Р Е Ш
Е Н И Е
№1607 /27.10.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар Г. С.
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1532/2021
година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЦУ
на НАП, чрез юрисконсулт М.С.против решение № 260592/12.05.2021 година по
н.а.х.д. № 995/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено
наказателно постановление № 528289-F554632/29.07.2020 година на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 7а ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година на министъра на
финансите (Наредбата), на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на „Ти ес ви
2018“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП търговецът е санкциониран за това, че на 28.05.2020
година е допуснал издаване на служебен бон № 0001456/28.05.2020
година при извършване на продажба и при направени клиентски поръчки, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 7а ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 година.
Установените от органа факти са вследствие
извършена проверка на 10.06.2020 година в 11:30 часа в търговския обект,
експлоатиран от дружеството - бирария „Върбата“, находяща се в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл. 46, при която е разпечатан КЛЕН (контролна лента на електронен
носител) за периода 12 - 29.05.2020 година от наличното в търговския обект
инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП, модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ № DT834168 и ФП №
02834168. За извършената проверка е бил съставен протокол КД 78 серия АА № 0357703/10.06.2020
година и протокол КД 73, серия АА № 1440231/15.06.2020 година.
За да постанови оспореното решение, РС е приел,
че при постановяване на атакуваното наказателно постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН, както и
нарушение на материалния закон. Според съда е налице неправилно приложение на
санкционната норма, съответстваща на
твърдяното нарушение по чл. 7а ал. 2 от Наредбата, доколкото наказващият орган
се е позовал на разпоредбата на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
Друг
мотив, с който съдът е подкрепил извода си за незаконосъобразност на
наказателното постановление, е обстоятелството, че в АУАН, въз основа на който
е издадено процесното наказателно постановление, са описани множество служебни бонове, между които и
процесният, а с наказателното постановление е наложена санкция само за издаване
на един от всички посочени в АУАН служебни бонове. В акта посочените служебни
бонове не са констатирани като самостоятелни деяния, а са съотнесени като обща
деятелност към една и съща дата. Според съда, с издаването на множество
наказателни постановления за първи път са вменени отделни нарушения на чл. 7а
ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 година, а всяко нарушение, за което е наложено
отделно наказание с наказателното постановление, макар и идентично като начин
на осъществяване, е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна в
АУАН при спазване изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Затова
съдът е приел, че описаната констатация също води до извода за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до отмяна на
наказателното постановление, защото АУАН не отговаря на законовите изисквания
за съставянето му, като му липсва съдържание за повече от едно нарушение от
съответните дати. С тези мотиви районният съд е отменил наказателното
постановление.
Мотивите на РС се споделят от настоящия
касационен състав.
Следва да се отбележи само, че няма процесуална пречка множество
нарушения да са описани в един материален носител, т.е. отсъства нарушение на
процесуалните норми, ако в един АУАН са описани повече от едно нарушения, без
значение от броя им. Няма пречка в едно наказателно постановление също да са
описани повече от едно нарушения и да са наложени наказания за всяко едно от
тях. Според настоящия съдебен състав не би била налице и процесуална пречка,
ако в АУАН са описани множество нарушения, а санкционирането им е извършено с
отделни наказателни постановления. В този смисъл нарушението при съставяне на
процесния АУАН не се изразява в това, че той съдържа в себе си множество
нарушения, а се изразява в обстоятелството, че от АУАН не може да се установи
намерението на органа да санкционира лицето за множество нарушения. Затова
съдът правилно е приел, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. От
начина, по който фактически са описани нарушенията в АУАН, се оставя
впечатление, че за всички посочени там служебни бонове ще бъде наложена една
обща санкция, т.е. че органът е описал едно нарушение, тъй като никъде в акта
няма изрично отбелязване, че издаването на всеки служебен бон поотделно води до
налагане на самостоятелно наказание, т.е. представлява отделно нарушение,
независимо от факта, че всички изброени в АУАН служебни бонове са издадени на
една и съща дата.
На следващо място, според описаните в АУАН и в наказателното
постановление факти отговорността е ангажирана за това, че на конкретна дата
търговското дружество е допуснало издаване на конкретен служебен бон в нарушение
на чл. 7а ал. 2 от наредбата, според който не се допуска издаване на служебен
бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Същевременно
за така описаното нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 ал. 1
от ЗДДС, според която на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв. Разпоредбата на чл. 118 ал. 1 от ЗДДС регламентира,
че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
С други думи наказващият орган твърди, че лицето е извършило нарушение
на чл. 7а ал. 2 от наредбата, като въпреки забраната, съдържаща се в този
текст, е допуснало да бъде издаден конкретен служебен бон, но наказанието му е
наложено, защото не е издал фискален бон. В този смисъл е налице противоречие
между описанието на нарушението и нормата, въз основа на която е наложено
наказанието.
Очевидно наказаното дружество е осъществило нарушение, различно от това,
за което се налага наказание на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Тази
констатация сама по себе си е друго основание за отмяна на наказателното
постановление. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, според
което законодателят изисква в наказателното постановление да е посочена и
нарушената норма, но не изисква наказващият орган да посочи санкционната. При
регламентирането на административните наказания много често правилото за
поведение, което следва да се съблюдава, е записано в една законова разпоредба,
а санкцията, която се следва ако бъде нарушено – в друга законова разпоредба. В
практиката е възприето първата да се нарича „нарушена норма“, а втората –
„санкционна норма“, но всъщност съставът на нарушението представлява
съвкупността от двете норми. Често част от обективните елементи на състава се
съдържат и в т. нар. „санкционна норма“. Затова правилното посочване в
наказателното постановление на двете норми и задължително, а тълкуването на чл.
57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, направено от касатора в жалбата, не е съответно на целта
на закона, нито на принципите, вложени в него и е твърде формалистично.
На следващо място при описание на нарушението в наказателното
постановление изрично е посочено, че то е при условията на допустителство.
Съгласно чл. 10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите,
помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите
предвидени в съответния закон или указ. Така, както наказващият орган в случая
е приложил закона, като за нарушена е посочил нормата на чл. 7а ал. 2 от
наредбата, а за санкционна – нормата на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, той сам е
изключил възможността за процесното деяние да се носи отговорност, тъй като
нито в чл. 7а ал. 2 от наредбата, нито в чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е предвидена
възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
допустителите. Такава възможност е регламентирана в хипотезата, уредена в чл.
185 ал. 2 от ЗДДС, която в случая е правилната санкционна норма. Наказващият
орган обаче нито е посочил тази норма в наказателното постановление, нито е
съобразил размера на наказанието с предвиденото в чл. 185 ал. 2 от ЗДДС.
В процесния случай не се касае за допустителство относно издаване на
служебен бон, а за издаване на „междинна сметка“, която отразява етап от
клиентската поръчка. Издаването на такъв междинен документ с информация за
текуща сума по сметка, наподобяваща визуално или по съдържание на фискален,
системен или служебен бон, е забранено с разпоредбата на чл. 7а ал. 1 от
наредбата, което означава, че в АУАН и в наказателното постановление е
допуснато нарушение и при квалифициране на деянието, защото е посочено, че е
нарушен чл. 7а ал. 2 от наредбата, която изрично забранява издаването на
служебен бон, а всъщност фактите сочат, че е издадена междинна сметка, чието
издаване не се допуска съобразно друга норма.
В издадения общ АУАН няма анализ за колко клиентски поръчки е издаден
служебен бон и за колко междинна сметка, както и дали някои междинни сметки не
са издадени за същите клиентски поръчки, за които по-късно е издаден служебен
бон. Изследване и преценка на тези обстоятелства не са извършени и от
наказващия орган по реда на чл. 52 ал. 4 и чл. 53 от ЗАНН, поради което
неправилно е ангажирана отговорността на дружеството многократно на едно и също
правно основание както за служебни бонове, така и за междинни сметки в рамките
на една клиентска поръчка.
На последно място, в хода на административнонаказателното производство
не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че процесният
служебен бон (междинна сметка) е бил разпечатан, т.е. издаден и предоставен на
клиентите, тъй като наказващият орган се е сдобил с него в хода на проверката
при разпечатване на КЛЕН запис. За да е осъществен съставът на нарушението е
нужно да се докаже, че такъв служебен бон е бил предоставен на клиентите,
защото в това се изразява издаването му по смисъла на чл. 7а ал. 2 от
наредбата. В процесния случай наказващият орган се е задоволил с констатацията,
че съществува запис на служебен бон във фискалната памет ФУ, без да ангажира
доказателства, че този служебен бон действително е бил издаден. В този смисъл
обоснован е и изводът, че нарушението е недоказано.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка
с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260592/12.05.2021 година по н.а.х.д. № 995/2021 година
на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: