл. 12 от договора, изпълнителя „М.С.К.“ АД /МСК АД/
се задължава да изпълни възложените СМР в сроковете подробно описани в „Линеен
календарен график“ представляващ Приложение 3 към договора. А съгласно §IX, чл. 33, ал.1 от договора за изработка за
неизпълнението в срок на отделни етапи от обекта съгласно графика за
изпълнението им обективиран в приложение 3 към договора, ответникът дължи
неустойка в размер на 0,2 % на ден, но не повече от 10% от стойността на
съответния етап.
Спорът между страните
се концентрира относно обстоятелствата кога е следвало да се изпълнят
доставката и монтажа на металната конструкция; стоманобетоновите работи над
кота 0,00м; покривната конструкция и останалите видове СМР, които не се
включват в горните групи; налице ли е забава от страна на изпълнителя за
тяхното извършен и виновна ли тя.
Според „Линеен
календарен график“ представляващ Приложение 3 към договора за строителство от
23.07.2010г монтажа на металната конструкция трябва да бъде изпълнен до
06.12.2010г; стоманобетоновите работи над кота 0,00м – до 13.12.2010г;
покривната конструкция – до 20.12.2010г, а останалите видове СМР, които не се
включват в горните групи – до 20.12.2010г. За изпълнението на спорните части от
строителството по делото са приети Актове образец 7 за приемане на извършени
СМР по нива и елементи на строителната конструкция (стоманобетонова
конструкция) 28 броя за периода от 01.09.2010г. до 07.02.2010г., Актове образец
7 за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция
(стоманена конструкция) 23 броя за периода от 11.11.2010г. до 31.01.2010г.; Акт
образец 8 за приемане и предаване на бетонни, стоманобетонни или други
фундаменти за М.на К., машини и съоръжения от 12.11.2010г. (л.478-л.510); заповедна
книга на строежа (л.436-л.475). Въз основа на така приетите С.книжа съдът
приема, че линейния график за изпълнение на договорените СМР не е спазен, тъй
като строително монтажните работи касаещи монтажа на металната конструкция са
продължили до 31.01.2011г, а изпълнението на стоманобетоновата конструкция до
07.02.2010г. Този извод, следва и от показанията на свидетеля св. Г. И.и И.Г.,
че строителството по отделните етапи, за които се претендира неустойката са
приключили най-късно през месец февруари 2011г, а не през април/май 2011г,
както е посочило вещото лице по ССЕ. Съдът не кредитира заключението на ССЕ в
частта относно установените от вещото лице Г.М. периоди на забавата, тъй като за определянето
им вещото лице се е позовало на двустранно съставените протоколи за приемане на
работа /л.309-л.353, том 1 от делото/, които по съществото си са количествено-стойностни
сметки за уреждането на финансовите отношения между страните, а не за приемане
на работа, още по малко за датата, на която те са били извършени.
След като по делото
се установява забава в изпълнението, това налага да се изследват причините,
поради които се стига до нея и дали същата представлява виновно неизпълнение на
договора от страна на изпълнителя.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че ищецът е в неизпълнение на задълженията си по чл.
31, т. 3 и т. 4 от договора за строителство от 23.07.2010г да предаде цялата
техническа документация необходима за изпълнението на договора, съгласувана и
одобрена от съответните административни органи и да информира незабавно
изпълнителя за промени в нея. В това число да представи изходна документация за
свързване с водопровода и канализация и за изграждане на отоплителната система
на сградата, което не е сторено своевременно и е забавило изпълнението.
На първо място, видно
от протокол за приемане и предаване от 03.08.2010г /л.293, том 1 от делото/
възложителят е предал на изпълнителя разрешителното за строеж и одобрен
инвестиционен проект на строежа, състоящ се от части: Архитектурна,
Конструктивна, ОВК, ВиК, Електро, Геодезия, ПБЗ, технологична, паркоустройство
и други. Съгласно заключението /допълнително л.823 и второ допълнително л.892/ на
СТЕ към сключване на договора, а и към 03.08.2010г, е налице само одобрен идеен
проект /работния и техническия проект са одобрение от ДАГ в края на месец
септември 2010г/. Въз основа на одобрения идеен проект е възможно издаване на
разрешение за строеж и изпълнение единствено на временното строителство и
изкопните работи. По отношение на останалите СМР, в това число направата на
фундаменти, заготовка /производство/ на метална конструкция, и следващи СМР по
конструкцията на сградата, проектната документация не е в необходимата пълнота.
Въпреки това възложителят не е в неизпълнение на договора, тъй като съгласно
чл. 2, т. 4 от договора изработването на проект по част Конструктивна във фази
Работен и Технически проект е задължение на изпълнителя. Изпълнението на това
задължение на изпълнителя е включено и в линейния график, който също е изготвен
от него. Отделно от това линейния график е изготвен на 27.09.2010г и е
съобразен с предвижданията на работния проект, който тогава е бил вече изготвен
и внесен за одобрение в ДАГ. Най-вероятно това е и причината изпълнителят да не
възрази съгласно изискването на чл. 260 ЗЗД и чл. 3, ал. 3 от договора от
23.07.2010г., че представената към сключване на договора техническа
документация не е в необходимата пълнота за изпълнението на договора. Дори да
се приеме, че одобрения идеен проект, въз основа на който е издадено
разрешението за строеж съгласно чл. 142, ал.2 от ЗУТ, не съдържа изходна
документация за свързване с водопровода и канализация съгласно изискванията на
чл. 13, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
последното не е пречка за извършване на строителството, а касае последващото
присъединяване на изградения обект към централната водопроводна и
канализационна мрежа. Изложеното важи и за отоплителната система на сградата,
тъй като видно от приемо-предавателения протокол от 03.08.2010г, проектът
съдържа част ОВК, която касае отоплението на сградата и по която част няма
изложени писмени възражения от страна на изпълнителя съгласно чл. 3, ал.3 от
договора за строителство от 23.07.2010г, след предаване на проекта. Геотермалното
отопление е допълнително възложено СМР с допълнително споразумение
№2/29.10.2010г и включено в линейния график в позиция 12, поради което не може
да се приеме, че съставлява пречка за започване на изпълнението на
строителството, в какъвто смисъл е възражението на ответника.
Неоснователно е и
възражението, че при започване на работата на обекта е констатирано, че теренът
е блатист, което е наложило значителни по количество дейности, които не са били
първоначално предвидени, но са били задължителни и необходими, за да се осигури
качествено изпълнение на последващите СМР. По делото е наличен геоложки доклад
(л.370-379) неоспорен от страните) за обект „Сух и хладилен склад“ в УПИ XVI-1342, в кв. 79, м. Промишлена зона Север, СО – р-н
Панчарево, инженерно геоложко проучване, фаза Технически проект, съгласно който
територията на обекта не е определена като блатиста. Пласт 1 – насип, покриващ
повсеместно площадката, представен от глина и разнородни С.отпадъци, с
установена дебелина 0,70-0,80 м., е определен като негодна земна основа,
подлежаща на отстраняване под
фундаментите. А високите подземни води в обсега на строителната площадка
(-0,8м под терена) налагат да се предвидят мерки за осушаване на изкопите и да
се положи хидроизолация на подземната част от сградата и повърхностния отток да
се отведе встрани от нея. Изводите на геоложкия доклад се подкрепят както от
заключението на СТЕ на вещото лице А., така и от свидетелските показания на св.
Г. И., св.К.К., св. Д., според които разчистването на терена не е било нещо
съществено. Отнело е 4-5 дни. А заради излязлата вода в терена, е взето решение
от конструктора да се насипе едра скална маса, наложило се и заздравяване на
основата за фундиране.
Неоснователно е и
възражението, че възложителят е отговорен за по-късното откриване на
строителната площадка. Напротив от представения
приемо-предавателен протокол, се установява, че теренът, върху който
следва да бъде изпълнено строителството е предаден на изпълнителя на 29.07.2010г.,
и от тогава съгласно договора започва да тече срока за изпълнението на
възложените СМР. Причината за по-късното откриване на строителната площадка
съдът отдава на необходимото да бъде извършено временно строителство, включващо
ограждането на терена, разчистването на растителност, негодна земна маса,
прокарване на временен път, изграждане на временни ел и ВиК. Тези допълнителни
дейности са приети да бъдат изпълнени от изпълнителя с договора за строителство
от 23.07.2010г и са включени в линейния график към него, поради което не може
да се приеме, че съставляват обективна пречка за своевременното започване и
извършване на възложеното строителство.
Представените по
делото 4 броя допълнителни споразумения №1/27.09.2010г,
№2/29.10.2010г, №3/01.10.2010 и №4/22.12.2010г и приложенията към тях, както и допълнителното
заключение на СТЕ на вещото лице А. установяват, че в хода на строителството
възложителят възлага, а изпълнителя приема да изпълни допълнително възложените
с тях СМР. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3
от договора за строителство от 23.07.2010г, допълнително възложените СМР могат
да бъдат основание да се увеличи срока за изпълнение на договора. За последното
е необходимо страните да съставят двустранен протокол за удължаването съгласно
изискванията на чл. 14, ал. 2 от договора. Данни за съставянето на такива
протоколи по делото няма. При това положение следва да се приеме, че страните
са приели, че допълнително възложените СМР няма да доведат до продължаване на срока
за изпълнение на договора. В подкрепа на този извод може да се посочи, че
геотермалното отопление, което е допълнително възложено СМР със споразумение №2
от 29.10.2010г е включено в линейния график от изпълнителя, т.е. последното е
прието, че не съставлява причина за удължаване на срока за изпълнение. Аргумент
в различна насока не следва от допълнителното заключение на СТЕ, където вещото
лице е посочило допълнителното време в човекодни и машиносмени за всяка дейност,
касаещо допълнително възложените СМР. Освен изложеното по-горе за липса на
изрична уговорка съгласно договора за продължаване на срока на строителство с
времето необходимо за изграждане на допълнителните СМР, както и че част от
дейностите са включени в линейния график, следва да се посочи, че по делото
няма данни с каква техника и с какво количество работници е изпълняван обекта
от изпълнителя. При това положение съдът не може да прецени какво
астрономическо време е отнело изпълнението на допълнително възложените СМР и на
тази база да се прецени, дали те са довели до реално забавяне на изпълнението
от страна на изпълнителя, или въпреки тях, спазването на линейния график е бил
възможен.
Доказано по делото
е наличието на лоши метеорологични условия по време на строителството. Представената
по делото справка от НИМХ при БАН установява, че в периода 01.11.2010г –
01.03.2011г. за района на град София има общо 70 дни със средна денонощна
температура на въздуха под -5 и/или със валеж/снеговалеж. Съгласно чл. 14,
ал.1, т.2 от договора от 23.07.2010г срокът на строителство се увеличава в
случаите на неблагоприятни климатични условия по време на направата на насипа
от земни маси и при температура под -5 градуса по Целзий. Към тези предвидени в
договора форсмажорни обстоятелства следва да се прибавят и дните с валежи, тъй
като съгласно основното заключение на СТЕ, а и от показанията на свидетелите
св. Г. И.и И.Г., се установява, че технологично не е възможно да се извършва
заваряване при дъждовно време, а бетона може да се полага и при минусови
температури, но с добавки против замръзване, които оскъпяват строителството.
Въпреки това настоящия състав счита, че това обстоятелство не може да се
дефинира като непреодолима сила съгласно чл. 306 от ТЗ. Това е така, защото за
ответника-изпълнител сделката е търговска и е свързана с упражняваното от него
занятие (чл. 286, ал.1 от ТЗ). Грижата, която търговецът следва да полага за
изпълнение на поетите от него задължение е с по-засилен интензитет от грижата
на добрия стопанин. Тази грижа включва притежаването на специални познания,
които да му позволяват във всеки отделен случай да преценява с кое свое
поведение в най-висока степен би удовлетворил онези конкретни изисквания,
отнасящи се до качеството с което следва да бъде извършена дадена работа или
услуга. Търговецът по дефиниция е професионалист, т. е. носител на специални
знания в съответната търговска област. Следователно в процесния случай от
ответника може обосновано да се очаква, че като се задължава да построи една
страда в конкретен интервал от време, в който част от строителството, включително
изпълнение на стоманобетонни дейности, М.на метална конструкция и покривна
конструкция, попадат в месеците ноември и декември, през които валежите и минусовите
температури не са изключение, той е можел да съобрази това обстоятелство през
време на строителството. Ноторно известно е също и че град София се намира в
климатична област, при която през есенно/зимните месеци често температурата на
въздуха е около или под 0 градуса и има валежи и снеговалежи. Следователно
ответникът е могъл така да организира работата си, че да спази линейния график
и да не изпада в обективна невъзможност да изпълни това свое задължение, поради
ниските средноденонощни температури и валежите през зимния сезон или да уговори
предварително по дълъг линеен график за изпълнение, който да обезпечи точното
изпълнение въпреки наличието на дни с лошо време. /в този смисъл е и практиката
на ВКС обективирана в Решение № 200 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 545/2012
г., I т. о., ТК/. Но дори да се приеме, че 70 дни с ниски средноденонощни
температури и валежи в периода на извършване на строителството съставляват
форсмажорно обстоятелство, тъй като са необичайно много за това време на
годината и не е могло да бъдат предвидени, по делото няма данни за тяхното
настъпване ищецът да е надлежно уведомен от ответника. Това изискване въвежда чл.
306, ал.3 от ТЗ и разпорежда, че при неизпълнението му длъжникът отговаря за
настъпилите от непреодолимата сила вреди. Следователно при липса на
доказателства за уведомяване на кредитора, ответникът не може да оправдае
забавата и настъпилите от това вреди за възложителя с лошото време. Само за
пълнота следва да се посочи, че полагането на бетона, както посочват
свидетелите и основаното заключение на СТЕ, може да се извършва и в дъждовно и
в студено време, като за целта се слагат добавки, оскъпяващи строителството.
Това означава, че при уведомяване на кредитора и ако той счита, че за него е
икономически по-изгодно да оскъпи строителството, но да приключи по-бързо
строежа, може да се съгласи да се извършват С.дейности и в лошо време с
ползването на добавки.
Не основателно е и
възражението на ответника, че възложителят е в неизпълнение на задължението си
да осигури подписа на проектантът за съставяне на кат образец 14. Съгласно
третото допълнително заключение на СТЕ, вещото лице Авромова посочва, че при
проектирането на стоманени К. има две фази в проектирането – технически проект
и работен проект. За металните К., работния проект има особености. Той се
изработва в две част: К. метални (КМ) и К. метални детайлировка (КМД).
Съгласувания от ДАГ работен проект е авторизиран от инж.Г.Б.. Работния проект
съдържа необходимите за изпълнението на съоръжението чертежи и детайли с
изчисления за приетите решения. Частта на работния КМД се изработва на основата
на проекта КМ, с отчитане технологичните възможности на предприятието
производител и на доставените метали. Приложения по делото акт обр. 14,
подписан от строителя, Подизпълнителя, Консултантът и от проектант-консултант,
но не и от проектанта инж. Г.Б. е записано, че обектът е изпълнен с одобрените
проекти, т.е. по работния проект авторизиран от инж.Г.Б.. В представените по
делото чертежи с молба от 16.11.2015, съставляващи Приложение №№1,2,3,4,5,
представляващи работен проект КДМ, е записано, че всички заварки подлежат на
100% физически контрол чрез ултразвук и 2 % рентген. По делото се установява и
че инж.Г.Б. не е упражнявал авторски надзор при изпълнение на металната
конструкция и не са му предоставени сертификати за 100% ултразвуков контрол и
2% рентгенов анализ на заваръчните съединения, поради което последният е имал
основание да откаже да подпише акт образец 14 за приемане на металната
конструкция. В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че по делото няма
данни да са съставени сертификати за ултразвуков контрол и рентгенови
изследвания на заварките. Този извод на вещото лице е подкрепен и от
заключението на тричленната СТЕ, съгласно което металната конструкция на обект
„Технологичен парк Б.“ е изпълнена по работния проект с част КМД приложен по
делото, изготвен от проектантско бюро „Е.К. и Ко“ ООД по възложение на „М.с.к.“АД.
Като проектант на металната конструкция „Е.К. и Ко“ ООД е бил длъжен съгласно
чл.38 от Правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на
независимия строителен надзор в проектирането и строителството е следвало да
подпише акт обр.14, но той е отказал. Като проектант на работния проект одобрен
от СО ДАГ в част том I/IV за под обект
„нулев цикъл“, том II/IV за стоманобетонни
шайби, стълби и противопожарни стени“, том III/IV
„ламаринени плочи“, том IV/IV „стоманена
конструкция, разработена във фаза РП-КМ“ проектантът „Б.БГ“ ЕООД, също е бил
длъжен да подпише акт образец 14 за тези части от проекта. По делото няма данни
да са извършени 100% физически контрол чрез ултразвук и 2% на рентген на
заварките, поради което и тричленната СТЕ приема, че проектантите са имали
основание да откажат да подпишат Акт образец 14 за сградата.
След като проектантът,
независимо дали „Е.К. и Ко“ ООД или „Б.БГ“ ЕООД и независимо дали
препроектирането на стоманената конструкция на сградата е възложено от
възложителя, за да се ограничат разходите за строителството, има основание да
откаже да подпише акт образец 14, поради непредставяне от страна на изпълнителя
на доказателства за извършени проверки на заварките на металната конструкция,
следва да се приеме, че причината за забавата в съставянето на акт за приемане
на конструкцията е поведението на
изпълнителя.
Въз основа на
изложеното се налага извода, че забавеното изпълнение на задължението на
изпълнителя да изпълни договорените СМР съгласно сроковете и условията на
договора ответника е виновно и за него последния дължи уговорената съгласно §IX, чл. 33, ал.1 от договора за изработка 23.07.2010г
неустойка.
Неустоечната клауза
не е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави не са писани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. /в този смисъл ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009
г. на ОСТК на ВКС/. Към датата на сключването на процесната клауза в рамките на
свободата на договаряне /чл.9 ЗЗД/ и по волята на страните същите са я
формулирали по начин, който да гарантира своевременното изпълнение на
задълженията на изпълнителя по линейния график съставен от самия него.
Следователно чрез неустоечната клауза страните са обезпечили точното във
времево отношение изпълнение на отделните етапи от договора /клаузата има обезпечителна
функция/. С нея се цели да се осигури обезщетяването на възложителя за
евентуалните вреди при неизпълнение, т.е. клаузата има и обезщетителна функция,
както и евентуално да санкционира неизправния изпълнител чрез заплащане на
парична сума в полза на изправната страна /санкционна функция/. Към момента на
сключването на договора не би могло да се приеме, че с нея се накърняват
добрите нрави и принципа на справедливостта чрез уговарянето на неустойка от
0,2 % за просрочен ден, тъй като сключването на договора предполага намерение
на страните да го изпълняват точно /арг. от чл.20а ЗЗД/, което правомерно
поведение в унисон със съответните уговорки в договора от своя страна изключва
задействането на неустоечната клауза. Размерът на дължимата неустойка не е
могъл да бъде известен на страните при сключването на договора, тъй като той е
следствие единствено и само от последващо поведение на изпълнителя. /така
решение № 776/05.01.2011г. постановено по гр. дело № 969/2009 г. на IV г.о. на ВКС; Решение №168/12.10.2010г постановено по
т.д. №486 /2010 на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.; решение №107/25.06.2010г постановено по
т.д. №818/2009г на ВКС, ТК, II-ро отд. и др/.
Относно размера
съдът кредитора заключението на ССЕ. Забавата в изпълнението на отделните етапи
е повече от 50 дни, поради което дължимия от изпълнителя размер е максималния
уговорен такъв от 10% за всеки етап или сумата от 236 933,46 лева, от
който частично се претендира заплащане на сумата от 25 001.00 лева.
По иска с правно основание чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД.
Съгласно основното
заключение на СТЕ изготвено от вещото лице инж.А.А. след оглед и въз основа на
констативния протокол от 17.08.2012г. съставен с участието на ищеца, ответника
и строителния надзор „С.Д. – СД“ ЕООД, в
обекта са налични пукнатини по шлайфания бетонова настилка в помещението на
спедицията пред хладилен склад, с обща площ на помещението 226,86 кв.м. На ниво
к+0,00 в помещение между оси 10 и 14 и оси A и F има пукнатини по шлайфан бетон в ¾ от
помещението, като в частта между оси: продължението на ос 12-IV и между оси А и с няма пукнатини по шлайфания бетон.
Площта на помещението между оси 10 – 14 и F и
H в 218,5 кв.м. На кота +5,00 м. не се констатират
пукнатини по стоманобетоновата плоча. На кота +8,00 м. има пукнатини по шлайфан
бетон само пред асансьора с площ от 20,00 кв.м., останалите помещения са с ПВЦ
настилка и не се констатират пукнатини. Не се установява несъответствие между
несъответствие на ширината на дилатационната фуга между стоманобетонови плочи
к+11,00 по оси Е и F с размерна
ширина13-15 см при проектен размер 8 см. Съгласно проекта фугата на кота +11.00
м. е с широчина 145 мм. Има частично нарушен повърхностен слой на бетона в
помещение между оси 2-7 и F и H, която е в размери 297,00 кв.м. не се констатира
ненадлежно монтирани тръби. Тръбите са монтирани със скоби, стабилно прикрепени
към фасадните сандвич панели. По претенцията за прекъснати ВВ на ниво К+0,80 от
КТ, без да е монтирана водооливна дъга или коляно със същото сечение, в
следствие на което водоотливането частично е разрушило пътната настилка – не се
констатира неизпълнение. По проект водоотливането е на терена, съгласно ВиК
проект и архитектурния проект няма предвидено коляно на водосточните тръби –
водите се отливат на терена без завършващо коляно. Установява се наличие на
корозирали водосточни тръби. Общия им брой е 10 с дължина 14 м. От
представените протоколи образец 19 се установява, че ответникът е актувал
3500.00 кв.м. шлайфан бетон /л.73/, а „И.С.“ ООД са актували 4114,112 кв.м. От
актове обр. 19 /л.339/ се установява, че само „И.С.“ ООД са актували улуци и
водосточни тръби. Бетон за кота +11,00м са актували както „МСК“ АД, така и „И.С.“
ООД. Стойността за отстраняване на щетите констатираните от вещото лице
недостатъци по шлайфан бетон, включваща стойност на труд, за отстраняване на щетите
и полагане на новия бетон, материалите за това и печалбата на строителя,
възлизат общо на 74 936,40 лева. В откритото съдебно заседание от
18.11.2014 /л.786, том 2 от делото/ вещото лице посочва, че по делото има
протоколи от специализирана лаборатория за изследване на качеството на бетона,
от които може да се направи извод, че вложения такъв е съгласно проекта.
Въз основа на така
събраните по делото доказателства без спорно се установява съществуването на недостатъци
в изпълненото строителство, с изключения на дилатационната фуга, прекъснати ВВ
на ниво К+0,80 от КТ (тъй като водоотливането е на терена съгласно проекта и няма
предвидено коляно на водосточните тръби) и за корозирали ВВ тръби 100/100/2,5
(тъй като от актове обр. 19 /л.339/ се установява, че само „И.С.“ ООД са
актували улуци и водосточни тръби). По делото няма твърдения от ответника и
доказателства, пукнатините по шлайфаната бетонова настилка да са съществували
към приемане на обекта от възложителя. Ето защо съдът приема, че
компрометирането на настилката се проявява в последствие и в този смисъл тя е скрит
недостатък на изпълнението. След проявлението им с нотариална покана от
13.08.2012г ищецът е поканил ответника да участва в съставянето на констативен
протокол за установяване на проявили се дефекти в гаранционните срокове и за
определяне на срок за отстраняване на тези дефекти. При липса на твърдения,
реп. доказателства, недостатъците да са се проявили по-рано, следва да се
приеме, че поканата за съставяне на констативния протокол е отправена веднага
след откриване на недостатъците съгласно изискванията на чл. 264, ал.2, изр.2
от ЗЗД. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се
поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности. В случая
последният претендира заплащана на разходите за отстраняване на недостатъците,
чийто размер съгласно заключението на СТЕ възлиза на 74 936,40 лева.
Извод в различна
насока не следва от възражението на ответника, че дейностите по т. 1 от
констативния протокол от 17.08.2012г, не са възлагани и не са изпълнявани от
ответника, тъй като съгласно заключението на СТЕ шлайфан бетон е изпълняван и
от главния изпълнител и от ответника. След като двамата изпълнители са търговци
и са поели съвместно задължението, се смятат солидарни длъжници, ако от
сделката не следва друго /арг. от чл. 304 ТЗ/, а солидарния длъжник не може да
противопостави на кредитора възражение за поредност.
Неоснователно е и
възражението на ответника за погасяване на част от вземането по давност.
Давността по претенцията за заплащане на обезщетение за некачествено изпълнение
СМР при договорите за строителство е 5-годишна. И за периода от 13.08.2012 до 07.03.2017г
/когато е депозирана молбата за увеличаване на исковата претенция със сумата от
49935,40 лева/ не е изтекъл предвидения в чл. 265, ал.3 ЗЗД давностен срок.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за
вреди от забавеното изпълнение на задължението да се въведе обекта в
експлоатация.
С договор за Л. и
наем от 05.01.2011 „Б.“АД в качеството му наемодател се задължава да осигури на
„Ш.Б.ООД, в качеството му на наемател, в срок до 01.11.2011г. да осигури всички
оферирани услуги, оборудване и необходими площи, описани в приложени 1, а
именно: СПЕЦИЛИЗИРАН СКЛАД и прилежащи оперативен офис в ТЕРМИНАЛ 4, в
Логистичен център „Б.“ намиращи се в град София, р-н Казичене, ул. Околовръстен
път 414, с площ, както следва: СКЛАДОВА БАЗА с месечен наем за палето място на
ден и сума за обслужване по цени, описани в Приложение 2 от договора, но не
по-малко от 23 389,00 лева; прилежащи оперативни площи – нужни за
безпрепятствено обслужване на стоката за целия период на действие на договора.
Имотът е уговорено да бъде полз***ан за склад за хранителни стоки и напитки, за
което има издадено разрешение. Съгласно чл. 1.6 наемодателят се задължава да
предаде имота на наемателя не по-късно от 10.11.2011г. Наемът се сключва за
срок от 5 години, в възможност за автоматичното му подновяване за срок от още
3, в случая, че не се поиска писмено прекратяването му в 90 работни дни от
изтичане на предходния срок. Наемната цена съгласно раздел III, чл. 3 е уговорена в размер на 23 389,00 лева без
ДДС, платима от 1.-во до 5-то число за всеки месец, срещу надлежно издадена
фактура. В раздел VII чл. 7.1 и чл. 7.2
е уговорено заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на наемодателя да
предаде владението на обекта и складово, предмет на договора за наем на
наемателя в срок до 10.11.2011 в размер на 5 % от предвидената такса за
логистично обслужване за целия срок на договора, а именно: сумата от
70 167,00 лева.
Договорът се
оспорва като симулативен и съставен за целите на процеса от ответника, но
доказателства за симулативността му не са събирани. Достоверността на датата не
може да се оспорва от ответника, тъй като той не е сред лицата съгласно чл. 181 ГПК, които имат право на такова възражение. Ч договорът не е съставен за целите
на процеса следва от представените по делото банкови извлечения, които
предхождат образуването на делото. Оспорените като неистински извлечения от
банкова сметки във „Първа инвестиционна банка“ АД на „Б.“ АД /л.187, том1/, се
подкрепят от кредитен превод по банкова сметка в „С.“ АД на „Ш.Б.ООД /л.408,
том 2/ съгласно която на 22.12.2011г ищецът нарежда превод по сметката на „Ш.Б.ООД на сумата от 70 000,00 лева
с посочено основание неустойка по договор. Следва само да се посочи, че
оспорването не е налагало откриване на производство по чл. 193 ГПК, тъй като
документът е частен свидетелстващ и може да се оспорва само авторството му,
каквото оспорване няма.
По делото се
установи, че по вина на изпълнителя е забавено изпълнението на договора за
строителство от 23.07.2010г., съставянето на акт образ 14, а от тук и
въвеждането на сградата в експлоатация /акт образец 16/ едва на 16.11.2011г. За
вредите от забавеното изпълнение да се въведе сградата в експлоатация съгласно
уговореното в договора възложителя има право на обезщетение по общия ред (чл.
82 ЗЗД). В случая за такива вреди е уговорена и неустойката §IX, чл. 33, ал.1 от договора за изработка 23.07.2010г.
При това положение следва да се приеме, че ответникът ще дължи обезщетение за
вредите, представляващи претърпяна загуба или пропусната полза, доколкото са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението (обезщетение по общия ред), само ако
те са в размер, надхвърлящ уговорената неустойка между страните и имат характер
на „по-големи вреди“ по смисъла на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. /така и Решение №
68 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 450/2011 г., I т. о., ТК; Решение № 67 от
25.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 170/2012 г., IV г. о., ГК/.
По делото не са
събрани доказателства, въз основа на които да е възможна преценка, дали
вредите, които възложителят е претърпял от забавеното изпълнение на договора за
строителство от 23.07.2010г и обезпечени с неустоечната клауза, надхвърлят
размера на уговорената неустойка и съставляват „по-големи вреди“ по смисъла на
чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. При това положение и само на това основание искът по
чл. 82 ЗЗД следва да се отхвърли като недоказан в основанието си.
Само за пълнота на
изложените следва да се посочи, че искът е неоснователен и при втора група
съображения. Въпреки, че договорът за наем е валиден и неустойката по него
платена от ищеца по делото. Съдът счита, че уговорената в договора неустоечна
клауза е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Както се посочи, по-горе
за Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. /в този смисъл ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК
на ВКС/. Процесната клауза съдът счита, че излиза извън присъщите на
неустойката функции. Тя не обезпечава точното изпълнение на договора, тъй като
наемателят има интерес както от своевременното предаване на наетите площи, така
и от последващото им използване през времетраенето на договора. Въпреки това,
съгласно чл. 7.3 от договора от 05.01.11г, ако наемателят бъде принуден да
освободи заеманите помещения по причина, за която не е отговорен, наемодатели
му дължи заплащане на само един наем. Тя излиза и извън присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото не отчита вредите от забавата.
Излиза, че без значение дали забавата е в размер на един ден или на една, или
пет години, размерът на неустойката е един и същ, т.е. че вредите на наемателя
са едни и същи в всеки един момент от срока на договора. Последното влиза в
противоречие със клаузата на чл. 7.3 от договора, където наемателят се
съгласява независимо от момента и причините за прекратяване на договора да
получи като обезщетение само един наем (т.е. че вредите му са в размер на един
наем), а не 5% от наемната цена за целия срок на договора. Налага се извода, че
клаузите на чл. 7.1 и чл. 7.2 от договора за наем имат само санкционен характер,
целящи неоснователното обогатяване на наемателя за сметка на наемодателя, ако
последният не може да предаде имота на уговорената в договора датата. Ето защо
като противоречаща на добрите нрави клаузата на чл. 7.1 и чл. 7.2 от договора
за наем се явяват нищожни, а платеното по тях дадено при начална липса на
основание, което подлежи на връщане от получилия го. След като платената
неустойка подлежи на връщане, ищецът не доказва да е претърпял вреда и тя не
подлежи на репариране от ответника по делото.
По изложените съображения иска с правно основание чл.
79 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 70 000,00 лева – представляваща
обезщетение за претърпени вреди, в следствие на неизпълнението по Договор от
23.07.2010г, ведно със законната лихва за забава считано от 03.04.2013г до
окончателното им изплащане, следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението за прихващане.
С оглед уважаването
на част от исковете съдът дължи разглеждане на възражението за прихващане
релевирано от ответника.
Между страните не е
спорно, че с фактура № **********/13.07.2011г ответникът претендира от ищеца
сумата от 1 133 357,00 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение по договор за СМР от 23.07.2010г. Не е спорно и че на
03.11.2011г страните подписват споразумение, съгласно което ищецът признава, че
дължи на ответника съгласно фактура № 20000000147/13.07.2011 сумата от
1 133 357,00 лева с ДДС, която сума ще бъде платена, както следва:
първа вноска в размер на 385 912,88 лева в срок до 31.01.2012г; втора
вноска в размер на 500 000,00 лева в срок до 28.02.2012г и трета вноска в
размер на 244 111,080 лева в срок до 15.03.2012г. и че плащаният ще бъдат
извършени по посочената в споразумението банкова сметка.
*** има характера
на установителен договор, с него ищецът признава съществуването на насрещното
вземане на ответника по фактурата, т.е. признава го по основание и размер. С
настъпване на падежите по споразумението вземането става и изискуемо. След като
насрещното вземане се признава от ищеца и е изискуемо, то е годно да бъде
компенсирано с вземанията предмет на предявените в настоящото производство
искове. Погасителния ефект ще настъпи с влизане в сила на решението.
По делото не се
твърди и не се доказа вземането на ответника по фактурата да е погасено от
ищеца чрез плащане. С признанието на вземането съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД се прекъсва
изтеклата до този момент давност. А след прекъсването започва да тече нов
5-гидишен срок. До предявяване на възражението в настоящото производство
(направено с отговора на исковата молба на 12.11.2013г и което действие също
прекъсва давността съгласно чл. 116, б.“б“ ЗЗД) не е изтекъл предвидения
съгласно чл. 110 ЗЗД вр. чл. 117 ЗЗД нов 5-годишен срок, а докато трае
производството по делото давност не тече (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Давността за
вземането не зависи от издадения изпълнителен лист и прекратяването на
изпълнителното дело образувано въз основа на него.
С оглед изложеното исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД за
сумата 25 001,00 лева, част от обща претенция в размер на 246 165,47
лева – представляваща неустойка за забава съгласно §IX, чл. 33, ал.1 от договор за изработка сключен на
23.07.2010г и с правно основание чл.
265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за сумата от 74 936,40 лева, част от обща претенция в
размер на 120 000,00 лева – представляваща стойността на разходите за
поправка на некачествено извършени строително-монтажни работи, следва да се отхвърлят като погасени чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника срещу ищеца за заплащане на основание
чл. 266, ал.1 от ЗЗД сумата от 275 000,00 лева – част от общо вземане в
размер на 1 133 357,00 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение по договор за СМР от 23.07.2010г, за което е издадена фактура №
**********/13.07.2011г, представляващо третата вноска по подписаното между
страните споразумение от 03.11.2011г.
По разноските.
С оглед изхода на
спора право на разноски има само ответникът, който доказва направата на
разноски в размер на 6429,00 лева съгласно списъка на лист 1284, том 3.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.Л.“ АД /с предишна фирма „Б.“/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***, предявени срещу „М.С.К.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** да заплати, както
следва: на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 25 001,00 лева, част от обща
претенция в размер на 246 165,47 лева – представляваща неустойка за
забава съгласно §IX, чл. 33, ал.1 от
договор за изработка сключен на 23.07.2010г за неизпълнението в срок на отделни
етапи от строителството на обекта съгласно графика за изпълнението им
обективиран в приложение 3 към договора, ведно със законната лихва за забава
считано от 03.04.2013г до окончателното им изплащане; на основание чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД сумата от 74 936,40 лева, част от
обща претенция в размер на 120 000,00 лева – представляваща стойността
на разходите за поправка на некачествено извършени строително-монтажни работи,
ведно със законната лихва за забава считано от 03.04.2013г до окончателното им
изплащане КАТО ПОГАСЕНИ чрез прихващане
с вземането на „М.С.К.“ АД, ЕИК ******* срещу „С.Л.“ АД /с предишна фирма „Б.“/, ЕИК *******
за заплащане на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД на сумата от
275 000,00 лева – част от общо вземане в размер на 1 133 357,00
лева с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по договор за СМР от
23.07.2010г, за което е издадена фактура № **********/13.07.2011г,
представляващо третата вноска по подписаното между страните споразумение от
03.11.2011г;
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.Л.“ АД /с предишна фирма „Б.“/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***, предявени срещу „М.С.К.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД сумата
от 70 000,00 лева – представляваща обезщетение за претърпени вреди, в
следствие на неизпълнението по Договор от 23.07.2010г, ведно със законната
лихва за забава считано от 03.04.2013г до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „С.Л.“ АД /с предишна фирма „Б.“/, ЕИК *******
да заплати на „М.С.К.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 6429,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: